Решение по дело №3197/2013 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 535
Дата: 3 юли 2014 г. (в сила от 29 ноември 2014 г.)
Съдия: Бистра Радкова Бойн
Дело: 20133630103197
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

535/3.7.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

              Шуменският районен съд, в открито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн

при секретаря Т.Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№3197 по описа за 2013г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Производството по делото е образувано по повод предявени от С.Д.А., ЕГН **********, постоянен адрес:*** срещу "Напоителни Системи" ЕАД, клон Черно море- Варна, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Одесос, ул.“Христо Ботев”№10, представлявано от В. К. К., съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на следните искове: конститутивен иск за признаване на уволнението му за незаконосъобразно и отмяна на Заповед №00208/29.07.2013г., с която е прекратено трудовото му правоотношение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; с правно основание чл. 344 ал.2 т.2 КТ, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност "Управител на склад" с място на работа в гр. Шумен, отдел “Енергомеханичен”; осъдителен иск за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението за периода от 30.07.2013г. до 31.01.2014г., в общ размер на 4 150 лева, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 360 лева за периода от 30.07.2013г. до 08.11.2013г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изпълнение на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 Ищецът твърди, че по силата на сключен между страните трудов договор, е заемала длъжността "Управител на склад" с място на работа в гр. Шумен, отдел “Енергомеханичен”, като трудовото правоотншение било прекратено със заповед на ответника. Смята, че е налице незаконосъобразност на уволнението, доколкото не са налице законово предвидените предпоставки за прекратяване на трудовото й правоотношение на това основание. Към момента на издаването на заповедта, не е налице действително съкращаване в щата и при съкращаването на щата работодателят не е извършил подбор. Поради незаконосъобразното прекратяване на трудовото й правоотношение е останала без работа, поради което претендира и обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за периода, през който е останала без работа. Моли за постановяване на положително решение по предявените от нея искови претенции.

В отговор на исковата молба, ответникът оспорва изцяло насочените срещу него искове, навеждайки доводи за неоснователност на същите. Твърди, че работодателят не е бил длъжен да извърши подбор, доколкото ищцата е имала месторабота складове в база „Тракия” при ХТР– Шумен и е била единствения служител изпълняващ длъжността „управител склад”. Главният иск, а съответно и акцесорните за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за обезщетение са неоснователни и моли за отхвърлянето им.

               От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Между страните не се спори, че ищеца е работил при ответника, на длъжността "Управител склад", с място на извършване на работата в гр. Шумен, отдел “Енергомеханичен”. От приобщените по делото доказателства- копие на решения е видно, че ищеца била възстановена на горната длъжност въз основа на Решение на РС-гр.Варна по гр.д.№17570/2011г., с което било признато първоначалното уволнение на ищеца със Заповед №94/07.09.2011г. за незаконно и отменено. Решението било потвърдено с акт на въззивна инстанция. Със Заповед №215 от 17.06.2013г. на управителя на дружеството, било наредено възстановяването на работа, въз основа на съдебното решение. С допълнително споразумение от същата дата, подписано между страните, били направени изменения в трудов договор 00026/11.05.2005г. Учреденото между страните трудово правоотношение било прекратено от страна на ответника със Заповед №208/29.07.2013г. за прекратяване на трудово правоотношение, на основание чл.328 ал.1 т.2– поради съкращаване на щата, връчена на ищеца на 29.07.2013г., считано от 30.07.2013г. От щатно разписание към 12.07.2013г., утвърдено от изпълнителен директор се установява, че за ХТР Шумен, отдел “Енергомеханичен” е трансформирана съществувалата една бройка за длъжността "Управител склад", заемана от ищеца при възстановяването му на работа и е създадена една бройка за длъжността “Електромонтьор”.

           Установеното с разпоредбата на чл.328 ал.1 т.2 предл.2 от КТ, основание за прекратяване на трудовото правоотношение "съкращаване в щата", предполага установяване в съдебното производство на обстоятелствата, че работодателят реално е съкратил определени щатни бройки и че уволнението на служителя е следствие на това съкращаване в щата. За доказване наличието на съкращаване в щата ответникът е представил три щатни разписания -от 17.06.2014г., ново в сила 01.07.2013г. и от 12.07.2013г. Доказателства за взето решение за намаляване щатната численост от компетентния орган не са представени, независимо че този факт е в тежест на ответника. От публикуваните документи в Търговския регистър, съдът не установи дали решение следва да се вземе с Протокол на Съвета на Директорите, от едноличния собственик на капитала, от изпълнителен директор или от управител на клон. До колкото не е представено решение, не може да бъде установено дали утвърденото ново щатно разписание, с което се предвижда горната трансформация е взето от компетентно лице и само това е достатъчно за да обоснове незаконосъобразност на уволнението.

           Установи се, че в отдел “Механизация и автотранспорт” на ХТР-Шумен е съществуваща длъжността “домакин”, заемана от лицето В. Р. П.. Доколкото представения документ не е връчен и подписан от лицето и същия не е утвърден от компетентен орган, съдът намира, че той не следва да се кредитира в цялост, а само доколкото отговаря на характеристиките на длъжността съгласно код по НКПД и се подкрепя от другите доказателства по делото. Ищецът е заемала длъжност на персонал, водещ стокови документи, а кодът на другата длъжност е съответна на домакин на сгради. В длъжностната характеристика на “домакин” не се посочват задължения по грижа за сграда по почистване и охрана, нито се установи съществуването на такава в отдел “Механизация и автотранспорт”, а точно действия по складова отчетност и инвентаризация. Поради което, съдът намира, че част от описаните в нея трудови функции и тези по характеристиката на ищеца съвпадат напълно. Отделните отдели вътре в структурата на ХТР Шумен не са обособени структурни звена от нея по смисъла на ПЗР към КТ и възражението на ответника в този смисъл е неоснователно.        Работодателят е задължен да включи в подбора всички служители които осъществяват сходни функции с припокриване и взаимозаменяемост. Ответникът не установява заеманата от ищеца длъжност да е единствена такава и респективно да не е бил задължен да извърши подбор между служители заемащи сходна длъжност. Извършването или неизвършването на подбор не е въпрос на целесъобразност, а на законосъобразност, поради което и подлежи на съдебен контрол. Доказателствената тежест при пълно и главно доказване е на работодателя да установи, че уволнението е извършено законосъобразно и при спазване изискванията на КТ. Следвало е да бъде извършен подбор между лицата, заемали двете длъжности по силата на чл. 329 КТ, но такъв не е бил направен.  При така установената фактическа обстановка съдът намира, че извършеното уволнение се явява незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено. Тази констатация влече след себе си и уважаване на претенцията по чл.344 ал.1 т.2 от КТ, а именно възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност преди уволнението, а именно "Управител склад".

        Досежно иска за присъждане на обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа на основание чл.344 ал.1 т.3, във вр.с чл.225 ал.1 от КТ, по делото се установи следното: Представена е регистрационна карта на Бюро по труда- Шумен и Копие на Трудова книжка, от които е видно, че след процесното уволнение до 09.01.2014г. ищеца не е била в друго трудово правоотношение. За да възникне право на обезщетение следва да са налице кумулативно предпоставките- признаване на незаконно уволнение и отмяната му от съда, наличие на вреда, която подлежи на обезщетяване и причинно следствена връзка между тях. Видно от представените доказателства, тези предпоставки са налице в настоящия случай. Следващото се обезщетение по смисъла на чл.225 ал.1 от КТ следва да се присъди, като се вземе за база полученото от служителя брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, преди уволнението или това е месец юли 2013г., през който е получила заплата за 23 работни дни. Във връзка с изчисляване на обезщетението беше назначена ССЕ. От заключението й е видно, че последното начислено трудово възнаграждение на ищеца е било в нетен размер 691,68лв. Периода следва да бъде считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение- 30.07.2012г. до датата на новото трудово правоотношение 09.01.2014г., което също е прекратено към момента. Обезщетението следва да бъде в размер  на 3729,06лв., изчислено от съда, доколкото съдът и вещото лице не са били своевременно уведомени за това обстоятелство. В останалата си част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, понеже липсва надлежно изменение на иска и прекратяването му. Не следва де си присъжда мораторна лихва върху обезщетението, понеже такава се дължи след покана, а доказателства за отправена такава не са представени.

Следва да се присъди законната лихва върху присъдения размер на обезщетението, считано от дата на завеждане на исковата молба до окончателното му изплащане на основание чл.86 от ЗЗД.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 82,68 лв. -адвокатски хонорар, съразмерно с уважения иск.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА уволнението на С.Д.А., ЕГН **********, постоянен адрес:*** “, извършено със Заповед №00208/29.07.2013г., с която е прекратено трудовото й правоотношение, с правно основание чл. 344, ал. 1 от КТ, за НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ.

ВЪЗСТАНОВЯВА С.Д.А., ЕГН ********** на предишната заемана от нея длъжност "Управител на склад" с място на работа в ХТР гр. Шумен, отдел “Енергомеханичен” при "Напоителни Системи" ЕАД, клон Черно море- Варна.

ОСЪЖДА "Напоителни Системи" ЕАД, клон Черно море- Варна, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Одесос, ул.“Христо Ботев”№10, представлявано от В. К. К. да заплати на С.Д.А., ЕГН ********** сумата от 3729,06лв./три хиляди седемстотин двадесет и девет лева/, представляваща обезщетение по чл.344 ал.1 т.3, във връзка с чл.225 ал.1 от КТ за периода от 30.07.2012г. до 09.01.2014г., ведно със законната лихва върху присъдения размер на обезщетението, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното му изплащане, както и сумата от 82,68лв. /осемдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща направените по делото разноски.

ОТХВЪРЛЯ искът за обезщетение по чл.344 ал.1 т.3, във връзка с чл.225 ал.1 от КТ в останалия предявен размер до 4150лв. и за мораторна лихва върху главницата в размер на 360 лева за периода от 30.07.2013г. до 08.11.2013г., като неоснователни.

ОСЪЖДА "Напоителни Системи" ЕАД, клон Черно море- Варна, ЕИК ***, да заплати държавна такса в размер на 149,16лв/сто четиридесет и девет лева и шестнадесет стотинки/ и 80лв./осемдесет лева/ за назначената експертиза.

На осн.чл.242 ал.1 от ГПК, решението в частта му относно обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от КТ, подлежи на предварително изпълнение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от обявената дата- 03.07.2014г.

                                                                                                                                                                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: