Р Е Ш
Е Н И Е
№1945
гр. Пловдив, 14.11.2018г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори
наказателен състав в открито съдебно заседание на шести ноември, на две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и
секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 6085 по описа за 2018 година на ПРС, II нак. състав за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН
Обжалвано е наказателно постановление №
313861-F334712 от 22.01.2018г. на В.Н.Н.изпълняващ длъжността Директор на ТД на
НАП Пловдив против “ВИАЛИНТЕКС
ГРУП ИНК” КЧТ, ЕИК по БУЛСТАТ *********
със седалище гр.Пловдив и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Княз Богориди”
№ 5, ет.2 представлявано от Я.Х.Н. с ЕГН ********** с което на основание чл.
74, ал. 1, предл.второ от Закона за счетоводството (ЗСч) на
дружеството е наложена „имуществена санкция“ в размер на 200 (двеста) лева за
нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление
(НП), както и за неговото постановяване в противоречие с процесуалните и
материалните норми. Жалбоподателят твърди че страна в административния и
съдебния процес са единствено юридическите лица, но не и техните клонове, тъй
като те съгласно чл.17а и чл.20 от ТЗ и чл.131 от Закона за лицата и
семейството нямат самостоятелна провосубектност и правоспособност. ЮЛ е носител
на права и задължения, но не и неговия клон. С жалбата се прави искане за
отмяна на издаденото НП.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно
заседание не се представлява.
Въззиваемата страна редовно призована, в съдебно
заседание се представлява от юрисконсулт М.М., коят излага становище за
неоснователност на жалбата и поддържа наказателното постановление. Взема
становище да не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
производството по установяване на нарушението и неговото санкциониране, а
извършването на същото да е доказано по категоричен начин от събраните по
делото доказателства. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 19.07.2017г. в ТД на НАП Пловдив
постъпила информация от Агенцията по вписванията за лицата не публикували
годишен финансов отчет за предходната година. В подадената информация била
запозната свидетелката Ж.К., ****в ТЗ на НАП Пловдив. Във връзка с така постъпилата информация, от
свидетелката К. била изпратена покана от 14.08.2018г. до представляващия “ВИАЛИНТЕКС ГРУП ИНК” КЧТ за явяване в 7
дневен срок от 09:00 часа до 17:30 часа в ТД на НАП Пловдив за съставяне на
АУАН за не обявяване в срок на годишния финансов отчет за 2016г. в Търговския
регистър съгласно чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Поканата е била връчена по
електронен път на 23.08.2017г. На 15.09.2017г. от свидетелката Ж.К., ****в ТЗ
на НАП Пловдив съставила против “ВИАЛИНТЕКС ГРУП ИНК” КЧТ акт за установяване на административно
нарушение серия АN № F334712. Актът е бил съставен в отсъствие
на представляващия “ВИАЛИНТЕКС
ГРУП ИНК” КЧТ, в присъствието на един свидетел М.С.Б., служител от ТД на НАП
Пловдив. Съставения акт е бил надлежно връчен на представляващия “ВИАЛИНТЕКС ГРУП ИНК” КЧТ на 09.01.2018г.,
който не е направил вписвания в акта на обяснения или възражения след
запознаване със неговото съдържание. В законоустановения три дневен срок пред
контролните органи не са били представени писмени обяснения или възражения от
представляващия “ВИАЛИНТЕКС
ГРУП ИНК” КЧТ. На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП с
което е ангажирана административната отговорност на “ВИАЛИНТЕКС ГРУП ИНК” КЧТ. НП е било
връчено на представляващия “ВИАЛИНТЕКС ГРУП ИНК” КЧТ на 18.08.2018г. В срок пред РС Пловдив е
обжалвано издаденото НП.
Разпитана като свидетел в съдебно заседание
актосъставителката Ж.К. изцяло потвърди отразените от нея фактически
констатации в АУАН. Съдът кредитира тези показания, доколкото същите се явяват
обективни, съответни на писмените доказателства по делото и по същество
неопровергани от жалбоподателя.
При така установеното от фактическа страна съдът
обоснова следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от “ВИАЛИНТЕКС
ГРУП ИНК” КЧТ, спрямо което е наложена „имуществената санкция“, т.е от субект с
надлежна процесуална легитимация, в срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се
произнесе по съществото на правния спор / по основателността на жалбата /,
съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен
характер и същественото при него е да се установи има ли извършено
административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се
отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат
обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй
като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци
или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в
тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна
страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично
отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно
психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени
и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното
постановление, както и сроковете за реализиране на административно
наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията
„неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или
НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови
срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени
съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то
последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се
посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните
правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би
могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до
ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато,
обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно
издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали
има извършено административно нарушение. Именно административно наказващия
орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено
административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и че същото е
извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред
съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано
извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже
извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само когато
размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде
определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона /.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка
на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,
вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен
съд, достигна до следните правни изводи.
По приложението на процесуалния закон: Проверяваният акт е издаден от упълномощен за
това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед,
приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно. С оглед длъжностното качество на
актосъставителят и във връзка с разпоредбите на Закона за счетоводството съдът
намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите
служебни задължения. При
съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл.42 от ЗАНН относно
задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено
лице. В 6-месечния срок по чл.34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид
актове съгласно чл.57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално
компетентен орган. Съдът намери и че е налице припокриване на установените
факти и правни изводи между АУАН и НП.
Настоящият съдебен състав намира, че от
събраните по делото доказателства се установява “ВИАЛИНТЕКС ГРУП ИНК” КЧТ да е осъществило
нарушението по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Въпреки доказаноста
на извършеното нарушение, за което е санкциониран “ВИАЛИНТЕКС ГРУП ИНК” КЧТ, настоящият
съдебен състав намира, че в хода на производството по осъществяване на
отговорността на жалбоподателя е допуснато съществено процесуално нарушение,
съставляващо основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Установи се, че АУАН е бил съставен в хипотезата на чл.40, ал.2 ЗАНН в
отсъствието на представляващия жалбоподателя.
Това
е допустима от процесуалния закона хипотеза за поставяне на началото на административнонаказателното производство, но при
спазването на ясна и стриктно регламентирана процедура, която е установена с
оглед обезпечаване правото на защита на лицето, срещу което се образува
производството. Съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН, за да се състави актът в
отсъствие на нарушителя, той трябва да е известен, но да не може да се намери
или след покана да не се явява за съставянето на акта. Фактът на отправената
покана до жалбоподателя беше доказан по делото, а именно покана с изх. № 70-00-8844-1592/14.08.2017г.
Адресирането на поканата до жалбоподателя не е самоцелно и изолирано действие,
а част от процедура. Целта зад изпращането на покана е да бъде уведомено
лицето, срещу което се съставя актът, и съответно ако то избере да не се яви,
да не може да черпи права от това си поведение. Следователно не може да се
приеме, че с чисто формалното действие по изпращането на една покана процедурата
по чл.40, ал.2 от ЗАНН е спазена. Напротив, необходимо е преди да се пристъпи
към съставянето на АУАН актосъставителят да се увери, че поканата е била получена.
Това е така, защото предпоставката да се пристъпи към съставянето на АУАН в
отсъствието на нарушителя е не просто да се изпрати покана, а нарушителят да
бъде поканен. Последният може да се приеме, че е бил поканен само ако се
установи, че адресираната до него покана е била доведена до знанието му. По
преписката е приложено извлечение за
връчена по електронен път на 23.08.2017г. покана. Но във връзка с посоченото връчване настоящият
съдебен състав намира че самата покана не отговаря задължителните изисквания
към своето съдържание. Съблюдаването на процедурата по чл.40, ал.2 от ЗАНН
изисква адресираното на ясна и недвусмислена покана до нарушителя с посочване
на време и място за явяването за съставяне на АУАН. В случая актосъставителят,
който е отправил поканата, е приел подход не да посочи конкретна дата за
явяване, а да определи срок, в който представляващият жалбоподателя да може да
се яви за съставянето на акта – в 7-дневен срок от 09:00 ч. до 17:30 ч. в ТД на
НАП Пловдив. Такъв подход е допустим, но след като се определя срок, той трябва
да бъде индивидуализиран не само с крайния, но и с началния си момент. В случая
от съдържанието на поканата по никакъв начин не става ясно от кога започва
да тече посоченият 7-дневен срок – дали това е от съставянето на поканата,
от нейното връчване или от друг момент. В случай че срокът е започнал да тече
от връчването на поканата, което е юридически, а и житейски логичната и
разбираема хипотеза, то неясно остава как актосъставителят е преценил, че така
даденият 7-дневен срок е бил изтекъл към 15.09.2017г., когато АУАН е бил
съставен в отсъствието на нарушителя, тъй като не се установява дали този
7-дневен срок въобще е започнал да тече. По тези съображения съдът намира, че с
поканата не е определено по ясен и недвусмислен начин времето за явяване за
съставянето на АУАН, нито е доказано, че този срок е бил изтекъл към датата на
съставянето на акта.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
актосъставителят е пристъпил към съставянето на АУАН само въз основа на факта
на изпращането на покана, но без да се е уверил, че жалбоподателят е бил
надлежно уведомен за отправената му покана за явяване, а следователно и без да
е бил поканен. Допуснатото нарушение е неотстранимо пред въззивната
инстанция, а същевременно е довело и до неоправдано ограничаване на правото на
защита на жалбоподателя. Последният е бил лишен от право да участва на този
етап от административнонаказателното производство, да
бъде своевременно запознат с фактическите и правни рамки на предявеното му
обвинение и да направи възраженията си, отделно от това тези действия на
администрацията са в пряко противоречие и с императивни норми на ЗАНН. По тези
съображения съдът намира, че обжалваното НП трябва да бъде отменено като
незаконосъобразно поради така допуснатото съществено процесуално нарушение.
Така мотивиран и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 313861-F334712 от 22.01.2018г. на В.Н.Н.изпълняващ
длъжността Директор на ТД на НАП Пловдив против “ВИАЛИНТЕКС ГРУП ИНК” КЧТ, ЕИК по БУЛСТАТ ********* със седалище гр.Пловдив и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.”Княз Богориди” № 5, ет.2 представлявано от Я.Х.Н. с ЕГН **********
с което на основание чл. 74, ал. 1, предл.второ от Закона за счетоводството (ЗСч) на дружеството е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл.38,
ал.1, т.1 от ЗСч.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административно процесуалния
кодекс пред Административен съд Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.