№ ……………………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При секретар Румела Михайлова изслуша
докладваното от съдията административно
дело №3143/2019г. за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл. 197 ал.2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Делото е образувано по жалба на М.В.М. срещу решение № 319/04.11.2019г. на
директора на ТД на НАП – Варна в частта, с която е потвърдено постановление за налагане
на обезпечителни мерки №С19003-022-0090092/01.10.2019г., постановено по
изпълнително дело №**********/2005г. по описа на ТД на НАП – Варна, с което е
наложен запор за публично задължение в
размер на 1304.40 лева във връзка с акт за установяване на публично вземане
№АС09-016/13.10.2009г., издадено от орган по приходите в отдел „Местни данъци и
такси“ в община Дългопол.
Със същото обжалвано решение е отменено постановление
за налагане на обезпечителни мерки №С19003-022-0090092/01.10.2019г.,
постановено по изпълнително дело №**********/2005г. по описа на ТД на НАП – Варна
в частта, с която е наложен запор относно публично вземане в общ размер на 220
лв във връзка със задължение от 20 лева по фиш №С882120/16.09.2014г., издаден
от Главна дирекция „Национална полиция“ при ОД на МВР – Варна и публично
вземане от 200 лева във връзка с наказателно постановление №5/08.01.2010г.,
издадено от община Раднево.
В жалбата се прави възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на публичното вземане, установено въз основа на акт за
установяване на публично вземане №АС09-016/13.10.2009г., издадено от община
Дългопол. Иска се отмяна на решението ведно с отмяна на потвърдената част от постановлението
за налагане на обезпечителни мерки №С19003-022-0090092/01.10.2019г.,
постановено по изпълнително дело №**********/2005г. по описа на ТД на НАП –
Варна в частта на наложения запор за публично вземане от 1304.40 лева.
В съдебното заседание на 29.01.2020г. жалбоподателят твърди,
че публичното вземане в размер на 1304.40 лева е било опростено от община
Дългопол въз основа на протокол №19/14.11.2019г. Въпреки това, в съдебното
заседание на 03.06.2020г. жалбоподателя чрез адв. В. е заявил, че поддържа
жалбата си и иска отмяна на решение №319/04.11.2019г. в частта на наложения
запор.
Ответната страна – Директорът на ТД на НАП
гр. Варна в писмени бележки с вх.№1300/27.01.2020г. чрез гл.юрисконсулт П. Н.
оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева.
В
писмено становище с вх.№5463/27.05.2020г. ответната страна чрез юрисконсулт Д.
Ф. заявява, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорване на решение №
319/04.11.2019г. на директора на ТД на НАП – Варна, тъй като съгласно
приложената справка от информационния масив на НАП по данъчно-осигурителна
сметка М.В.М. няма текущи публични
задължения, а задължение в размер на
1304.40 лева въз основа на акт за установяване на публично вземане
№АС09-016/13.10.2009г., издадено от община Дългопол е отписано поради изтекла
погасителна давност, съгласно чл.171 ал.2 от ДОПК. Същото възражение е
направено и в съдебното заседание на 03.06.2020г. от юрисконсулт Ф.. Твърди се,
че в административната преписка по изпълнително дело №**********/2005г. по
описа на ТД на НАП – Варна към датата на издаване на обжалваното решение няма
постъпило искане от община Дългопол в качеството ѝ на публичен взискател
съгласно хипотезата на чл.225 ал.1 т.6 от ДОПК за прекратяване на производството
по принудително изпълнение на процесното публично вземане.
Обжалваното решение е било съобщено на М.М. на 12.11.2019г., видно от известието за
доставяне. Жалбата е изпратена на
14.11.2019г., т.е. в установения по чл.197 ал.2 от ДОПК срок от лице с активна
процесуална легитимация пред компетентния съд, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
След съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства и предвид доводите на страните и техните представители, съдът
приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
С акт за установяване на публично вземане
№АС09-016/13.10.2009г., издадено от орган по приходите в отдел „Местни данъци и
такси“ в община Дългопол са установени публични вземания спрямо М.В.М. за данък
върху превозните средства в общ размер от 707.53 лева за периода от 2006г. до
2009г. въз основа на искане от орган по приходите към община Дългопол с
№И-021/16.11.2009г. до Агенцията за държавни вземания е образувано изпълнително
дело №**********/2005г. по описа на ТД на НАП – Варна.
С постановление №С19003-022-0090092/01.10.2019г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Врана е наложена обезпечителна
мярка – запор върху МПС за публично вземане срещу М.М. в размер на 1520.04
лева, от които 718.69 лева лихви и 801.35 лева главница. Изпратено е запорно
съобщение до Областна дирекция на МВР – Варна с
изх.№С190003-122-0017274/01.10.2019г.
На основание чл.168 т.3 и чл.171 от ДОПК и подадено заявление
от М.М. е издаден протокол №19/14.11.2019г. от органи по приходите в отдел „Местни данъци
и такси“ при община Дългопол, с което са отписани, поради изтекла погасителна давност задължения на жалбоподателя в общ размер от 2025.19
лева в т.ч. главница от 951.72 лева и лихви от 1073.47 лева. Съгласно
представена справка от НАП е видно, че към 27.05.2020г. М.М. с ЕГН **********
няма публични задължения към общинския бюджет на община Дългопол и към
държавния бюджет. Същата справка сочи, че погасените по давност и отписани публични
задължения, установени с акт за установяване на публични вземания, представляващи
данък върху превозните средства са в размер на 1316.35 лева, от които главница
от 581.35 лева и лихви от 735 лева.
В хода на съдебното производство е представено
постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки с
изх.№С200003-024-0016072/27.05.2020г. на публичен изпълнител при ТД на НАП –
Варна, с което е отменен запора, наложен
с постановление за налагане на обезпечителни мерки
№С19003-022-0090092/01.10.2019г. и запорно съобщение изх.№С190003-122-0017274/01.10.2019г.
Отмяната на наложените обезпечителни мерки от самия орган по приходите
представлява оттегляне на обжалвания административен акт, което е сторено след
първото по делото открито съдебно заседание, поради което е необходимо съгласието на оспорващия, на
основание чл.156 ал.2 от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК. Такова не е дадено
предвид изявленията на адв.В. в съдебното заседание на 03.06.2020г.,
представляващ жалбоподателя. Искането за изрично волеизявление на оспорващия е
проява на публичното му субективно право на оспорване. Обуславя се от правото
на оспорващия да определя предмета на делото и съответно съдържанието на
съдебното решение. Правилото е с цел защита на интересите на оспорващия, които
изискват спорът да бъде окончателно разрешен, като по този начин се предотврати
възможността за издаване на нов акт със същото съдържание при същите
обстоятелства /стр.1061 от Систематичен коментар на АПК, ИК „Труд и право“
2013г./.
Необходимо е да
се подчертае, че липсата на съгласие на оспорващия, когато оттеглянето е
направено след първото по делото заседание, е пречка за прекратяване на
съдебното производство /определение №9391 от 17.09.2008г. по административно
дело № 11328/2008г. на ВАС, VІ отд./, поради което съдът дължи произнасяне по
същество.
Съдът намира жалбата за основателна при следните
съображения:
Обезпечителната мярка – запор върху МПС:
лек автомобил марка АУДИ модел А4 рег.№В****НР, наложена с постановление
за налагане на обезпечителни мерки №С19003-022-0090092/01.10.2019г., издадено
от публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна е незаконосъобразна, поради
изтекла погасителна давност по чл.171 ал.2 от ДОПК върху публично задължение,
установено с акт за установяване на публично вземане №АС09-016/13.10.2009г.,
издадено от орган по приходите в отдел „Местни данъци и такси“ в община
Дългопол. Този факт не се оспорва от ответната страна и на основание чл.173
ал.2 от ДОПК, процесното публично задължение е
отписано с протокол №19/14.11.2019г., издадено от органи по приходите в
отдел „Местни данъци и такси“ при община Дългопол във връзка със заявление от М.М.
с вх.№19/14.11.2019г.
Отписването на погасено по давност публично задължение
обуславя незаконосъобразност на наложения с постановление за налагане на
обезпечителни мерки №С19003-022-0090092/01.10.2019г. на публичния изпълнител
при ТД на НАП – Варна запор върху МПС, собственост на жалбоподателя и е
основание за отмяна. Това от своя страна води до незаконосъобразност и на
решение №319/04.11.2019г. в частта, с която спорното постановление е
потвърдено.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят има право на
присъждане на съдебни разноски, но това
не е поискано.
Водим от изложеното и на основание чл.197
ал.2 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 319/04.11.2019г. на директора на ТД на НАП – Варна в частта, с която е
потвърдено постановление за налагане на обезпечителни мерки
№С19003-022-0090092/01.10.2019г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП
– Варна, с което е наложен запор за публично задължение в размер на 1304.40 лева във връзка с акт за
установяване на публично вземане №АС09-016/13.10.2009г., издадено от орган по
приходите в отдел „Местни данъци и такси“ в община Дългопол.
ОТМЕНЯ обезпечителна
мярка - запор върху лек автомобил
марка АУДИ модел А4 рег.№В****НР, рама № WAUZZZ8KXAA156384, двигател № CAG362732,
наложена с постановление за налагане на обезпечителни мерки
№С19003-022-0090092/01.10.2019г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП
– Варна.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.197
ал.4 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: