Номер IV-33 Година
2021, 01 юни гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на деветнадесети април година две хиляди и двадесет и първа,
в откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. РАДОСТИНА ПЕТКОВА
секретар Ваня Д.
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно
гражданско дело № 40 описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната
жалба “Секюрити Бургас СОТ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Иван Шишман“ № 42,
против решение № 260623 от 09.11.2020 г. по гр.д.3490/2020 г. по описа на
Районен съд Бургас, с което е признато за незаконно
уволнението и е отменена Заповед
№ 51/07.05.2020 г., издадена от управителя на “Секюрити Бургас СОТ“ ООД, с
която на основание чл.190, ал.1, т.2 вр. чл.187, т.1, т.3, т.7, т.8 и т.10 КТ е
наложено наказание “дисциплинарно уволнение“ и е прекратено трудовото
правоотношение с Д.Р.С. от ***, на длъжност “Охранител“; и въззивното дружество
е осъдено да заплати на въззиваемия Д.С. сумата от 3660 лв обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставане без работа в
резултат на уволнението за периода от 07.05.2020 г. до 07.11.2020 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 07.07.2020г. до окончателното
изплащане и сумата от 500 лв -
разноски по делото, както и да заплати по сметка на БРС сумата от 196.40 лв - държавна такса и сумата от
120 лв разноски за експертиза.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и постановено
при съществени нарушения на процесуалния закон. Сочи се, че съдът не е обсъдил
всички наведени от страните аргументи и факти по делото, както и събраните за
тях доказателства в тяхната съвкупност. Твърди се, че мотивите на обжалваното
решение съдържат противоречиви съждения и необосновани изводи, както и, че
избирателно е обсъдил само някои от наведените от страните доводи. Твърди се,
че по делото безспорно е доказано, извършено от ищеца нарушение на трудовата
дисциплина, изразяващо се в безпричинно отсъствие от работа в два
последователни дни, за което ищецът не е уведомил прекия си ръководител
съгласно ПВТР. Твърди се, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл.333 КТ, като от една страна е приел, че работникът, ползващ се от закрила при
уволнение, трябва да прояви добросъвестност и при запитване от работодателя си,
да му съобщи за заболяването, от което страда и да представи медицински
документи, а от друга страна е игнорирал наведеното от ответника още с отговора
на исковата молба твърдение, че ищецът умишлено е укрил вида на заболяването си
и тенденциозно е отказал да представи на работодателя си съответната медицинска
документация. Твърди се още, че по делото липсват доказателства какво е било
действителното здравословно състояние на ищеца към момента на уволнението и
дали е имал заболяване, попадащо в списъка по Наредба № 5/1987 г. В тази връзка
се твърди, че неправилно съдът е кредитирал единствено показанията на св.К.С. –
брат на ищеца. Твърди се, че от мотивите на решението не ясно на кои и какви
медицински документи съдът е дал вяра, още повече, че по делото липсва
медицинска документация за заболяването на ищеца. Излагат се твърдения, че
закрилата по чл.333 КТ се прилага само при наличие на съответно заболяване към
момента на уволнението, но се изисква и добросъвестно поведение от страна на
самия работник. По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225 КТ се
твърди, че решението на съд в тази му част, освен, че е неправилно, е и
недопустимо, тъй като „още с отговора на исковата молба, ответникът е навел
изрични доводи…, че ищецът с исковата молба не навежда доводи и основания за
предявената претенция по чл.225 КТ“, не е посочил периода на оставането си без
работа, нито моментът, от който този период е започнал. Сочи се, че ищецът не е
уточнил и размера на предявения иск. Твърди се, че този иск е неоснователен,
тъй като ищецът не е представил трудовата си книжка за доказване на
обстоятелството, че е останал без работа след уволнението. На следващо място се
твърди, че в мотивите си съдът се е позовал на представена, „неясно от кого“
справка от 08.10.2020 г., която освен това не е била приета като доказателство
по делото. Ето защо се твърди, че единственото релевантно доказателство, по
иска по чл.225 КТ, е Решение от 02.09.2020 г. на АЗ „Бюро по труда - Бургас“.
Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване
на решение, с което исковете се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Претендират се разноски за двете инстанции. Няма искания по доказателствата.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в
законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е
допустима.
В законовия срок въззиваемите Р.Д.К., Е.Д.Д.и Н.Ж.Г.,
конституирани на основание чл.227 ГПК като въззиваеми-ищци в настоящото
производство на мястото на починалия на 23.10.2020 г. ищец Д.Р.С., представят
писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорват като неоснователна.
Твърди се, че обжалваното решение е правилно и обосновано, и не страда от
изброените в жалбата пороци. Оспорва се твърдението на въззивника за
недобросъвестно поведение на ищеца по повод представянето, респ.непредставянето
на медицински документи за заболяването му, като се твърди, че от справката от
електронния регистър на болничните листове за времето от 01.01.2015 г. до
12.10.2020 г. се установява, че на ищеца са издадени 8 документа, като
последните 6 – за по 30 дни всеки за временна нетрудоспособност, т.е.на
работодателя е било известно здравословното състояние на ищеца. Посочва се още,
че от отговора от 09.01.2020 г. на управителя на ответното дружество на
получено по електронната поща писмо от д-р Албелтажи, следва да се приеме, че
на работодателя е било известно и заболяването на ищеца, доколкото в писмото си
д-р Албелтажи е използвал думите „онкоболен пациент“. Сочи се, че видът на
заболяването на ищеца явства и от обстоятелството, че болничните листове за
временна нетрудоспособност на ищеца са били издавани от „КОЦ-БУРГАС“ ЕООД,
както и от представените в първата инстанция 3 бр.епикризи. Твърди се, че от
доказателствата по делото не следва извод за недобросъвестно поведение на ищеца,
напротив – работодателят е провел цялата процедура по налагане на
дисциплинарното наказание в рамките на 3 часа, а се установява от гласните
доказателства, че ищецът никога не е отказвал да предостави информация за
здравословното си състояние, като „е показал всичките си епикризи на шефа си“.
Сочи се, че от показанията на св.К.С. се установява, че ищецът се е опитал да
пусне молба за отпуск (платен или неплатен), но секретарката е отказала да го
приеме. Твърди се, че писмото, с което се иска информация за обстоятелствата по
чл.333, ал.1 КТ, не е връчено на ищеца, както и, че той е положил подпис под
изречението „Декларирам, че не попадам в никоя от категориите защитени лица по
смисъла на чл.333 от КТ“, под натиск. По отношение на иска по чл.225 КТ се
твърди, че той е уважен правилно, като съдът се е съобразил със заключението на
вещото лице досежно размера. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение
и присъждане на разноски за въззивното производство. Също няма искания по доказателствата.
С оглед твърденията на страните и представените по делото
доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на Д.Р.С. от ***,
против въззивника “Секюрити Бургас СОТ“ ООД, ЕИК *********, за отмяна като
незаконосъобразна на заповедта управителя на ответното дружество за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните, както и за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на по 610 лв месечно за
периода, в който ищецът е останал без работа, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до изплащане на задължението. Твърди, че между страните е било
налице трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността ”Охранител”
в ответното дружество, което правоотношение е прекратено с процесната заповед на
07.05.2020 г. на основание чл.188, т.3, вр.чл.190, ал.1, т.2 от КТ. Твърди се, че
заповедта е незаконосъобразна, тъй като ищецът страда от онкологично заболяване,
включено в списъка на болестите, подлежащи на специална закрила по Наредба №
5/1987 г., и въпреки, че това обстоятелство е било известно на работодателя,
той е уволнил ищеца без предварително разрешение от Инспекцията по труда за
извършване на уволнението. Твърди се още, че ищецът не е извършил описаното в
заповедта дисциплинарно нарушение, тъй като според работодателя му, той не се е
явил на работа без уважителна причина на 05.05.2020 г. и 06.05.2020 г., ищецът
до 04.05.2020 г. е бил в отпуск по болест, а изготвеният от работодателя
график, според който ищецът е следвало да е на работа на посочените дати, е от
06.05.2020 г., т.е.към 05.05.2020 г. не е имало график. Твърди се още, че на
посочените дати ищецът е бил в много влошено здраве поради претърпяна поредна
медицинска интервенция, не е бил в състояние да се яви на работа, за което той
и лекуващият го лекар д-р Албелтажи са се опитали да уведомят работодателя,
вкл.на електронната поща на ответното дружество. По отношение на документите от
дисциплинарната процедура, сред които декларацията, че не страда от заболяване,
което да се ползва от закрилата по чл.333 КТ, твърди, че ги е подписал
машинално, когато са му били поднесени, без да ги чете, тъй като се е чувствал
зле.
Предявени са
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ, посл.във връзка с чл.225,
ал.1 КТ.
Ответникът е
оспорил исковете като неоснователни. Представил е писмен отговор, с който излага
твърдения, че уволнението е законно, тъй като ответникът е извършил
дисциплинарно нарушение като безпричинно не се е явил на работа на 05.05.2020 г.
и 06.05.2020 г. и не е уведомил прекия си ръководител за отсъствието си и не е
поискал да ползва някакъв вид отпуск. Твърди се, че в дисциплинарната процедура
не е установено ищецът да страда от болест, която да е под закрилата на чл.333 КТ. Не е представена от ищеца никаква медицинска документация, че страда от
такова заболяване.
С обжалваното решение съдът е приел, че по делото е
доказано, че работодателят е знаел, че ищецът страда от заболяване, поставящо го
под закрилата по чл.333 КТ, въпреки което е уволнил ищеца без предварително да
поиска разрешение от Инспекцията по труда. Съдът е приел, че само на това
основание уволнението е незаконно и следва да бъде отменено. Поради уважаването
на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и за
отмяната му, съдът е приел, че основателен е и искът за присъждане на ищеца на
обезщетение за периода от 07.05.2020 г. до 07.11.2020 г. в размер на общо 3660
лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноските по делото, както и по
сметката на БРС – сумата от 196,40 лв – дължима държавна такса за
производството, както и разноски за назначената по делото експертиза.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на допустимостта на решението следва да се
отбележи, че съдът приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл по
допустими искове, вкл.по иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225 КТ. Съдът
намира за неоснователни оплакванията на въззивника, че решението на съда в тази
му част е недопустимо, тъй като „ищецът с исковата молба не навежда доводи и
основания за предявената претенция по чл.225 КТ“, не е посочил периода на
оставането си без работа, нито моментът, от който този период е започнал, както
и, че не е уточнил и размера на предявения иск. В исковата си молба, подадена в
двумесечен срок от уволнението, ищецът е посочил, че претендира да му се
заплати на основание чл.225 КТ обезщетение, в размер на месечното му брутно
трудово възнаграждение от 610 лв, „за времето, през което е останал без работа
след уволнението“. Разпоредбата по чл.225, ал.1 КТ определя максималния срок,
за който може да се претендира обезщетението, а в началото на този период
ищецът не би могъл да знае колко време ще е без работа след уволнението. Посочването
от ищеца на размера на брутното му трудово възнаграждение, въз основа на което
следва да се изчисли обезщетението, прави размера на иска определяем. Ето защо
съдът приема, че искът чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225 КТ е достатъчно
конкретизиран като размер и период, за който обезщетението се претендира.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по
които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Настоящият състав приема, че първоинстанционният съд е
установил правилно и в пълнота фактическата обстановка.
Установява се от събраните по делото доказателства, а и
страните не спорят, че ищецът е работел по трудов договор в
ответното дружество на длъжността ”Охранител”. Не е спорно, че трудовият
договор на ищеца е бил прекратен от ответника с процесната заповед №
51/07.05.2020 г. на основание чл.330, ал.1, т.6 КТ, поради нарушаване на
трудовата дисциплина, изразяващо се в безпричинно неявяване на работа в
продължение на два последователни работни дни - на 05.05.2020 г. и 06.05.2020 г.
Не е спорно, а се установява и от събраните гласни доказателства, че ищецът действително
не се е явил на работа на посочените дати, както и че до 04.05.2020 г. ищецът е
бил в отпуск по болест, което обстоятелство се установява и от представените от
работодателя график за дежурствата на охранителите за месец май 2020 г. и
болнични листи. Видно от болничния лист № Е20200761722 и от График за
дежурствата на охранителите за месец май 2020 г., на 05.05.2020 г. ищецът е
трябвало да се върне на работа и да изпълнява две последователни нощни
дежурства - на 05.05. и 06.05.2020 г. Не е спорно, а няма и доказателства, на
05.05. и 06.05.2020 г., на ищеца да е било разрешено ползването на някакъв
отпуск. Не е спорно, а е видно от представените писмени и гласни доказателства,
че на 07.05.2020 г. управителят на ответното дружество и двама служители на
дружеството – свидетелите И.Г. и И.Г., са посетили дома на ищеца, за да му поискат
обяснения и „да попълни документи“ във връзка с неявяването му на работа. Не е
спорно, а е видно и от показанията на свидетелите Г. и Г., и от представения по
делото лист „Обяснение“, непопълнен, че ищецът не е дал писмени обяснения на
работодателя си. Не е спорно, че ищецът е подписал предоставената му от
управителя на дружеството декларация, в която има напечатан текст „Декларирам,
че не попадам в никоя от категориите защитени лица по смисъла на чл.333 КТ“. Не
е спорно, че заповедта да прекратяване на трудовото правоотношение му е връчена
на 07.05.2020 г. в дома му – непосредствено след като са му поискани обяснения.
Не е спорно, че преди прекратяване на трудовото правоотношение с процесната
заповед, работодателят не е поискал и не е получил предварително разрешение от
Инспекцията по труда за това уволнение.
Спорно по делото е, страдал ли е
ищецът от заболяване, което да го постави под закрилата на чл.333 КТ, и бил ли
е уведомен работодателят му за това обстоятелство към момента на прекратяване
на трудовото правоотношение. Спорно още е, неявяването на работа от ищеца на
посочените две дати, безпричинно ли е и опитал ли се е ищецът да уведоми
работодателя си, че няма възможност да се яви на работа.
От представените по делото
многобройни писмени доказателства 3 бр.епикризи, издадени от „Комплексен
онкологичен център – гр.Бургас“ ЕООД, се установява, че ищецът е бил
диагностициран със заболяване „Папиларен преходноклетъчен карцином“. По делото
няма данни епикризите да са били представени от ищеца на работодателя му, но са
представени 5 бр.болнични листи, всички издадени от „КОЦ-Бургас“ ЕООД, всеки за
болнични от по 30 дни, които са били представени от ищеца на работодателя му
във връзка с ползван отпуск поради временна нетрудоспособност. Болничният лист
№ Е20197541281 от 10.01.2020 г., с който на ищеца е определен отпуск по болест
от 06.01.2020 г. до 04.02.2020 г., е издаден от Специализирана ЛКК – ЛКК по
хирургия, Отделение онкологична. Само от така представените болнични листи,
съдът достига до извода, че на работодателя е било известно, че ищецът страда
от онкологично заболяване, тъй като с болничните листи е ползван отпуск поради
временна нетрудоспособност за продължително време – по 30 дни с всеки болничен
лист, а от издателя на болничните листи е било ясно, че става въпрос за
онкологично заболяване.
Независимо от болничните листи,
съдът приема, че работодателят е бил известен за вида заболяване на ищеца и за
тежкото му състояние, и от лекуващия лекар на ищеца – д-р Хамис Абелтажи, който
е уведомил работодателя както чрез телефонен разговор, така и с писмо, изпратено
на електронната поща на ответното дружество. Обстоятелството, че работодателят
се е запознал с това писмо се установява от изпратения до д-р Хамис отговор
(л.47).
С оглед така събраните по делото
доказателства, съдът приема за доказано, че работодателят е бил известен за
вида заболяване на ищеца. Този извод на съда не се променя от подписаната от
ищеца декларация, че „не попада в никоя от категориите защитени лица по смисъла
на чл.333 КТ“. От показанията на св.С., които съдът кредитира, се установява,
че при посещението на управителя на ответното дружество и на колегите му на
07.05.2020 г., когато са му поискани обяснения и са му връчени книжа за подпис,
ищецът се е чувствал изключително зле („не беше добре с акъла и със здравето си
и накрая подписа“). И тримата разпитани свидетели твърдят в показанията си, че
при разговора си с управителя на дружеството, ищецът е заявил, че „е болен и не
може да работи“ (св.С.), „мънкаше нещо … Каза ни, че щял да представи болнични“
(св.Г.), „после каза, че е болен и ще излезе в болнични“ (св.Г.). Съдът споделя
изводите на първоинстанционния съд и досежно обстоятелството, че при
посещението на управителя на ответното дружество в дома на ищеца, ищецът му е
предоставил „всичките епикризи от болницата и ги показа на шефа си, но той
въобще не ги погледна“, както и, че управителят му е казал „Д., ти си
онкоболен“, а ищецът е потвърдил. Съдът споделя изводите на първоинстационния
съд, че следва да се кредитират показанията на св.С., макар и да е близък
роднина на ищеца, тъй като той е по-малко заинтересован от делото, отколкото
свидетелите на ответника, негови работници, които са в пряка икономическа
зависимост от работодателя си.
Ето защо съдът намира, че в случая не е налице недобросъвестност от
страна на ищеца при предоставянето от ищеца на работодателя на информация дали
не попада под закрилата на чл.333 КТ, тъй като ищецът го е уведомил на
07.05.2020 г. за заболяването си, а работодателят е имал предварително информация
за вида заболяване на ищеца (онкологично), попадащо в хипотезата на чл.333,
ал.1, т.3 КТ, вр.Наредба № 5 от 20.02.1987
г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила
съгласно чл.333, ал.1 от КТ). Ето защо, съгласно чл.333, ал.1, т.3 и ал.2 КТ,
преди прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца работодателят е
следвало да поиска предварително разрешение от Инспекцията по труда, както и
мнението на трудово-експертната лекарска комисия, което в случая не е сторено,
поради което, на основание чл.344, ал.3 КТ, заповедта за уволнение следва да
бъде отменена като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия
спор по същество.
Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд и досежно
основателността на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ, предвид представените по
делото доказателства.
Съдът намира за неоснователни оплакванията на въззивника, че
първоинстанционният съд не е обсъдил всички наведени от страните аргументи и
факти по делото, както и събраните за тях доказателства в тяхната съвкупност. Поради
наличието на хипотезата на чл.344, ал.3 КТ, съдът е
обсъдил, при това – подробно, относимите факти и аргументи на страните към
обстоятелството, страдал ли е ищецът от заболяване, поставящо го под закрилата
на чл.333 КТ, и било ли е известно това обстоятелство на работодателя към
момента на връчване на заповедта за уволнение, и не е дължал обсъждане на
аргументите на страните относно наличието или не на извършено дисциплинарно
нарушение от ищеца. Неоснователно е твърдението на въззивника в жалбата му, че мотивите на обжалваното решение
съдържат противоречиви съждения и необосновани изводи, както и, че съдът избирателно
е обсъдил само някои от наведените от страните доводи. Действително, съдът не е
изложил съображения дали по делото безспорно е доказано, извършено от ищеца
нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в безпричинно отсъствие от
работа в два последователни дни, за което ищецът не е уведомил прекия си
ръководител съгласно ПВТР, но както вече се посочи, съдът не е дължал обсъждане
на тези твърдения, предвид наличието на хипотезата на чл.344,
ал.3 КТ.
Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба, че неправилно
съдът е приложил разпоредбата на чл.333 КТ, като от една страна е приел, че
работникът, ползващ се от закрила при уволнение, трябва да прояви
добросъвестност и при запитване от работодателя си, да му съобщи за
заболяването, от което страда и да представи медицински документи, а от друга
страна е игнорирал наведеното от ответника още с отговора на исковата молба
твърдение, че ищецът умишлено е укрил вида на заболяването си и тенденциозно е
отказал да представи на работодателя си съответната медицинска документация. Както
се посочи по-горе, първоинстанционният съд е изложил подробни съображения защо
приема, че работодателят е бил уведомен за заболяването на ищеца, както и, защо
кредитира показанията на св.С..
Неоснователно е оплакването, че по делото липсват
доказателства какво е било действителното здравословно състояние на ищеца към
момента на уволнението и дали е имал заболяване, попадащо в списъка по Наредба
№ 5/1987 г., както и, че неправилно съдът е кредитирал единствено показанията
на св.К.С. – брат на ищеца. Освен от показанията на св.С., видът на
заболяването на ищеца се установява от представените с исковата молба епикризи,
както и от представените от ответника с отговора на исковата молба болнични
листи и писма от д-р Абелтажи до ответното дружество и от ответното дружество
до д-р Абелтажи, както и от показанията на св.д-р Хамис Абелтажи.
При положение, че ищецът е уволнен три дни след изтичане на
поредния му 30 дневен отпуск по болест, съгласно болничен лист, издаден от „КОЦ
– Бургас“ ЕООД (четвърти от началото на 2020 г. – всички за по 30 дни),
неоснователно е оплакването, че за работодателя е било неизвестно дали ищецът е
страдал от съответно заболяване към момента на уволнението, респ.дали към
момента на уволнението ищецът се ползва от закрилата по чл.333 КТ.
По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225 КТ
се твърди, че решението на съд в тази му част е неправилно, тъй като ищецът не
е представил трудовата си книжка за доказване на обстоятелството, че е останал
без работа след уволнението. На следващо място се твърди, че в мотивите си
съдът се е позовал на представена, „неясно от кого“ справка от 08.10.2020 г.,
която освен това не е била приета като доказателство по делото. Ето защо се
твърди, че единственото релевантно доказателство, по иска по чл.225 КТ, е
Решение от 02.09.2020 г. на АЗ „Бюро по труда - Бургас“.
Съдът констатира, че с обжалваното решение
първоинстанционният съд е присъдил на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за
периода от 07.05.2020 г. до 07.11.2020 г., като е приел, че от представените
Решение от 02.09.2020 г. на АЗ, Дирекция „Бюро по труда“ – Бургас за
прекратяване на регистрацията на ищеца поради неявяването му на 01.09.2020 г. в
Дирекция „Бюро по труда“ – Бургас съгласно индивидуалния му план, и служебно извършена
от съда справка за месторабота, се установява, че след прекратяване на
трудовото му правоотношение с ответника, ищецът не е започнал работа по трудов
договор при друг работодател. Към момента на постановяване на решението му, първоинстанционният
съд не е имал информация, че на 23.10.2020 г. ищецът е починал, т.е.преди
изтичане на шестмесечния срок по чл.225, ал.1 КТ. Настоящият състав приема, че
от представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът не е
започнал работа по друг трудов договор, поради което искът за обезщетение е
основателен и доказан, но не за пълния период от 6 месеца, а само до 23.10.2020
г. Съгласно заключението на вещото лице Т.Джалева, обезщетението на ищеца по
чл.225, ал.1 КТ следва да се изчисли при среднодневно брутно трудово
възнаграждение в размер на 32,86 лв и брутно трудово възнаграждение за пълне
работен месец от 19 дни – 755,86 лв. При това положение за изминалите 5 месеца
и 12 работни дни от уволнението на ищеца до неговата смърт, на ищеца е дължимо
обезщетение в размер на 4 173,62 лв. Поради предявения размер на иска по
чл.344, ал.1, т.3 КТ за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ от
общо 3660 лв (обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа
при размер на месечното брутно трудово възнаграждение на ищеца - 610 лв) искът
по чл.344,
ал.1, т.3 КТ за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ
следва да се уважи до предявения размер от 3660 лв, ведно със законната лихва, от
завеждане на делото до изплащането.
Поради съвпадането на изводите на
двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено при споделяне на
мотивите на първоинстанционния съд, към които настоящият състав препраща на
основание чл.272 ГПК.
При така постановения резултат,
въззивникът няма право на разноски за въззивното производство, а от
въззиваемите (конституирани на мястото на починалия в хода на производството
ищец Д.Р.С.), доказателства за направени съдебни разноски са представени само
от въззиваемия Р.Д.К., поради което само на него следва да се присъдят разноски
в размер на 600 лв за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното
производство съобразно представените договор за правна защита и съдействие и
Списък на разноските по чл.80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 260623 от 09.11.2020 г. по гр.д.3490/2020 г. по описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА
“Секюрити Бургас СОТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Иван Шишман“ № 42,
да заплати на Р.Д.К. с ЕГН ********** ***, сумата
от 600 лв (шестстотин лева), представляваща съдебни разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.