Решение по дело №225/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от К. Г. Т. от [населено място] против Решение № 23 от 20.03.2024 година по АНД № 304/2023 година по описа на Районен съд – Севлиево. С обжалваното решение е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К, № 7121920, издаден от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Габрово, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 1 от ЗДвП е определена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, наложена на К. Г. Т..

В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, като се развиват доводи, че невръчването на електронния фиш препятства правото на подаване на декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и заплащане на глобата в намален размер. Прави се искане за отмяна въззивното решение и на потвърдения с него ЕФ. Заявява се претенция за присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател К. Г. Т. не се явява и не се представлява.

Ответната страна Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово не се представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно, обосновано и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда. Последният споделя изцяло и правните изводи на първоинстанционния съд.

Връчването на електронния фиш подлежи на доказване от администрацията, поради което при отсъствие на данни за връчване, в случая липсват данни за начина на връчване и на лицето, на което е връчен процесният ЕФ, жалбата срещу ЕФ се счита за редовно подадена от гледна точка на срока за оспорване на фиша. Вярно е твърдението за непредставени с преписката и в хода на съдебното производство пред въззивната инстанция доказателства относно способа на връчване на ЕФ, съответен на действаща редакция на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП към дата на извършване на нарушението, респ. към датата на твърдяното връчване на 02.03.2023 година. При това положение правилно РС – Севлиево е приел жалбата за подадена в срок и я е разгледал по същество. Вярно е и твърдението, че редовното връчване на електронния фиш гарантира възможността, предвидена в нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за подаване на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, но в тази връзка въззивният съд правилно е посочил, че лицето, на което е наложена определената с процесния ЕФ глоба, е можело да се възползва от правото да подаде декларация в 14-дневен срок от узнаването за издадения ЕФ. След като в жалбата и в хода на съдебното производство няма твърдения за управление на МПС от друго лице на посочените в процесния ЕФ дата, час и място, следва извод, че адресата на електронния фиш е правилно определен.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Севлиево е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. Решение № 23 от 20.03.2024 година по АНД № 304/2023 година по описа на Районен съд – Севлиево.

Решението е окончателно.