Решение по дело №287/2019 на Административен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 212

 

Гр.Сливен, 25.10.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ  :  СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

 

При участието на секретаря Галя Георгиева и при участието на прокурора …….., като разгледа докладваното от административния съдия Светлана Драгоманска адм.д. № 287 по описа за 2019 г. на Административен съд гр.Сливен, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството по делото е образувано по жалба на Д.С.Д. с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. М.Й. *** против Акт за установяване на публично държавно вземане № 13 от 10.06.2019 г. на Директора на ОД на ДФЗ, Ямбол, с който акт се отказва пълно изплащане на финансовата помощ представляващо второ плащане в размер на 9 779 лв. и прекратява Договор № 20/06/3/0/02522/29.03.2017 г. и се определя на Д.С.Д. подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо първо плащане по договора.

В жалбата се твърди, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Твърди се, че оспорващият е изпълнил ангажимента си по представения по делото бизнес план и счита, че не са налице допуснати нарушения на материалния закон. Моли съда да отмени изцяло оспорения акт като незаконосъобразен.

В съдебно заседание оспорващия редовно призован се представлява от адв. М.Й. ***, който поддържа жалбата на посочените в нея основания, както и направеното искане. Акцентува на обстоятелството, че неправилно административният орган е стигнал до заключението, че жалбоподателят не е изпълнил условията на чл. 9, ал. 1, т. 4 от договора и по-точно не е постигнал увеличение на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко 2000 евро, измерен в СПО, най-късно до изтичане на посочената в бизнес плана крайна дата. В бизнес план било посочено, че увеличението на стандартния производствен обем ще се извърши чрез създаване на сливова градина или закупуване на пръскачка. Това ще бъдат инвестициите, които ф. ще стартира за изпълнение на бизнес плана и с които ще бъде увеличено неговото стопанство. В случая, с представяне на заявлението за второ плащане, към заявлението з. п. коректно е посочил, че е изпълнил задълженията си, като към дата 20.09.2017 г., т.е. преди последно посочената дата в бизнес плана, същият е закупил планираната в бизнес плана пръскачка и именно: вентилаторна пръскачка, марка „CONTINENTAL“, със сериен № ………., за сумата от 4000 лв., която сума надхвърля еквивалента на 2000 евро и същата е регистрира по законоустановения ред. За нея е издадено свидетелство за регистрация от Министерство на земеделието и храните и е даден сериен № ……………... Счита, че з. п. е спазил чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 10/2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 - мярката, по която е предоставена финансовата помощ и АУПДВ е издаден при непълно изследване на всички документи, и в несъответствие на законовите и договорни разпоредби между Държавния фонд и з. п. Претендира присъждане на направените по делото разноски, представляващи заплатена държавна такса за образуване на административното дело и заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно приложения договор за правна защита и съдействие.

Ответната страна се представлявана от ст. юриск. Р., която счита, че издаденият административен акт е законосъобразен, издаден от компетентен административен орган при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. Заявява, че при стартиране на административните проверки за допустимостта на входираното заявление, експерти констатират нарушение, изразяващо се в това, че земята, която се явява като увеличаване на икономическия размер на стопанството на жалбоподателя към датата на второ плащане, е имот, който кандидатът е имал и е бил в негова собственост по-малко от 18 месеца към датата на подаване на заявлението за кандидатстване. Счита, че не е изпълнено законовото основание имотът, с който се регламентира и удостоверява увеличаването на икономическия размер на стопанството, да е придобит в период, предхождащ 18 месеца, считано от датата на кандидатстване, съгласно чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредбата № 10. Моли, съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното :

            Оспорващият е подал заявление за подпомагане по Подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020 г. на 09.08.2016 г. с идентификационен номер ***.  

Със Заповед № 03-200-РД/70 от 27.03.2017 г. на директора на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Сливен е одобрено за финансиране заявление за подпомагане подадено от Д.С.Д. по подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., при следните условия: размер на финансовата помощ - 29 337 лева, от които размер на първо плащане 19 558 лева, размер на второ плащане 9 779 лева и избрана крайна дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана и крайна дата за подаване на заявката за второ плащане по договора за предоставяне на финансова помощ – 07.09.2018 г.

На 29.03.2017 г. е сключен Договор № 20/06/3/0/02522 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони между ДФ "Земеделие" гр. София и Д.С.Д.. По силата на същия фондът предоставя на оспорващия безвъзмездна финансова помощ по процесната подмярка за изпълнение на одобрен проект № 20/06/3/0/02522 в размер на не повече от 15 000 евро - 29 337 лева. Договорено е първото плащане, съставляващо 19 558 лева да се извърши в срок от два месеца от сключване на договора, а второто плащане в размер на 9 779 лева в срок от три месеца след издаване на УИН на окомплектованата с всички изискуеми документи съгласно Приложение № 11 към Наредба № 10 от 10.06.2016 г. заявка за второ плащане. В чл. 3, ал. 3 от процесния договор е посочено, че заявката за второ плащане се подава в срок до 07.09.2018 г.

            На 27.08.2018 г. Д. е подал заявка за плащане № 20063002522301 по Подмярка 6. 3 от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г., входирана във връзка с Договор № 20/06/3/0/02522 от 29.03.2017 г.

С Писмо изх. № 01-283-6500/1230 от 21.12.2018 г., Уникален номер *** Д.С.Д. е уведомен на основание чл. 26, ал.1, във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК, че ДФ "Земеделие" открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане.  С писмото жалбоподателят е уведомен, че в процеса на извършване на административни проверки след подадена заявка за второ плащане, при обработката на заявката и извършване на справка в регистър правни основания за 2016 г., се установило, че Д. е регистрирал правни основания за имот : № 15206-020-091, находящ се в с. Г., който е посочен в таблица 1А към бизнес плана, като имот който притежава и не обработва към момента на кандидатстването по мярка 6.3 и няма посочен договор за наем. При извършени справки в директни плащания било видно, че същият имот е бил заявен от Д. за стопанска година 2014/2015 г. При подаване на заявката за второ плащане бил декларирал, че на съответния имот от 4 декара е създал овощна градина от сливи. От представеният Нотариален акт № 185, том I, per. № 1436, дело 152/2016 г. вписан на 27.06.2016 в Служба по вписванията с Акт № 186, том XIV, дело 2379/2016 Д. притежавал имот № 020091 находящ се в с. Г., о. С., с който бил кандидатствал на 09.08.2016 г. в Областна дирекция на ДФ"Земеделие" по мярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от Програма за развитие на селските райони 2014-2020г., като бил декларирал желание за нарастване с имот № 020091, който в случая се явявал недопустим за включване при изчисление на нарастване в размер най- малко с 2000 евро измерен в СПО на стопанството, бидейки негова собственост в предхождащите 18 месеца от датата на кандидатстването. С оглед на горните констатации административния орган е приел, че Д. не е изпълнил свои договорни и нормативни задължения, съгласно чл. 37, ал. 1, т.3 и във връзка с  чл. 37, ал.7, т. 1 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. Посочено е още, че общият размер на задължението, за което ДФ „Земеделие“ ще издаде АУПДВ е 19 558 лева.

На 21.01.2019 г. жалбоподателят е депозирал възражение по уведомителното писмо, в което заявява, че добросъвестно е спазил изискванията на бизнес плана и е постигнал заложените в него финансови индикатори, като прилага и писменни доказателства.

             На 10.06.2019 г. е издаден оспорения в настоящото производство АУПДВ, с който акт се отказва пълно изплащане на финансовата помощ представляващо второ плащане в размер на 9 779 лв., прекратява Договор № 20/06/3/0/02522/29.03.2017 г. и се определя на Д.С.Д. подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо първо плащане по договора. Като правни основания за издаването му са цитирани чл. 27, ал. 3 и 4 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК. Като мотиви в оспорения АУПДВ е посочено, че на база посочените имоти в таблица 1 от подаденото заявление за подпомагане е формиран икономическия размер на стопанството, измерен в Стандартен производствен обем /СПО/ в размер на 10243.23 лв/ 7996.93евро; увеличението на СПО било планирано да се реализира с увеличаване на площите с овощни насаждения чрез създаване на сливова градина на имот № 020091 /15206-020-091/; след входирана заявка за второ плащане, от приложените към нея документи се установявало, че Д. обосновава нарастване на стопанството с насаждения от сливи в имот № 020091, за който е приложен нотариален акт №185, том I, per. № 1436, дело № 152 от 2016г. от 27.06.2016г. на н. Р. С., per. № ….. с район на действие РС-Сливен;  в резултат на административни проверки по допустимостта на заявката било констатирано, че този имот фигурирал в таблица 1А към бизнес плана, отразяваща площи, които кандидатът не обработва, но има документ за собственост; същият имот фигурирал и в регистъра на правните основания за 2016 год. в ИСАК и в регистър на земеделските стопани, който имот е бил заявяван от Д. за стопанска година 2014/2015 г. и стопанската 2016/2017г. От изложеното административният орган направил обосноват извод, че имотът се обработва. С оглед на горните констатации административния орган е приел за установено неспазване на разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 4 от договор № 20/06/3/0/02522, чл.37, ал.1, т.3 във връзка с чл. 37, ал.7, т.1 от Наредба №10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3., а именно, че нормата на чл.37, ал.7, т.1 от Наредба № 10 повелявала забрана за нарастване със земя, която е собственост на кандидата и същата е придобита в период по - малко от 18 месеца, преди датата, на която е подадено заявлението за кандидастване по мярката. Това законово ограничение водело до неизпълнение на заложената по бизнес план цел, а именно: увеличаване на икономическия размер на стопанството с минимум 2000 евро измерен в СПО, тъй като насажденията от сливи върху имот № 020091, не следвало да се включи при изчисляването на увеличението на икономическия размер.

Оспореният АУПДВ е съобщен на оспорващия на 03.07.2019 г. Жалбата срещу него е подадена до Административeн съд Сливен на 16.07.2019 г., с вх. № СД-01-01-2593.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:

Проверката за законосъобразност на оспорения в настоящото производство административен акт съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК следва да бъде извършена на всички основания по чл. 146 от АПК, а не само на тези посочени от оспорващия в жалбата му.

Актът за установяване на публично държавно вземане е издаден от компетентен административен орган – Директор на ОД на ДФ "Земеделие" – Ямбол предвид разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, която предвижда, че изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. В изпълнение на това правомощие, с представената по делото Заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г., изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е делегирал на директорите на областните дирекции на фонда, правомощия да издават решения за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични държавни вземания по чл. 166, ал. 2 от ДОПК, включително по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 г. -2020 г.

Обжалваният АУПДВ е незаконосъобразен акт, тъй като при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, които се състоят в това, че управляващият орган не е спазил законоустановената процедура за установяване по основание и размер на претендираните неправилно изплатени средства след извършено първо плащане на финансова помощ. Нарушението е особено съществено и е обусловило провеждането на административно производство и издаването на краен акт, каквито не са предвидени в закона за този вид случаи.

Настоящият състав приема, че съществуват съществени процесуални нарушения при издаване на оспорения АУПДВ поради следните съображения:

В АУПДВ е посочено, че се издава на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК. Цитираната разпоредба от ЗПЗП съдържа общо задължение за РА да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. В ал. 4 от чл. 27 от ЗПЗП е предвидено, че това задължение не се отнася за подлежащи на възстановяване суми по отделни схеми или мерки, изплатени от европейските фондове, които без лихвите не надвишават левовата равностойност на 100 евро. В чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК са посочени като публични вземания тези за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз и лихвите по тях. От изложеното е видно, че посочените в АУПДВ правни норми не регламентират реда за установяване и събиране на публични държавни вземания, а посочват компетентния административен орган.

Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК, установяването на публичното държавно вземане се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а ако такъв ред не е предвиден в съответния закон, вземането се установява по основание и размер с АУПДВ. Следователно това производство е приложимо по отношение на случаите, в които специален закон не установява други правила за установяване на публичните (в случая държавни) вземания. Процедурата по установяване на недължими плащания от европейските фондове се съдържа в Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ, обн. ДВ бр. 101 от 22.12.2015 г., в сила от 25.12.2015 г.). До неговото приемане в националното законодателство не е съществувал друг процесуален ред, по който да се установяват недължими плащания към бенефициерите при подпомагане от европейските фондове, включително от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, какъвто е разглеждания случай. Ето защо в хипотези от вида на разглежданата, ДФЗ като разплащателна агенция, е установявал вземането по основание и по размер при издаването на самия АУПДВ.

В § 4, ал. 3 от ДРЗУСЕСИФ е предвидено, Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане.

С § 3 от ЗИДЗПЗП ( обн. ДВ, бр. 2/ 03.01.2018 г.) е създадена разпоредбата на чл. 9б със следното съдържание: За Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. производствата пред управляващия орган или Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, се провеждат посредством: 1. Интегрираната система за администриране и контрол по реда на глава трета от този закон – за мерките и подмерките по чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013; 2. Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда и при условията на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове – за останалите мерки и подмерки. По този начин в специалния закон – ЗПЗП е предвиден различен ред за отпускане, установяване на недължимо изплатена финансова помощ и събирането й, в зависимост от обхвата на конкретните мерки и подмерки.

Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. на Европейския парламент и Съвета определя общите правила, които регулират подпомагането на развитието на селските райони от Съюза, очертава политиката за развитието им и формулира мерките, които трябва да бъдат приети за изпълнение на тази политика - чл. 14 до чл. 39 от Дял III "Подпомагане на развитието на селските райони", Глава I "Мерки". Член 21 урежда мерки за подпомагане на инвестиции в развитието на горските площи и подобряване на жизнеспособността на горите, чл. 28 – мерки за подпомагане на стопанисващи земеделски земи с ангажименти за агроекология и климат по отношение на земеделските площи, чл. 29 - мерките за подпомагане на биологичното земеделие, чл. 30 – плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите, чл. 31 – плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения. Член 33 регламентира мерки, стимулиращи хуманно отношение към животните, насочени към земеделски стопани, приемащи стандарти за животновъдство, надхвърлящи задължителните стандарти, чл. 34 – мерките за подпомагане на екологични услуги и услуги във връзка с климата в горското стопанство и опазване на горите.

В настоящия случай подмярката, по която жалбоподателят кандидатства не попада в никоя от изброените в чл. 9б, т. 1 от ЗПЗП мерки за подпомагане. Д.С.Д. е подал заявление за подпомагане по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства". Редът и условията за прилагането й са уредени в Наредба № 10/2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Следователно подпомагането, за което е кандидатствал Д.С.Д. е предвидено в чл. 19, параграф 1, б. "а", подточка iii от Регламент (ЕС) № 1305/2013 г., който е със следното съдържание: Развитие на стопанството и стопанската дейност; 1. Подпомагането по тази мярка обхваща: а) помощ при стартиране за развитието на малки стопанства. Поради посочените съображения, контролът и администрирането на подпомагането по тази мярка се извършват от ДФ "Земеделие", но същата не попада в обхвата на чл. 9б, т. 1 от ЗПЗП, а в този на точка 2 от същата норма и по отношение на нея трябва да бъде издадено решение за финансова корекция при условията на глава пета, раздел ІІІ от ЗУСЕСИФ. В тази връзка чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП /в действаща редакция към датата на издаване на оспорения АУПДВ/ предвижда, че Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" издава решение за финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, при условията на глава пета, раздел ІІІ от ЗУСЕСИФ.  

При това положение, след като процедурата по издаването на оспорения АУПДВ е започнала след 07.01.2018 г. (датата на влизане в сила на чл. 9б от ЗПЗП), приложим за установяване по основание и размер на публични вземания на ДФЗ от вида на процесните, е ЗУСЕСИФ и по-конкретно чл. 69 и сл. от същия закон. В нарушение на установените с този закон правила, ДФЗ не е издал решение за финансова корекция по чл. 73 ЗУСЕСИФ. Това решение следва да е мотивирано, да се издаде от ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта и с него да се установи по основание и размер финансовата корекция. Решението подлежи на обжалване по реда на чл. 73, ал. 4 от закона и влязлото в сила решение би било основание за издаване на АУПДВ при установена нередност на изплатените средства от ДФЗ. В този смисъл е Решение № 10754/ 04.09.2018 г. по адм. д. № 4120 от 2017 г. на III о. на ВАС.

С оглед изложеното налице е основание по чл. 146, т. 3 от АПК, обжалваният Акт за установяване на публично държавно вземане № 13 от 10.06.2019 г.  на Директора на ОД на ДФЗ, Ямбол да бъде отменен. Делото следва да се изпрати като преписка на областната дирекция на ДФЗ, за издаване на акт, съобразен с изискванията на приложимия ЗУСЕСИФ по отношение установяване обстоятелствата за твърдяна нередност при усвояване на средствата, изплатени на жалбоподателя по сключения между него и ДФЗ Договор по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г.

При този изход на спора съдът намира за основателно направеното от оспорващия искане за присъждане на разноските по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнагражданието за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. По тези съображения, ДФ "Земеделие" като юридическо лице, в чиято структура е издателят на акта следва да бъде осъден да заплати на оспорващия направените по делото разноски в общ размер на 510 лева.

С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, е неоснователна.

Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ  Акт за установяване на публично държавно вземане № 13 от 10.06.2019 г. на Директора на ОД на ДФЗ, Ямбол, с който акт се отказва пълно изплащане на финансовата помощ представляващо второ плащане в размер на 9 779 лв., прекратява Договор № 20/06/3/0/02522/29.03.2017 г. и се определя на Д.С.Д. подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо първо плащане по договора.

ИЗПРАЩА преписката на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Ямбол за издаване на решение за финансова корекция по реда на чл. 69 и сл. от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове по отношение твърдяна нередност при усвояване на средствата, изплатени по Договор № 20/06/3/0/02522/29.03.2017 г., сключен между Д.С.Д. и ДФ "Земеделие" гр. София, съобразно указанията в мотивите към решението.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие", София да заплати на Д.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, направените по делото разноски в размер на 510,00  / петстотин и десет/ лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

              

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :