Р Е Ш Е Н И Е  № 292

         гр.Видин, 25.06.2021г.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, 3- ти състав  в публично заседание на втори юни  през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

                                                   Председател: Милена Стоянова

                                                                                

при секретаря  Милена Евтимова като разгледа докладваното от   съдията Стоянова гр.дело № 756 по описа  за 2020год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано  по искова молба  от „ Райфайзенбанк/България/ЕАД – София, чрез юрисконсулт Евгени Викторов Недялков против К.В.К., с която са предявени установителен иск по реда на чл.  422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД, а при условията на евентуалност – осъдителен иск по чл. 79 от ЗЗД.

Твърди се, че с Договор за потребителски  кредит  № 99852 от 27.03.2015г. ищцовата банка е отпуснала на кредитополучателя Галинка Йончова Василева кредит в размер на 29377.14 лева с краен срок на погасяване – 05.03.2020г. с месечна погасителна вноска в размер на 489.62 лева, дължима до 5-то число на съответния месец.  Посочва се, че съдлъжник по договора за кредит е ответника. Твърди се, че длъжникът е изпаднал в забава на плащанията, поради което банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 19.02.2019г.,  за което ответникът е надлежно уведомен.

Обосновава правния си интерес от завеждане на настоящото дело с това, че за вземането е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 627/2019г. по описа на РС – Видин и дадените от съда указания за предявяване на иск за установяване на вземането.

Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на  банката – ищец  сумата от 3 916.96 лева – изискуема главница  с падежи от 05.07.2018г. до 05.02.2019г., сумата от 6365.00 лева – предсрочно изискуема главница с дата на предсрочна изискуемост – 19.02.2019г., сумата от 716.01 лева -  изискуема възнаградителна лихва  за периода от 05.06.2018г. до 18.02.2019г., включително,  сумата от 376.23 лева - изискуема наказателна лихва за периода от  05.07.2018г. до 04.03.2019г., включително, и законна лихва върху главницата, считано от  подаване на заявлението в съда – 06.03.2019г. до изплащане на вземането.

При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск за сумата от 6365.00 лева – предсрочно изискуема главница.

Ответникът чрез назначения  особен представител в законния месечен срок е оспорил исковите претенции като неоснователни поради това, че ответникът не е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането. Оспорена е и исковата претенция, предявена  при условията на евентуалност поради това, че исковата молба не е връчена на длъжника, а на особен представител и така липсва надлежно връчване на покана за плащане.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно –счетодовна експертиза, приложено е  ч.гр.д. № 627/2019г. по описа на РС- Видин.

С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното от фактическа  страна:

            От представения по делото Договор за потребителски кредит № 99852/27.03.2015г.,  е видно, че на 27.03.2015год.  ищцовата банка е отпуснала паричен кредит  в размер на 29377.14 лева на кредитополучателя  Галинка Йончова Василева. В договора е посочено, че  „К. ***2169452, представлявано от К.В.К. и физическото лице К.В.К. са съдлъжници по договора. Посочено е, че договорът влиза в сила от момента на подписването му и е с краен срок на погасяване на кредита – 05.03.2020г.  Посочено е също, че банката отпуска еднократно цялата сума по договора по посочена сметка на кредитополучателя. Със заверяване на посочената сметка със сумата на кредита, същият се счита за усвоен от кредитополучателя.

            Уговорен е годишен лихвен процент- 12.28%,  ГПР – 13.332%, а при просрочени плащания лихвения процент е 22.281%.

            В чл.5.2 от договора е уговорено, че главницата по кредита ще бъде погасена на 60 равни месечни вноски, всяка по 489.62 лева, платима на 5-то число на месеца, считано от 05.04.2015г. до 05.03.2020г.

Уговорено е, че при просрочие се дължи обезщетение за забава.

            В чл. 5.4. от договора е посочено, че плащането по кредита ще се извършва от сметка на кредитополучателя.

            Уговорена е и възможност за предсрочна изискуемост на вземането, в случай на забава на плащане от кредитополучателя.

По делото е представено писмо изх. № 001-6060 от 28.01.2019г.  от банката до длъжника К.В.К., с което банката обявява кредита да предсрочно изискуем. От представената обратна разписка, е видно че писмото е върнато на 19.02.2019г. като непотърсено. Същото е изпратено на адреса, посочен от съдлъжника в договора за кредит.

От приложеното ч.гр.д. № 627/2019г. по описа на РС – Видин е видно, че на 06.03.2019г. е постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от ищцовата банка против длъжниците по договора, като е издадена Заповед от 17.04.2019г.   за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която съдът е разпоредил ДЛЪЖНИКЪТ Галинка Йончова Василева с ЕГН ********** ***, ДЛЪЖНИКЪТ  „К. ***2169452 със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ж.к. Христо Ботев бл. 1, вх. А, ап. 7 и ДЛЪЖНИКЪТ К.В.К. с ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на  КРЕДИТОРА „Райфайзенбанк /България/” ЕАД – София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, бул. Никола Вапцаров 55, Експо 2000, представлявано от  Ани Василева Ангелова и Михаил Танев Петков, чрез пълномощника  юрк. Евгени Викторов Недялков  сумата от 3 916.96 лева – изискуема главница  с падежи от 05.07.2018г. до 05.02.2019г., сумата от 6365.00 лева – предсрочно изискуема главница с дата на предсрочна изискуемост – 19.02.2019г., сумата от 716.01 лева -  изискуема възнаградителна лихва  за периода от 05.06.2018г. до 18.02.2019г., включително,  сумата от 376.23 лева - изискуема наказателна лихва за периода от  05.07.2018г. до 04.03.2019г., включително, и законна лихва върху главницата, считано от  подаване на заявлението в съда – 06.03.2019г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 227.48 лева за платена държавна такса и в размер на и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК, тъй като делото не е с правна и фактическа сложност.

Вземането произтича от следното: връщане на парична сума по Договор за потребителски  кредит  № 99852 от 27.03.2015г.

Заповедта е редовно връчена на първия и втория длъжник, а по отношение на третия длъжник, връчването е извършено на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК чрез залепване на уведомление.

Вещото лице по назначената съдебно-счетодовна експертиза е дало заключение, че кредитът в размер на 29 377.14 лева е преведен по разплащателна сметка на кредитополучателя Галинка Йончова Василева на 30.03.2015г.

Вещото лице е посочило също, че към 05.03.2019г. – датата на подаване на заявлението в съда не са били платени вноски с настъпил падеж  за периода от 05.07.2018г. до 05.02.2019г. вкл. или 8 броя вноски. Закъснението в плащането на погасителните вноски е 243 дни, а към датата на изготвяне на заключението – 19.05.2021г. закъснението в плащането е 1048 дни.

Вещото лице е посочило също, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, редовно изискуемата главница е в размер на 3 916.96 лева. Предсрочно изискуемата главница – вноските, за които не е настъпил падеж, но са изискуеми на основание предсрочна изискуемост на вземането е в размер на 6 365.00 лева. Начислената възнаградителна лихва е в размер на 716.01 лева, начислената наказателна лихва е в размер на 376.23 лева. В заключението вещото лице е посочило още че за периода от 05.07.2018г. до 05.02.2019г. е начислена просрочена наказателна лихва в размер на 489.62 лева за периодите от  всяко 5-то число на месеците в просрочие до 04.03.3019г.  и върху предсрочно изискуемата главница от 6365.00 лева за периода от 19.02.2019г.  / датата на обявяване на предсрочна изискуемост/ до 04.03.2019г.

Вещото лице е посочило също, че просрочените главници са олихвявани от 22.07.2018г. – датата на последното плащане до 04.08.2018г.  с лихвен процент 22.00%, а от 05.08.2018г. до 04.03.2019г.  с лихвен процент 22.02%.

Вещото лице е посочило, че не е установило след подаване на заявлението в съда да са извършвани плащания по договора за кредит.

Вещото лице  е дало заключение и във вариант, ако се приеме че предсрочната изискуемост на вземането е настъпила с връчване на исковата молба.  В този случай, към момент на изготвяне на заключението вземанията за усвоена и непогасена главница е  в общ размер на 10 281.96 лева.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Между ищцовата банка, кредитополучателят  Галинка Йончова Василева и съдлъжниците „К. ***2169452 / в преобразувано в ЕООД/ и  К.В.К., са налице договорни отношения, по силата на договор за потребителски  кредит от 27.03.2015г. за сумата от 29377.14 лева, отпусната на кредитополучателя Галинка Василева  на 30.03.2015г. за потребителски нужди.  

Ответникът К.В.К. е солидарно отговорен с кредитополучателя, но следва да се установи дали се е задължил по договора за кредит като съдлъжник или като поръчител, тъй като от качеството на лицето в това облигационно правоотношение зависи дали е учредил персонално или реално обезпечение на задължението.

За възникване на  солидарната отговорност следва да е налице определено правно основание, защото солидарна отговорност по принцип няма. От съдържанието на договорните клаузи, се установява, че до прекратяване на договора за кредит кредиторът комуникира с кредитополучателя по повод размера на задълженията и необходимостта от изпълнение, а в случай, че няма точно изпълнение и със солидарните длъжници. При тълкуване на тези разпоредби съобразно правилото на чл.20 от ЗЗД съдът счита, че ответникът е подписал договора за заем като поръчител, а не като съдлъжник. Както за поръчителя, така и за съдлъжника възниква пасивна солидарност на задълженията по договора, но правната им уредба е различна. В този смисъл е Решение № 24/03.04.2013 г. по т. д. № 998/2011 г. на I т.о. на ВКС, в което е засегнат именно въпросът за паричния заем. В него е посочено, че солидарно задължени са лицата, които са получили паричната сума общо, без разграничение каква част поема всяко едно от тях и независимо от това на кое от тези лица е предадена фактически, като кредиторът може да претендира пълния размер на предоставения заем от всеки един от длъжниците. Солидарна отговорност възниква и при договор за поръчителство - чл. 141, ал. 1 ЗЗД, когато едно лице отговоря пред кредитора за изпълнение на задължението на длъжника, или в случая на договор за заем, поръчителят отговаря пред кредитора за връщане на паричната сума, без да е получил същата в собственост.

Предвид установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че ответникът не е съдлъжник по договора за заем доколкото от договора е видно, че кредитополучател е само Галинка Йончова Василева, а не ответника, но той отговаря пред кредитора за изпълнение на задължението, т.е. за връщане на паричната сума, без да е кредитополучател, което го определя като поръчител по договора.  В подкрепа на тези разсъждения е посоченото в договора задължение на кредитополучателя, но не и на солидарния длъжник,  да погаси всички задължения във връзка с договора за заем, която уговорка също сочи на това, че пасивната солидарност на ответника не произтича от солидарна съзадълженост, а от поръчителство.

При солидарната задълженост съществуването на едно от задълженията не е предпоставка за съществуването на другото, всеки съзадължен  дължи на свое и независимо основание, като отпадането на едно от задълженията не предизвиква отпадане на другите. Задължението на поръчителя зависи от съществуването на главното задължение и е функция на главното задължение за разлика от солидарната задълженост, но е винаги акцесорно на главното задължение за разлика и от встъпването в чужд дълг, и от солидарната задълженост. Поръчителят отговаря на собствено правно основание, докато встъпилият в дълг дължи на същото правно основание, по силата на което дължи и първоначалният длъжник и солидарно с него.

В случая, съдът приема,  че намерението на страните по договора и преследваната от тях цел, е ответникът  да обезпечи дълга на кредитополучателя –и поради това спрямо него следва да се прилагат разпоредбите на чл.138 и сл. от ЗЗД.

В подкрепа на това е и , че  сключеният договор е за потребителски  нужди и именно с такава цел е отпуснат на Кредитополучателя Галинка Василева, като липсват данни  по отношение на ответника да са приложими напр.  разпоредбите на чл. 32, ал. 2 от СК.

С оглед на приетото от настоящия съдебен състав качество на ответника при сключването на процесния договор, а именно, че същият се  е задължил да обезпечи чуждо задължение като поръчител, съдът намира че ще следва да разгледа въпросът изтекъл ли е срокът по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба, поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Този срок е краен и преклузивен, и за разлика от погасителната давност, с изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство. За него съдът следи служебно и с изтичането му, отговорността на поръчителя отпада. Видно от приложеното ч.гр.д. № 627/2019г. по описа на РС – Видин, ищецът е инициирал образуване на заповедно производство срещу кредитополучателя и солидарните длъжници на 05.03.2019г., което е станало преди изтичане на крайния срок на договора  - 05.03.2020г. , т.е преди изтичане на  преклузивния срок  по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. С огледа на това, ответникът остава задължен по кредита и отговаря солидарно с главния длъжник.

По предявения установителен иск по реда на чл.  422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД.

Вземанията на ищеца се основават на договор за потребителски кредит, уреден в чл. 240 от ЗЗД , чл. 430 от ТЗ.  Договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която кредиторът е предал на кредитополучателя и по този въпрос няма спор. Заемната сума по договора  е преведена по посочената  разплащателна сметка на кредитополучателя.  Уговорено е, че главницата по кредита ще бъде погасена на 60 равни месечни вноски, всяка по 489.62 лева, платима на 5-то число на месеца, считано от 05.04.2015г. до 05.03.2020г. Уговорен е годишен лихвен процент- 12.28%,  ГПР – 13.332%, а при просрочени плащания лихвения процент е 22.281%. Уговорена е и възможност за предсрочна изискуемост на вземането, в случай на забава на плащане от кредитополучателя.

От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към датата на подаване на заявлението в съда не са били платени вноски с настъпил падеж  за периода от 05.07.2018г. до 05.02.2019г. вкл. или 8 броя вноски. Закъснението в плащането на погасителните вноски е 243 дни.

Вещото лице е посочило също, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, редовно изискуемата главница е в размер на 3 916.96 лева. Предсрочно изискуемата главница – вноските, за които не е настъпил падеж, но са изискуеми на основание предсрочна изискуемост на вземането е в размер на 6 365.00 лева. Начислената възнаградителна лихва е в размер на 716.01 лева, а начислената наказателна лихва е в размер на 376.23 лева.

Вещото лице е посочило също, че просрочените главници са олихвявани от 22.07.2018г. – датата на последното плащане до 04.08.2018г.  с лихвен процент 22.00%, а от 05.08.2018г. до 04.03.2019г.  с лихвен процент 22.02%.

Вещото лице е посочило, че не е установило след подаване на заявлението в съда да са извършвани плащания по договора за кредит.

Съгласно възприетото в т. 18 на ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК,  за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост. Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. В случая, по делото  са ангажирани доказателства, от които  е видно, че преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, ищцовата банка е предприела действия по уведомяването на ответника -  солидарен длъжник по договора за кредит, като му е изпратила писмо изх. № 001-6060 от 28.01.2019г. , с което банката обявява кредита за предсрочно изискуем. От представената обратна разписка обаче, е видно че писмото е върнато на 19.02.2019г. като непотърсено. Същото е изпратено на адреса, посочен от съдлъжника в договора за кредит. При преценка дали банката е извършила надлежно уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост, настоящият съдебен състав намира следното:

В  чл. 13.8.от договора страните са уговорили, че всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени от кредитополучателя/съдлъжника, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна разписка, достигнат до адреса за кореспонденция на кредитополучателя/съдлъжника, посочен в настоящия договор или в уведомлението за промяна в адреса.

В Решение №180/23.11.2016 по дело №2400/2015 на ВКС, ТК, I т.о. е посочено, че начинът на удостоверяване на връчването на уведомително писмо на банката, с което кредитът се обявява за предсрочно изискуем, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване. Редовността на връчването се преценява според така избрания способ на връчване. В случая, кредиторът е  избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска пратка и  приложение  намират разпоредбите на Закона за пощенските услуги и Общите правила, приети с решение № 581/27.10.10г. от Комисията за регулиране на съобщенията.

Общите правила и чл.36, ал.2 от ЗПУ не въвеждат фикция, че липсата на фактическо връчване дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл.5, ал.3, пратката ще се счита за доставена на получателя. Удостоверителното изявление на пощенския оператор за отсъствието от адреса и за неявяването в пощенската служба не презумира недобросъвестното поведение на получателя (например укриване или отказ за получаване или узнаване на съдържанието на съобщението), тъй като последният не е страна по договора между подателя и пощенския оператор.

Предвид на последиците, които законодателят свързва с обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит, презумпцията за недобросъвестно неизпълнение на задълженията на длъжника (укриване или отказ да получава съобщения) следва да може да се изведе от договора между длъжника и кредитора. Допустимо е в договора между страните да са уредени способи за връчване на кореспонденция между страните, както и да се предвиди, че изявлението на едната от страните ще се счита за достигнало до другата страна, без фактически същото да е получено. Такава клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на фактическото му получаване.

В случай, че договорът не съдържа уговорки в посочения смисъл, волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за кредит следва да е достигнало до длъжника. Когато пощенската пратка е върната като недоставена, независимо от причините за това, волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за кредит не може да се счита за получено от длъжника. Кредиторът би могъл да избере друг способ за връчване, който позволява прилагане на установена със закон фикция, каквато не е уредена в Закона за пощенските услуги.

Поради това, съдът приема че ответникът не е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на вземането преди подаване на заявлението в съда. Подаването заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и връчването на заповедта за изпълнение също не може да се счита за уведомяване за предсрочна изискуемост на вземането, тъй като в тези документи липса изявление на банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Такова изявление от кредитора се съдържа едва с предявяване на исковата молба в съда. С получаване на препис от исковата молба, ответникът се счита за надлежно уведомен за волеизявлението на кредитора, че обявява кредита за предсрочно изискуем.  В случая, исковата молба е получена на 15.02.2021г. от назначен особен представител на ответника. Това обаче е станало след като е изтекъл уговорения краен срок за погасяване на кредита на 05.03.2020г.

При това положение, към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда- 06.03.2019г. , са били налице предпоставките за  издаване на заповед за изпълнение за сумите с настъпил падеж от 05.07.2018г. до 05.03.2019г.

От заключението на вещото лице се установява, че към момента на подаване на заявлението в съда, вноските за главницата с падежи от 05.07.2018г. до 05.02.2019г., са изискуеми и просрочени, същите са в размер на 3 916.96 лева. За тази сума съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, поради което и установителната претенция е основателна.

От договора е видно, че  между страните е договорена възнаградителна лихва. По правната си характеристика,  договорната лихва е възнаграждение, с което длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. Тази лихва е граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от размера да дадения в заем капитал /парична сума в случая/ и времето на ползването му.

Волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава най-високия размер, допустим  в Закона за потребителския кредит. В чл. 19, ал. 4 от ЗПК е  посочено, че ГПР, включващ и лихвите съгласно ал. 1,  не  може да  бъде по-висок  от  пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във  валута, определена с постановление на Министерския съвет, което на практика е ограничаване на волята на страните с императивни правила на закона.  В случая, договорната лихва  не надвишава посочения по-горе размер на законната лихва, което е видно от съпоставянето на размерите на претендираната договорна лихва и претендираната законна лихва.  Вещото лице е посочило размерът на дължимата възнаградителна лихва-  716.01 лева  за периода от 05.06.2018г. до 18.02.2019г. Тази претенция се явява основателна, тъй като същата е за период преди обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Основателна се явява претенцията за заплащане на законна лихва за забава върху непогасената главница по кредита. В чл. 4.5. от договора е уговорено, че при забава в плащането на дължими суми по кредита, кридитополучателят дължи на банката  обезщетение за забава- наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница  за времето на забавата до окончателното плащане на забавените задължения в размер на 22.281%. Вещото лице е посочило, че за  периода от 05.07.2018г. до 04.03.2019г., размерът на  наказателната лихва е 376.23 лева. Тази претенция също е основателна, тъй катоза нея е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е за период преди обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Исковата претенция по установителния иск в частта за сумата от 6365.00 лева – предсрочно изискуема главница е неоснователна, тъй като както бе посочено по –горе, към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането поради ненадлежното уведомяване на длъжника за това, поради което и вземането за цялата главница  не е  било изискуемо. В тази част иска по чл. 422 от ГПК ще следва да се отхвърли като неоснователен.

С оглед частичното отхвърляне на претенцията по главния иск, съдът дължи произнасяне по заявения от ищеца евентуален иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от  6365.00 лева – предсрочно изискуема главница.

При разглеждане на този иск, съдът намира, че ще следва да вземе предвид на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, фактите настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, а именно че в процеса на делото след подаване на исковата молба в съда и  към момента на връчване на препис от исковата молба на процесуалния представител на ответника, е настъпил крайният срок за погасяване на кредита – 05.03.2020г. 

