О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№
351
гр.
Силистра, 24 юни 2022 година
Силистренският административен съд, в закрито заседание на двадесет и четвърти
юни през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
Елена Чернева
като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 236 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството
е образувано по жалба от Д.И.Д. с ЕГН – ********** *** срещу Писмо с УРИ
342000-21141 / 15. 11. 2021 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
– Силистра, с което жалбоподателят е уведомен, че не са налице предпоставки за
извършване на промяна на регистрацията, зачисляване в региона и промяна на
собственост на представения от него лек автомобил марка „Мерцедес“ , модел МЛ
270 ЦДИ“ с рег. № СТ 2069 АТ и номер на рама със символи: WDC1631131A522769, с които е бил първоначално регистриран.
Въз
основа на извършен анализ на текста на писмото жалбоподателят счита, че с него
са постановени два отказа: 1. относно пререгистрация на автомобила съгласно
Наредба № I-45 от 24. 03. 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни и 2. относно възстановяване на
идентификационния номер на автомобила
съгласно Наредба № 8121з-1 от 2.01.2018 г. за определяне на реда за поставяне
на нов идентификационен номер на пътно превозно средство, което е изоставено,
конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на
бюджетна организация, и реда за възстановяване на идентификационен номер на
пътно превозно средство. Изложените доводи в жалбата са концентрирани около
незаконосъобразността на втория отказ.
Ответникът,
действащ чрез гл. юриск. на ОДМВР В. А.,
е изразил становище, че жалбата е недопустима с оглед обстоятелството, че
относно същото искане е издадена заповед, която е обжалвана и потвърдена от
съда в производството по адм. д. № 245 / 2011 г. на АдмС – Силистра. Твърди, че
липсват нови факти и обстоятелства, които обуславят допустимостта на новото
произнасяне. Моли за прекратяване на производството и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Първоначално
делото е било разпределено на случаен принцип на съдия-докладчика, разгледал
производството по по адм. д. № 245 / 2011 г. на АдмС – Силистра. След уважено
искане за отвод делото е преразпределено на настоящия съдия-докладчик.
Съдът,
след като се запозна с постъпилата жалба, намира, че същата е недопустима по следните
съображения:
Не
могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя относно обстоятелството, че
въпросното писмо материализира два постановени отказа-за пререгистрация и за
възстановяване на идентификацията на автомобила. За да са налице два отказа
следва да са заявени две искания за предоставяне на съответните административни
услуги. В настоящия случай, предвид установения начин на работа в служба „Пътна
полиция“, описан в молбата от ответника (л. 56-57), липсва екземпляр от заявлението,
по което е работил ответния орган, но са налице безспорни данни, че искането е
било свързано с извършването на пререгистрация на автомобила–чл. 140, ал. 2 от ЗДвП. Впрочем, обстоятелството, че след регистрирането в служба „Пътна полиция“
заявлението се връща на заявителя се потвърждава и от материалите по
приключилото адм. д. № 245/2011 г., от които се установява, че предходното заявление
за пререгистрация е приложено в кориците на делото от самия жалбоподател и
копието от него е заверено за вярност от процесуалния му представител и не
фигурира сред документите, съдържащи се по преписката, т. е. този начин на
работа е установен от години. Очевидно възприетият подход от администрацията на
органа търпи сериозни критики, но само въз основа на липсата на заявлението не
може да се счете, че е поискано предоставяне на две административни услуги. Относно
вида на исканата услуга може да се съди както от текста на самата жалба (л. 4
от делото), така и от изявленията на адв. Б. в с. з. на 10.02.2022 г. (л. 52–гръб),
а също и от отбелязванията в квитанцията за платена държавна такса за
предоставяне на исканата услуга, в това число и за нейния размер-35 лв. (л.
62). Видно и от текста на самото писмо е обстоятелството, че органът е разгледал
заявление за предоставяне на услугата „Промяна
в регистрацията на пътно превозно средство“.
Тази услуга е вписана под № 2677 в списъка на административните услуги.
Административната услуга „Възстановяване на идентификационен номер на пътно
превозно средство“ е съвсем различна – същата е под № 454 от списъка на
административните услуги (https://iisda.government.bg/adm_services/services/service_provision/21898#)
и за нея се дължи съвсем различна държавна такса, съгласно чл. 25, ал. 12 от
Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР по ЗДТ – дължимата
такса е 80. 00 лева. По делото липсват доказателства, че от страна на
жалбоподателя е направено искане за предоставяне на подобна услуга и същият е
заплатил държавната такса за нея, за да е налице задължение за органа да се
произнася по подобно искане. Единствено от предпоследния абзац в писмото, което
като цяло е с указателно съдържание, подобен извод не може да се направи.
След
като жалбоподателят е подал заявление за пререгистрация на автомобила и е
заплатил дължимата такса за предоставяне на тази услуга, то органът е бил
задължен да се произнесе в рамките на заявеното искане, като прецени и неговата
допустимост. По същото искане обаче вече е налице влязъл в сила административен
акт със същия предмет и страни, който акт е бил потвърден изцяло при
обжалването му по съдебен ред в производството по адм. д. № 245 / 2011 г.
Решаващите мотиви на съда са свързани с обстоятелството, че при констатирана
интервенция върху знаците на фабрично поставения номер на рамата органът в
съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП правилно е отказал
пререгистрация на автомобила. Новите обстоятелства, на които жалбоподателят се
позовава, за да поиска отново пререгистрация на същия автомобил, са свързани с влизане в сила на съдебното
решение по гр. д. № 70208 / 2018 г. на Районен съд – София, водено между
жалбоподателя и „Уникредит Лизинг“ ЕАД, с което жалбоподателят е признат за
собственик на процесния автомобил. Правото на собственост на жалбоподателя не е
било основание за постановяването на първоначалния отказ за пререгистрация, т.
е. установяването му стои извън релевантните за преценка обстоятелства от
органа. Нещо повече – както в производството по постановяването на
първоначалния отказ, така и в производството по гр. д. № 70208 / 2018 г. на РС– София жалбоподателят се е легитимирал
с един и същ титул за собственост – договорът за покупко-продажба на МПС от 13.
09. 2010 г., т. е. не е налице ново основание за придобиване на собствеността,
въз основа на което да се търси нова пререгистрация и да се счете, че е налице
основание за преразглеждане на искането. В този смисъл и предвид наличието на
предходен отказ, органът правилно не е разгледал заявлението по същество, а е
изпратил на жалбоподателя писмо с указателно съдържание, че не са налице
предпоставки за пререгистрация. Нещо повече – в мотивите на Решение № 8748 /
18. 06. 2012 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 2338 / 2012 г. във връзка с
обжалването пред касационната инстанция на решението по адм. д. № 245 / 2011 г.
на АдмС – Силистра изрично на касатора е указана възможността да подаде заявление
за възстановяване на поставения от производителя идентификационен номер на
автомобила, тъй като поради констатирана интервенция върху знаците на фабрично
поставения номер на рамата пререгистрация не може да се извърши. Въпреки тези
ясни указания от страна на заявителя повторно е подадено заявление за
пререгистрация, по каквото заявление вече
е постановен отказ.
В
заключение на изложеното настоящата инстанция счита, че оспореното писмо няма
характер на административен акт и въпросът относно основателността на искането
за пререгистрация на процесния автомобил е бил разрешен между страните в
производството по адм. д. № 245 / 2011 г. на АдмС-Силистра. Ето защо подадената
жалба се явява недопустима, поради което на основание чл. 159, т. 1 и т. 6 от АПК следва да се остави без разглеждане и
настоящото производство следва да се прекрати.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП
на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, чийто
размер съответства на посочените в чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ - в диапазона от 100.00
до 240 лева. Принципно фактическата и правната сложност на спора не обуславят
присъждане на възнаграждение над установения минимум, поради което жалбоподателят
следва да заплати на ОДМВР – Силистра, доколкото последната е юридическото
лице, в структурата на което административният орган упражнява своите
правомощия (§ 1, т. 6 от ДР на АПК),
разноски в размер на 100,00 лв.
Воден
от изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя
без разглеждане жалбата от Д.И.Д. с ЕГН – ********** *** срещу Писмо с УРИ
342000-21141 / 15. 11. 2021 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
– Силистра.
Прекратява
производството по адм. д. № 236 по описа на Административен съд гр. Силистра за
2021 г. на основание чл. 159, т. 1 и т. 6 от АПК.
ОСЪЖДА
Д.И.Д. с ЕГН – ********** *** да заплати на Областна дирекция на Министерството
на вътрешните работи – Силистра сумата 100,00 (сто) лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: