Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 21.01.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, I- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
при
секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска
въззивно гр. дело № 1641 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г.Б.С., срещу решение № 279962/20.11.2019
г., постановено по гр. д. № 67201/2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 117 състав. Счита
решението за неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Излага съображенията
си. Моли съдът да отмени решението и да постанови друго, с което да му
предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете
Н.Г.С., да определи местоживеенето на детето при него, да определи на майката
режим на лични отношения с детето и да я осъди да му заплаща месечна издръжка в
размер на 150 лв. Алтернативно- моли съдът да му определи разширен режим на
лични отношения с детето, посочен в жалбата.
Въззиваемата страна Г.Н.К. е депозирала
отговор на въззивната жалба, с който я оспорва и моли същата да бъде оставена
без уважение. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивника моли
съда да уважи жалбата му, като постанови разширен режим на лични контакти с
детето.
В съдебно заседание по делото въззиваемата страна моли съда да потвърди
решението. Представя списък на разноските, присъждане на които претендира.
Въззивната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден и
допустим.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема
за установено следното:
С решение № 279962/20.11.2019 г., постановено
по гр. д. № 67201/2018 г., СРС, ІІІ ГО, 117 състав, на основание чл. 127,
ал. 2 от СК, е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Н.Г.С., на майката Г.Н.К., определил е местоживеенето на детето при нея,
определил е режим на лични отношения на
бащата с детето, както следва: бащата има право да взема детето всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10,00 ч. до 18.00 часа, с преспиване; както и за по седмица през
летата- извън годишния отпуск на майката; в четна година- в горните часове по
време на Коледните празници, а в нечетни- по време на Великденските. С
решението съдът е осъдил бащата да
заплаща на малолетното си дете, чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 180
лева, считано от 18.10.2018
г., ведно със
законната лихва за забава. Осъдил е ответника да заплати по сметка на Софийски
районен съд държавна такса в размер на
259,20 лв.
Пред
настоящата инстанция са събрани доказателства за трудовата ангажираност и
доходите на въззиваемата страна, за жилищните условия на страните, страните са
изслушани на основание чл. 59, ал. 6 от СК, прието е заключение на допуснатата
съдебно-психологична експертиза и е приобщен социален доклад, изготвен от
АСП-ДСП-Сердика.
Изслушан в съдебното заседание на 15.03.2021 г., бащата заявява, че работи
като складов работник, с работно време от 13 часа до 21 часа. Може да разчита
на помощта на майка си, която е пенсионер и живее на три минути пеша от дома
му. Иска да упражнява родителските права, тъй като не иска пак да му се обадят
и да му кажат, че Н.е в Пирогов или в Социални грижи. Три години не е спал спокойно. Като се обади и иска да види
детето и да го чуе, не му вдигат телефона. Счита, че е по-добрия родител.
Заради работното му време, майка му ще се грижи за Н.през времето, когато е на
работа. Ако му бъдат предоставени родителските права, майката може да вижда Н.всеки
ден, когато пожелае.
Изслушана в същото съдебното
заседание, майката заявява, че има висше образование, знае испански език и
смята, че може да даде повече знания и
образование на детето. Работното й време е от 9 часа, до 15 часа и може да си
позволи да не работи, когато й се наложи. Може да разчита на помощта на майка
си, баща си и брат си, които живеят близа до нея, 24 часа в денонощието. Счита,
че е по-добрия родител, поради съдебното досие на бащата, тъй като живее в
собствено жилище, тъй като е по-сериозния, по-отговорния и по-интелигентния
родител. Не смята, че детето трябва да се лиши от майката, за да я гледа
бабата, тъй като таткото работи. Бащата не умее да полага грижи сам за Н.,
защото винаги, когато детето е при бащата, присъства и майката на бащата и му
помага. Тя не е спряла никога бащата да вижда детето, но той не звъни.
В първа инстанция е представено постановление от 11.10.2018 г. на СРП за
отказ да се образува досъдебно производство, като е прието, че не е разкрито
наличие на престъпление от общ характер. Установената в постановлението
фактическа обстановка е, че на 04.05.2018 г. Г.Н.К. е излязла на разходка с
тримесечната си дъщеря Н.. Същата е консумирала 250 мл. алкохол- мента, в
парка. Прибирайки се от парка и е станало лошо и се е почувствала много зле,
загубила е съзнание и не си спомня, че детето й е паднало от количката. Г.Н.К.
е била задържана в 02 РУ-СДВР, а детето е било откарано в Пирогов, като на
детето не са били установени травми и наранявания. Със заповед на директора на
ДСП Красно село детето е било настанено в ДМСГД, считано от 08.05.2018 г.
В доказателствения материал по делото на СРС са включени справки относно
криминални прояви, полицейски регистрации и образувани в СРП досъдебни
производства срещу Г.Б.С., както и писмо и медицинско удостоверение от ЦПЗ
„Проф. Н. Шипковенски, от които се установява, че Г.Н.К. е лекувана стационарно
от 16.05.2015 г. до 05.06.2015 г., с диагноза: Смесено личностово
разстройство-емоционално-волева неустойчивост. Декоменсация. Вредна употреба на
алкохол.
Пред СРС са разпитани свидетелите Т.В., Д.С.и М.Г.- без дела и родство със
страните. Съдът кредитира показанията им, в частта им, в която свидетелите има
преки впечатления за обстоятелствата, които установяват, тъй като показанията
са дадени под страх от наказателна отговорност, вътрешно непротиворечиви са,
като свидетелите не са и заинтересовани от изхода на делото. С тях се
установява, че майката живее сама с детето, в жилище, състоящо се от две стаи и
кухня; По време на бременността е ремонтирала жилището си, а след раждането- и
детската стая; Г. е всеотдайна майка, грижовна, детето й е приоритет; Докато Н.е
била настанена в социална институция, майката я е посещавала дори извън
регламентирания режим, давали са й възможност да храни и облича детето;- св. В..
Бременността е ощастливила Г.; Детето изглежда обгрижено и задоволено; Бащата
сравнително често е взимал детето- само тогава то не е било при майката;- св. С..
Преди две години свидетелят Г.е видял страните; Г., която е била видимо
бременна, се е била излегнала на пейка и страните са разговаряли разгорещено; Г.
е била видимо пияна.
С оглед задължението на съда да следи служебно за
интересите на ненавършилите пълнолетие деца на страните при произнасянето по
въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК и разпоредбата на чл. 59, ал. 6, изречение
последно от СК, въззивният съд е допуснал изготвянето на съдебно-психологична
експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът счита за
обективно и компетентно изготвено, пълно, ясно и обосновано.
Вещото лице установява каква е емоционалната
привързаност на детето към всеки един от родителите му,
психо-емоционалното състояние на детето,
наличието при детето на конфликт на лоялност по отношение на
всеки от родителите, родителския капацитет на всеки един от родителите, наличието
на синдром на родителско отчуждение при детето и установява какъв режим на лични отношения на детето
с всеки един от родителите му би бил подходящ.
От
експертното заключение се установява следното:
Детето има добра емоционална връзка с двамата
си родители.
Детето
не е ограничавано да контактува със своя баща. Постановеният режим е спазван и
детето остава допълнително и при своята баба по бащина линия.
Детето Н.е в преходна възраст- от
бебешка към детска възраст. Има адекватни реакции за етапа на своето развитие,
в норма в умствен и емоционален план. Детето е контактно, емоционално съхранено
и не проявява признаци на негативни преживявания.
Експертът не установява конфликт на лоялност по отношение
на никой от родителите.
След изследване на родителския капацитет на всеки от родителите, който се
измерва със способността на родителя да отговаря по най-добрия начин на
потребностите на детето си, психологът установява, че двамата родители -
майката и бащата са от типа „сътрудничещи“. При този тип родителят харесва детето
такова, каквото е, уважава индивидуалността на детето си, както уважава себе
си. Родителят има тенденция да прекарва много време с детето си, одобрява
неговите интереси и планове. Раздялата на родителите е житейска криза и те
трябва да бъдат подпомогнати да съумеят да предоговарят родителстването, така
че да не прехвърлят отговорността върху детето то да прави избор между тях и
отчуждението помежду им да не бъде прехвърлено върху детето. Майката и бащата
на детето Н.споделят за добрите си намерения спрямо него. Поотделно те създават
материални условия, въвеждат правила и преживявания от любими занимания на
детето. Изследвайки това и постигнатото в развитието на малолетното дете, експертът
установява, че двамата родители не са изработили общи цели за цялостното
развитие на детето. Също липсата на комуникация между тях, както и епизоди,
свързани с употреба на алкохол, които са повлияли на тяхното общо поведение,
налага извода за задоволителен родителски капацитет на майката и бащата на Н..
Психологът
не установява прояви на родителско отчуждение и наличие на действия от
страна на никой от родителите за отчуждаване на детето от другия родител.
Детето има връзка и с
двамата родители и все още е в период на свързване с тях. До момента
отглеждащият родител е майката и тя се явява базовата фигура на сигурност и
връзка на детето със заобикалящата среда. В този етап на развитие на детето
промяната в отглеждането му може да доведе до регрес в неговото развитие. Установена
е необходимостта от максимално разширен режим на лични отношения за всеки
родител, който режим трябва да е с ясни граници, за да създаде структура на
родителите, която да даде и възможност за предоговаряне на родителстването.
Експертът счита за подходящ режим на лични отношения на детето с неотглеждащия
го родител всяка първа и трета седмица от петък след детска градина/училище, с
преспиване, до неделя 18 ч. Всяка втора и четвърта седмица в сряда, след детска
градина/училище, с преспиване и с ангажимент да се приготвя детето и да се води
на другия ден в детската градина/училище. През четните години за Коледа и Нова
година да е при отглеждащия родител. Ваканциите да се поделят по равно при
отглеждащия родител и при другия родител, като лятната ваканция се разделя,
така, че да е съобразена с отпуската на отглеждащия родител. Детето да празнува
рождения ден на всеки от родителите си с преспиване. Рождения ден на детето да
се празнува в четната година при отглеждащия родител, а в нечетната при другия
родител.
Към материалите по делото
е приобщен социален доклад, изготвен от ДСП-Сердика, отразяващ, че майката полага
основните грижи за детето. Двете живеят в жилище, състоящо се от кухня, детска
стая, хол и санитарни помещения. Жилището е с много добри битови-хигиенни
условия. За детето има стая, обзаведена с необходимите пособия, отговарящи на
възрастта и нуждите на Н.. Бащата живее в
апартамент, състоящ се от спално помещение, хол, кухня и санитарни
помещения. Има условия за детето при гостуване при него. Социалния работник е наблюдавал
силна емоционална връзка между майката и детето, като и според двамата родители,
Н.има силна емоционална връзка и с баща си.
Предвид установените
факти и съобразявайки критериите, залегнали в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК, настоящата инстанция намира, че местоживеенето на детето Н.Г.С. следва да
бъде при майката Г.Н.К., която да упражнява родителските права. И двамата
родители имат добра емоционална връзка със своето дете, имат желание да
упражняват родителските права (в хода на устните състезания бащата претендира
само разширяване определения от СРС режим на лични отношения с детето му Н.) и
да отглеждат детето. Съдът взе предвид отношението на страните към детето и
отношението и емоционалната привързаност на детето към тях (установени от
заключението на допуснатата експертиза). Основните грижи по отглеждането и
възпитанието на детето от раждането му до настоящия момент се полагат от
майката, при която детето живее (за
което не се спори по делото и са събрани гласни доказателствени средства чрез
показанията на всички разпитани по делото свидетели). До момента
отглеждащият родител е майката и тя се явява базовата фигура на сигурност и
връзка на детето със заобикалящата среда. В този етап на развитие на детето
промяната в отглеждането му може да доведе до регрес в неговото развитие (
установено със съдебно психологичната експертиза). И двете страни имат сравнително добър родителски капацитет, установен
със заключението на допуснатата експертиза, като съдът съобрази и криминалното
досие на бащата, както и зависимостта на майката към алкохол към предходен
момент. Съдът намира, че и двамата
родители ще разполагат и с помощ от техните близки за справяне с отговорността
по отглеждането и възпитанието на детето. Майката е силно мотивирана да полага грижи за детето си, разполага с
необходимите жилищно-битови и финансови ресурси (установиха се нейните месечни
доходи, за разлика от тези на бащата)
да задоволява адекватно нуждите му. Изложеното налага упражняването на
родителските права и местоживеенето на детето да се концентрират у личността на
майката.
В този смисъл решението на първоинстанционния съд в частта относно
предоставяне упражняването на родителските права и местоживеенето на детето Н.Г.С.
е правилно, постановено е изцяло в интерес на детето, поради което следва да
бъде потвърдено.
Въззивният съд, обаче, намира, че определения
режим на лични отношения на бащата с детето следва да бъде изменен. Настоящия
съдебен състав счита, че за съхраняване на емоционалната и доверителна връзка между детето и неговия баща, на интересите
на малолетното дете, които са да има пълноценна връзка и с двамата си родители,
би съответствал следния режим на лични отношения: бащата има право да вижда и взима детето
всяка четна седмица от годината, от петък след детската градина/ края на учебните
занятия (след като детето тръгне на училище), до неделя в 18 часа; един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен
отпуск на майката; всяка четна година за Коледните празници и Великденските
празници от 09.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден; всяка
нечетна година през Новогодишните празници от 09.00 часа на първия ден до 18.00
часа на последния ден; всяка нечетна година- на рождения
ден на детето, съобразено с училищната му ангажираност (след като тръгне на
училище), с преспиване; всяка година, с преспиване, на рождения ден на бащата, съобразено
с училищната ангажираност на детето.
Предвид така изложеното, настоящият
съд намира, че следва да се определи посоченият режим, като решението на
първоинстанционния съд в тази му част бъде отменено.
В настоящия случай страните нямат право на разноски. Производството по
делото е такова на спорна съдебна
администрация, приложима при спор относно режим на лични отношения,
предпоставен от невъзможност да се постигне споразумение. Съдебното решение се
постановява за защита по най-добрия начин на интересите на малолетните деца,
ползва всички страни в процеса и затова всяка страна следва да понесе разноските,
които е направила, както в първоинстанционното производство, така и във
въззивното, независимо от изхода на спора.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 279962/20.11.2019 г., постановено по
гр. д. № 67201/2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 117 състав, в частта му относно
определения режим на лични отношения на бащата Г.Б.С., ЕГН********** с детето Н.Г.С., ЕГН**********, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения на бащата Г.Б.С., ЕГН********** с детето Н.Г.С., ЕГН**********, както следва: бащата има право да вижда и взима детето всяка четна
седмица от годината, от петък след детската градина/ края на учебните занятия
(след като детето тръгне на училище), до неделя в 18 часа; един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен
отпуск на майката; всяка четна година за Коледните празници и Великденските
празници от 09.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден; всяка
нечетна година през Новогодишните празници от 09.00 часа на първия ден до 18.00
часа на последния ден; всяка нечетна година- на рождения
ден на детето, съобразено с училищната му ангажираност (след като тръгне на
училище), с преспиване; всяка година, с преспиване, на рождения ден на бащата, съобразено
с училищната ангажираност на детето.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана
част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.Н.К., ЕГН********** за присъждане на
разноски по делото, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република
България, при условията на чл.280, ал.1 от
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.