Определение по дело №6084/2015 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2750
Дата: 23 декември 2015 г. (в сила от 23 декември 2015 г.)
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20152120206084
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 декември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

 

РАЗПОРЕЖДАНЕ

 

Днес 23.12.2015 г. МАЯ СТЕФАНОВА, съдия-докладчик по НЧД №6084/2015 г. по описа на Районен съд-Бургас, за да се произнеса, взех предвид следното:

 

Съдебното производство по делото е образувано по повод молба от Г.Д.К. с ЕГН ********** за реабилитацията му по съдебен ред по посочените в искането две осъждания за извършени престъпления.

За проверка допустимостта на искането за съдебно реабилитация бе извършена служебна проверка в бюро „Съдимост” в Районен съд –Бургас и се установи, че понастоящем спрямо К. са налице следните две осъждания:

1.С присъда №762 от 12.12.1997 г. постановена по НОХД №436/1997 г. по описа на Районен съд –Бургас потвърдена с Решение на Окръжен съд-Бургас и влязла в сила на 06.04.1998 година за извършено престъпление по чл. 198 ал.1 вр.чл.18 ал.1 от НК извършено на 18.11.1996 г. на молителя е наложено наказание три години лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от пет години.

2.С присъда №617/12.07.1999 г. постановена по НОХД №272/1999г. по описа на Районен съд-Бургас, потвърдена с Решение на Окръжен съд –Бургас и влязло в сила на 04.11.1999 г. за престъпление по чл.343б ал.1 НК извършено на 08.07.1999 г. на молителя са наложени наказанията глоба в размера на 600 лева и е бил лишен да управлява МПС за срок от 10 месеца, считано от 08.07.1999 г.

Към молбата са приложени служебна бележка от ТД на НАП-Бургас, от която е видно, че в производство по принудително изпълнение не е предявен за събиране изпълнителен лист по НОХД №2721/1999 г. по описа на Районен съд –Бургас за задължения представляващи глоба в размер на 600 лева, удостоверение от държавен съдебен изпълнител от 04.12.2015 г. от което е видно, че К. няма образувано изпълнително дело след 01.01.1997 г.

При така установените данни за съдимостта на молителя съдът констатира, че по НОХД №436/1997 г. и по НОХД №272/1999 г., и двете по описа на Районен съд–Бургас е настъпила реабилитация по право. По първото осъждане и съгласно нормата на чл.88а ал.3 НК при условното осъждане срокът по чл.82 ал.1 т.3 НК е десет години и започва от деня, в който е изтекъл изпитателния срок. В този случай изпитателният срок е изтекъл на 06.04.2003г., а десетгодишният срок за настъпването на абсолютната реабилитация по право съгласно чл.88а ал.3 вр. ал.1 вр. чл.82 ал.1 т.3 от НК е изтекъл на 06.04.2013г.

Сред материалите по делото липсват данни относно факта и датата на изпълнение на наложената наказание глоба в размер от 600 лева, както и лишаването от право да управлява МПС за срок от десет месеца, считано от 08.07.1999 г. Дори и да се приеме, че наказанието глоба по някаква причина не е било своевременно изпълнено, т.е. не е изтърпяно от молителя, по отношение на него при всички случаи е налице хипотезата предвидена в чл.82 ал.1 т.5 НК. Погасяването на това публично вземане поради изтекла погасителна давност има своето значение, като сроковете за погасяването му следва да се търсят и в специалните закони относно принудителното изпълнение, въз основа на които се образува изпълнително дело. В случая това е Данъчно-осигурителния процесуален закон, определящ ги в чл.171 ал.1 и ал.2 на обикновена 5-годишна и абсолютна 10- годишна давност, след изтичането на които публичното вземане се отписва съгласно чл.173 от ДОПК и изпълнителното дело се прекратява.  Съдът приема, че липсват данни за образувано изпълнително производство, но дори и да е имало такова след изтичането на 16 години от влизането в сила на това осъждане изпълнението на това наказание е неосъществимо, поради настъпване на абсолютната погасителна изпълнителска давност.

Относно наказанието лишаването от право да управлява МПС по делото отново няма данни да е било изтърпяно, но дори и да се приеме, че по някаква причина това наказание е останало неизпълнено, то за него също е настъпило погасителната изпълнителска давност по чл.82 ал.1 т.5 от НК. Посочената уредба указва липсата на възможност за изпълнение на наказанието, ако от влизане на присъдата в сила са изтекли две години, както и че в този случай за осъдения е налице възможност за реабилитация, ако е изтекъл срок, равен на този по чл.82 ал.1 т.5 НК. Данните по делото се именно в тази насока, поради което следва да се приеме, че към 23.12.2015 г. за молителя К. е настъпила реабилитация по чл.88а ал.3 вр. ал.1 вр. чл.82 ал.1 т.3 от НК по отношение на първото осъждане и по отношение на второто осъждане е настъпила реабилитация по право на основание чл.88а ал.1 вр.чл.82 ал.1 т.5 от НК за наложените му наказания глоба в размерна 600 лева и лишаването  от право да управлява МПС за срок от 10 месеца считано от 08.07.1999 г.

         В случаите на настъпила реабилитация по право по чл.86 или съответно по чл.88а НК, това обстоятелство се отбелязва служебно в съответния бюлетин за съдимост съгласно чл.17 ал.1 т.2 от Наредба №8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост (издадена от министъра на правосъдието, обн. ДВ.бр. 24 от 04.03.2008 г. ). Това следва да бъде сторено от съда по месторождението на молителя, където се съхраняват бюлетините за съответните осъждания, т.е. Районен съд-Бургас в случая. След извършване на тези отбелязвания, занапред за К. няма да съществува пречка да се снабди по установения ред със свидетелство за съдимост, което да не отразява наличието на посочените осъждания, за които е реабилитиран.

С оглед настъпилата по силата на закона реабилитация по всички осъждания, обаче молбата на К. за съдебна реабилитация по реда на чл.87 от НК се явява лишена от предмет и поради това –процесуално недопустима. Целеният с молбата правен резултат вече е постигнат в пълен обем за молителя, поради което за него не е налице правен интерес от исканото производство по чл.433-436 от НПК, а за съда не са налице изискуемите от закона положителни процесуални предпоставки за провеждане на това производство. Това налага молбата да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство следва да бъде прекратено.

Мотивиран от горното и на основание чл.249 ал.1 вр. чл.248 ал.1 т.1 от НПК  

 

РАЗПОРЕЖДАМ:

 

ОСТАВЯМ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането от Г.Д.К. с ЕГН ********** за реабилитацията по съдебен ред по НОХД № 436/1997 г. и по НОХД №272/1999г. и двете по описа на Районен съд-Бургас.

 

ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по НЧД №6084/2015 г. по описа на Районен съд-Бургас.

 

РАЗПОРЕЖДАНЕТО  е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

Заверен препис от настоящото разпореждане да се изпрати в бюро „Съдимост” в Районен съд-Бургас за извършване на съответните отбелязвания в бюлетините за осъжданията на молителя К. относно настъпилата реабилитация по право.

 

                                                   СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:

Вярно с оригинала: И. Г.