№ 3527
гр. Варна, 26.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20223100100018 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по повод молба за изменение в частта за разноските на Решение №
974/20.07.2022 г., постановено по настоящото дело, инкорпорирана във въззивна жалба с вх.
№ 18603/04.08.2022 г., подадена от В. А. В., чрез адв. Р. Д.. Моли се за отмяната му в частта,
с която са присъдени разноски в полза на адвоката на ответницата при условията на чл. 38,
ал.1, т. 3 вр. ал. 2 от ЗАдв.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Росица И. В., чрез адв. В. С.
изразява становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:
Молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските е заявена в
законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима. По същество съдът приема следното по нея:
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от В. А. В. иск с
правно основание чл. 21, ал. 4 от СК, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата Р. И. В. не притежава собственост върху апартамент № 23 в гр.
Варна, ул. **** съставляващ самостоятелен обект с идентификатор № 10135.1502.57.3.23, по
КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед №РД18-98/10.11.2008 г. на изп. д. на АГКК-
Варна, при граници както следва: на същия етаж: ид. № 10135.1502.57.3.22 и ид.
№10135.152.57.3.24, под обекта: ид. № 10135.1502.57.3.19; над обекта: ид. №
10135.1502.3.27, ведно с прилежащите избено помещение № 23 и съответните идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, поради пълна
липса на съвместен принос в придобиването на имота, придобит по време на брака между
страните, с договор за издръжка и гледане, отразен в НА
№ 28/ 17.12.1992г., том 32, нот. дело № 9376/1992г. на н-с при ВРС, по който в полза на
праводателя София Стаматова Д. бил престирал само ищеца.
С Решение № 974/20.07.2022 г., постановено по настоящото дело, съдът е отхвърлил
иска на В. А. В., като е присъдил в полза на адвоката на ответницата хонорар в размер на
2168.97 лв., на осн. чл. 38,
ал. 1, т. 3 от ЗАдв вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на близък, в който случай, ако в съответното производство насрещната
1
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като
съдът го определя в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА.
От решаващо значение, за да се уважи искане по чл. 38, ал. 2 от ЗА е правната помощ по
делото да е реално осъществена, както и относно нея да има изявление, че е предоставена
като безвъзмездна спрямо лица от кръга по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв, респективно да няма данни
за обратното или възражения срещу изявлението в този смисъл.
Твърдението, че разноски не се дължат, доколкото в договора за правна помощ не
бил уговорен размер на адвокатския хонорар е неоснователно. Съдът е този, който определя
адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Затова, достатъчно е
представянето на писмен договор, в който конкретно е посочено, че е предоставена
безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. Настоящия случай
е именно такъв. В представения по делото договор за правна защита и съдействие
№ 328/01.04.2022 г. /л.47/ е изрично посочено, че правна помощ се оказва на осн. чл. 38, ал.
1, т. 3 от ЗАдв.
Неоснователно е и твърдението на молителя, че ответницата е следвало да докаже
под коя категория лица попада на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв – роднина, близък или друг
юрист. Константна е практиката на ВКС, че нито адвокатът, оказващ безплатна правна
помощ, нито страната, на която тя е предоставена, следва да доказват наличието на
конкретното основание, а именно, че лицето на което се оказва помощта, попада в една от
изброените в чл. 38, ал. 1 от ЗАдв категории лица.
По изложените съображения, съдът преценява молбата по чл. 248 от ГПК за
неоснователна.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молба за изменение в частта за разноските на Решение
№ 974/20.07.2022 г., постановено по гр. д. № 18/2022 г. по описа на ВОС, инкорпорирана
във въззивна жалба с вх. № 18603/04.08.2022 г., подадена от В. А. В., чрез адв. Р. Д..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2