О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
18.06.2019
г.
Старозагорски
районен съд,
Гражданско отделение, пети състав, в закрито заседание на осемнадесети юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева
като
разгледа гр.д. № 438 по описа на
СтРС за 2019 г. намери следното:
Извършена е проверка по чл. 140 ал.
1 от ГПК.
Предявените искове са редовни и
допустими.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от особения представител на ответника.
Ищецът
е представил писмени доказателства, които са относими и необходими и приемането
им е допустимо.
Следва
да бъдат приети по делото приложените към исковата молба заверени копия на
писмени доказателства.
Искането
по чл.184 ГПК е основателно и следва да се уважи като се задължи ищецът да
представи договора за кредит и общите условия към него на електронен носител.
Делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА представените
с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА
ч.гр.д. № 2713/2018 г. по описа на РС Стара Загора.
ЗАДЪЛЖАВА
на основание чл. 184 ал. 1 от ГПК документите за кредит да се предоставят на
електронен носител в срок до о.с.з., като указва на страната, че при
непредставянето им в този формат съдът може да приеме за доказани фактите,
относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
НАСРОЧВА о.с.з. за 30.09.2019 г. от 10.00 ч., за която дата да се призоват страните.
На
страните да се изпрати препис от настоящото определение и от отговора на
исковата молба.
ПРОЕКТО - ДОКЛАД
ПО ДЕЛОТО
:
Производството е по реда на чл. 422
от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Агенция
за контрол на просрочени вземания“ против И.Д.И., с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
главница: 800 лв.; 124 лв. договорна лихва за периода 04.01.2016
г. до 01.08.2016 г.; 100 лв.
административна такса за събиране на вземането; 516 лв. такса за
гаранция; 38,32 лв. лихва за забава
/мораторна лихва/ върху непогасената главница от 02.08.2016 г. - датата на
настъпване на забавата до датата на подаване на заявлението - 17.05.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се разноски.
В исковата
молба ищцовото дружество твърди, че на 05 декември 2015 г. между „Фератум
България" ЕООД като Кредитор и И.Д.И. като Кредитополучател, бил сключен
Договор за кредит № 324599 чрез средствата за комуникация от разстояние, при
спазване на разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за
задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния
подпис, както и Закона за електронната търговия.
Конкретните действия по отпускане на заема
били описани в ОУ, уреждащи отношенията между „Фератум България”ЕООД и неговите
клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити. Подписвайки
договора за кредит, кредитополучателят декларирал, че приема всички условия,
посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от
разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/, както и тези посочени в Общите условия. Със сключване на
договора за кредит, Кредитополучателят удостоверявал, че е получил, запознат е
и се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и
Тарифа на Фератум България ЕООД в случаите, в които същата била приложима,
както и с Общите условия, неразделна част от същия.
По силата на сключения Договор за кредит № 324599 от 05 декември 2015 г. на Кредитополучателя бил отпуснат
кредит в размер на
800 лева, който е
следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в 724 лева, за срок от 240 дни.
Поради
наложената законова необходимост в чл. 16 от ЗПК, Кредиторът следвало да оцени
кредитоспособността на Кредитополучателя, който, с цел повишаване на
кредитоспособността си и вероятността да бъде одобрен кредитът от „Фератум
България" ЕООД, предложил обезпечение, предоставено от Гарант - „Фератум
Банк" ЕООД, одобрено от Кредитора и фигуриращо под № 237 в Списък на
кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за свободно
предоставяне на услуги на територията на Република България, съгласно взаимното
признаване на единния европейски паспорт, към Регистрите на БНБ. В тази връзка,
на 05 декември 2015
г. между И.Д.И./Кредитополучател/
и „Фератум Банк" ЕООД /Гарант/ бил сключен Договор за гаранция с № 324599, по силата на който Гарантът
се задължава в полза на Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на
Кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния. Съгласно чл. 5.8 от
Общите условия, при неизпълнение на Задълженията на Кредитополучателя, дружеството
кредитор имало право да предяви претенциите си директно към Гаранта, без да е
необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от
Кредитополучателя. Съгласно чл. 5 от Общи условия, прилагани към Договор за гаранция с № 324599, сключен между И.Д.И. и „Фератум
Банк" ЕООД, Кредитополучателят се задължил да плати на Гаранта такса за
предоставяне на гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция, като в
настоящия случай
таксата за гаранция била 516 лв.
И.Д.И. не
изпълнил/а договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения
срок, поради което Кредиторът поискал изпълнение от солидарно задълженото
дружество-гарант „Фератум Банк" ЕООД. Вследствие на това,
Дружеството-гарант „Фератум Банк" ЕООД погасило дължимата сума в пълен
размер към „Фератум България" ЕООД, с което встъпило в правата на Кредитор
и от този момент за него възниквал правен интерес за предявяване на претенции
по съдебен ред срещу Кредитополучателя.
Датата на
последна вноска по кредита била 01 август 2016 г. и вземането било изискуемо в пълен размер след
тази дата. В изпълнение разпоредбата на чл. 10 (т.1 - т.8) от Общите условия, в
случай че Кредитополучателят изпадне в забава и не върне която и да е от
дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на същия
се начислявала такса, в зависимост от просрочието, която за конкретния случай
към настоящия момент била в размер на 100 лв.
и представлявала административна такса за събиране
на вземането.
На 01.12.2017г. бил сключен Договор за
Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и
Приложение Г от 01.12,2017 г. между „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД, ЕИК ********* (цесионер) и „Фератум Банк" ЕООД
(цедент) с регистрационен № С 56251, по силата на който вземането било
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Искането
е да се признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД има следните вземания срещу И.Д.И. по Договор за кредит №
324599 от 05 декември 2015 г. във
връзка с Договор за гаранция от 05 декември 2015 г: 800
лв.; 124 лв. договорна лихва за периода
04.01.2016 г. до 01.08.2016 г.; 100 лв.
административна такса за събиране на вземането; 516 лв. такса за
гаранция; 38,32 лв. лихва за забава
/мораторна лихва/ върху непогасената главница от 02.08.2016 г. - датата на
настъпване на забавата до датата на подаване на заявлението - 17.05.2018 г., както и
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми, както и да бъде осъдена ответницата да заплати
направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство
на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00
лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и
300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
По делото е постъпил отговор по реда
на чл. 131 от ГПК от особения представител на ответника. Исковете са оспорени
като неоснователни и недоказани.
Оспорва се изпращането и
получаването на уведомлението от ищцата, оспорва се дължимостта на цената на
гаранцията, както и това, че ответницата е била запозната с общите условия към
договора за гаранция.
При така изложените твърдения съдът намира, че е сезиран с
установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, които следва да се квалифицират
по следния начин:
По иска за 800 лева главница - по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във
вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК и
чл. 6 и сл. от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е била
налице валидна облигационна връзка – договор за потребителски кредит, по която
е предадена заемната сума, предмет на договора, на ответника, както и че са
спазени особените изисквания на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние
В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или
насрещните си възражения за недължимост на сумата.
Тъй като се твърди, че заемът е сключен съобразно Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние в тежест на ищеца е да докаже
пълно и главно, че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора.
За доказване на изявления, отправени съгласно Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, се прилага чл. 293 ТЗ, а за
електронни изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис -
ЗЕДЕП. Изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова
комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Ето защо ищеца следва да докаже изпращането на електронно
съобщение до ел. поща на ответника и приемането на условията по договора, както
и изпращане на текстови съобщения до телефон, посочен като собствен на
ответника, а така също и получаване на сумата от 800 лева от страна на
ответника.
Ищецът не сочи доказателства за получаване на сумата по
кредита, нито че условията на договора за заем и за гаранция са приети от
ответника.
По иска за 124 лева – по чл. 240 ал. 2 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че е уговорена възнаградителна
лихва в потребителския кредит и нейният размер.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането
или насрещните си възражения за недължимост на сумата.
По иска за 100 лева – чл. 10а от ЗПК.
По иска за 516 лева – чл. 10а от ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че тези такси са уговорени,
както и че същите са в съответствие със ЗПК, а именно не са свързани с
усвояване и управление на кредита.
По иска за 38,23 лева –по чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже настъпила забава и датата на
забава, както и размерът на мораторната лихва.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането.
Ищецът в настоящото производство „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД се легитимира като цесионер на вземанията и изцяло в
негова тежест е да докаже, че е налице валидно прехвърляне на вземането, както
и че прехвърлянето има действие спрямо длъжника.
НАПЪТВА страните към спогодба, като
указва, че съгласно чл. 78 ал. 9 от ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: