РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е №1679/12.8.2021г.
гр. Пловдив,12.08.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отделение, ХІІІ състав, в
публично съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, разгледа докладваното от председателя адм. дело № 3053
по описа за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/ във връзка с чл.
145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
жалба на Н.М.А., ЕГН: ********** ***, чрез адв.
И.,*** против Решение № Ц2153-15-231/09.11.2020г. на Директора на ТП на НОИ –
гр. Пловдив, потвърждаващо разпореждане № 151-00-15425-1/23.07.2020г. на ЗА ръководител
на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което на основание
чл. 54г, ал. 4 от КСО е разпоредено спиране на
образуваното производство по изплащането на парично обезщетение за безработица
по заявление № 151-00-15425/09.07.2020г.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на оспорения административен акт, както постановен в
противоречие с материалния закон. Твърди се, че непосочването на правното
основание за издаване на административния акт представлява нарушение на
изискванията за форма по чл.59 т.4 от АПК. Посочено е, че в случая е налице индиция за извършени нарушения от осигурителите, които по
никакъв начин не следва да рефлектират върху правата на осигуреното лице.
Изложени са доводи за неправилност на изводите на решаващия орган, че не са
заплащани осигурителни вноски от работодателя. Според жалбоподателката
дори и да се приеме, че административния орган е визирал нормата на чл.4 ал.4
т.2 от КСО, то в случая възлагането на проверка не е доказателство по смисъла
на тази разпоредба. Отделно от това се сочи, че проверката на дейността на
„Балканкар Мизия БГ“ ЕООД не е скрепена със срок от време за извършването й,
което не кореспондира с целта на закона за своевременно изплащане на обезщетението
на социално уязвимото лице. Иска се от съда да отмени оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане. Претендират се сторените разноски по
производството.
С постъпила по делото молба на 11.01.2021г. от адв.И. е представен списък с разноски (л. 75).
Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ – гр.
Пловдив, в писмено становище подадено от процесуалния представител юр. П. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Пловдив, не изпраща представител
и не взема становище по жалбата.
Оспорването, като направено от легитимирано лице с
правен интерес, в законово установения срок по чл.118, ал.1 от КСО (на л. 11 по
делото е представено известие за доставяне) и против акт подлежащ на съдебно
обжалване е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият съдебен състав, след като прецени поотделно
и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна: жалбоподателката
А. е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица вх. №
9062/09.07.2020г., с приложено към него копие на заповед № 28/30.06.2020г. за
прекратяване на трудовото правоотношение с „БАЛКАНКАР МИЗИЯ БГ“ ЕООД, считано
от 01.07.2020г., на основание чл. 71, т. 1 от КТ.
При извършената проверка по повод заявлението е
констатирано, че в 24-месечния период за определяне на размера на ПОБ по чл.
54а, ал. 1 от КСО осигурителят е подел данни за сключен трудов договор от
25.04.2018г., който е прекратен на 01.12.2019г. с лицето Н.А., на длъжност
„мениджър проучване на пазара“ с основно трудово възнаграждение в размер на
2 600лв. В последствие между същите страни по трудовото правоотношение е
сключен трудов договор от 29.05.2020г. за длъжност „мениджър ключови клиенти“ с
основно трудово възнаграждение в размер на 3 060лв.
За периода от 03.02.2020г. до 31.03.2020г. между А. и
осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД е сключен втори трудов договор за
длъжността „мениджър ключови клиенти“. За периода от 01.04.2020г. до
31.05.2020г. между същите лица по трудовото правоотношение е сключен основан
трудов договор за същата длъжност.
Поскано е съдействие от ТП на НОИ – гр. Пловдив и ТП
на НОИ – гр. Бургас за установяване верността на подадените данни в Регистъра
на трудовите договори в НАП. Във връзка с извършване на проверка по разходите
на ДОО от контролен орган относно верността на подадените в Регистъра на
осигурените лица на НАП данни за А. от посочените двама осигурители, с
разпореждане № 151-00-15425-1/23.07.2020г. на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е
спряно производството по отпускане на парично обезщетение на безработното лице
по заявление № 151-00-15425/09.07.2020г. Не са ангажирани доказателства за
връчване на издадения ИАА на адресата му Н.А..
На 18.08.2020г. е постъпило запитване от А., наименовано „жалба“ за причините поради което не й е
изплатено поисканото парично обезщетение за безработица. С уведомление изх. №
Ц1012-15-225#2 от 17.09.2020г. А. е уведомена, че в случай, че е подала жалба следва да
отстрани нередовностите по нея на основание чл. 87,
ал. 1 от АПК, състоящи се в посочване на оспорвания ИАА, неговия издател,
конкретните възражения против ИАА, техните основания и в какво се състои
искането й. По делото не са представени доказателства за връчване на
уведомлението на неговия адресат.
На 13.10.2020г. е постъпила жалба вх. №
Ц1012-15-319/13.10.2020г. от Н.А. против разпореждането за спиране на
производството за отпускане на ПОБ по нейно подадено заявление. В жалбата се
твърди, че е извършила справка в интернет страницата на ТП на НОИ – гр. Пловдив
на 06.10.2020г., при която е констатирала, че е издадено това разпореждане. В
жалбата са изложени аргументи за незаконосъобразност и е поискано отменянето
му, съответно изплащане на претендираното ПОБ.
Във връзка с анализирани данни за
неизрядни осигурители, които периодично подават данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за работещите в дружеството лица с висок осигурителен доход са предприети действия по извършване на
проверки на осигурителите "БАЛКАНКАР МИЗИЯ БГ" ЕООД
и „БАЛКАНКАР ЕЛЕКРОБУСИ“ ЕООД. Във връзка с подавани заявления за изплащане на
парични обезщетения и от други лица, освен жалбоподателката
А., е извършена проверка, документирана с констативен протокол №
КВ-5-15-00809195/10.09.2020г. В доклада се съдържат констатации за извършени
проверки на дружества с управител украинския гражданин Я.И.Л., при които лицето
не е открито на посочения адрес за кореспонденция, напуснало е пределите на РБългария на 17.06.2018г. и няма представени ведомости за
заплати и трудови досиета на осигурените лица, претендиращи обезщетения.
Във връзка с извършване на проверка за осигуреното
лице Т.Н.е изготвен доклад от 26.06.2020г., съгласно констатациите в който е
осъществена връзка с пълномощник на дружествата П.Б., който не е представил
изисканите му трудови договори, ведомости за заплати и присъствени форми. Във
връзка с подадената от А. жалба са предприети допълнителни действия за
извършване на проверка на осигурителя, като от упълномощеното лице Б. са
изискани трудовите договори и трудовите досиета на лицата Б.В.и Н.А., ведомости
за заплати и писмени обяснения относно възлаганите им и изпълнявани от тях
задачи. В отговор на искането са постъпили молби от Ваклинова и А. с приложени
към тях присъствени форми за месец април и май 2020г., платежни ведомости за
месец октомври 2018г., ведомости за заплати за месец юни 2020г., авторски
свидетелства и удостоверения за „изобретател“ за П.и Е. Б.и.
В отговор на повторно искане за представяне на
документи, А. е представила трудов договор № 125 от 29.05.2020г., в който като
представляващ дружеството „БАЛКАНКАР МИЗИЯ БГ“ ЕООД е посочен Я.Л., който е
напуснал България на 17.06.2018г. и са положени подписи за работодател и
работник. Съгласно декларирани данни, трудовият договор е сключен на
29.05.2020г. и тя е започнала да изпълнява трудовите си задължения на
01.06.2020г. Работното й място е било в гр. П., ул. „***“ № **. Естеството на
работата й се състояло в изготвяне на оферти, фактури, договор – поръчки,
сертификати и др., като със служебните си задължения е запозната от управителя
на фирмата и неговите заместници.
От директора на ТД на НАП – гр. Пловдив е изискано
предоставяне на информация относно извършвана от осигурителя икономическа
дейност и внесени осигурителни вноски за лицата, назначени по трудови
правоотношения. Съгласно данните в отговора, за 2017г. дружеството е
декларирало отрицателен финансов резултат (загуба), а за 2018г. и 2019г. –
положителен финансов резултат (печалба). За работници и служители са внесени
осигурителни вноски в размер на 163лв. за периода от 2018г. до месец септември
2020г., като дружеството има задължение към фонд ДОО в общ размер на
116 730,56лв.
Постъпила е информация от ТП на НОИ – гр. Бургас
относно искането за извършване на повторна проверка на осигурителя „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД, съгласно която до компетентната Районна прокуратура – гр.
Бургас е подаден сигнал за липса на дейност на дружеството и извършване на
злоупотреби със средства на ДОО. Постъпила е и информация от ТП на НОИ – гр.
Враца относно извършване на повторна проверка на осигурителя „БАЛКАНКАР МИЗИЯ“
АД – гр. Бяла Слатина, съгласно която няма представени доказателства за
извършване на икономическа дейност от дружеството и упражняване на трудова дейност
от назначените лица по трудови правоотношения.
Постъпил е и доклад от главен инспектор по
осигуряването в сектор КР на ДОО към отдел КПК при ТП на НОИ – гр. Пловдив,
съгласно констатациите в който за лицето Н.А. е съставен констативен протокол
от 10.09.2020г. и в хода на проверката не са събрани доказателства за
упражняване на трудова дейност от нея. Издадена е заповед от 29.09.2020г. за
извършване на проверка по разходите на ДОО за осигурителя „БАЛКАНКАР МИЗИЯ БГ“
ЕООД, която не е приключила. Не е приключила и извършваната проверка за
осигурителя „БАЛКАНКАР МИЗИЯ“ АД.
В резултат на анализ на събраните доказателства е
издадено и оспореното решение, с което жалбата на А. срещу разпореждане № 151-00-15425-1/23.07.2020г.
е отхвърлена като неоснователна. Според мотивите на решението е посочено, че са
налице доказателства, които не могат по категоричен начин да обосноват извод за
правото на обезщетение, съответно за неговия размер, а напротив, тяхната
преценка на органа би довела до издаване на разпореждане за отказ или
прекратяване изплащането на обезщетението. Изложени са мотиви за необходимостта
от проверка на коректността на подадените данни и според органа това в
достатъчна степен обосновава разпореждането, издадено на основание чл. 54г, ал.
4 от КСО.
При така
установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното: обжалваното
решение на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив и потвърденото с него
разпореждане са издадени от материално компетентния административен орган, по
аргумент на чл.117 ал.1 т.2 б."ж" от КСО. Същото е валидно и допустимо, но е постановено в нарушение на административно-производствените
правила и материалния закон - основание за отмяна по
чл. 146, т.3 и т.4 от АПК.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи
на задължително осигуряване по чл. 4 и чл.
4а, ал. 1,
и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. Видно от горната разпоредба, за да има едно
лице качеството на осигурено следва
да са внесени
или дължими осигурителните вноски. В случая, дори да се установява, че за лицето не
са внесени от осигурителя осигурителните вноски, то същите са дължими,
поради което изложеният от административния
орган мотив за спиране на
производството по изплащане на обезщетението
за безработица,
не съответства на горната законова
разпоредба. Още по-малко е основание
за спиране декларираният от осигурителя висок осигурителен доход. За жалбоподателката е представен регистриран трудов договор още към
момента на сключването му, в който е уговорено трудовото възнаграждение между страните, чиято истинност не е оспорена нито
в настоящето производство, нито е предмет на разследване от други компетентни
органи.
В
случая, административните органи са се позовали
на производство по проверка на
дейността на осигурителя. Разпоредбата на чл. 54г, ал.4 от КСО изисква да са представени
доказателства, които могат да доведат
до издаване на разпореждане за отказ или
прекратяване изплащането на обезщетението. Същевременно, не са представени каквито и да е доказателства, сочещи на евентуален отказ
за изпащане на обезщетението, като наличието на съмнения не
може да бъде
основание за спиране в случай, че не е подкрепено
с доказателства. Съобразно посоченото
по-горе, не е такова доказателство неплащането на осигурителните вноски от осигурителя, а сочи на неизпълнение
на задължения на същия, които
по никакъв начин не следва
да рефлектират върху правата на
осигуреното лице. Липсват каквито и да е постъпили доказателства, които да обосновават
наличие на предпоставките за спиране.
С
оглед изложеното, следва да бъде
постановено решение, с което оспореното решение следва да бъде отменено,
а на основание чл. 173, ал.1 от
АПК следва да бъде отменено и постановеното разпореждане за спиране на
производството по изплащане на парично
обезщетение за безработица.
От представените и приети по делото писмени
доказателства, както и от съдържащите се в административната преписка, безспорно се установява, че жалбоподателката е имала непрекъснат осигурителен стаж като осигурена за всички осигурени
социални рискове. Съгласно разпоредбата на чл. 10 от КСО осигуряването
възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл.
4 и продължава до
прекратяването й. Безспорно
А. е била
в трудово правоотношение с работодателя. Същевременно, осигуряването не се поражда от
внасянето на осигурителни вноски и следователно не би могло да
се прекрати, когато дължимите осигурителни вноски не са внесени. Неизпълнените на задължението на осигурителя за заплащане на
осигурителните вноски не означава, че
същия не дължи на ДОО осигурителни
вноски за лицето. Това неизпълнение води
до щета на
ДОО, която може да се отстрани
по предвидените в закона способи - по реда на
ДОПК или чрез способите предвидени в ТЗ.
Наличието на неизправен осигурител, обаче, не може да
има за последица
прекратяване на правата на добросъвестните
задължително осигурени лица по чл.
4, ал. 1,
т. 1 от КСО, като страна по осигурително
правоотношение. Основно задължение
по осигурителния орган по произтичащото
от разпоредбата на чл. 10
от КСО осигурително правоотношение с осигуреното лице е да му
изплаща парично обезщетение, съответно на вида и характера
на осъществения социален риск. По този начин се
осъществява и конституционно
гарантираното на гражданите право на обществено осигуряване.
Като изправна страна по осигурителното правоотношение Н.А. има право да получи
полагащото й се обезщетение от осигурителния орган за срока и в размер,
предвиден в съответните нормативни актове.
Предвид изхода на спора и при липса на възражения за прекомерност на жалбоподателката следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лева. Независимо, че в списъка
с разноските на л. 75 е посочено, че са направени разноски и за държавна такса
в размер на 10лв., такива не се дължат предвид характера на производството и не
е представен платежен документ за внесена държавна такса.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 173, ал.
2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на Н.М.А., ЕГН: ********** ***, чрез адв. И.,*** Решение № Ц2153-15-231/09.11.2020г. на
Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, потвърждаващо разпореждане №
151-00-15425-1/23.07.2020г. на ЗА ръководител на осигуряването за безработица в
ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е разпоредено спиране на образуваното производство по
изплащането на парично обезщетение за безработица по заявление №
151-00-15425/09.07.2020г.
ИЗПРАЩА делото като преписка
на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – гр. Пловдив за изплащане на парично
обезщетение за безработица по
заявление вх. № 151-00-15425-1 от 23.07.2020г.
на Н.М.А., съобразно даденото в мотивите на настоящото съдебно
решение тълкуване по прилагане на
закона.
ОСЪЖДА Териториално поделение на
НОИ – гр. Пловдив да заплати на Н.М.А., ЕГН:
********** *** направените по делото разноски
в размер на 300лв. (триста лева).
На основание чл. 119, във връзка с чл. 117,
ал. 2,
б. “ж“ от
КСО решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: