Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 172 21.12.2022
година град Търговище
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен съд първи състав
На двадесети декември 2022 година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар: ГЕРГАНА
БАЧЕВА
Като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 212 по описа за
2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 211 от Закона за
министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по
жалба на Д.Р.Д.
- полицейски инспектор в група "Териториална полиция" на сектор
"Охранителна полиция" към Районно управление - Търговище при ОДМВР -
Търговище, адрес: гр.Търговище, ул."Струма" № 1, ет.5, ап.16, чрез а..
Н. Петров С. от ТАК, срещу Заповед № 363з-2017/12.09.2022 г. на директора на ОД
МВР - Търговище, за налагане на дисциплинарно наказание "мъмрене" за
срок от един месец. Счита, че акта е в противоречие
с материалноправните разпоредби, допуснато е съществено нарушение на
алминистративнопроизводствените правила и е в несъответсвие с целта на закона. Със
Заповед № 363з-2017/12.09.2022г. на Директорт на ОД МВР - Търговище е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание "мъмрене" за
срок от един месец на основание чл.204, т.3, чл. 197, ал. 1, т.1, чл.194, ал.2,
т.2, чл.198, ал. 1 от ЗМВР. Прието
е от дисциплинарно-наказващия орган, че жалбоподателят на когото е било възложено да
извърши проверка по постъпило възражение срещу АУАН, е допуснал
административнонаказателното производство да приключи с издаването на НП срещу
наруштителя, без да е разгледал един от посочените пороци на акта, а именно
липсата на подписа на актосъставителя. Излага доводи, че не е взета предвид
разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, която гласи, че „наказателно постановление
се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина.” На трета страница в оспорваната заповед самият наказващ орган е
посочил, че жалбоподателят е извършил всичко необходимо и е установил по
безспорен начин, че има извършено нарушение на ЗДвП от страна на лицето подало
възражение срещу акта. Отбелязано е, че инспектор Р. е прегледал записите от камерите
на ВОДКП, констатирайки нарушението на пешеходеца, като е установил също и че
служебния автомобил на пътната полиция е бил паркиран на разстояние от
пешеходната пътека, с което не е бил пречка за пресичане на пешеходци. С оглед
това безспорно установяване на административно нарушение - начина на
извършване, самоличността на извършителя и неговата вина, то съобразно чл.53,
ал.2 от ЗАНН за инспектор Р. не е оставало нищо друго освен да даде заключение
в докладната си, че възражениего срещу акта е неоснователно. Липсата на
поставен от актосъставителя подпис в АУАН е процесуално нарушение, което в
конкретния случай обаче не би следвало да води към прекратяване на
административнонаказателното производство, предвид категорично установените
факти около нарушението и предвид горецитирпаната разпоредба от ЗАНН. Ето защо
счита, че жалбоподателят е действал напълно правилно и законосъобразно при
извършване на проверката и изготвяне на докладната, без да е допуснал по
никакъв начин „неизпълнение на служебните си задължения” и без да е
демонстрирал „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите,
регламентиращи служебната дейност”. Отделно от горното счита, че жалбоподателят
се явява междинно звенно във въпросното административнонаказателното
производство. Не той взима крайното решение за съставяне на окончателни санкционнен акт. Докладната му е адресирана до
Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД МВР-Търговище. Именно това е
санкциониращият орган, който взема крайното решение дали да се издаде НП. Цялата преписка по случая е била на
разположение на санкциониращия орган преди той да вземе решение за издазане на
НП, включително и пълния текст на възражението, в което е засегнат въпроса с
липсващия подпис в АУАН. Към момента наказателното постановление, с
което е санкциониран нарушителя - лицето Д. Т. П. не е отменено. Не е минал съдебен контрол по
законосъсоразността на издаването му. Според разпоредбата на чл.195, ал. от ЗМВР срокът за налагане на дисциплинарно наказание е не по-дълъг от два месеца
от установяване на нарушението, а в сучая
нарушението, е открито през месец май 2022 г. Същевременно Заповед № 363з-2017 е издадена
едва на 12.09.2022 г. В съдебно заседание
по делото, жалбоподателя, редовно призован се явява лично и с а..С., който
поддържа жалбата и изразява становище за отмяна на оспорения адм. акт и
присъждането на направените по делото разноски.
Ответникът по
оспорването директора
на ОД МВР - Търговище не взема становище.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
По
допустимостта:
Жалбата е
депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 211 от ЗМВР и изхожда
от адресата на индивидуалния административен акт. Оспореният акт подлежи на
съдебен контрол. С оглед на това жалбата е процесуално допустима следва да се разгледа по
същество.
Като
писмени доказателства по делото са приети: справка № 363р-17257/12.07.2022 г., становище №
З36Зр- 17588/15.07.2022 г. материалите от извършена проверка по реда на чл.
205, ал. 2 от ЗМВР, разпоредена със заповед № 3633-1277/15.06.2022 г. ДЗ №
363р-12686/25.05.2022 г., за това че на 09.02.2022 г., във връзка с постъпило
възражение от Д. Т. П. срещу съставения му на 29.01.2022 г. АУАН №
363р-3563/11.02.2022 г., със заключение, че възражението е неоснователно, за
което следва да бъде издадено НП. Длъжностна характеристика рег. № 3286р-
19532/11.11.2015 г., връчена покана рег. № 363р-15821/27.06.2022 г., с която е
дадена възможност да даде писмени обяснения във връзка с посочените в заповедта
за образуване на дисциплинарнатапроверка данни, с която е запознат на 22.00.2022
г. Видно от приложените по проверката документи, служителят не е депозирал
такива. На 13.07.2022 г. инспектор Р. е запознат с изготвената от проверяващата
комисия Обобщена справка рег. № 363р-17257/12.07.2022 г. и му е връчена покана
рег. № 365р17280/13.07.2022 г. за даване на писмени обяснения или възражения
относно предложеното от комисията дисциплинарно наказание. От извършената в АИС
„Документооборот“ при ОДМВР - Търговище справка е установено, че в указания
срок няма регистрирани документи изготвени
от инспектор Д.Р. и имащи отношение към изготвената справка. На 25.08.2022 г.
от 13.15 часа, във връзка с връчена на 24.08.2022 г. покана рег. № 363р-20857 по
Инструкция № 81213-877/06.07.2021г. за изслушване на служителя от дисциплинарнонаказващия
орган, за което е изготвен протокол №363р-21131/26.08.2022 г.
Административният
орган се е позовал на справка № 363р-17257/12.07.2022 г., становище № З36Зр-
17588/15.07.2022 г. и материалите от извършена проверка по реда на чл. 205, ал.
2 от ЗМВР, разпоредена със заповед № 3633-1277/15.06.2022 г. срещу инспектор Д.
- полицейски инспектор V
степен в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към
Районно управление - Търговище, като е приел следното:
Проверката
е образувана по данни, съдържащи се в ДЗ № 363р-12686/25.05.2022 г., затова че
на 09.02.2022 г., във връзка с постъпило възражение от Д. Т. П. срещу
съставения му на 29.01.2022 г. АУАН № 355650, заемащият тогава длъжността
„началник на група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна
дейност” в сектор „Пътна
полиция“ - Д.Р. е изготвил докладна записка рег. №
363р-3563/11.02.2022 г., със заключение, че възражението е неоснователно, за
което следва да бъде издадено НП. Такова е издадено на 21.02.2022 г., въпреки
посоченото във възражението нарушение на процесуалните правила - лисата на
подпис на актосъставителя.
При
изготвянето на докладната записка и направеното в нея заключение. инспектор Р.
не се е съобразил с разписаното в чл.43, ал.1 от ЗАНН „Актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите посочени в него, и се предявява на нарушителя
да се запознае със съдържанието му и го
подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си“,
с което е допуснал от наказващия орган да не бъде приложена нормата на чл.54,
ал.1, т.7 от ЗАНН („Наказващият орган прекратява админнстративнонаказателното
производство с мотивирана резолюция... когато при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила“). Това поведение на инспектор Р. е в разрез с
разписаното в Длъжностна характеристика рег. № 3286р- 19532/11.11.2015 г. за
длъжността началник на група ОДПКИД в сектор „Пътна полиция“ задължение: „Да
познава основите на наказателното и административно право, както и системата от
наказателни и административни мерки за въздействие върху правонарушителите,
прилагани от органите на полицията“.
Описаното
поведение според административният орган
съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал.2, т.2. от ЗМВР
„неизпълнение на служебните задължения“, съставомерно по чл.199, ал. 1, т.5 от ЗМВР „пропуски в изучаването и прилагането за разпоредбите, регламентираши служебната
дейност“, за което в предвидено налагане на дисцисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“.
От анализа
и оценката на събраните доказателства, е прието, че са налице обстоятелства по чл. 198 от ЗМВР. При определянета на наказанието е прието, че:
„… дейностите осъществявани от група ОДПКПИД в сектор Пътна полиция, която е
ръководил Р., са едни от най-важните и приоритетни за МВР. Началник на група
ОДПКПД е една от най-натоварените и динамични длъжности. Основните длъжностни
задължения на служителя, заемащ длъжността и ежедневните му задачи обхващат
широк спектър от проблеми, чието решаване понякога е спешно и неотложно. Това
от своя страна налага в кратки срокове да бъдат вземани бързи решения и да се
прави избор по приоритет между всички задачи за деня, което обяснява
допусканите слабости в работата.“. Именно заради това е прието, че отклонението
от изискванията може да се приеме, че нарушението е маловажно и в случая може
да бъде приложена разпоредбата на чл. 198, ал.2 от ЗМВР.
При приложението
на чл. 198 от ЗМВР, извършеното от служителя дисциплинарно нарушение е такова
по смисъла на чл. 194, ал. 2, т.2 от ЗМВР, съставомерно по чл. 198, ал. 2 от ЗМВР и за него е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „мъмрене за
срок от един до три месеца“.
На
служителя е предоставена възможност да упражни в пълен обем правото си на
защита по чл. 205, ал. 3, чл. 207, ал. 8, т. 6, във вр. с ал. 10 от ЗМВР, като
му е връчена покана рег. № 363р-15821/27.06.2022 г. с която му е дадена
възможност да даде писмени обяснения във връзка с посочените в заповедта за
образуване на дисциплинарнатапроверка данни, с която е запознат на 22.00.2022
г. Видно от приложените по проверката документи, служителят не е депозирал
такива.
На
13.07.2022 г. инспектор Р. е запознат с изготвената от проверяващата комисия
Обобщена справка рег. № 363р-17257/12.07.2022 г. и му е връчена покана рег. №
365р17280/13.07.2022 г. за даване на писмени обяснения или възражения относно
предложеното от комисията дисциплинарно наказание. От извършената в АИС
„Документооборот“ при ОДМВР - Търговище справка е установено, че в указания
срок няма регистрирани документи изготвени от инспектор Д.Р. и имащи отношение
към изготвената справка.
На
25.08.2022 г. от 13.15 часа, във връзка с връчена на 24.08.2022 г. покана рег. №
363р-20857 по Инструкция № 81213-877/06.07.2021г.
за изслушване на служителя от дисциплинарнонаказващияорган, за което е изготвен
протокол № 363р-21131/26.08.2022 г.
Прието е,че
сроковете по чл. 195, ал, 1 от ЗМВР, в които може да се ангажира
дисциплинарната отговорност на служателя не са изтекли. На основание чл. 204,
т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 1, чл. 194. ал. 2. т. 2 от ЗМВР, чл. 198, ал. 1 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание
„мъмрене“, за срок от един месец, считано от датата на връчване на заповедта.
Заповедта е
връчена на служителя надлежно.
Така описаната
фактическа обстановка се възприе от представените по делото доказателства,
представляващи административната преписка по издаването на оспорваната заповед,
както и от събраните по делото писмени доказателства. Въз основа на нея се
налагат следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването
му, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е същият с целта на закона. Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в чл. 146 от АПК, съдът
приема жалбата за основателна. Доводите за това са следните:
Обжалваната
заповед е индивидуален административен акт. Същият е издаден от компетентен за
целта орган и в кръга на неговата компетентност.
Процесната
заповед е мотивирана, като фактическите и правни основания за издаването
ѝ се съдържат и в представената адм. преписка, поради това съдът не
намира противоречие с нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.
Оспорената
заповед за налагане на дисциплинарно наказание е в предвидената от закона
писмена форма и формално съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, но това
не е достатъчно да се приеме, че заповедта е законосъобразна.
Съдът приема,
че в процесната заповед е налице противоречие с материалния закон поради
следното:
Редът за
провеждане на дисциплинарно производство е уреден в чл. 205 и сл. от ЗМВР.
Дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено
дисциплинарно нарушение и за неговия извършител (чл. 205, ал. 1 от ЗМВР), а
съгласно чл. 205, ал. 2 от ЗМВР за изясняване на постъпилите данни
дисциплинарнонаказващият орган (ДНО) може да разпореди извършването на
проверка. Съгласно разпоредбата на чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни за
извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198-202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, дисциплинарното производство може да започне без издаване на заповед (във
вр. с чл. 207, ал. 1 от ЗМВР), като в този случай производството започва с
първото действие за установяване на нарушението.
Разпоредбата на
чл. 195, ал. 1 от ЗМВР предписва, че дисциплинарно наказание се налага не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година
от извършването му. Посоченито законово условие е изпълнено. Обжалваната заповед е
издадена при съблюдаване на законовите правила, които регламентират сроковете,
в рамките на които ДНО упражнява правомощието си да санкционира дисциплинарно
служителите. Издадена е също така въз основа на извършена проверка и се
позовава на резултатите от тази проверка. Наказания служител е запознат с
констатациите от проверката.
Съгласно
разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган е длъжен
преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или
да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния
служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. От
доказателствата по делото се установява, че наказания служител не е дал сведения, с оглед на това
се приема, че при издаване на оспорената заповед дисциплинарно-наказващият
орган е изпълнил изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, преди налагане на
дисциплинарното наказание да
поиска писмени
обяснения от наказаното лице.
Дисциплинарната
отговорност на служителя от МВР, ангажирана в рамките на дисциплинарно
производство, в което е установено визираното в заповедта нарушение на служебната
дисциплина не е установена и доказана.
От
доказателствата по делото не се установява виновно поведение на държавния
служител.
Жалбоподателят
на когото е било възложено да извърши проверка по постъпило възражение срещу
АУАН, е допуснал според адм.орган административнонаказателното
производство да приключи с издаването на НП срещу нарушителя, без да е
разгледал един от посочените пороци на акта, а именно липсата на подписа на
актосъставителя. В оспорваната
заповед самият наказващ орган е посочил, че жалбоподателят е извършил всичко
необходимо и е установил по безспорен начин, че има извършено нарушение на ЗДвП
от страна на лицето подало възражение сресгу акта. Отбелязано е, че инспектор Р.
е прегледал записите от камерите на ВОДКП, констатирайки нарушението на
пешеходеца, като е установил също и че служебния автомобил на пътната полиция е
бил паркиран на разстояние от пешеходната пътека, с което не е бил пречка за
пресичане на пешеходци. С оглед това безспорно установяване на административно
нарушение - начина на извършване, самоличността на извършителя и неговата вина,
то съобразно чл.53, ал.2 от ЗАНН инспектор Р. е
дал заключение в докладната
си, че възражениего срещу акта е неоснователно. Споделя се изложеното в жалбата, че жалбоподателя
не взима
крайното решение за съставяне на окончателния санкционнен
акт. Докланата му е адресирана до Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД
МВР-Търговище. Именно това е санкциониращият орган, който взема крайното
решение дали да се издаде НП. Цялата
преписка по случая е била на разположение на санкциониращия орган преди той да
вземе решение за издазане на НП, включително и пълния текст на възражението, в
което е засегнаг въпроса с липсващия подпис в АУАН.
Поради
изложеното се приема, че не са налице основания за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на жалбоподателя на посочените в заповедта
основания. Издадената заповед е материално незаконосъобразна и като такава
подлежи на отмяна в условията на чл. 146, т. 4 от АПК. Действително
предвид разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН: „наказателно постановление се
издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина.” Налице е обаче и изискването по чл. 43, ал.1 ЗАНН. В случая
безспорно е налице нередовност в АУАН предвид липсата на подпис на
актосъставителя. Преценката за това обаче е следвало да се даде от наказващият
орган, в негова компетентност е да прецени налице ли отстранима нередовност или
не, преди издаване на НП. Факта дали е атакувано НП по съдебен ред и какъв е изхода от делото, ако е имало
такова е ирелевантен за спора. Наказващият орган не е обвързан от една
докладна, а следва да направи самостоятелна преценка, преди издаването на НП.
Не случайно законово са разграничени фигурите на актосъставител и
административнонаказващ орган. Завишени са законовите критериите именно към наказващият
орган, защото този акт евентуално би подлежал на съдебен контрол. От тук са
завишени и изискванията за
необходими знания на изпълняващият длъжността.
Дали е налице хипотезата на чл.53, ал.2 ЗАНН или се какае за липса на някое от императивните изисквания по чл.42 и
сл. ЗАНН или др. изисква знания обаче извън длъжностната характеристика на
жалбоподателя, защото той не е наказващ орган. От тук не може и да му се вмени
вина при изготвянето на въпросната докладна. В длъжностната му характеристика е
залегнало да познава основите на наказателното и административно право, а
деянието е подведено поради пропуски в изучаването и прилагането за
разпоредбите, регламентираши служебната дейност. Познаването на основите на
дадена материя при това “чужда“ не изисква някаква задълбоченост на знанията, а
по-скоро е една база, с оглед осъществяване на основните задължения. Не може да
се изисква познаването на съдебна практика например или разграничаването на
съществен или несъществен пропуск. Нещо повече тя може да бъде и разнопосочна.
Видно е в случая, че в самото възражение нарушителят Тончев е визирал нарушение
при съставяне на АУАН, а именно липсата на подпис на актосъставител. Жалбоподателят се е концентрирал на
задължтелните реквизити по смисъла на чл.42 ЗАНН, като е направил и
допълнителна проверка, за да установи налице ли е нарушение или не. Както бе
изложено по-горе и предвид разпоредбата
на чл.53, ал.2 ЗАНН не може да се очаква да познава в детайли правната материя
от тази област. В случая няма данни НП да е обжалвано по съдебен ред, но това е
неотносимо към спора. В друга хипотеза при обжалване на едно НП и произнасяне
на съд по едно АНД с краен резултат отмяна на акта следва резонния въпрос – ще
се търси ли винаги дисциплинарна отговорност от съответните лица. Това според
настоящият състав води до демотивиране за изпълнение на основни задължения по
длъжностната харастеристика. Отделно
пропуските в изучаването на един
нормативен акт могат да бъдат доказани чрез извършване на определена форма на
проверка на знанията относно съдържанието на разпоредбите, каквато по отношение
на жалбоподателя не е осъществена. С оглед на това приетото от органа
изпълнително деяние не е доказано по отношение на деянието, с което се твърди,
че е извършено виновно нарушение. В случая се изискват знания надхвърлящи това,
да се познават съответните разпоредби, защото изискват по-голяма задълбоченост
в съответната материя, което няма как да бъде изисквано от страна на
жалбоподателя.
Въз основа на
извършената проверка на оспорената заповед по реда на чл. 168 от АПК,
настоящият съдебен състав приема, че са налице отменителни основания по чл.
146, т. 3 и т. 4 от АПК, предвид което оспорването е основателно и
административния акт следва да бъде отменен изцяло.
Относно
разноските:
Предвид изхода
на спора жалбоподателя има право на разноски. Искането за присъждане на
разноски е направено от страна на пълномощника своевременно. Придружено е и със
списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Разгледано по същество е и основателно.
С оглед на това ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
съдебни разноски в размер на 360
лева, от които 10 (десет) лева платена
държавна такса за образуване на производство и 350 лева, платено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на Д.Р.Д.
- полицейски инспектор в група "Териториална полиция" на сектор
"Охранителна полиция" към Районно управлениеТърговище при ОДМВР -
Търговище, адрес: гр.Търговище, ул."Струма" № 1, ет.5, ап.16, чрез а..
Н. Петров С. от ТАК, Заповед № 363з-2017/12.09.2022 г. на директора на ОДМВР -
Търговище, за налагане на дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок
от един месец, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи-Търговище да заплати на Д.Р.Д. съдебни разноски по делото в размер на 360 лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: