РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Перник, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500617 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на депозирани от Р. Б. И., К. Ж. А. и П. Е. И. въззивни
жалби срещу Решение № 68/16.05.2022г., постановено по гр. дело № 411/2021г. по
описа на Районен съд – гр. Радомир, с което съдът е признал за установено на
основание чл.124, ал.1 от ГПК по предявения иск от ищците К. Ж. А., ЕГН **********
и С. К. С., ЕГН **********, живущи в ***, срещу ответника П. Е. И., живущ в ***, че
ищците са собственици по отношение на ответника на следния недвижим имот, а
именно: незастроен поземлен имот с площ от 5051 кв.м., находящ се в местността
„***" в землището на ***, съставляващ имот пл.**, кв.*, определен с Околовръстен
строителен полигон на с.***, одобрен със Заповед РД - 02 - 14 - 150/1991 г. — ПИ с
идентификатор 35434.3.13 (стар №003013) при граници: имот на наследници на И. и
Я.П.; имот /ливада/, стопанисван от Общината; имот /дере/, стопанисван от Общината;
имот на А.Й.П.; язовир на ПЕ „Хидромелиорации", а по скица с граници: имот пл.№**
на А.Й.П., Язовир на МЗХП - ХМС, имот на наследници на Я. и И. П., имот пл.№**,
имот пл. №**и имот пл.№**- всички от квартал * на Околовръстния строителен
полигон на ***.
Със същото съдебно решение, съдът е отменил на основание чл.537, ал.2 ГПК
Нотариален акт за покупко- продажба № ***, том *, рег. № ***, дело № 874/2019 г. на
1
нотариус № ** Б.К., с район на действие РС- Радомир, със страни Р. Б. И.- продавач и
П. Е. И. -купувач. Осъдил е на основание чл.72, ал.1 ЗС К. Ж. А., ЕГН ********** и С.
К. С., ЕГН **********, живущи в ***, да заплатят на П. Е. И., живущ в ***, сумата от
11 715 лв. /единадесет хиляди седемстотин и петнадесет лева/- за направени
подобрения в имота, както следва: 1.1 За почистване на имота с багер /същият бил
обрасъл почти плътно с храстовидна дива растителност/- 6 мс с комб. багер, оценени
на 1 680 лв.; 1.2 Определяне от геодезист на място точните граници на имота, оценено
на 400 лв. 1.3 Докарани върху имота 110 куб.м. плодородна почва /пръст и транспорт/
оценени на 1 995лв 1.4 Подравняване на имота с багер - 3 м. с. оценени на 840 лв. 1.5
Ограждане на имота с лека прозирна ограда- платени общо за материали 4 350лв. /1
700лв.-за 250 линейни метра мрежа, 2000лв.- за 82 бр. метални кола с планки, грунд и
боя, 650лв.-за 130 чувала бетон/, всичко 4 360 лв. 1.6 Направени 4 бр. повдигнати лехи-
за материали 290лв 1.7. Направа на дървена веранда и дървен навес- 2 150 лв.
Съдът е признал на основание чл.72, ал.3 от ЗС на П. Е. И., живущ в ***,
ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ НА ИМОТА, представляващ незастроен поземлен имот с
площ от 5051 кв.м., находящ се в местността „***" в землището на ***, съставляващ
имот пл.**, кв.*, определен с Околовръстен строителен полигон на с.***, одобрен със
Заповед РД - 02 - 14 - 150/1991 г. — ПИ с идентификатор 35434.3.13 (стар №003013)
при граници: имот на наследници на И. и Я.П.; имот /ливада/, стопанисван от
Общината; имот /дере/, стопанисван от Общината; имот на А.Й.П.; язовир на ПЕ
„Хидромелиорации", а по скица с граници: имот пл.№**на А.Й.П., Язовир на МЗХП -
ХМС, имот на наследници на Я. и И. П., имот пл.№**, имот пл. №**и имот пл.№**-
всички от квартал * на Околовръстния строителен полигон на ***, ДО ЗАПЛАЩАНЕ
НА СУМАТА ОТ 11 715 лв. /единадесет хиляди седемстотин и петнадесет лева/ от К.
Ж. А., ЕГН ********** и С. К. С., ЕГН **********, живущи в ***.
Със същото решение, съдът се е произнесъл и по дължимите се от страните
разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК.
Депозираната от Р. Б. И. въззивна жалба е насочена срещу Решението на
Районен съд – гр. Радомир в частта, в която е уважен предявения от ищците иск с
правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, като се иска неговата отмяна в тази му част и
постановяване на ново решение, с което да бъде уважено възражението за придобивна
давност на ответника, респ. да бъде признат за собственик на основание давностно
владение по отношение на ищците К. Ж. А. и С. К. С.. С въззивната жалба се иска и
обезсилване на обжалваното съдебно решение в частта, в която съдът е уважил
предявения от ищците иск с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК, като недопустимо
в тази му част, а производството по делото да бъде прекратено в тази му част.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на
съдебното решение, доколкото съдът е приел за неоснователно възражението на
ответника за изтекла в негова полза придобивна давност по чл. 70 ал. 1 ЗС. Относно
произнасянето на съда по реда на чл. 537 ал. 2 от ГПК, жалбоподателят намира същото
за недопустимо, доколкото счита, че съдът се е произнесъл по недопустим иск. Счита,
че нотариалният акт, атакуван от ищците и чиято отмяна се иска, не е от категорията
на актовете, подлежащи на отмяна, съобразно разпоредбата на чл. 537 ал. 1 от ГПК.
Сочи се, че с този нотариален акт е извършена правна сделка между трети лица, т.е. с
него не се удовлетворява молба за признаване на право, а се обективира съгласие на
страните за сключване на договор. В този смисъл се сочи относима съдебна практика –
2
Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012г. на ВКС по тълк. дело № 3_2012г., ОСГК,
според което на отмяна по реда на чл. 537 ал. 2 от ГПК подлежат само констативни
нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим
имот, но не и тези, удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или
прекратява вещно право върху недвижим имот. По изложените съображения се иска
обезсилване на решението в тази му част.
В срок е постъпил отговор от К. Ж. А., чрез пълномощника му адв. Л. Н. –
ПАК, в който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Намира
за неоснователни твърденията във въззивната жалба за приложимост на разпоредбата
на чл. 82 от ЗС, която допуска възможност владелецът да присъедини към своето
владение и владението на праводателя си. Сочи се, че третото лице – помагач се
позовава на нотариален акт за покупко-продажба от 17.10.2017г., като в случай, че се
приеме, че това е началния момент на владението на праводателя на ответника и се
присъедини владението на ответника, придобивната давност следва да настъпи на
17.10.2022г. Уточнява се, че същата не е изтекла и към настоящия момент, а и е
прекъсната на датата на предявяване на иска – 13.05.2021г.
В срок е постъпил отговор и от П. Е. И., чрез пълномощника му адв. Б. Б. –
ПАК, с който се заявява, че въззивната жалба е основателна по изложените в нея
съображения, поради което се иска уважаването й.
От страна на С. К. С. не е депозиран писмен отговор.
Въззивната жалба, депозирана от К. Ж. А., е насочена срещу съдебното
решение в частта, в която на основание чл. 72 ал. 1 от ЗС жалбоподателят е осъден да
заплати на П. Е. И. сумата от 11 715 лева, представляваща направени подобрения в
процесния имот, в частта му, с която на основание чл. 72 ал. 3 от ЗС на П. Е. И. е
признато право на задържане върху процесния недвижим имот до заплащане на сумата
от 11 715 лева, както и в частта, с която е осъден да заплати по сметка на РРС сумата
от 468,60 лева – държавна такса. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна
на съдебното решение в обжалваните му части.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба на К. А. от П. Е. И., чрез
пълномощника му адв. Б.. В същия се излага становище за неоснователност на
депозираната въззивна жалба и се иска отхвърлянето й.
Писмени отговори от С. К. С. и Р. Б. И., не са постъпили.
С въззивната жалба, депозирана от П. Е. И., се обжалва съдебното решение
на Районен съд – гр. Радомир в частта, с която се признава за установено, че К. Ж. А. и
С. К. С. са собственици на процесния имот и с която е отменен на основание чл. 537
ал. 2 от ГПК нотариален акт за покупко-продажба № *** том. *, рег. № ***, дело
874/2019г. на нотариус Б.К.. Жалбоподателя счита решението в обжалваните му части
за неправилно, поради което се иска отмяната му в съответните обжалвани части.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, подадена от П. И. от
страна на К. А., чрез пълномощника му адв. Н.. В същия се излагат подробни
съображения за правилност и законосъобразност на съдебното решение в обжалваните
от П. И. части, поради което се иска оставянето му в сила в тези му части.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК становища от страна на С. К. С. и Р. Б. И., не са
депозирани.
3
Въззивните жалби са депозирани в законоустановения срок, изхождат от
легитимирана страна и са насочени срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат
по същество. Решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и
допустимо в частта, в която съдът се произнесъл по предявения иск и направеното
искане по реда на чл. 537 ал. 2 ГПК.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в
обжалваната част и само на поддържаните основания.
Съдът, с оглед предмета на въззивното производство, очертан от
въззивните жалби, доказателствата по делото и доводите на страните, намира
от фактическа страна следното:
Районен съд – гр. Радомир е бил сезиран с установителен иск с правно
основание чл. 124 ГПК, предявен от К. Ж. А. и С. К. С., и двамата с адрес: *** срещу
П. Е. И., с адрес: ***, с който се иска да бъде признато по отношение на ответника, че
ищците са собственици на следния недвижим имот: незастроен поземлен имот с площ
от 5051 кв.м., находящ се в местността „***" в землището на ***, съставляващ имот
пл.**, кв.*, определен с Околовръстен строителен полигон на с.***, одобрен със
Заповед РД - 02 - 14 - 150/1991 г. — ПИ с идентификатор 35434.3.13 (стар №003013)
при граници: имот на наследници на И. и Я.П.; имот /ливада/, стопанисван от
Общината; имот /дере/, стопанисван от Общината; имот на А.Й.П.; язовир на ПЕ
„Хидромелиорации", а по скица с граници: имот пл.№** на А.Й.П., Язовир на МЗХП -
ХМС, имот на наследници на Я. и И. П., имот пл.№**, имот пл. №** и имот пл.№** -
всички от квартал * на Околовръстния строителен полигон на ***, както и да бъде
отменен Нотариален акт № ***, том *, рег. № ***, дело № 874/2019г. на нотариус Б.К.,
с рег. № ** в РНК.
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на процесния недвижим
имот по силата на разпоредителни сделки, осъществени на 25.09.2008г. и 23.11.2009г. и
обективирани в Нотариален акт за замяна на недвижими имоти срещу моторно
превозно средство № *** том **, рег. № ***, дело № 726/2008г. на нотариус с рег. №
*** М.Д. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том **, рег.
№ *** дело № 676/2009г. на нотариус с рег. № *** М.Д.. Твърди се още, че през
м.Януари 2021г. ищците узнали, че лицето П. Е. И. е подало молба за издаване на
разрешение за строеж върху собствения им недвижим имот. При извършена проверка
било установено, че П. Е. И. разполага и се е снабдил с Нотариален акт № ***, том *,
рег. № ***, дело № 874/2019г. за същия имот, издаден от нотариус Б.К., регистриран
под № ** в РНК. Ищците допълват, че през всичките години от придобиването на
процесния недвижим имот, в качеството си на собственици, са заплащали всички
дължими данъци и такси, както и че никой не им е пречил или спорил при упражняване
на собствеността и владението върху имота през всичките години от придобиването му
до настоящия момент. Направено е и искане за отмяна на издадения Нотариален акт за
покупко- продажба № ***, том *, рег. № ***, дело № 874/2019 г. на нотариус № ** Б.К.,
с район на действие РС- Радомир, със страни Р. Б. И.- продавач и П. Е. И. -купувач.
4
Ответникът П. Е. И. е депозирал в срок писмен отговор на исковата молба. В
същия е изразил становище за неоснователност и недоказаност на предявената искова
претенция. Ответникът е посочил, че е придобил правото на собственост върху
следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 35434.3.13 /тридесет и
пет хиляди четиристотин тридесет и четири, точка,три, точка, тринадесет/ в землището
на с. ***, общ. ***, обл. ***, местност „***“ по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД -18-485/19.07.2019г. на Изп. директор на АГКК,
с трайно предназначение на територията „урбанизирана“ и начин на трайно ползване
„ниско застрояване до 10 м.“, с площ на имота от 5,051 декара /пет декара и петдесет и
един квадратни метра/ по доказателствен материал и 5050 /пет хиляди и петдесет/ кв.
м. по скица, който имот съставлява бивша земеделска земя – Ливада, с променено
предназначение за неземеделски нужди, с цел изграждане на обект „Жилищно
строителство“, съгласно Решение № 7 от 28.07.2011г. на Областна дирекция
„Земеделие“ - Перник и Решение № 7 от 27.11.2019г. на Областна дирекция
„Земеделие“ – Перник, с номер на имота по предходен план № *** по картата на
землището на село ***, ЕКАТТЕ 35434, при граници и съседи по доказателствен
материал: имот № ***(***) – ливада на М. К. П. и други, имот № ***(***) – ливада –
земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот № ***(***) – храсти – земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот №
***(***) – дере на Община ***, имот № ***(***) – ливада на К.К.М. и имот № ***
(***) – язовир на МЗГ-ХМС, а по скица: имоти с идентификатори 35434.3.53,
35434.187.59, 35434.3.12, 35434.3.21, 35434.3.47, 35434.3.49, за което е съставен
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том *, рег. № ***, дело
№ 874/2019г., на нотариус Б.К., регистриран под № ** в РНК. Твърди се, че между
имота на ищците и този, придобит от ответника, са налице разминавания, поради което
ответникът е оспорил идентичността на недвижимия имот. Алтернативно, при
установяване на идентичност на имота, ответникът прави възражение за
придобиването му по давност. Изяснява се, че ответникът е закупил имота от лицето Р.
Б. И., който от своя страна е закупил имота от В.С.М. и М.А.М., които от своя страна
са владеели имота необезпокоявано от 2005г. до момента на продажбата му на Р. Б. И..
Твърди се в писмения отговор, че ответника е направил значителни подобрения в
периода от м. Януари 2020г. до м. Февруари 2021г., поради което в случай, че иска на
ищците бъде уважен, правят искане същите да бъдат осъдени да заплатят на П. Е. И.
сторените от него подобрения в имота, възлизащи на 16 100 лева, за които подобрения
ответника ще упражни право на задържане.
В първото по делото открито съдебно заседание, страните са уточнили
твърденията си, исканията и възраженията си. Пълномощникът на ищците е уточнил,
че предявява положителен установителен иск за собственост, като към този момент
владението на имота е в ищците. Пълномощникът на ответника е уточнил, че прави
възражение за подобрения в имота и не се отнася за иск по чл. 72 ал. 3 от ЗС. Прави
5
искане да се признае право на задържане. Уточнил е, че претендира правото на
собственост само въз основа на придобивна давност. Представителят на третото лице –
помагач Р. И. – адв. Г., е навел твърдения, че Р. И. е владял необезпокоявано имота от
2017г. до 18.12.2019г., когато е предал владението на ответника П. И.. Твърди, че
праводателя на Р. И. В.С. е владял необезпокоявано имота от 2010г. до 2017г., когато е
предал владението на третото лице – помагач Р. И..
В хода на производството идентичността на имота е установена посредством
изслушаната съдебно-техническа експертиза. Настоящия съдебен състав намира
същата за компетентно дадена, при липса на данни, сочещи за некомпетентност или
непредубеденост на вещото лице, поради което кредитира същата изцяло.
По делото са събрани гласи доказателства, посредством разпита на свидетелите
Т.В.И., Т.Х.Х., В.В.С., И. С.Г., А. К. А., В.Р.Л. и Р. И. Ф..
В разпита си, св. Т.В.И. е заявил, че познава ответника П. И. от дълги години.
Известно му е, че същия през 2019г. е закупил имот, който се намира близо до язовира,
пресечна местност, 5дка, в който в момента има каравана. Заявява, че е ходил в имота
над 10 пъти, за да го прочистват от храсти и да го облагородяват. Свидетелят е заявил,
че не е виждал други лица да посещават имота или да пречат на П. И. да посещава
имота.
Свидетелят Т.Х.Х. е заявил, че притежава имот, който се намира до този на
ответника П. И.. Уточнил е, че самият той е придобил имота през 2016г., като пролет,
лято и есен го посещава. Заявява, че когато посещава своя имот – почти всяка седмица,
вижда доста често П. И. в неговия имот. Свидетелят не си спомня от кога И. притежава
имота, но си спомня, че е от около три – три години и нещо. Свидетелят уточнява, че в
момента в имота на П. И. има поставена каравана и изградени навеси, като преди И. да
придобие имота, в последния не е имало нищо построено и е било обрасло в бурени и
храсти. На поставени въпроси свидетелят заявява, че преди да закупи своя имот, се е
интересувал от процесния имот, като информация за него е получил от „В.“. В. му е
казвал, че имота е негов и го е показвал като негов.
С показанията си, св. В.В.С. е изяснил, че познава лицето Р. И. и му е известно,
че същия притежава имот до язовира, местността „***“, с. ***, около 5 дка. Заявява, че
е посещавал имота на Р. И., като е ходел, за да го почиства от тръни и храсти.
Свидетелят уточнява, че първо е ходил в имота при В.М., през 2011г., докато през
2016-2017г. се е появил Р. И., за когото от В.М. узнал, че е новият собственик.
Свидетелят е уточнил, че по времето, през което е посещавал имота, не е срещал други
хора в него.
Свидетелят И. С.Г. е заявил, че му е известно, че процесният имот от К. А.
преди около 10-тина години. Заявява, че е ходил няколко пъти в имота, след сделката, с
която К. А. е придобил имота. Имало е проект за строеж на вили, като имало издадени
6
три разрешителни за строеж – за сграда, за ограда и за басейн. Идеята на К. А. била с
кредитни средства да реализира проекта, но настъпили личностни събития – през
201202013г. починал бащата на К. А., които попречили на това. А. напуснал работа,
започнал да се грижи за майка си, която имала здравословни проблеми. Това отнемало
цялото му време. Свидетелят посочва, че майката на А. починала преди 2-3 години.
Спомня си, че последно е ходил в имота в периода от 2013г. до 2015г., заедно с К. А..
Разпитан е бил и сина на ищците – А. К. А.. Същият е заявил, че баща му е
закупил процесния имот през 2008-2009г. Уточнява, че още от дете е свързан със с.
***, където има вила, в местността „***“. Свидетелят също притежава имот, който се
намира над този на баща му. Заявил е, че 2-3 годишно е посещавал имота си, като
оттам вижда и мястото на баща си. Заявил е още, че през годините В., когото считал за
техен семеен приятел, е поддържал вилата ми с косене на трева. След купуването на
процесния имот, В. се е грижел за косенето и поляната, като това е било неведнъж.
Свидетелят посочва, че с баща му са имали идея да реализират проект в имота, но тя не
се е осъществила. Посочва, че по време на пандемията узнал, че имало нов собственик
на имота. На уточнителни въпроси свидетелят е заявил, че В.М. поддържа както
неговия имот, така и този на баща му. Посочил е, че не В. е продавач, а Н.Н. е
продавач. Имотът на свидетеля е купен от В. и съпругата му, от Н.Н. е купен имота на
баща му.
Свидетелят В.Л. – *********, е заявил, че има договор с К. А. за изготвяне на
проект, за изграждане на къща в имота. Работният проект е бил изплатен през 2011г.,
внесен в общината и получили разрешение за строеж. Не пристъпили към реализиране
на строителство, тъй като се е отложил. Свидетелят е изяснил, че след издаване на
разрешение за строеж и трябвало да започне Акт „В“ и тогава строителство. Трябвало е
да се строи къща със застроена площ не по-малко от 100 кв. м., няколко нива с
подпорни стени, защото имотът е стръмен. Предвиждано е да се осъществи слизане от
имота към язовира, както и да се направи изграждане на подпорни стълби. Тъй като
проекта не се е осъществил, състоянието на имота останало непроменено – обраснал и
в треви. Имотът не е бил ограден, а чрез геодезисти са се слагали колчета на границата
на имота.
Свидетелят Р. И. Ф. е заявил, че познава Р. И. покрай В.С., за когото знае, че е
бил собственик на процесния имот. След това С. е бил продал имота на Р. И..
Свидетелят е посочил, че С. е бил собственик на имота около 2005г. Посочва, че е
поддържал имота, като го е разчиствал и почиствал, тъй като помагал на В.С.. Заявява,
че последно е бил в имота преди около 3-4 години, може би през 2018г. Заявява, че в
имота няма нищо построено, нито ограда.
От приетия по делото Нотариален акт за замяна на недвижими имоти, находящи
се в *** срещу моторно превозно средство № *** том **, рег. № ***, дело №
726/2008г. на нотариус с рег. № *** М.Д. се установява, че на 25.09.2008г. В.С.М. и
7
съпругата му М.А.М. са прехвърлили/продали 1001/5051 ид. кв. метра от процесния
имот. От самия нотариален акт се установява, че при изповядване на сделката, за
доказване правото на собственост на прехвърлителите, е представен Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по покупко-продажба /констативен/ №
**, том *, рег. № ***, дело № 806 от 23.12.2005г. на нотариус при РРС М.Д..
От приетия по делото Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по покупко-продажба /констативен/ № **, том *, рег. № ***, дело № 806 от
23.12.2005г. на нотариус при РРС М.Д. се установява, че В.С.М. е бил признат за
собственик на процесния недвижим имот въз основа на представен Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № **, том **, регистр. №***, дело № 197 от
12.05.2005г. на нотариус Б.К., с рег. № ***.
От приетия Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том
*, рег. № ***, дело № 17 от 2005г. се установява, че на 08.02.2005г. Р. Б. И., като
притежател на 1/9 ид. част от процесния недвижим имот е закупил останалите 8/9
идеални части от И. Б. И. – лично и като пълномощник на П. К. Р., Р. И. В. и В. И. Р.,
при което е станал пълноправен собственик на имота. От представените при
изповядването на сделката писмени доказателства, посочени в самия нотариален акт,
настоящия съдебен състав приема, че Р. Б. И. е бил собственик по наследствено
правоприемство на своята 1/9 ид. част от процесния имот и другите, придобити със
същата сделка. На неговите праводатели, правото на собственост е било възстановено,
което се установява от посочените в нотариалния акт Решение № 15А от 20.12.1999г.
на Общинска служба земеделие и гори – *** и Решение № 15 от 24.03.1995г. на
Общинска служба земеделие и гори- с. ***.
На 23.11.2009г. ищците придобиват от Н. И. Н. 4050/5051 ид. кв. м. от
процесния недвижим имот по силата на възмездна сделка – покупко-продажба, която е
обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том **,
рег. № *** дело № 676/2009г. на нотариус с рег. № *** М.Д.. При изповядване на
сделката, прехвърлителят се е легитимирал като собственик с Нотариален акт № ***,
том ***, рег. № *** дело № 509 от 24.09.2009г. на нотариус М.Д..
От приетия по делото Нотариален акт за замяна на недвижими имоти, находящи
се в *** срещу недвижим имот, находящ се в *** № ***, том ***, рег. № *** дело №
509 от 24.09.2009г. на нотариус М.Д. се установява, че на 24.09.2009г. В.С.М. и
съпругата му М.А.М. са прехвърлили/продали на Н. И. Н. редица недвижими имоти,
сред които и 4050/5051 ид. кв. м. от процесния.
По делото е приет Нотариален акт № ***, том *, рег. № ***, дело № 874 от
2019г. на нотариус Б.К., с район на действие РРС, от който се установява, че на
18.12.2009г. Р. Б. И. е продал на П. Е. И. процесния недвижим имот, като при
продажбата е бил представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ ***, том ***, рег. № ***, дело № 544 от 2017г., с който Р. Б. И. е придобил
процесния недвижим имот от М.А.М. и В.С.М..
В производството пред първоинстанционния съд е била изслушана и съдебно-
техническа експертиза, която е дала отговор на въпроса относно стойността на
направените в имота подобрения от страна на П. И.. Вещото лице е посочило вида и
размера на извършените подобрения, както и че стойността им възлиза на обща сума от
11 715 лева.
8
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
По предявения иск по чл. 124 ГПК:
Основателността на предявения положителен установителен иск за собственост
по чл.124 ал.1 ГПК предполага установяване от ищеца при условията на пълно и
главно доказване на твърдяното право на собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 77
от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по
други начини, определени в закона. За да се приеме, че едно лице притежава правото
на собственост върху недвижим имот, следва да бъде установено по категоричен
начин, че е придобило това право чрез един от изброените в закона придобивни
способи, а ако съответният придобивен способ изисква осъществяването на определен
фактически състав, следва да се установи наличието на всички елементи от този
фактически състав. Ответникът може да проведе насрещно и то непълно доказване,
което има за предмет установяването на такива факти, които изключват възможността
за осъществяването на правопораждащите факти и разколебават сигурността в
надлежното им настъпване, като по този начин осуетяват пълното им доказване.
Според нормата на чл. 79 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а
ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 5 години.
Настоящия съдебен състав намира предявеният от ищците положителен
установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за допустим, а по същество – за
основателен.
В настоящия случай ищците се легитимират като собственици въз основа на
Нотариален акт за замяна на недвижими имоти срещу моторно превозно средство №
*** том **, рег. № ***, дело № 726/2008г. на нотариус с рег. № *** М.Д. и Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том **, рег. № *** дело №
676/2009г. на нотариус с рег. № *** М.Д..
С първия посочен документ - Нотариален акт за замяна на недвижими имоти,
находящи се в *** срещу моторно превозно средство № *** том **, рег. № ***, дело №
726/2008г. на нотариус с рег. № *** М.Д., се установява, че на 25.09.2008г. В.С.М. и
съпругата му М.А.М. са прехвърлили/продали собствените си 1001/5051 ид. кв. метра
от процесния имот на ищците К. Ж. А. и съпругата му С. К. С.. Самия В.М. е придобил
8/9 ид. части от имота по силата на възмездна сделка, обективирана в Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № **, том **, регистр. №***, дело № 197 от
12.05.2005г. на нотариус Б.К., с рег. № *** като останалата 1/9 е придобил по силата на
наследствено правоприемство, което се установява от приетите по делото писмени
доказателства. След придобиването на останалите 8/9 идеални части, М. се е снабдил с
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по покупко-продажба
/констативен/ № **, том *, рег. № ***, дело № 806 от 23.12.2005г. на нотариус при
РРС М.Д..
На 24.09.2009г. В.С.М. и съпругата му М.А.М. (доколкото имотът е бил
придобит от М. в условията на СИО) прехвърлят останалите им 4050/5051 ид. части от
процесния недвижим имот на Н. И. Н., за което е съставен Нотариален акт за замяна на
недвижими имоти, находящи се в *** срещу недвижим имот, находящ се в *** № ***,
9
том ***, рег. № *** дело № 509 от 24.09.2009г. на нотариус М.Д..
На 23.11.2009г. Н. И. Н. е продал придобитите от В.М. и съпругата му М. М.а
4050/5051 ид. части от процесния недвижим имот на ищеца К. Ж. А., за което е
съставен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том **, рег. №
*** дело № 676/2009г. на нотариус с рег. № *** М.Д.. С осъществяването на тази
сделка, ищците К. Ж. А. и съпругата му С. К. С. придобиват в цялост правото на
собственост върху процесния недвижим имот.
Настоящия съдебен състав споделя напълно изводите на първоинстанционния
съд, че към момента на сделката, по силата на която ответникът става собственик на
процесния имот – 2019г., праводателя му Р. Б. И. не е бил собственик на процесния
имот, доколкото неговите праводатели В. и М. М., към момента на продажбата – 2017г.
не са били собственици на имота. Доколкото, обаче, с уточнението, направено от
ответника в първото по делото открито съдебно заседание, че досежно правото си на
собственост се позовава единствено на изтекла в негова полза придобивна давност,
съдът следва да обсъди именно тази хипотеза, като обсъдената по-горе възмездна
сделка, по силата на която ответникът твърди, че е придобил процесния имот е
релевантна единствено за преценката на приложимата в случая придобивна давност – 5
или 10 годишна. В тази връзка, настоящия съдебен състав споделя изцяло мотивите на
първоинстанционния съд, касателно възражението за придобивна давност, поради
което препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
Разпоредбата на чл. 79 от ЗС предвижда че ако владението е
добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 5 години. Т.е. необходими са две предпоставки - първо да е налице
добросъвестност на владението и едва тогава, втора предпоставка - изтичане на кратка
придобивна давност от 5 години.
По отношение на първата предпоставка, а именно - кое владение е
добросъвестно, отговор дава разпоредбата на чл. 70 от ЗС, която предвижда че
владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го
направи собственик, без да знае, че праводателят не е собственик или че предписаната
от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала
при възникване на правното основание. Събраните по делото писмени доказателства
установяват, че тази необходима предпоставка в случая е налице.
Ангажираните от страна на ответника писмени и гласни доказателства, обаче, не
са достатъчни, за да установят непрекъснато владение в продължение на 5 години. Не
се събраха достатъчни и убедителни доказателства в подкрепа на втората изискуема
предпоставка, а именно: непрекъснато владение върху процесния имот в продължение
на 5 години, което да е явно, неоспорено и необезпокоявано. Събраните доказателства
пред първоинстанционния съд установиха, че владението на ответника е започнало на
18.12.2019г., при което към датата на предявяване на иска – 13.05.2021г. не е изтекъл
предвидения 5-годишен давностен срок. Дори и да се приеме, че за начална дата на
течението на давността се приема 17.10.2017г. – датата, на която праводателят на
ответника е закупил имота, то отново предвидения 5 годишен давностен срок не е
изтекъл към датата на подаване на исковата молба.
С оглед изложеното се налага правния извод, че въззивника П. И. не е
собственик на процесния недвижим имот на твърдяното от него деривативно
10
основание, поради което решението на първоинстанционния съд в тази му
обжалвана част се явява правилно и законосъобразно, и като такова следва да
бъде потвърдено.
По искането по чл. 537 ал. 2 от ГПК:
С обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е отменил на
основание чл. 537 ал. 2 ГПК нотариален акт за покупко продажба № ***, том *, рег. №
***, дело № 874/2019г. на нотариус № ** Б.К., с район на действие РС – Радомир, със
страни Р. Б. И. – продавач и П. Е. И. – купувач.
Съгласно разясненията, дадени в ТР № 3/2012г., по т.д. № 3/2012г. на ВКС,
ОСГК, на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални
актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, но не и
тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно
право върху недвижим имот. В настоящия случай сделката, която е обективирана в
отменения от първоинстанционния съд нотариален акт е възмездна – покупко-
продажба, поради което решението на първоинстанционния съд в тази му част се явява
неправилно и като такова следва да бъде отменено, а направеното искане – оставено
без уважение.
По направеното възражение за подобрения и искането за признаване на
право на задържане по чл. 72 ал. 3 от ЗС, съдът намира следното:
Трайната съдебна практика приема, че възражението за заплащане на
подобрения и свързаното с него право на задържане, представлява дилаторно такова и
е допустимо да бъде упражнено единствено при предявен осъдителен иск за връщане
на вещта. В практиката, в т. ч и Решение № 201 от 17.10.2013 г. на ВКС по гр. д. №
2329/2013 г., II г. о., ГК, е прието, че правото на задържане по чл. 72, ал. 3 ЗС е
акцесорно, обезпечително право на владелеца-кредитор срещу собственика-длъжник -
Тълкувателно решение № 48/3.04.1961 г. на ОСГК на ВС. То е самостоятелно, макар
съществуването му да е обусловено от наличието на непогасено вземане за подобрения
или разноски и последиците от упражняването му са две: отлага изпълнението на
задължението за връщане на вещта до заплащане на цялото съдебно признато вземане
и дава привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 4 ЗЗД за предпочтително удовлетворяване от
стойността на задържаната вещ. След като възражението за подобрения и свързаното с
него право на задържане по чл. 72, ал. 3 ЗС е акцесорно, обезпечително право, чрез
което се отлага изпълнението на задължението за връщане на вещта, като при
основателност съдът постановява условен диспозитив, с който осъжда задържащия да
предаде имота на собственика, след като собственикът му заплати конкретно посочена
сума за необходими разноски или подобрения, то същото може да бъде предявено само
като защитно средство по иск за предаване владението на съответната вещ. Правото на
задържане отлага изпълнението на задължението за връщане на вещта до заплащане на
съответните разноски за вещта, съответно правен интерес от предявяване на
възражение за задържане е налице само по предявен осъдителен иск за връщане на тази
вещ. В настоящия случай, обаче, е предявен положителен установителен иск за
собственост по чл. 124 ГПК, поради което релевирането на възражение за подобрения
и искането за задържане се явяват недопустими. Последното обуславя обезсилване на
първоинстанционното решение в тази му част, а исканията – оставени без разглеждане.
С оглед горното, въззивната жалба на К. Ж. А. се явява основателна. Частично
11
основателна се явява въззивната жалба на Р. Б. И., а въззивната жалба на П. Е. И. съдът
намира за неоснователна.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с
която съдът е осъдил ищците да заплатят в полза на Районен съд -гр. Радомир сумата
от 468,60 лева, представляваща държавна такса в размер на 4% върху признатата с
решението сума от 11 715 лева.
Пред настоящата инстанция разноски са претендирани единствено от
жалбоподателя К. Ж. А.. Същия е доказал такива в размер на 700,00 лева, съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК, поради и което следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 68/16.05.2022г., постановено по гр. дело №
411/2021г. по описа на Районен съд – гр. Радомир, в частта, в която съдът е признал за
установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК по предявения иск от ищците К. Ж. А.,
ЕГН ********** и С. К. С., ЕГН **********, живущи в ***, срещу ответника П. Е. И.,
живущ в ***, че ищците са собственици по отношение на ответника на следния
недвижим имот, а именно: незастроен поземлен имот с площ от 5051 кв.м., находящ се
в местността „***" в землището на ***, съставляващ имот пл.**, кв.*, определен с
Околовръстен строителен полигон на с.***, одобрен със Заповед РД - 02 - 14 - 150/1991
г. — ПИ с идентификатор 35434.3.13 (стар №003013) при граници: имот на наследници
на И. и Я.П.; имот /ливада/, стопанисван от Общината; имот /дере/, стопанисван от
Общината; имот на А.Й.П.; язовир на ПЕ „Хидромелиорации", а по скица с граници:
имот пл.№** на А.Й.П., Язовир на МЗХП - ХМС, имот на наследници на Я. и И. П.,
имот пл.№** , имот пл. №** и имот пл.№** - всички от квартал * на Околовръстния
строителен полигон на ***.
ОТМЕНЯ Решение № 68/16.05.2022г., постановено по гр. дело № 411/2021г. по
описа на Районен съд – гр. Радомир, в частта, в която съдът е отменил на основание
чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за покупко- продажба № ***, том *, рег. № ***, дело
№ 874/2019 г. на нотариус № ** Б.К., с район на действие РС- Радомир, със страни Р. Б.
И.- продавач и П. Е. И. –купувач, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. Ж. А., ЕГН ********** и С. К. С.,
ЕГН ********** за отмяна на издадения Нотариален акт за покупко- продажба № ***,
том *, рег. № ***, дело № 874/2019 г. на нотариус № ** Б.К., с район на действие РС-
Радомир, като неоснователно.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 68/16.05.2022г., постановено по гр. дело №
411/2021г. по описа на Районен съд – гр. Радомир, в частта, в която съдът е осъдил на
основание чл.72, ал.1 ЗС К. Ж. А., ЕГН ********** и С. К. С., ЕГН **********,
живущи в ***, да заплатят на П. Е. И., живущ в ***, сумата от 11 715 лв. /единадесет
хиляди седемстотин и петнадесет лева/- за направени подобрения в имота, както
следва: 1.1 За почистване на имота с багер /същият бил обрасъл почти плътно с
храстовидна дива растителност/- 6 мс с комб. багер, оценени на 1 680 лв.; 1.2
12
Определяне от геодезист на място точните граници на имота, оценено на 400 лв. 1.3
Докарани върху имота 110 куб.м. плодородна почва /пръст и транспорт/ оценени на 1
995лв 1.4 Подравняване на имота с багер - 3 м. с. оценени на 840 лв. 1.5 Ограждане на
имота с лека прозирна ограда- платени общо за материали 4 350лв. /1 700лв.-за 250
линейни метра мрежа, 2000лв.- за 82 бр. метални кола с планки, грунд и боя, 650лв.-за
130 чувала бетон/, всичко 4 360 лв. 1.6 Направени 4 бр. повдигнати лехи- за материали
290лв 1.7. Направа на дървена веранда и дървен навес- 2 150 лв., КАКТО И В
ЧАСТТА, в която съдът е признал на основание чл.72, ал.3 от ЗС на П. Е. И., живущ в
***, ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ НА ИМОТА, представляващ незастроен поземлен имот
с площ от 5051 кв.м., находящ се в местността „***" в землището на ***, съставляващ
имот пл.**, кв.*, определен с Околовръстен строителен полигон на с.***, одобрен със
Заповед РД - 02 - 14 - 150/1991 г. — ПИ с идентификатор 35434.3.13 (стар №003013)
при граници: имот на наследници на И. и Я.П.; имот /ливада/, стопанисван от
Общината; имот /дере/, стопанисван от Общината; имот на А.Й.П.; язовир на ПЕ
„Хидромелиорации", а по скица с граници: имот пл.№** на А.Й.П., Язовир на МЗХП -
ХМС, имот на наследници на Я. и И. П., имот пл.№**, имот пл. №** и имот пл.№** -
всички от квартал * на Околовръстния строителен полигон на ***, ДО ЗАПЛАЩАНЕ
НА СУМАТА ОТ 11 715 лв. /единадесет хиляди седемстотин и петнадесет лева/ от К.
Ж. А., ЕГН ********** и С. К. С., ЕГН **********, живущи в ***, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ направеното от П. Е. И., с адрес: ***
възражение за подобрения в имота и свързаното с това искане за признаване правото
на задържане на процесния имот, като недопустими.
ОТМЕНЯ Решение № 68/16.05.2022г., постановено по гр. дело № 411/2021г. по
описа на Районен съд – гр. Радомир, в частта, с която съдът е осъдил К. Ж. А. и С. К.
С., и двамата с адрес: *** да заплатят в полза на Районен съд -гр. Радомир сумата от
468,60 лева, представляваща държавна такса в размер на 4% върху признатата с
решението сума от 11 715 лева.
ОСЪЖДА П. Е. И., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на К. Ж. А. с адрес: *** сумата
от 700,00 лева, представляваща направени във въззивната инстанция разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач – Р. Б. И.,
с адрес: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13