№ *4
гр. гр.Н., 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20232150101233 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на „В.и.К.“ ЕАД
с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „Г.В.В.“, № *,
представлявано от Ц.В.М. против М. Т., гражданин на Ч.Р., роден на **********г., с
адрес гр. Н., к.к. С.б.-з., к-с „Т.*“, ет.*, ап. ***.
В исковата молба се твърди, че ответника е клиент на ищцовото дружество и
страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне
на ВиК услуги по отношение на водоснабдяван обект, находящ се в сграда в режим на
етажна собственост, представляващ апартамент ***, находящ се в гр. Н., к.к. С.б.-з., к-с
„Т.*“, ет.*, със заведена партида в базата данни с аб. № 741050. Твърди се, че в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи, ответника притежава качеството „потребител на ВиК услуги“ във
възникналото облигационно отношение като собственик на водоснабдявания обект от
момента на придобиването му. Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба
№ 4, предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране, които били публично известни и публикуни на интернет-страницата
на водния оператор. Сочи се, че в съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от
Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4, за
процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по
електронен път, посредством използването на мобилно устройство. Уточнява се, че
1
при осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканирал баркод, поставен в
близост до самия водомер, който индикира, че състоянието на отчитането на водомера
се извършва нормално и същият е „видян“. Когато инкасаторът не е успял да влезе в
имота набира на устройството режим „служебно отчитане“. Съществувала възможност
и за „самоотчет“, когато клиента сам предоставя на ВиК оператора данните по
водомерните си устройства, което се записвало като „от клиента“. Навежда се, че
съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия за обекти, имащи сезонен характер било
допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Обръща се
внимание, че на основание чл. 25 от Общите условия, на потребителите се фактурирала
и вода от разпределение, когато към едно водопроводно отклонение са присъединени
повече от един потребител.
Сочи се, че след всяко отчитане по електронен път в законоустановен срок се
издавали данъчни фактури, в чиито риквизити фигурирали отчетните водни
количества, отчетният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните
цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги - вода, канал и пречистване,
одобрени с решения на КЕВР. Сочи се, че ответникът е следвало да заплати
задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка
от тях съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, като съобразно чл. 44 от Общите
условия потребителят дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на законната
лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на ВиК оператора.
Твърди се, че били издадени фактура № ********** от 26.10.2020г. на стойност
33,93 лева, фактура № ********** от 25.10.2021г. на стойност 33,13 лева и фактура №
********** от 25.11.2022г. на стойност 48,90 лева, върху които ответникът дължи и
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността на
издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата
претенция в общ размер на 23,13 лева, считано от 27.11.2020г. до датата на подаване на
исковата молба - 15.11.2023г., както и лихвата от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на задължението.
Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови решение, с
което да осъди М. Т. да заплати на „В.и.К.“ ЕАД сумата от 115,95 лева, дължими по
издадени фактури за периода от 26.10.2020г. до 25.11.2022г., с отчетен период по
фактури от 02.06.2020г. до 02.11.2022г., сумата от 23,13 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от
27.11.2020г. до датата на подаване на исковата молба, както и лихвата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
2
В срока по чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответната
страна.
За ищцовото дружество в съдебно заседание представител не се явява.
Депозират молба, с която заявяват, че поддържат исковата молба и допълнително
подадената. Представят доказателства относно собствеността на ответника. Прави се
искане за постановяване на неприсъствено решение. В случай, че ответникът се яви и
признае иска, се моли за постановяване на решение в този смисъл. Претендират
присъждане на направените по делото разноски, за които представят списък по чл. 80
от ГПК.
Ответникът Т. не е взел становище по предявения иск, като не е депозирал
отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, а също така не се е явил в съдебно заседание,
без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Не сочи
доказателства.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима -
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
Н.ският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От данните по делото се установява, че между страните по делото е налице
валидно възникнало облигационно правоотношение, по силата на който ищцовото
дружество се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода на ответните страни.
От представените по делото нотариален акт № 142, том V, рег. № 6006, дело №
903 от 2020г. на нотариус Стоян Ангелов с рег. № 208 на НК и с район на действие на
Районен съд - Н., справка от Служба по вписванията - Н. с № 1006321 от 04.08.2023г. и
заявление за промяна на партида се установява, че ответникът е собственик на
водоснабдения имот, находящ се в гр. Н., к.к. С.б.-з., к-с „Т.*“, ет.*, ап. ***.
Ответникът М. Т. не е взел становище по предявените срещу него искове, като
не е депозирал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, а също така не е изпратил
представител в съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждането на делото
в негово отсъствие. С оглед на това, в първото по делото заседание, процесуалният
представител на ищеца направи искане за постановяване на неприсъствено решение по
чл. 238 от ГПК, с което да се уважат предявените от тях искове, като им бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, достигна до извод, че
са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение спрямо
ответника. Съображенията за този извод са следните:
Ответникът М. Т. е получил препис от исковата молба и приложенията към нея
3
на 20.11.2023г., чрез Полина Петкова - заместник-управител на к-с „Тарсис“, която е
поела задължение да предаде съобщението на ответника.
В законоустановения срок ответникът не е подал отговор на исковата молба и
не е изпратил представител в първото заседание по делото, без да е направили искане
за разглеждането му в негово отсъствие /чл. 238, ал. 1 от ГПК/, като с определение №
13 от 04.01.2024г. са му били указани последиците по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. първо от ГПК. От
представените по делото писмени доказателства - справка-извлечение от показанията
на водомер 1715/442, с титуляр на партидата М. Тухачел, с потребителски номер
741050, решения на КЕВР, фактури за процесния период, заявление за промяна на
партида нотариален акт и справка от Служба по вписванията - Н. за собствеността
върху процесния имот, неоспорени от ответника, може да се направи извод за вероятна
основателност на претенцията по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Така описаните доказателства
установяват (по начина, предвиден в чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК) фактите от
фактическите състави на предявените искове, за които е разпределена и
доказателствена тежест на ищеца. Вероятната основателност на главната претенция на
ищеца налага извода за вероятна основателност и на аксесорната претенция на същия с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, представляваща обезщетение за забавено
плащане върху главниците, дължимо за периода от 27.11.2020г. до датата на подаване
на исковата молба - 15.11.2023г., ведно със законната лихва върху главниците, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
С оглед изложеното съдът счита, че са налице всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника, в съответствие със
заявения петитум, поради което предявените искове следва да се уважат изцяло.
Настоящото решение не следва да се мотивира по същество на основание чл. 239, ал. 2
ГПК.
С оглед на този резултат и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото общо в
размер на 180 лева /сто и осемдесет лева/, от които: държавна такса - 100 лева и
юрисконсултско възнаграждение - 80 лева, съобразно чл. 13, т. 2 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Т., гражданин на Ч.Р., роден на **********г., с адрес гр. Н., к.к.
С.б.-з., к-с „Т.*“, ет.*, ап. *** да заплати на „В.и.К.“ ЕАД с ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление: гр. Б., ул. „Г.В.В.“, № *, представлявано от Ц.В.М., сумата в
4
размер на 115,95 лева /сто и петнадесет лева и деветдесет и пет стотинки/,
представляваща доставена, отведена и пречистена вода за обект с адрес: гр. Н., к.к.
С.б.-з., к-с „Т.*“, ет.*, ап. ***, дължима по издадени фактури за периода от 26.10.2020г.
до 25.11.2022г., с отчетен период по фактури от 02.06.2020г. до 02.11.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
15.11.2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер
на 23,13 лева /двадесет и три лева и тринадесет стотинки/, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главниците, дължимо за периода от 27.11.2020г.
до датата на подаване на исковата молба - 15.11.2023г.
ОСЪЖДА М. Т., гражданин на Ч.Р., роден на **********г., с адрес гр. Н., к.к.
С.б.-з., к-с „Т.*“, ет.*, ап. *** да заплати на „В.и.К.“ ЕАД с ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление: гр. Б., ул. „Г.В.В.“, № *, представлявано от Ц.В.М., сумата в
размер на 180 лева /сто и осемдесет лева/, от които: държавна такса - 100 лева и
юрисконсултско възнаграждение - 80 лева, съобразно чл. 13, т. 2 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5