№ 472
гр. Велико Търново, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ Г. МИНЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно
наказателно дело № 20244110201293 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Жалбоподателят „***“ **** е обжалвал чрез процесуален представител
НП № 04-2400083/02.09.2024 г. на Директор на Дирекция "Инспекция по
труда"- гр.***, с което на дружество за нарушение по чл. 63, ал. 2, вр. ал.1 от
Кодекс на труда /КТ/ и на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева.
В съдебно заседание санкционираното дружество поддържа жалбата
чрез процесуалния си представител и моли съда наказателното постановление
да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител заема
становище, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да
бъде потвърдено. Претендират се и разноски.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна. При служебна проверка на АУАН № 04-
2400083/17.06.2024 г. и НП № 04-2400083/02.09.2024 г. на Директор на
Дирекция "Инспекция по труда"- гр.*** съдът не констатира допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
съставянето на АУАН и НП, съдържащи съответно всички реквизити по чл.
42, ал. 1, т. 1-10 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 1-13 от ЗАНН.
Разгледано по същество, от събраните по делото писмени и гласни
1
доказателства се установява, че на 03.04.2024 г., около и след 14.35 часа
инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.*** посетили обект – снек
бар „***“, находящ се в гр. ***, ул.“***“ № 2Б и стопанисван от
жалбоподателя „***“ ****. Инспекторите консумирали безалкохолна напитка
и били обслужени от лицето М.И.И., приело поръчката и плащането,
работещо като „барман“. В обекта била извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство по работни места в присъствието на завареното на
работа лице И., на управителя на дружеството и на процесуален представител
– адвокат. Проверката установила, че лицето М.И.И. е вписан на длъжността
„барман“ в Списък на работниците и служителите, заварени по работни места
на 03.04.2024 г. Завареният на работа М.И.И. писмено декларирал, че работи в
обекта като „барман“ по силата на сключен трудов договор; с работно време
от 12 до 18 часа; че получава месечно трудово възнаграждение в размер на
1200 лева, като последното по време такова е изплатено на 01.04.2024 г; че
има почивни дни по график. На управителя на дружеството било указано да
представи в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.*** документи, касаещи
лицето М.И.И. и свързани с трудовото законодателство. В периода 11.04.2024
г. – 26.04.2024 г. била извършена проверка по представените от жалбоподателя
документи. Били представени Правилник за вътрешния трудов ред на
дружеството; Трудов договор № 00048/01.04.2024 г., сключен между
дружеството и М.И.И. за длъжността „барман“; Длъжностна характеристика
за длъжността „барман“; Списък – присъствена форма за месец април 2024 г.;
Препис-извлечения от Книга за начален инструктаж по безопасност и здраве
при работа и от Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа –
инструктаж на работното място, периодичен и извънреден инструктаж;
Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на
труда № 04388243011484/03.04.2024 г., 15:27:06 часа.
Резултатите от проверката били документирани в Протокол за
извършена проверка № ПР2412955/07.05.2024 г. Въз основа на събраните
доказателства контролният орган приел, че дружеството в качеството му на
работодател е допуснало до работа на длъжността „барман“ лицето М.И.И.
след сключване на трудовия договор, но преди на последния да му бъде
връчено Уведомление/Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62,
ал. 5 от Кодекса на труда № 04388243011484/03.04.2024 г., удостоверяваща че
на същата дата в 15:27:06 часа трудовият договор е регистриран в ТД на НАП
– ***. На дружеството бил съставен и връчен чрез процесуалния му
представител АУАН № 04-2400083/17.06.2024 г. Дружеството подало писмени
възражения по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу съставения АУАН. Същите
били обсъдени от контролния орган, не били уважени от наказващия орган и
било издадено обжалваното наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. По този начин санкционираното
дружество е осъществило състава на нарушение по чл. 63, ал. 2, вр. ал. 1 от
КТ – в дружеството, имащо качеството на работодател по смисъла на §1, т. 1
2
от ДР на КТ, е допуснато до работа лицето М.И.И., което е изпълнявало
трудови задължения на длъжността „барман“ без работодателят да му е
предоставил всички изискуеми от закона – чл. 63, ал. 1 от КТ документи преди
започване на работа. Съгласно чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е бил длъжен
да предостави на М.И.И. както екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни, така и копие от вписването на началото на
трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите. В разглеждания казус
работодателят му е предоставил само трудовия договор, но не и копие от
вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3 от КТ,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите,
онагледено и индивидуализирано чрез Справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда №
04388243011484/03.04.2024 г.
Наказващият орган е приложил правилната материалноправна норма и
съответната й санкционна такава, налагайки наказание „имуществена
санкция“ в минималния законовоустановен размер.
Настоящата съдебна инстанция не споделя правните доводи на защитата
на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила по чл. 42, ал. 1, т. 4, т. 5 от ЗАНН,
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и чл. 58 от ЗАНН, поради което същите бяха
оставени без уважение като неоснователни.
Както бе отбелязано по-горе АУАН и НП са издадени при спазване
изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
визиращи съответно описание на нарушението, на неговите фактически
обстоятелства, датата и мястото на извършването на нарушението,
доказателствата, които го потвърждават. Налице е пълно съответствие между
фактическо и юридическо формулиране на нарушението както в АУАН, така и
в НП. Между АУАН и НП е налице пълно словесно единство на фактическо и
правно съдържание. На следващо място, контролният орган е констатирал
обективните признаци на извършеното нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ след
като последователно са били осъществени проверка на място по работни
места на 03.04.2024 г. и документална такава за периода 11.04.2024 г. –
26.04.2024 г., в който период са били изискани, получени, приобщени и
обсъдени всички представени от дружеството-жалбоподател документи.
Поради това несподелимо е твърдението на защитата на жалбоподателя, че
неконстатирането на 03.04.2024 г. на наличието на процесния трудов договор,
сключен на 01.04.2024 г., обуславя правен извод за недоказаност на
нарушението.
Несподелим е правен довод, че обжалваното наказателно постановление
като връчено в нарушение на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН и чл. 180, ал. 5 от НПК
обуславя правен извод за допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Действително, в разглеждания
3
казус наказателното постановление е връчено срещу подпис с обратна
разписка на физическо лице, което не е законен или упълномощен
представител на дружеството, няма доказателства и да е длъжностно лице в
него, натоварено да поема книжата. Но жалбоподателят чрез упълномощения
от него защитник е реализирал процесуалните си права в пълен обем и в
законовоустановените срокове. Следователно правото на защита на
жалбоподателя да научи в какво е обвинен, срещу какво следва да се
защитава, какви доказателства евентуално да ангажира в подкрепа на
защитната си позиция не е нарушено.
Ето защо наказателното постановление следва да бъда потвърдено като
законосъобразно, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или
изменение.
При този изход на делото – потвърждаване на наказателното
постановление искането на жалбоподателя чрез защитника за присъждане на
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение има своето правно
основание в разпоредбите на чл. 63д, ал. 5, вр. ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37 от
ЗПП, вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ /НЗПП/.
Същото се явява основателно и следва да бъде уважено. Съдът, след като
прецени кратката продължителност на делото, както и че същото не се
отличава с особена фактическа и правна сложност намира, че дружеството-
жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата страна
разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
Потвърждава като законосъобразно НП № 04-2400083/02.09.2024 г. на
Директор на Дирекция "Инспекция по труда"- гр.***, с което на
жалбоподателя „***“ **** за нарушение по чл. 63, ал. 2, вр. ал.1 от Кодекс на
труда /КТ/ и на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Осъжда жалбоподателя „***“ **** да заплати на Дирекция "Инспекция
по труда"- гр.*** разноски в размер на 100 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – В. Търново на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХII от
АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
4
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5