От заключението на вещото лице, изготвено на 19.05.2021г. и приложенията към него, се установява че неиздължения остатък за главницата по кредита, считано от 05.03.2019г. до крайния срок на договора– 05.03.2020г. е в общ  размер на 6365.00 лева.  Според вещото лице, към момента на изготвяне на заключението, няма данни да са извършвани плащания, с които да са погасявани задълженията по кредита. Поради това, претенцията по предявения осъдителен иск ще следва да се уважи.

С оглед гореизложеното, по отношение на ответника ще следва да се признае за установено, че като солидарен длъжник дължи на  банката – ищец  сумата от 3 916.96 лева – изискуема главница  с падежи от 05.07.2018г. до 05.02.2019г., сумата от 716.01 лева -  изискуема възнаградителна лихва  за периода от 05.06.2018г. до 18.02.2019г., включително,  сумата от 376.23 лева - изискуема наказателна лихва за периода от  05.07.2018г. до 04.03.2019г., включително, и законна лихва върху главницата, считано от  подаване на заявлението в съда – 06.03.2019г. до изплащане на вземането по Договор за потребителски кредит № 99852/27.03.2015г. ., по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 627/2019г. по описа на РС- Видин.

 

В частта на сумата от  6365.00 лева – предсрочно изискуема главница с дата на предсрочна изискуемост – 19.02.2019г., претенцията ще следва да се отхвърли като неоснователна.

По предявения евентуален осъдителен иск, претенцията ще следва да се уважи като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 6365.00 лева – неизплатена главница по договора за кредит. Върху тази сума ще следва да се присъди и законна лихва. Ищецът е поискал присъждане на такава от подаване на исковата молба в съда, но към този момент – 29.11.2019г. за процесната главница не е била настъпила изискуемост, такава е настъпила с изтичане на крайния срок на договора – 05.03.2020г. Поради това, законната лихва върху тази главница следва да се присъди, считано от 06.03.2020г.

С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78 от ГПК, ответникът  ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за платена държавна такса в размер на  227.48 лева, за особен представител в размер на 436.00 лева, за вещо лице в размер на 150.00 лев.

На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в размер на 100.00 лева.

На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, ***:  IBAN: ***, BIC: ***.

Воден от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на К.В.К. с ЕГН ********** с адрес: ***, че дължи като солидарен длъжник на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД – София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, бул. Никола Вапцаров 55, Експо 2000, представлявано от  Ани Василева Ангелова и Михаил Танев Петков сумата от 3 916.96 лева – изискуема главница  с падежи от 05.07.2018г. до 05.02.2019г.,, сумата от 716.01 лева -  изискуема възнаградителна лихва  за периода от 05.06.2018г. до 18.02.2019г., включително,  сумата от 376.23 лева - изискуема наказателна лихва за периода от  05.07.2018г. до 04.03.2019г., включително, и законна лихва върху главницата, считано от  подаване на заявлението в съда – 06.03.2019г. до изплащане на вземането по Договор за потребителски кредит № 99852/27.03.2015г., по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 627/2019г. по описа на РС- Видин.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Райфайзенбанк /България/” ЕАД – София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, бул. Никола Вапцаров 55, Експо 2000, представлявано от  Ани Василева Ангелова и Михаил Танев Петков  против К.В.К. с ЕГН ********** с адрес: ***  иск, с който се иска да се признае за установено по отношение на ответника, че като солидарен длъжник дължи сумата от 6365.00 лева – предсрочно изискуема главница с дата на предсрочна изискуемост – 19.02.2019г., като неоснователен.

ОСЪЖДА К.В.К. с ЕГН ********** с адрес: *** като солидарен длъжник да заплати на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД – София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, бул. Никола Вапцаров 55, Експо 2000, представлявано от  Ани Василева Ангелова и Михаил Танев Петков сумата от 6365.00 лева – дължима и  неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № 99852/27.03.2015г., ведно със законната лихва, считано от 06.03.2020г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА К.В.К. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД – София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, бул. Никола Вапцаров 55, Експо 2000, представлявано от  Ани Василева Ангелова и Михаил Танев Петков разноски по настоящото  производство в общ размер от 913.48 лева.

Банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е:

IBAN: ***, BIC: ***.

 

            Решението подлежи на обжалване пред ОС- Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: