О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 901
16. 06.2020г.,гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито
заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
Св.Узунов
Като
разгледа докладваното от с. Рабчева в.ч.гр.д.№ 917/ 2020г. по описа на ПОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.278,
ал.1 и сл. ГПК.
Постъпила е частна жалба
от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД – гр.София, представлявано от ИД Д. Б.Д.в,
чрез юриск. Ц.П. против Определение № 346/ 09.01.2020г. постановено по гр.д.№
4188/ 2019г по описа на Пловдивски районен съд – IХ гр.с., с което на основание
чл.130 ГПК е прекратено производството по делото в частта му досежно
предявените от жалбоподателя против А.А.Й. *** при условията на евентуалност
осъдителни искове по чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за
осъждане ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата 4 971,99 лв-
представляваща предсрочно изискуема главница – за периода от 20.09.2017г
-20.11.2019г., по договор за потребителски кредит № 11857858/ 16.11.2015г.,
сключен между ответника и “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията по
който са прехвърлени на ищеца с приложение №1 от 13.12.2017г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., сключен между
“БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД –
гр.София; сумата 2 168,79 лв – договорна лихва за периода 20.09.2017г –
20.11.2019г и сумата 693,37 лв – обезщетение за забава за периода 20.10.2017г.
– 01.10.2018г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на ЗИ – 01.10.2018г. до окончателното й
изплащане. По изложени доводи в частната жалба се иска отмяна на обжалваното
определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените
действия по отношение на предявените при условията на евентуалност осъдителни
искови претенции.
Постъпил е отговор по
частната жалба от въззиваемата страна А.А.Й. чрез особения си представител адв.З.М.-П.,***,
с което се оспорва жалбата като неоснователна и се иска потвърждаване на
обжалваното определение като правилно и законосъобразно.
Пловдивски окръжен съд
като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, намери следното:
Частната жалба изхожда
от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално
допустима подлежи на разглеждане по същество.
С искова молба от
дружеството-жалбоподател против А.А.Й. *** са предявени установителни искове по
чл.422, ал.1 ГПК, с които е поискано признаване установеност на вземания,
произтичащи от сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и А.А.Й. договор
за потребителски кредит № 11857858/ 16.11.2015г, които вземания са били
прехвърлени на ищеца по Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
27.07.2017г. и приложение №1 от
13.12.2017г към този договор от “БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД – за сумите: 4 971,99 лв- представляваща
предсрочно изискуема главница – за периода от 20.09.2017г - 20.11.2019г., сумата
2 168,79 лв – договорна лихва за периода 20.09.2017г – 20.11.2019г , както и
сумата 693,37 лв – обезщетение за забава за периода 20.10.2017г. –
01.10.2018г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на ЗИ – 01.10.2018г. до окончателното й
изплащане. С положителните установителни искове са предявени и осъдителни
искове за осъждане ответника заплащането относно идентични претеендирани
вземания, както следва: сумите - 4 971,99 лв- представляваща предсрочно
изискуема главница – за периода от 20.09.2017г - 20.11.2019г., 2 168,79 лв –
договорна лихва за периода 20.09.2017г – 20.11.2019г, 693,37 лв – обезщетение
за забава за периода 20.10.2017г. – 01.10.2018г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на ЗИ –
01.10.2018г. до окончателното й изплащане.
С Определение № 1164/
18.10.2019г. по делото районния съд е указал на ищеца да обоснове правен
интерес от предявените при условията на евентуалност на осъдителен иск за
вземането, имайки предвид постановките на т.11б от ТР №4/ 18.06.2014г на ОСГТК
на ВКС, съгласно които въвеждането на друго основание, от което произтича
вземането, разлино от това въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение, може да се заяви чрез предявявяване на осъдителен иск при условията
на евентуалност.
С молба от 29.11.2019г. ищецът посочил, че в
случая с осъдителния иск се иска присъждане на разликата между размера на
вземането, предмет на издадената ЗИ, и пълния размер на вземането, настъпило
след момента на подаване на заявлението до заповедния съд, т.е. за дължимото
му, излизащо извън предмета на издадената заповед, порад което се счита, че е
въведено друго основание, различно от посоченото в заявлението за издаване на
ЗИ ; в допълнение е посочено също така, че кредиторът счита кредита за
предсрочно изискуем, сторено с връчване на препис от исковата молба или по друг
начин след подаване на заявлението за издаване на ЗИ, вкл. в хода на висящото
исково производство.
С обжалваното
определение районният съд , позовавайки се на т.1.1 от ТР № 8/02.04.2019г. по
т.д.№ 8/ 2017г на ОСГТК на ВКС и съдебна практика / Определение № 296/
15.05.2019г. по т.д.№ 1738/ 2018г. на ВКС – II ТО и Решение № 135/ 26.09.2018г.
по т.д.№ 230/ 2017г на ВКС – II ТО е мотивирал недопустимостта на така
предявения при условията на евентуалност осъдителни искове поради констатирана
липса на предявено различно от това, на което основание са предявени
устновителните искове, вкл. със становището, че уведомяването на длъжника, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено в хода на исковото
производство с връчване на препис от исковата молба, не променя основанието, на
което е възникнало вземането и е издадена ЗИ, доколкото с тълкувателното
решение е прието, че “основание, на което се претендира изпълнение и на
вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният
договор за кредит. Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която
имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено
вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на
задължението.
