Р Е Ш Е Н И Е
№ 292/23.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд, гражданска колегия в публично
заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
при
секретаря Р* Р*, като разгледа докладваното от съдия Тодор Хаджиев в. гр. д. № 350
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на адв. Н.П. в качеството му на особен представител на А.В.Д. против
Решение № 65/ 19.03.2019 г. по гр. д. № 536/2018 г. на Районен съд Свиленград, с което са уважени
предявените от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А, клон България“ искове с правно основание чл. 415 ГПК общо за
сумата от 472. 82 лв., от които 378. 32 лв. – главница, дължима по Договор за
потребителски заем № CREX – 11432525/
08.09.2015 г., 63. 16 лв. – възнаградителна лихва за периода 20.04.2017 г. –
20.03.2018 г. и 31. 34 лв. – мораторна лихва за периода 20.04.2017 г. –
11.02.2018 г.
В жалбата се правят
оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение. Жалбоподателят
иска да се отмени решението в обжалваната част, вместо което се постанови ново
по същество, с което да се отхвърлят предявените искове.
Въззиваемата страна „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А, клон България“
оспорва жалбата и иска да се потвърди обжалваното решение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, констатира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен
срок по чл. 259 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен
съдебен контрол, поради което е допустима.
По настоящето дело не е спорно, че с по силата на Договор
за потребителски заем № CREX – 11432525/
08.09.2015 г. ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А“ е предоставил на А.В.Д. кредит в
размер на 639 лв. със срок на погасяване 20.03.2018 г.
Не е спорно също
така, че кредитополучателят е преустаноли плащанията по договора за кредит,
като към 10.08.2017 г. дължи общо сумата от 453. 30 лв., от които 378. 32 лв. – главница, 63. 16 лв. – възнаградителна
лихва и 11. 82 лв. – мораторна лихва, което е дало основание на банката да
обяви кредита за предсрочно изискуем, за което е уведомила длъжника с писмо от
същата дата.
Със Заповед № 124 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 24.04.2018 г. по ч. гр. д. № 287/2018г. на РС Свиленград е разпоредено на А.В.Д. да заплати на банката 378. 32 лв. – главница, дължима по Договор за
потребителски заем № CREX – 11432525/
08.09.2015 г., 63. 16 лв. – възнаградителна лихва за периода 20.04.2017 г. –
20.03.2018 г. и 31. 34 лв. – мораторна лихва за периода 20.04.2017 г. –
11.02.2018 г.
При тези факти по делото съдът намира жалбата за
неоснователна. По настоящето дело по категоричен начин се установи, че жалбоподателят
А.В.Д.
е получил от ищеца банков кредит в размер на 639 лв., срокът за погасяване на
който към настоящия момент е изтекъл и по който има неплатени суми за главница
в размер на 378. 32 лв.у за договорни
лихви в размер на 63. 16 лв. и обезщетение за забава в размер на 31. 34 лв. При
тези данни по делото изводът на районния съд за основателност на предявените
искове е правилен и следва да се потвърди.
Във въззивната жалба се правят възражения за
недействителност на договора за кредит, каквито възражения са направени с
отговора на исковата молба и по които районният съд е изложил убедителни
съображения за тяхната неоснователност. В тази връзка следва да се отбележи, че
не всяко нарушение на Закона за потребителския кредит води до недействителност
на договора за кредит, а само тези, които са изрично посочени в закона. Така в
чл. 22 ЗПК е предвидено, че основание за недействителност на договора за
потребителски кредит е неспазването на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20
и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9. Нарушаването на
изискването на чл. 5 ЗПК за предоставяне на необходимата информация за вземане
на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит, както и
на чл. 6 от закона за предоставяне на
подходящи разяснения във връзка с потребностите и финансовото състояние на
потребителите, каквото възражение се поддържа във въззивната жалба, не е
основание за недействителност на сключения договор за потребителски кредит. В
този случай неговата действителност може да бъде оспорена само на основанията,
предвидени в чл. 143 ЗЗП.
Неоснователно, на следващо място, е възражението за
нищожност на договора за кредит поради нарушение на императивната разпоредба на
чл. 19, ал. 4 ЗКП, установяваща забрана годишния процент на разходите да
надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Видно от сключения между страните договор за потребителски кредит, годишният
процент на разходите е 46. 26 % и в този си размер не надвишава пет пъти
размера на законната лихва от 50. 05 %, формирана от основния лихвен процент на
БНБ от 0. 01 пункта, увеличен с 10 процентни пункта съгласно Постановление №
426/ 18.12.2014 г. на Министерския съвет. В закона няма изискване договорът за
кредит да съдържа точно описание на елементите, формиращи годишния процент на
разходите, поради което липсата на данни в тази насока в процесния договор не е
основание за неговата недействителност.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното
решение не страда от релевираните в жалбата пороци, поради което следва да се
потвърди като законосъобразно.
С оглед изхода на делото въззивникът А.В.Д. следва да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А“
направените по делото разноски за особен представител в размер на 300 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 65/ 19.03.2019 г. по гр. д. № 536/2018 г. на Районен съд
Свиленград.
ОСЪЖДА А.В.Д. да
заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А“ направените по делото разноски за
особен представител в размер на 300 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.