№ 12065
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110110561 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу В. Н. Г., ЕГН **********, в
качеството му на законен наследник на Н. Г. П., починал на *** г.- бивш собственик на
топлоснабден имот - Апартамент № 4, находящ се в гр. София, ***, с присъединен
абонатен № ***, с която ищецът моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
353,36 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 28.02.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 69,51 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2020 г. до 14.02.2023 г.; сумата от 19,05 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва от 28.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от
4,50 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 05.03.2020
г. до 14.02.2023 г. Претендира присъждане на разноски.
В исковата молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, поддържа, че
ответникът, в качеството си на законен наследник на Н. Г. П., починал на *** г. бивш
собственик на топлоснабден имот- Апартамент № 4, находящ се в гр. София, ***, с
присъединен абонатен № ***, по смисъла на 153, ал. 1 ЗЕ, се явява клиент на топлинна
1
енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия,
които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а
именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно
са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение
за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни
сметки, в случай, че не бъдат платени в същия 45-дневен срок от издаването на ОФ. Твърди,
че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението
на топлинна енергия било извършвано от „БРУНАТА“ ООД съобразно сключения между
това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли за уважаване на предявените
искове.
Ищецът е представил писмени доказателства с които разполага, като е направил и
допълнителни доказателствени искания, в т.ч. за снабдяване със СУ, за изслушване на
съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по
които вещите лица да отговорят на поставените в исковата молба въпроси, касаещи
топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период, както и
за изискване по реда на чл. 192 ГПК да се от Столична община, район ***, да представи
документ за собственост на процесния Апартамент № 4, находящ се в гр. София, ***.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Н. Г., ЕГН **********, подава отговор на
исковата молба, чрез особен представител адв. И. Е.-М., с който оспорва искът като
недопустим, респективно като неоснователен и недоказан по размер. Поддържа, че
изначално исковата молба е предявена срещу починало лице, поради което не се касаело за
нередовност на исковата молба, а за недопустимост на исковата претенция поради липса на
пасивна процесуална легитимация. Сочи, че ищецът не е приложил доказателства, от които
да е видно чия е собствеността върху процесния имот. Оспорва се ответникът да е клиент на
ТЕ на ищцовото дружество. Оспорва се ответникът да е собственик или ползвател на
процесния имот. Оспорва да е налице облигационно отношение между страните. По делото
липсвали данни да е извършван реален отчет на уредите в процесния имот. Не било ясно как
е извършвана услугата по дялово разпределение и от кого, нито как е формирана стойността
на конкретно начислените суми за ТЕ. Релевира се възражение за погасителна давност.
Ответникът не възразява да се изслушат поисканите от ищеца експертизи, като поставяне
допълнителна задача към вещото лице по ССчЕ.
Третото лице-помагач на ищеца – „БРУНАТА“ ООД не изразява становище по делото,
но представя по реда на чл.190 от ГПК относимите за топлоснабдения имот и период,
документи касаещи дяловото разпределение.
Съдът, като съобрази събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.1-3 ГПК, намира за установено
следното:
2
По иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.150 от ЗЕ:
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал
на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: 1. сключен между страните валиден
договор при ОУ или индивидуален с ответника; качеството потребител - собственик или
ползвател на топлоснабдения имот за ответника. 2. точно изпълнение на договора от ищеца-
доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид /за отопление, топла
вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена. По отношение на
претендираната главница за дялово разпределение, ищеца следва да докаже размера й, както
и че е заплатил същата на трето лице /ФДР/ или е осъществил сам услугата по дялово
разпределение, за която се дължи претендираната цена и периода, за който е извършвана,
като следва да представи доказателства за извършения отчет на уредите за дялово
разпределение и издадените въз основа на този отчет, изравнителни сметки. При
установяване на горните факти в тежест на ответника е възложено да докаже, че е погасил
претендираните вземания, както и всички правоизключващи възражения, ако бъдат
наведени такива.
По възражението за давност, заявено от ответника, в тежест на ищеца е възложено да
докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи
до спиране или прекъсване на давността. В случай, че се установи основанието за
претендираните вземания, на ответника е указано да установи способ за погасяване на
задълженията си, както и да докаже всичките си правоизключващи възражения, които са за
положителни факти.
От събраните доказателства съдът приема за установено следното:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ /в редакцията й, относима към процесния
период/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на
топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./, съобразно
която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови
нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с
чл. 155 от ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с
топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване.
По делото е приет като доказателства Договор за продажба на държавен недвижим
имот, съгласно Наредбата за продажба на жилища от ДЖФ от *** г., видно от който
процесния апартамент № 4, находящ се в гр. София, район ***, ***, е бил закупен от Н. Г. П.
и съпругата му Х.И. Г.а.
Прието е по делото удостоверение за наследници на Н. Г. П. /приложено на л.42 от
делото/ от което се установява, че същия е починал на *** г., като вдовец, и е оставил за свой
единствен наследник сина си В. Н. Г., с ЕГН **********, т.е. настоящия ответник по делото.
3
От приетото по делото удостоверение за съпруг и родствени връзки на ответника В. Н.
Г. /приложено на л.125-127 от делото/ се установява, че същия е разведен, родителите му са
починали, съответно майката Х.И. Г.а на *** г., а бащата Н. Г. П. – на *** г., като В. е
единствен техен наследник, няма братя и сестри.
По делото е представена и приета също Декларация по чл.14 от ЗМДТ от 01.06.1998 г.,
в която В. Н. Г. е декларирал, че е единствен собственик на процесния апартамент № 4 на
осн. договор за дарение, съгласно нотариален акт № 15 от 01.04.1986 г.
При съвкупния анализ на посочените по-горе писмени доказателства се установява, че
след 1986 г. единствен собственик на процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
район ***, ***, представляващ Апартамент № 4, се явява ответника по делото В. Н. Г. и
следователно същия е потребител на доставяната от ищеца топлинна енергия, респ. клиент
на ищцовото дружество в процесния период. Косвено за това свидетелства и вписването на
ответника В. Г., като собственик на ап.4, в Списъка на етажните собственици по време на
проведеното ОС на ЕС от 11.09.2002 г. във връзка с избора на ФДР /на л.16,17 от делото/,
макар да не е присъствал лично /липсва подпис срещу името му/.
Следователно изцяло неоснователни се явяват въведените от особения представител на
ответника възражения за по делото липсват доказателства за принадлежността на правото на
собственост върху процесния топлоснабден имот.
Следователно от писмените доказателства по делото в съвкупност се установява
безспорно, че след смъртта на бившите собственици на процесния апартамент № 4 – Н. П. и
Х. Г.а, последните са наследени от единствения си наследник по закон и техен син – В. Н. Г.,
който и в това си качество би се явил единствен собственик, по наследство на процесния
недвижим имот. По делото няма доказателства ответника да е изгубил собствеността върху
имота в периода между 2019 и 2021 г. Ето защо съдът приема, че именно посочения от
ищеца като ответник по делото В. Н. Г., като собственик на процесния имот, се явява и
потребител на ТЕ и ще следва да отговаря за задълженията за доставената и потребена в
имота ТЕ, в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
От приетите по делото доказателства, в т.ч. изслушаното заключение по СТЕ, се
установява, че в процесния апартамент през периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. не
доставяна ТЕ за отопление и подгряване на БГВ. Единственият разход за ТЕ, който е
начислен за апартамент № 4 е за ТЕ, отдадена от сградната инсталация, който пък е изчислен
по емпиричен начин, съгласно зависимост описана в Приложение към чл.61, ал.1, т.6.1.1. на
Наредбата за топлоснабдяването, като същата е разпределяна в зависимост от пълния
отопляем обем на апартамента – 205 куб.м. и този на ЕС – 3922 куб.м.
От приетите от ФДР „Бруната“ ООД, документи, се установява, че в процесния
апартамент № 4 за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. не е осигурен достъп за реален
отчет, но такъв не е бил и необходим, предвид липсата на потребление за отопление и топла
вода, видно и от приетите по делото 2 бр. индивидуални справки за използвана топлинна
енергия и заключението на СТЕ. Тоест, разпределената ТЕ за сградна инсталация е в
4
съответствие с нормативната уредба, регламентираща топлоснабдяването и отчитането му,
относима към процесния период.
По делото са приети 2 бр. съобщения към фактури № **********/31.07.2020 г., видно
от която за отоплителен период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. фактурираната стойност за
доставена ТЕ е в размер на 191,42лв. (по прогнозни данни), а след изравняването абоната
дължи сума за реално консумирана топлинна енергия от 188,80 лв., която е платима до
14.09.2020 г.
От ОФ № **********/31.07.2021 г. се установява, че за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г. фактурираната стойност за доставена ТЕ е в размер на 184,47 лв., а след
изравняването абоната дължи доплащане на сума от 182,69 лв., платима до 14.09.2021 г.
Видно от приложените от ищеца и ТЛП доказателства – индивидуални справки за
използвана топлоенергия за процесния период за аб. № ***–2 бр.; констативен протокол за
неосигурен достъп за отчет – 2 бр. и заключението на СТЕ, е че разпределението на
топлинна енергия на абоната през процесния период е извършено съгласно данните за
изравнителните сметки и при спазване на действащите към процесния период нормативни
актове за топлоснабдяването.
Дължимата от ответника сума е в съответствие с прогнозно фактурираното от ищеца
и след съответното изравняване, въз основа на изготвените от ФДР Справки за използвана
топлинна енергия с период на отчитане 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., видно от което
потребителят дължи общо за отоплителните сезони, включени в процесния период сумата от
353,34 лв. за ТЕ (от която сума 375,89 лв. прогнозно фактурирани, изравнителни сметки -
4,40 лв. /за получаване/ и корекции от цена -18,13 лв.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е
сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ.
Предвид установяването на качеството на потребител на ТЕ на ответника В. Н. Г.,
като собственик по наследство на бившия собственик и потребител на ТЕ и на основание
договор за дарение, с оглед събраните по делото писмени доказателства, съдът приема, че на
ответника на горепосочения адрес е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение
в сграда, в режим на етажна собственост и при отчитане и заплащане на потребената
топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и 1 бр.
изравнителна сметка за сезон. Начислените при ищеца количества потребена от ответника
топлинна енергия са съответни на отчетената и разпределена от „Бруната“ ООД и при
спазване поднормативната уредба. Не се установи по делото да са правени рекламации от
ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната
енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните
сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на
ответника са начислени сметките за процесния период. От заключението на СТЕ става ясно,
че сградата, в която се намира процесния топлоснабден имот е с непрекъснато
5
топлоподаване през целия период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., а общия топломер в АС е
отчитан ежемесечно. Уредът е от търговски тип, преминал е съответните метрологични
проверки, съгласно Наредбата за измерванията, като отчислените технологични разходи са
изчислени, съгласно действащата методика и са за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД.
При тази установеност от фактическа страна, с оглед приетите по делото, посочени по-
горе писмени доказателства, неоспорени по реда на чл. 193 ГПК, съдът приема, че се
установяват въведените с исковата молба твърдения ответникът В. Н. Г., в качеството си на
единствен собственик на топлоснабдения имот – Апартамент № 4 находящ се в гр. София,
ж.к. ***, *** да е потребител на доставяната до имота топлинна енергия и предвид нормата
на чл. 150, ал. 1 ЗЕ да е обвързан от облигационни отношения с ищеца по Договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при Общи условия, както и че в
имота на ответника се е извършвала през процесния период 2019-2021 г. услугата „дялово
разпределение“ от страна на ФДР „Бруната“ ООД.
От представените документи, касаещи разпределението на ТЕ в имота, се установява,
че действително в сградата, в която се намира апартамента, собственост на ответника В. Н.
Г., е извършвана дейност по топлинно счетоводство, а реалното отчитане на индивидуалните
уреди за доставеното и изразходвано количество ТЕ за отопление и топла вода в процесния
имот не е било извършено от ТЛП на ищеца - „Бруната“ ООД, тъй като в края на всеки
отоплителния сезон, абоната не е осигурявал достъп за ежегодния реален отчет на уредите и
разпределителите.
От приетите по делото доказателства представени от ищеца и ТЛП - дялово
разпределение за аб. № ***, Обща справка за начислените и дължими суми, 2-те общи
фактури, с посочените по-горе номера и дати на издаване, както и приетите като неоспорени
заключения на изслушаните СТЕ и ССчЕ, се установява, че стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., отразена в цитираните ОФ-ри,
възлиза на сумата от общо 353,36 лв. за ТЕ, а дължимата за същия период сума за дялово
разпределение възлиза на 19,05 лв. съгласно издадените 16 бр. фактури в периода от
м.01.2020 г. до м.04.2021 г. За тази сума (общо 372,41 лв.) отговаряща на реално
консумираната топлинна енергия и таксите за ДР за процесния период, отговаря абоната,
доколкото няма данни за извършени плащания. Издадените месечни фактури на база
прогнозни количества потребена ТЕ са били сторнирани, като са издадени съответните
кредитни известия. С оглед изложеното, иска за главницата за ТЕ се явява основателен и
доказан в предявения си размер от 353,36 лв.
По възражението за давност:
Предвид горния извод на съда за основателност на исковете, касаещи доставената, но
незаплатена ТЕ и мораторната лихва върху нея, следва да бъде разгледано своевременно
въведеното от ответника, в срока по чл. 131 ГПК възражение по чл. 120 ЗЗД, за изтекла
погасителна давност.
Според съда, възражението за давност по отношение на част от главницата е
6
неоснователно.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на
страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Вземанията на ищцовото
дружество съдържат изброените признаци на понятието „периодични плащания“ по смисъла
на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки
и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона за
енергетиката. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за
цена на доставената на потребителите топлинна енергия, съдът при зачитане на
тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата разп. кратка тригодишна
погасителна давност.
Съгласно нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като теченето на давността се прекъсва на основание
чл. 116 ЗЗД с предявяването на ИМ пред съда на 28.02.2023 г.
В процесния период е било обявено извънредно положение в страната във връзка с
Ковид пандемията, като съгл. чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решене на Народното събрание от 13.03.2020 г. в срока
от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето, публ. в ДВ, бр.44/13.05.2020 г.,
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с
решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, продължават да текат
след изтичане на 7 дни от обнародването на закона, т.е. 7 дни след 13.05.2020 г. В следствие
на горните законови разпоредби, давностните срокове за периода от 13.05.2020 г. до
20.05.2020 г. се удължават с 68 дни. Настоящото дело е образувано на 28.02.2023 г. и от тази
дата давността за вземанията на ищеца се счита прекъсната. Следователно, прилагайки
тригодишната давност за вземанията за ТЕ, и след удължаване на давностните срокове с 68
дни, погасени по давност ще са вземанията, които са станали изискуеми преди 22.12.2019 г.
В исковата молба се сочи отоплителен период от 01.05.2019 г., като евентуално погасени по
давност биха били вземанията на ищеца за периода от 01.05.2019 г. до 22.12.2019 г., но
такива, както и вещото лице по ССчЕ е посочило в експертизата, не се установяват.
Независимо, че посочени отоплителен период е от 01.05.2019 г., най-старото задължение,
което се претендира от ответника по делото е по фактура, издадена през м.11.2019 г., което
става изискуемо в срок от 45 дни, след края на периода, за който се отнася, или от 15.01.2020
7
г., който срок е последващ датата 22.12.2019 г. Следователно по делото не се установява да
се претендират от ищеца вземания, които да са погасени по давност.
Поради изложеното предявения иск за заплащане стойността на доставената до
топлоснабдения на ответника имот, топлина енергия до размер от 353,36 лв., за които
задължения до приключване на съдебното дирене в производството пред тази инстанция,
ответника не е ангажирал доказателства да е заплатил, като основателен следва да бъде
уважен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от „Топлофикация София” ЕАД и одобрени от комисията
Общи условия за процесния период да са обвързващи и за ответника В. Н. Г.. С
разпоредбата на чл. 33, ал.2 от същите се определя срок за заплащане на дължимата от
купувача месечна цена на доставената топлинна енергия – 45 дни след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно чл.33, ал.4 от ОУ продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва, само за задълженията по чл.32, ал.2 и
ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2, т.е. само върху задължението по Общите фактури.
В този смисъл, въпреки, че изискуемостта на вземанията по ежемесечните вноски, настъпва
след изтичане на 45-дневен срок след края на месеца, за който се отнасят, то неплащането им
в срока, не води до начисляване на лихви върху прогнозни суми. Напротив, обезщетение за
забава се дължи единствено върху стойността на задължението на потребителя, по общите
фактури, в случай, че не се плати в срока по чл.33, ал.4 от ОУ.
С доклада по делото, съдът е указал на ищеца, че по иска с правно основание чл. 86,
ал.1 ЗЗД следва да установи 1.парично задължение на ответника; 2. настъпила забава на
последния за изпълнение на паричното задължение /настъпил падеж/.
В случая важи принципа „Срока кани вместо кредитора“ и в този смисъл, съгл. чл. 84,
ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден от горния срок /т.е. след 14.09.2020 г./
купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на задължението си за
заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите
по чл. 86 ЗЗД. Видно от заключението на ССчЕ, законната лихва изчислена от датата на
изпадане в забава – първия ден след срока за плащане посочен в първата ОФ №
**********/31.07.2020 г. (т.е. от 14.09.2020 г.) и до 14.02.2023 г. (датата на изготвяне на
извлечението от сметки) начислена върху дължимата главница за ТЕ в процесния период,
възлиза на 69,51 лв., т.е. колкото се претендира и от ищеца, и в който размер иска ще следва
също да се уважи.
По иска за главница за дялово разпределение и мораторна лихва върху нея:
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
8
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. Продавачът има право да
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва, когато задълженията на
клиентите не са заплатени в срок от 45 дни от издаване на изравнителните сметки.
От представените от ищеца документи, касаещи дяловото разпределение в имота,
приети като доказателства и неоспорени от ответника се установява, че действително за
сградата, в която се намира апартамента, собственост на ответника В. Н. Г., е извършвана
дейност по топлинно счетоводство за доставеното и изразходвано количество ТЕ за
отопление и топла вода. От приетата по делото справка, отразяваща извлечението от
сметката за аб. № *** и заключението на ССчЕ се установява, че фактурираната цена на
извършваната услуга по дялово разпределение за процесните 16 месеца, от м.01.2020 до
м.04.2021 г., възлиза на 19,05 лв.
Ответникът не е представил доказателства за плащане на дължимата сума, поради
което предявения иск за цената на услугата „дялово разпределение“ която същия не е
заплатил в срок, следва да бъде изцяло уважен, в предявения размер от 19,05 лв.
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. По делото няма доказателства
какъв е установения ред и начин на заплащане на услугата по ДР, нито в какъв срок се
дължи ежемесечната такса за нея. Следователно, за изпадане в забава на длъжника,
кредитора следва да е отправил нарочна покана. По делото няма доказателства за отправена
такава към ответника преди подаване на ИМ, поради което съдът приема, че иска за
обезщетение за забава, дължимо върху главницата за ДР следва да се отхвърли изцяло като
недоказан или за сумата от общо 4,50 лв.,
В заключение и на база приетите и обсъдени по-горе доказателства, общата дължима
сума от ответника В. Н. Г., възлиза на 441,92 лв., от която сума 353,36 лв. съставлява
дължима главница за ТЕ за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; 69,51 лв. - дължима
мораторна лихва върху главницата за ТЕ за претендирания период от 15.09.2020 г. до
14.02.2023 г., а 19,05 лв. съставлява дължимата главница за дялово разпределение за периода
от м.01.2020 г. до м.04.2021 г., до които размери исковете се явяват основателни и доказани,
и като такива ще следва да се уважат. Искът за мораторна лихва върху ДР в претендиран
9
размер от 4,50 лв., като недоказан ще следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за производството имат и двете страни.
Ищецът е претендирал такива, като е представил списък по чл. 80 от ГПК, съгласно
който разноските му възлизат на общо 1020 лв., от която сума 100 лв. – заплатена държавна
такса; 600 лв. – депозити за възнагражденията на вещите лица и 400 лв. – депозит за
възнаграждението на особения представител, назначен на ответника, като с оглед
представляването на ищеца в производството от юрисконсулт, на същия се следва и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, в
минимален размер от 100 лв. Така общия размер на разноските на ищеца в производството
възлиза на 1120 лв., от която сума, с оглед частичното уважаване на исковете му, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК, му се следват разноски до размер от 1108,71 лв.
На ответника, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, съответно на отхвърлената част от
исковете също се следват разноски. По делото няма доказателства за реално извършени
разноски от ответника, а и доколкото същия е представляван от особен представител,
назначен му от съда на разноски на ищеца, такива не му се следват.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД В. Н. Г., ЕГН
********** от гр. София, в качеството му на собственик по наследство и дарение на
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ***, ***, с присъединен абонатен № ***,
да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК ********* сумите от общо
441,92 лв., от която:
- 353,36 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ***, ***, а аб. № ***, за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба - 28.02.2023 г., до окончателното й изплащане;
- 69,51 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за ТЕ, дължима за
периода от 15.09.2020 г. до 14.02.2023 г.;
- 19,05 лв., представляваща главница за извършваната през периода от 01.01.2020 г.
до 30.04.2021 г., услуга по дялово разпределение, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба - 28.02.2023 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.86 от ЗЗД за сумата от 4,50 лв., представляваща дължима лихва за забава върху
главницата за ДР, дължима за периода на забава от 05.03.2020 г. до 14.02.2023 г., като
недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. Н. Г., ЕГН ********** да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от общо 1108,71 лева,
10
представляваща сторени от ищеца съдебни разноски за настоящото исково производство,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „БРУНАТА“ ООД
/с променено наименование „ДАЛСИЯ“ ООД/ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в г***
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11