С частната жалба при
обжалване на постановеното от районния съд определение се сочат доводите за наличие на трайно
установена практика на ВКС в насока на допустимост предявяването в условията на
евентуалност положителен осъдителен иск по чл.422 ГПК и осъдителен иск при условие, че положителния
установителен иск е главният иск, при което евентуалният осъдиотелен иск се
разглежда при условие, че бъде отхвърлен установителния иск; извършва се
позоваване на т.11б от ТР №4/ 18.06.2014г на ОСГТК на ВКС във връзка с
приетото, че в производството по иска по чл.422, ал.1 ГПК е недопустимо да се
изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за
изпълнение и не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК
- за изменение на основанието чрез заменяване или добавяне на друго основание,
от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за
увеличение на размера на иска, въвеждането в това производство на друго
основание, от което произтича вземането, различно
от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, ищецът може да
стори с осъдителен иск само при условията на евентуалност, като се съобрази с чл.210, ал.1 ГПК/ т.е. с исковата молба/. Включително е допустимо кумулативно
обективно да поиска присъждане на разликата между размера на вземането, предмет
на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането си, настъпило
след момента на подаване на заявлението до заповедния съд, т.е. за дължимото му,
излизащо извън предмета на издадената заповед за изпълнение”. Цитира се
съдебна практика на съдилищата.
Жалбата е неоснователна.
Видно от депозираното
Заявление вх.№ 57778/ 01.10.2018г. за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК е поискал издаване на ЗИ за сумите: 4 971,99 лв- представляваща
изискуема главница – за периода от 20.09.2017г -20.11.2019г., 2 168,79 лв –
договорна лихва за периода 20.09.2017г – 20.11.2019г , 693,37 лв – обезщетение
за забава за периода 20.10.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в раонен съд до окончателното изплащане.
В
р.12” Обстоятелства, от които произтича вземането” заявителят и ищец в исковото
производство е посочил основанието, на което същият се легитимира като цесионер
на основание чл.99, ал.3 ЗЗД, основанието, от което произтичат задълженията на
длъжника – сключен договор за потребителски кредит от 16.11.2015г с от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, последният
цедент по договора за прехвърляне на вземания от 13.12.2017г., крайния срок за
издължаване на задълженията по кредита – 20.11.2019г., но поради неизпълнение
задълженията на кредитополучателя, кредиторът приел, че по отношение на
вземанията е настъпила предсрочна изискуемост, за което кредитополучателят бил
уведомен за настъпила предсрочна изискуемост с Уведомително писмо, изпратено с
писмо с обратна разписка. С обстоятелствата по исковата молба ищецът въвежда в
известна степен различна теза относно наличието на предсрочна изискуемост на
задълженията на длъжника по договора за потребителски кредит, основани на
доводите, свързани със статута на кредитодателя / “БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД/ като небанкова финансова институция, към които се сочи неприложимост на приетото
от ВКС относно банките в т.18 от ТР № 4/ 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК.
Позовавайки се на чл.5 от условия към процесния договор за кредит се застъпва
становището, че при забава на длъжника относно няколко месечни погасителни
вноски, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпила предсрочна
изискуемост. Независимо от това се намира, че претенциите относно съединените
при условията на евентуалност осъдителни
претенции не се различават по предявеното основание, на което се основават
установителните искове. Материално правното основание по спорното материално право е неизпълнение
на договорни задължения по договор за потребителски кредит, за които и със
заявлението по чл.410 ГПК и с исковата молба се твърди, че са станали
предсрочно изискуеми въз основа на определени юридически факти, фактическите
обстоятелства в каквато насока се посочиха по-горе. Налице е идентитет и във
вида, размера и периодите на претендираните вземания по установителните искове
и тези по предявените при условията на евентуалност осъдителни искове: иска се
признаване установеност на вземанията, а при условията на евентуалност осъждане
на ответника за тези вземания в идентичност, както се посочи по-горе и както
следва: 4 971,99 лв - представляваща предсрочно изискуема главница – за периода
от 20.09.2017г - 20.11.2019г., сумата 2 168,79 лв – договорна лихва за периода
20.09.2017г – 20.11.2019г, както и сумата 693,37 лв – обезщетение за забава за
периода 20.10.2017г. – 01.10.2018г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на ЗИ – 01.10.2018г.
до окончателното й изплащане и които претендирани вземания са еднакви също по
вид, размер и период и по заявлението на заявителя по чл.410 ГПК, за които се
обосновава настъпила предсрочна изискуемост. Следователно не се установява
твърдението на жалбоподателя за наличие на правен интерес от предявяване на
кумулативно съединените осъдителни искове относно вземания, станали изискуеми в
хода на процеса до приключване на съдебното дирене по делото по смисъла на
цитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС.
По така изложените съображения
жалбата се намира за неоснователна, а обжалваното определение ще се потвърди
като правилно.
На основание чл.271, ал.1, пр.1 във връзка с
чл.278, ал.4 ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 346/
09.01.2020г. постановено по гр.д.№ 4188/ 2019г по описа на Пловдивски районен
съд – IХ гр.с., с което на основание чл.130 ГПК е прекратено производството по
делото в частта му досежно предявените от жалбоподателя против А.А.Й. *** при
условията на евентуалност осъдителни искове по чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД във вр.
с чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца следните суми:
сумата 4 971,99 лв- представляваща предсрочно изискуема главница – за периода
от 20.09.2017г -20.11.2019г., по договор за потребителски кредит № 11857858/
16.11.2015г., сключен между ответника и “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца с приложение №1 от 13.12.2017г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., сключен
между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД
– гр.София; сумата 2 168,79 лв – договорна лихва за периода 20.09.2017г –
20.11.2019г и сумата 693,37 лв – обезщетение за забава за периода 20.10.2017г.
– 01.10.2018г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на ЗИ – 01.10.2018г. до окончателното й
изплащане.
Определението не подлежи на
обжалване на основание чл.274, ал.4 ГПК.
Председател: Членове: