Определение по дело №1810/2019 на Окръжен съд - Варна

_{ОПРЕДЕЛЕНИЕ}

№………../……….11.2019г.,

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на ……………..………ноември  две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

                                                                        ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

като разгледа докладваното от съдия Кирякова

възз.частно търговско дело № 1810 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 във вр.чл.83, ал.2 от ГПК.

Възз.ч.т.дело № 1810/2019год. по описа на ВОС е образувано по частна жалба на Н.К.Г. с ЕГН ********** *** долина 25, чрез пълномощник адв.Татяна Патаринска с адрес гр.Варна, ул.Македония 72, офис 2 срещу Определение №13266 от 10.10.2019г., постановено по гр.дело № 14644/2019г. по описа на  Варненски районен съд, с което съдът е оставил без уважение молбата на Н.К.Г., ищец в производството, за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса в размер на 436.56 лева и разноски по гр.д. № 14644 по описа на ВРС, на осн.чл.83, ал.2 от ГПК.

В жалбата се настоява за отмяна на определението като неправилно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Изнася се, че ищцата разполага само с доходи от трудово възнаграждение, върху което е наложен запор от ответното дружество. Сочи се, че съгласно нот.акт № 188/1994г. дарителката – майка на дарената Н.Г., е запазила пожизнено право на ползване върху дарения имот, поради което не е може да се приеме, че ищцата разполага с имущество, от което да реализира доходи. Твърди се, че мотопеда, за който се съдържат данни в справката от ОД на МВР, е продаден от ищцата преди повече от десет години, но поради несъхранен договор този факт не може да бъде удостоверен.  

          ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, при надлежно учредена представителна власт за пълномощника, в срока по чл.275 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на съда. Производството по жалбата е допустимо и същата подлежи на разглеждане по същество :

Производството по гр.д.№ 14644 по описа на ВРС за 2019г. е образувано по заявен от Н.К.Г. с ЕГН ********** *** долина 25, чрез пълномощник адв.Татяна Патаринска, срещу „ВиК- Варна“ ООД ЕИК ********* иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК за недължимост на сумите по издаден на 21.01.2018г. по ч.гр.д. № 15390/2015г. на ВРС изпълнителен лист, както следва : 1. сумата от 6338.32 лева, представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги за аб.номер 1242212 за периода от 30.05.2002г. до 02.12.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 10.12.2015г. до окончателното плащане и сумата от 3920.62 лева, законна лихва върху главницата за периода от 30.05.2002г. до 02.12.2015г., както и сторените разноски за ТД и юрк възнаграждение по ч.гр.д. № 15390/2015г. по описа на ВРС.    

С разпореждане № 41042 от 18.09.2019г. исковият съд е оставал производството без движение като е определил срок за поправяне нередовността на исковата молба с представяне на доказателства за внесена ДТ по сметка на ВРС в размер на 436.56 лева.

С молба вх. № 69599/26.09.2019г. ищцата е заявила искане за освобождаване от внасяне по делото на ДТ и разноски поради липса на достатъчно средства за заплащането им. Представила е декларация, съгласно която доходите й са от трудово възнаграждение в размер на 560 лева; не притежава движимо и недвижимо имущество; не е омъжена. Депозирани са : запорно съобщение до СЖЕкспресбанк АД по изп.д. № 2019895040003, с което се налага запор върху всички сметки на Н.Г.; експертно решение № 1315 от 16.04.2019г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св.Марина“ гр.Варна с оценка на работоспобността 50 % трайно намалена за срок от една година; епикриза по ИЗ № 1056/2018г , изд. от СБАЛ по кардиология „Кардиолайф“ ООД гр.Варна; допълнително споразумение № 327/23.04.2019г. към договор №73/01.07.2016г.

Съгласно изискана справка от ОД на МВР Варна сектор ПП от 14.07.2009 Н.Г. е собственик на мотопед рег. № В2918 М, а видно от удостоверение, изд. от АВп Варна – на ½ ид.част от 161/322 ид.части от дворно място в кв.Аспарухово, ул.Розова долина 42.  С частната жалба Н.Г. представя заверен препис от нот.акт № 188 том ХХ н.д. №736/94г., видно от който дарителката е запазила пожизнено правото на ползване върху имота, предмет на договора.        

След като е обсъдил ангажираните от ищцата писмени доказателства исковия съд е преценил, че от същите не може да се направи несъмнен извод за липса на средства, с които страната да заплати дължимата от нея ДТ, и е оставил без уважение искането по чл.83, ал.2 от ГПК.  

При молба на страната за освобождаване от държавна такса на осн.чл.83, ал.2 от ГПК съдът следва да прецени налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с пълния размер на дължимата държавна такса и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея.

В конкретния случай съвкупната преценка на данните по делото относно имущественото и гражданското състояние съпоставено с пълния размер на ДТ от 436.56 лева за въззивно обжалване на решение на ВРС води до извод, че ответникът не разполага с достатъчно средства да заплати дължимата дължавна такса.

Настоящият състав приема, че са налице основния за освобождаване от заплащане на държавна такса на осн.чл.83, ал.2 от ГПК. Молителката е несемейна; полага труд по постоянен трудов договор с ОТВ в размер на 560 лева; възпрепятствана е да реализира доходи от дарения имот, доколкото дарителката е запазила пожизнено право на ползване върху него; страда от болест, поради която е с намалена трудоспособност; притежава мотопед.

Предвид данните, съдържащи се в представената декларация и събраните писмени доказателства, съдът намира, че са налице условията за освобождаване на ищцата от заплащане на държавни такси и разноски, поради липса на достатъчно средства за заплащането им, при условията на чл.83, ал.2 от ГПК.

Определението, постановено от състава на ВРС, следва да бъде отменето и молбата по чл.83, ал.2 от ГПК да бъде уважена като частният жалбоподател се освободи от заплащане на ДТ  и разноски за водене на производството.

Воден от горното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ Определение № 13266 от 10.10.2019г., постановено по гр.дело № 14644/2019г. по описа на  Варненски районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОСВОБОЖДАВА Н.К.Г. с ЕГН ********** *** долина 25 от заплащане на държавна такса и разноски за водене на производството по гр.дело № 14644/2019г. по описа на  Варненски районен съд.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                 

 

 

 

2.