№ 2035
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100507611 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Катарино Спа Хотел“ ЕАД срещу
решение от 21.12.2023 г. по гр.д. №45661/2023 г. на Софийския районен съд, 160 състав, с
което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Пепе Груп“ ООД установителен
иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 вр. чл.266 ал.1 ЗЗД за
сумата от 4726,84 лв., представляваща незаплатено възнаграждение /формирано от
стойността на уговорените годишни такси/ за поддръжка на имот с идентификатор
61813.93.28.1, находящ се в Община Разлог, гр. Разлог, п.к. 2760, местност „Банище“,
представляващ къща - еднофамилна вилна сграда, по неформален договор за поддръжка и
управление на имот с идентификатор 61813.93.28.1, находящ се в Община Разлог, гр. Разлог,
п.к. 2760, местност „Банище“, представляващ къща - еднофамилна вилна сграда, сключен
между „Катарино Спа Хотел“ ЕАД и „Пепе Груп“ ООД, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №28033/2023 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и постановено в
противоречие с материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд е дал неправилна
правна квалификация на предявения иск – по делото не е сключван писмен договор за
поддръжка и управление, а отношенията между страните следа да се уредят на
извъндоговорно основание – на плоскостта на неоснователното обогатяване. Поддържа, че
по делото е установено, че ищцовото дружество е извършвало сочените услуги по
поддръжка и управление на комплекса, както и че неправилно СРС е приел, че процесните
вземания се погасяват с изтичането на 3-год. давностен срок по чл.111 б. „в“ пр.3 ЗЗД.
Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение
и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.
1
Въззиваемата страна „Пепе Груп“ ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не
взема становище по жалбата, в о.с.з. – оспорва същата и моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи
произнасяне, се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет
на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата
молба /чл.127 ГПК – на изискванията в посочената разпоредба трябва да отговаря и
заявлението за издаване на заповед за изпълнение съгласно чл.410 ал.2 и чл.411 ГПК/.
Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически твърдения и формулирания във
връзка с тях петитум са определящи да вида и за правната квалификация на предявения иск,
по който съдът трябва да се произнесе с решението си, за да разреши въведения от ищеца
спор.
Предмет на установителния иск, предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК, е вземането по
смисъла на чл.410 ГПК, респ. чл.417 ГПК, според изричната норма на чл.415 ал.1 ГПК –
установява се дължимостта на сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение, на
основанието, на което е претендирана със заявлението и на което заповедта за изпълнение е
издадена. В този смисъл следва да има идентитет между страните и предмета на заповедта за
изпълнение и установителния иск.
В процесния случай е видно, както от съдържанието на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което е било образувано гр.д. №28033/2023 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, така и от исковата молба, с която по реда на чл.422 ал.1 ГПК и
в срока по чл.415 ал.1 ГПК е предявен иск за съществуване на вземането, за което е била
издадена заповедта за изпълнение по горепосоченото дело, че твърденията на ищеца са, че с
ответника са сключили неформален договор за поддръжка и управление на недвижим имот,
по силата на който ищецът е предоставял на ответника за периода 2018 г. – 2019 г.
ежемесечни услуги по поддръжка и управление на имота, както и че ищецът е изпълнил
задълженията си по договора, а ответникът е приел мълчаливо работата без възражения,
поради което и за които услуги ответникът дължи заплащане на възнаграждение.
При тези данни, настоящият съдебен състав счита, че спорните права намират своето
правно основание в чл.79 ал.1 ЗЗД. Фактическият състав по чл.79 ал.1 вр. чл.266 ал.1 ЗЗД
включва валидно правоотношение по договор за изработка със соченото съдържание, по
силата на който ищецът е изпълнил задълженията си договора, а ответникът е приел
2
изработеното без забележки. Тежестта за доказване на тази факти е за ищеца, а ответникът
следва да докаже положителния факт на плащането на възнаграждението.
С постановеното по делото решение първоинстанционният съд е отхвърлил
предявеният иск с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.266 ал.1 ЗЗД, като е приел, че не е
установено соченото договорно правоотношение, т.е. спазил е принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес и се е произнесъл в рамките на определения от страните по
спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, т.е. по предмета, за който
е бил сезиран, или определил е предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които
страната се е позовавала, т.е. разгледан е иск на предявено основание и при неправилна
правна квалификация.
Съгласно чл.8 ЗЗД, договорът е съглашение между две или повече лица, за да се
създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Постигането на взаимно
съгласие за създаване на правна връзка се извлича от съдържанието на връзката и контактите
между страните, независимо те как са ги нарекли. Договорът поражда действие между
страните, които са го сключили, а спрямо трети лица - само в предвидените от закона случаи.
Този извод следва от разпоредбата на чл.21 ЗЗД, която по категоричен и недвусмислен начин
утвърждава принципа за обвързаност на страните с постигнатото между тях съглашение по
смисъла на чл.8 ЗЗД. За да бъде сключен договорът и да породи правните си последици, е
необходимо да бъде постигнато съгласие между страните. Съгласието е съвпадане на
волеизявленията на предложителя и адресата на предложението, следователно същото се
предпоставя от наличието на действително предложение и приемане. Между съдържанието
на предложението и приемането, трябва да има пълно покриване. За да бъде действително
предложението, макар и да е неформално, следва да бъде пълно, да съдържа всички
съществени елементи на бъдещия договор и да е налице сериозно намерение за сключване
на договор. В този случай то обвързва предложителя при хипотезите на чл.13 ЗЗД.
Договорът обаче, се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя
– чл.14 ал.1 ЗЗД, като естествено правилата са диспозитивни и страните могат да уговорят
помежду си отклонение от тях. Приемането е волеизявление на адресата на предложението,
което изразява съгласие с предложението. Същото е неформално, може да бъде направено
изрично – устно или писмено, или с конклудентни действия, но при всички случаи, за да
породи действието си и да обвърже страните, е необходимо дори и при конклудентно
приемане, предприетите от адресата на офертата действия да са ясни и недвусмислени и да
разкриват сериозно намерение за обвързване.
Настоящият съдебен състав намира, че съвкупната преценка на доказателства не дава
основание да се приеме, че между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет поддръжка и управление на недвижим имот, по силата на който
ищецът е предоставил на ответника за периода 2018 г. – 2019 г. ежемесечни услуги по
поддръжка и управление на имота.
Ето защо и доколкото не се установи наличието на валидно правоотношение по
договора за изработка, то и за ответника не е възникнало задължение да заплаща
претендираното от ищеца възнаграждение за изработеното.
Правилен е и изводът на първоистанционният съд, че процесните вземания са
погасени по давност. Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, т.е. давността за вземанията
на ищеца, доколкото се касае за годишна такса за поддръжка и управление, е тригодишна.
С оглед на изложеното и при съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
3
инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство, в размер на
сумата от 960,00 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №21232/21.12.2023 г., постановено по гр.д.
№45661/2023 г. по описа на СРС, ГО, 127 състав.
ОСЪЖДА „Катарино Спа Хотел“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: с. Покорник, ул. „Индустриална зона-3“ №15, да заплати на „Пепе Груп“ ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Архитект Франк Лойд
Райт“ №1, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 960,00 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4