№ 364
гр. Враца, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20231420200642 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.Образувано е по жалба
на “Николови транс”ЕООД-Враца против НП №06-2300069/08.06.2023 г. на
Директора на Дирекция “ИТ”-Враца, с което на дружеството жалбоподател, в
качеството му на работодател, за извършено нарушение по чл.224, ал.1,
вр.чл.228, ал.3 КТ и на основание чл.414, ал.1 КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 1500.00 лв. В жалбата, поддържана и в с.з. се релевират
оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното постановление поради
допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, с искане за
отмяната му на това основание.
Ответната страна по жалбата, чрез процесуалния си представител
поддържа становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на
наказателното постановление, с молба за потвърждаването му.
След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши
анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
следното:
1
Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59
от ЗАНН. Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:
По повод получен сигнал от работник Х.К., във връзка с предходни
текущи проверки на дружеството-жалбоподател, на 09.05.23 г., служители на
Д”ИТ”-Враца между които и св.Т.И., извършили документална проверка за
спазване на трудовото законодателство от “Николови транс”ЕООД-Враца.
Въз основа на представеното трудово досие на работника Х.К., съдържащо
трудов договор, заповед за прекратяване на трудово правоотношение,
ведомости за заплати за периода на трудовото правоотношение и др., при
проверката е констатирано, че работодателят не е изплатил на въпросният
работник обезщетение за неизползван годишен отпуск за времето на
трудовото правоотношение от 05.04.22 г. до 11.07.22 г. в размер на 6 работни
дни по чл.224, ал.1 КТ в законово установения срок по чл.228, ал.3 КТ, т.е. до
31.08.22 г. Резултатите от тази проверка са обективирани в съответен
констативен протокол №2315724/18.05.23 г., като с него са дадени и
задължителни предписания по реда на чл.404, ал.1 КТ под формата на ПАМ,
за изплащане на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ на работника Х.К. /под т.2
на ПАМ/ със срок на изпълнение 01.06.23 г. Едновременно с това е съставен и
АУАН № 06-2300069/18.05.23 г. срещу дружеството жалбоподател за това, че
в качеството си на работодател е нарушил чл.224, ал.1, вр.чл.228, ал.3 КТ.
Последвало е издаването на обжалваното НП, с което за допуснатото
нарушение, констатирано с горепосочения АУАН и на основание чл.414, ал.1
КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лв.
Впоследствие Д“ИТ“-Враца е предприело последващи действия и
проверка за изпълнение на дадените с констативния протокол от 18.05.23 г.
ПАМ, като с призовка, получена от работодателя на 29.09.23 г., Д“ИТ“-Враца
е изискало от същите съответни писмени доказателства, удостоверяващи
изпълнението на ПАМ по протокола от от 18.05.23 г. Въпросната проверка е
приключила с нов АУАН от 31.08.23 г. и последващо издадено НП от 27.09.23
г. за нарушение на чл.415, ал.1 КТ, имащо за предмет –неизпълнение на
дадените с протокола от 18.05.23 г. ПАМ за изплащане на обезщетението на
работника Х.К. по чл.224, ал.1 КТ. Междувременно, на 30.08.23 г.,
дружеството-жалбоподател е изплатило на работника Х.К. по банков път
начислено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ.
2
Изложените до тук фактически констатации, се установяват изцяло и
безпротиворечиво от всички приобщени по делото доказателства-
св.показания на актосъставителя Т.И., кореспондиращи и с приложените към
административната преписка писмени доказателства- констативен протокол
за извършена проверка, трудов договор и заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение, ведомости за начислени заплати и обезщетения,
справка от Д“ИТ“-Враца за последващите проверки и образувани
административно-наказателни производства, с приложения, платежно
нареждане за изплащане на обезщетение на работника Х.К. по чл.224, ал.1 КТ
и др. Тези фактически констатации не се оспорват и от самия жалбоподател.
Оттук нататък, единственият спорен, правнорелевантен за конкретния
казус факт остава този за това дали към момента на процесната проверка
от страна на Д“ИТ“-Враца, съответно съставяне на процесните АУАН и НП,
работодателят-настоящ жалбоподател е бил начислил процесното
обезщетение по чл.224, ал.1 КТ на работника Х.К., макар и последващо да му
го е изплатил. Относно този спорен факт, състоянието на приобщения по
делото доказателствен материал е както следва:
Налице е заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с
работника Х.К. от 11.07.22 г. /л.22 от делото/, в която изрично е посочено, че
не му се дължи изплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ.
Налице е първа разчетно-платежна ведомост за м.юли 2022 г. за
работника Х.К., приложена от АНО към първоначално изпратената
административна преписка по реда на чл.60, ал.2 ЗАНН /л.16 от делото/, в
която също липсват начислени обезщетения по КТ.
Следва втора разчетно-платежна ведомост за м.юли.2022 г. за работника
/л.33 от делото/, в която вече фигурира начислено обезщетение по КТ в
определен размер. Тази втора ведомост е представена от АНО в хода на
съдебното следствие в с.з. на 04.09.23 г., като едновременно с това
дружеството-жалбоподател на свой ред е представило платежно нареждане от
30.08.23 г. за изплащане на това начислено обезщетение на работника по
банков път.
Налице са и показанията на свидетелят-актосъставител Т.И. /от
първоначален и допълнителен разпит/, който твърди, че към момента на
първоначалната проверка и съставяне на процесния АУАН е била налична
3
само втората ведомост за м.юли 2022 г., с начислено обезщетение по КТ. За
първата ведомост /с неначислено обезщетение/, твърди, че не я е виждал и не
знае как е попаднала по делото.
В рамките на служебните си задължения по чл.13 НПК, съдът положи
усилия за разкриване на обективната истина и проследяване на
действителната хронология на събитията и взаимоотношенията между
страните по делото. В тази насока и отчитайки разпределението на
доказателствената тежест, съобразно чл.103, вр.чл.16 НПК, съдът задължи
АНО да представи процесната административно-наказателна преписка в
цялост и оригинал, съответно указа на жалбоподателя възможността да
представя допълнителни доказателства, съобразно избраната си защитна
позиция. Въпреки тези действия на съда, и двете страни остават пасивни.
При така проследеното процесуално поведение на страните, съдът като
краен резултат фактологично приема, че работодателят-настоящ
жалбоподател първоначално не е признавал правото на работника на Х.К. на
дължимо обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, тъй като изначално не го е бил
начислил и съответно изплатил към момента на първоначалната проверка на
Д“ИТ“-Враца през м.05.23 г. и към момента на съставяне и издаване на
процесните АУАН и НП. Сторил е това на по-късен етап, принудително и по
повод последващо развилите се проверка на Д“ИТ“-Враца и последващо
развилото се ново административно наказателно производство за нарушение
по чл.415, ал.1 КТ. На този извод налагат обективните данни от всички
представени и от двете страни горепосочени писмени доказателствени
източници, след извършване на внимателна хронологична съпоставка и
преценка за логическата им взаимовръзка. От друга страна въпросните
писмени доказателства изцяло изолират горепосочените свидетелски
показания на актосъставителя Т.И., който в случая единствен твърди, че към
момента на съставяне на процесния АУАН е била налична само една ведомост
за м.юли 2022 г. с начислено обзещетение по чл.224, ал.1 КТ. Към тази
изолираност следва да се добавят както евентуалната заинтересованост на
свидетеля за това да поддържа собствено повдигнатото си административно
обвинение чрез съставяне на процесния АУАН, така и липсата на житейска
логика в показанията му. В случай, че действително свидетелят е разполагал
само с втората ведомост за м.юли.2022 г. с начислено обезщетение по чл.224,
4
ал.1 КТ, то тогава остава неясно защо свидетелят не е посочил конкретния
размер на така начисленото обезщетение в съставените лично от него
констативен протокол за проверка от 18.05.23 г. и АУАН от същата дата. При
така изложените съображения, съдът не кредитира въпросните свидетелски
показания в коментираната им част.
Въз основа на гореизложените фактически съображения и
доказателствен анализ, съдът намира от правна страна следното:
Посочената в процесните АУАН и НП за нарушена разпоредба на
чл.224, ал.1 КТ предвижда, че при прекратяване на трудовото
правоотношение, работникът/служителят има право на парично обезщетение
за неизползвания платен годишен отпуск.Доколкото се касае до право, то
съответно следва и да бъде надлежно упражнено и заявено от
работника/служителя пред насрещната страна-работодателя, освен в
случаите, когато насрещната страна изначално го признава и не го оспорва. В
противен случай, ще е налице „трудов спор“ по смисъла на чл.357, ал.1 КТ,
подлежащ на разглеждане от граждански съд по общия ред, съгласно чл.360,
ал.1 КТ.
Само в случаите, в които работодателят изначално признава и не
оспорва въпросното право на работника за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, и
то уточнено откъм конкретни параметри / точен брой на полагащи се дни и
съответен брой на неизползвани дни платен годишен отпуск, за кой
конкретен период от времетраеното на трудовото правоотношение и
конкретен размер на дължимото обезщетение/, за същият възниква
задължението да начисли обезщетението в срока и по реда на чл.224, ал.2,
вр.чл.177 КТ, а след това и задължението да го изплати в срока по чл.228, ал.3
КТ.
Нещо повече, в актуалната публикувана практика на административните
съдилища в страната по свързани казуси, също се приема, че Д“ИТ“ няма
правомощия да се намесва пряко в конкретни трудови правоотношения
между работодател и работник/служител по повод начисляване и изплащане
на трудови възнаграждения и/или обезщетения по повод прекратяване на
трудовото правоотношение, в т.ч. напр. чрез даване на задължителни
предписания и налагане на ПАМ по реда на чл.404, ал.1 КТ, тъй като в тези
случаи се касае до чисто гражданско-правни спорове, подлежащи на
5
уреждане единствено по реда на ГПК, вр.КТ. Д“ИТ“ биха могли да се
намесват директно, единствено в случаите, когато работодателят е признал
съответното право на работника /служителя на трудово възнаграждение и/или
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, чрез
първоначално начисляване на съответната сума по съотвения ред или когато я
е начислил, но не я е последващо изплатил по определени причини. В тази
насока са напр.Р№104/10.04.23 г. по адм.д.№788/22 г. на АС-Враца,
Р№199/27.06.23 г. по КНАХД№183/23 г. на АС-Враца, Р№204/28.06.23 г. по
КНАХД№257/23 г. на АС-Враца и др.
Спрямо така изложените принципни правни разсъждения, настоящият
съдебен състав намира, че процесното НП се явява незаконосъобразно и
подлежи на цялостна отмяна, тъй като:
1.Още на фаза първоначална преценка за законосъобразност във
формален, процесуален аспект се наблюдават допуснати нарушения на чл.42,
т.3, вр.т. 4, вр. т.5, вр.чл.57, ал.1, т.5, вр.т 6 ЗАНН, изискващи пълно, точно и
ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и
констатирано същото, във взаимовръзка и съответствие с дадена коректна
цифрова квалификация на вмененото нарушение. Спрямо изложените в
процесните АУАН и НП фактически констатации, в случая остават неясни
множество релевантни фактически и правни обстоятелства, а именно-дали
процесното обезщетение по чл.224, ал.1 КТ е било изначално неначислено
или е било първоначално начислено, но последващо неизплатено, съответно
по какви причини; ако е било първоначално начислено-какъв е бил неговият
конкретен паричен размер и за какъв срок за периода на трудовото
правоотношение; как и защо актосъставителят и АНО приемат, че се дължи
обезщетение по чл.224, ал.1 КТ в размер на точно 6 работни дни за периода
на трудовото правоотношение от 05.04. до 11.07.22 г., при положение, че този
период е по-малък от 4 месеца и съответно попада в хипотезите на
чл.155,ал.2, вр.ал.3, вр.чл.224, ал.1 и ал.2, вр.чл.177 КТ-т.е.работникът няма
право да ползва платен годишен отпуск в периода на трудовото
правоотношение, но има право на обезщетение за неизползването му, но
изчислено чисто технически и статистически на база договореното брутно
трудово възнаграждение по правилата на чл.177 КТ; как актосъставителят и
АНО са определили датата на извършване на конкретното нарушение спрямо
6
посочения цифрово чл.228, ал.3 КТ /посочена в АУАН и НП дата на
извършване на нарушението-31.08.22 г./, при положение, че изначално
липсват фактически констатации за вече налично, начислено обезщетение.
Специално неяснотата относно това как е определена датата на извършване на
нарушението, в случая допълнително е задълбочена от това, че в НП
едновременно се сочат дата на прекратяване на трудовото правоотношение
/на 11.07.22 г./ и ведомост за заплата за „м.юни 2022 г.“
2. Настоящият съдебен състав изцяло споделя и възраженията на
дружеството-жалбоподател за материална незаконосъобразност на
процесното НП, а именно: неизпълнението на вмененото с процесните АУАН
и НП задължение на работодателя-жалбоподател по чл.224, ал.1, вр.чл.228,
ал.3 КТ, не би могло да бъде основание за ангажиране на административно-
наказателната му отговорност по чл.414, ал.1 КТ, тъй като това задължение не
представлява такова от публичен характер, не е безусловно, императивно
задължение „нарушаващо установения ред на държавно управление“ от
работодателя, поради което и неизпълнението му не съставлява
административно нарушение по смисъла на чл.6 ЗАНН. Както се посочи по
горе, вменената за нарушена в АУАН и НП основна разпоредба на чл.224,
ал.1 КТ, изобщо не съдържа задължение и конкретно правило за поведение на
определен субект, а само общо, основно право на работника/служителя за
получаване на съответно обезщетение.В този смисъл и тази разпоредба няма
как да бъде самостоятелно „нарушена“. Същевременно втората посочена в
АУАН и НП чрез цифрова привръзка „нарушена“ разпоредба на чл.228, ал.3
КТ, също регламентира само общо задължение на работодателя, което освен,
че няма публично-правен характер, не е и безусловно, а зависи изцяло от
спецификите и особеностите на всяко конкретно трудово-правно отношение.
Това задължение важи само в случаите, когато работодателят изначално
признава въпросното право на работника/служителя на обезщетение чрез
съответно първоначално начисляване в определен размер. В този смисъл и
настоящият съдебен състав приема, че неизпълнението на конкретно
вмененото задължение по чл.224, ал.1, вр.чл.228, ал.3 КТ, не представлява
годен, самостоятелен обект на административно нарушение, съгласно чл.6
ЗАНН, съответно не представлява годно основание за ангажиране на
отговорност по чл.414, ал.1 КТ. Няма как към тези принципни съображения и
изводи, допълнително да не се отбележат и спецификите на конкретния казус,
7
свързани с това, че в случая по делото се установи, че работодателят-
жалбоподател още изначално не е признал, съответно начислил и изплатил
процесното обезщетение на работника по чл.224, ал.1 КТ в сроковете по
чл.224, ал.2 и чл.228,ал.3 КТ. Доколкото е направил такова начисляване и
изплащане на това обезщетение, то това е сторено на по-късен етап,
принудително и вследствие не на надлежно упражнено пред него право от
работника Х.К. да поиска такова обезщетение /такива данни по делото
липсват/, а вследствие дирекната намеса на Д“ИТ“-Враца в конкретните
трудови взаимоотношения работодател-работник и последващо образуваното
друго административно-наказателно производство по чл.415, ал.1 КТ.
При горните съображения и като краен резултат, обжалваното НП
следва да бъде отменено изцяло.
При този изход на делото и предвид представените по делото
доказателства /договор за правна защита и съдействие за заплатени в брой
450.00 лв./, то и искането на дружеството-жалбоподател за присъждане на
направените разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателно и
доказано в пълния горепосочен размер. Този размер е в рамките на
минималния размер, изчислен по реда на чл.18, ал.2, вр.чл.7, ал.2, т.2
НМРАВ, поради което и искането следва да бъде уважено изцяло.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 06-2300069/08.06.23 г. на
Директора на Д”ИТ”-Враца,с което на “Николови транс”ЕООД-Враца, с
ЕИК:*********, в качеството му на работодател е наложена имуществена
санкция в размер на 1500.00 лв. на основание чл.414, ал.1 КТ, за извършено
нарушение по чл.224, ал.1, вр.чл.228, ал.3 КТ.
ОСЪЖДА Д“ИТ“-ВРАЦА ДА ЗАПЛАТИ на “Николови транс”ЕООД-
Враца, с ЕИК:********* направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 450.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Враца в 14-
8
дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
9