№ 108
гр. Разград, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Д.а
Петър М. Милев
при участието на секретаря М. В. Н.
като разгледа докладваното от Валентина П. Д.а Въззивно гражданско дело
№ 20223300500096 по описа за 2022 година
За да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Д. Н. ИСЛ. и ГЮЛН. АХМ. ИСЛ., чрез
пълномощник адв.Е.С. от АК-Разград против решение №82/11.02.2022г. по гр.д.№ 1902/2021г. по
описа на РС-Разград, постановено в производство по чл.124 от ГПК.
С посоченото решение съдът е приел за установено по отношение на въззивниците, съпрузи,
Д. Н. ИСЛ. и ГЮЛН. АХМ. ИСЛ., че ищците АН. Н. Т. и АС. Н. ЯК., са собственици на по 1/3
идеална част от поземлен имот, находящ се в с.Киченица, община Разград, ведно с постройките в
него, подробно описан в решението.Отменил е на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за
собственост върху поземлен недвижим имот, издаден в полза на ответниците до размера на 2/3
идеални части.
Във въззивна жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
решението, постановяването му свръх петитум и в нарушение на материалния закон.Излагат се
подробни съображения, с искане за отмяната му и отхвърляне на ищцовата претенция.
В законен срок е подаден писмен отговор от насрещната страна, чрез пълномощник адв.Д.Д.
от САК, в който жалбата се оспорва като неоснователна, с искане за нейното отхвърляне и
потвърждаване на атакуваното решение.
Окръжният съд, след съобразяване на посоченото в жалбата и запознаване с материалите по
гр.дело №1902/2021г.по описа на РРС е оставил исковата молба без движение, като на ищците,
чрез техния пълномощник адв.Д.Д. е дадена възможност в едноседмичен срок да поправят същата,
като в петитума на исковата молба посочат еднозначно и безпротиворечиво какво е тяхното искане
към съда и чии права пред него те предявяват.Насрочил е и открито съд.заседание по делото.
С молба, вх.№1664/26.04.2022г. пълномощникът на ищците е конкретизирал искането на
същите към съда по следния начин:Да се постанови решение, с което да се приеме за установено
по отношение на двамата ответници, че ищците АН. Н. Т., АС. Н. ЯК. и ответника Д. Н. ИСЛ.
притежават по 1/3 идеална част от спорния недвижим имот, находящ се в с.Киченица, община
1
Разград, подробно описан в исковата молба като наследници на Н. И. М., починал на
15.03.1997г.Поддържа се и искането за отмяна на издадения в полза на ответниците констативен
нотариален акт от 2016г.
След направената конкретизация, съдът счете исковата молба за поправена и редовна.
При депозирането на редовна и допустима въззивна жалба, въззивният съд дължи
служебно произнасяне по валидността на решението, а по допустимостта му в обжалваните му
части, като по отношение правилността на решението е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Доколкото с първоначалната искова молба се иска от съда да установи, че ищците и първия
ответник са съсобственици при равни права, въз основа на наследяване върху спорния недвижим
имот, находящ се в с.Киченица, община Разград, а с решението на РС е прогласено, че такава
съсобственост е налице при посочени права само за ищците по 1/3 идеална част, то обжалваното
решение на РС-Разград е валидно и допустимо, като в диспозитива на същото съдът се е ограничил
само до правата на ищците в сособствеността. За да се произнесе по основателността на жалбата,
въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно
и в съвкупност и намери за установено от фактическа страна следното:
РС-Разград е сезиран с положителен установителен иск, предявен от ищците, майка и дъщеря
срещу ответниците- съпрузи, първия от тях син на втората ищца и брат на първата, с искане да се
приеме за установено, че ищците и първия ответник са съсобственици при равни права по
наследяване на недвижим имот, находящ се в с.Киченица, община Разград и представляващ:
Дворно място с площ от 1586 кв. метра по скица № 157/11.03.2016 година на Община Разград,
съставляващо имот с планоснимачен № 304/триста и четири/, за който е отреден парцел XI - 304 в
квартал 33 по плана на село Киченица, община Разград, одобрен със Заповед М 478 от 1989 година
на Общински народен съвет Разград, както и върху реално построените в това дворно място
едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 77.00 кв.метра; лятна кухня, със
застроена площ от 16.00 кв. метра; гараж със застроена площ от 10.00 кв. метра и второстепенна
сграда - стопанска постройка, със застроена площ от 54.00 кв. метра, при граници , описани
подробно.
Поискано е при уважаване на предявения установителен иск, да бъде отменен нот. Акт №176,
том I, рег. № 825, дело № 148 от 09.05.2016 г. на нотариус Б. К. с район на действие PC – Разград,
рег. № 282, по силата на който ответниците, съпрузи са признати за собственици на процесния
имот на основание давностно владение.
Поддържа се в исковата молба, че ищците и първия ответник Д.И. са наследници по закон на
Н. И. М., починал на 15.03.1997 г. че те тримата живели и наследодателя са живели в процесния
имот до 1989 г., когато всички заминали за Р.Турция, но ответниците се завърнали след няколко
месеца и се установили да живеят именно в спорния имот.Заявява се също така, покойният
наследодател на страните и втората ищца до смърттта му са се връщали всяко лято връщали всяко
лято в България и наглеждали имота, че през 1998 г. първият ответник декларирал процесния
имот като обща тяхна собственост, а след смъртта на общия наследодател и двете ищците
продължили периодично да се завръщат в имота и да участват в поддръжката му. Твърдят, че при
завръщането им през 2017 г. ответниците ги изгонили от имота и след това разбрали, че същите са
се снабдили с нотариален акт за имота, че преди това ответниците не са заявявали намерение да
завладеят имота, поради което считат, че ответниците не са владеели , а само държали идеалните
части на ищците.
Ответниците са депозирали в срок и по реда на чл.131 от ГПК отговор на исковата молба, с
който оспорват предявения иск като неоснователен. Признават, че ищците и първият ответник са
наследници на Н. И. М., б.ж. на село Киченица, но твърдят, че същият никога не е бил собственик
на процесния имот и не е притежавал документ за собственост на този имот. Признават, че до
1989г. майка и дъщеря са живели в този имот, че за няколко месеца напуснали страната и
заживели в Р. Турция. Твърдят, че от началото на 1990г. се установили трайно в страната и
заживяли в процесния имот като собственици, че владеят същия явно, спокойно и
необезпокоявано като собственици, че никой не е оспорвал собствеността им, включително и
ищците и са придобили в режим на съпружеска имуществена общност и правото на собственост
върху имота. Твърдят, че ищците не са се интересували от имота, не са го владели, нито са
заплащали данъци за него. Сочат, че първата ищца дори изрично упълномощила първия ищец да
2
се разпорежда с имота, че същата се завръща в страната и остава в дома им, но като гост, а не на
съсобственик. За втората ищца твърдят, че не се е завръщала в страната повече от десет години и
никога не се е интересувала от имота, не е владяла или заплащала данъци. Сочат, че в качеството
си на собственици извършили редица необходими и полезни разноски в имота, с които го запазили
и подобрили, в резултат от което неговата стойност се увеличи, като изразходвали значителни
средства за труд и материали. Всички подобрения ги извършили със знанието и без
противопоставянето на ищците.
От събраните пред районния съд писмени и гласни доказателства се установява следното:
Страните не спорят, а и се установява от представеното по делото удостоверение за
наследници,че Н. И. М. е починал на 15.03.1997 г. и е оставил за свои законни наследници АС. Н.
ЯК. - преживяла съпруга, АН. Н. Т. и Д.Н. И. - негови деца.
С нотариален акт №176, т.1, рег.№825 от 09.05.2016 г./ л.7/ ответниците Д.Н. И. и ГЮЛН.
АХМ. ИСЛ. са признати за собственици въз основа на давностно владение на спорния недвижим
имот, находящ се в с.Киченица, община Разград, като описанието му съвпада и с това, направено в
исковата молба и повторено от съда.Според представеното удостоверение за граждански брак
двамата ответници са съпрузи, сключили граждански брак на 21.05.1983 г.
Издаденият в тяхна полза нот.акт за спорния имот е записан в разписния лист към плана на
с.Киченица от 1989г., видно от представеното от ищците заверено копие на същия.
В разписния лист се съдържат и имената на Н. И. М. за имот в кв.33 по плана на селото под
№X, без отбелязване на документ за собственост, въз основа на който е извършено
записването.Представено е с исковата молба и копие на данъчна декларация , подадена от
ответника Д.Н. И. по реда на чл.26 от ЗМДТ за спорния имот, в която са налице зачерквания,
поставена е въпросителна, като не е изяснено от кого е направена поправката според която като
съсобственици на имота на мястото на името на съпругата на И., Г. И.а са вписани имената на
ищците при права 1/6 и 4/6 идеални части.
Установява се от представените справки за влизания в страната, че А.Я. е посетила България
четири пъти от 2016г. до 2021г.
Гласни доказателства са сочени и от двете страни.
Свидетелят на ищците И. Я. първата ищца е идвала в България преди близо 10 години, като
той като таксиметров шофьор я е оставял на спирката в селото, където в близост се намира къщата
на брат й.
Според показанията на свидетелите на ответната страна Ердинч Ю. и Айдън М. ищците и
ответниците живеели в с.Киченица в стара къща, оставена от дядо им, която по-късно съборили и
постепенно през 70-те и 80-те години строили. В тази къща живеели ищците и ответниците , до
1989 г., когато цялото семейство заминало за Република Турция. През 1990 г. ответниците се
върнали в Република България. Пред свидетелите Ю. и М. бащата на първата ищца и на първия
ответник споделил, че е направил друга къща в гр.Бурса, Република Турция, която щяла да остане
за първата ищца, а къщата в с.Киченица щяла да остане за ответника. След 1990 г. в къщата
живеели ответниците и тяхната дъщеря.Когато двете ищци се завръщали в България отношенията
между страните били нормални, като първите са идвали на гости на вторите, като ищците майка и
дъщеря са посетили имота съответно първата.Проблем между страните възникнал по повод
дадени пари за сватбата на дъщерята на ответниците, които живеели в имота от 1990 година и го
считали за свой.
Районният съд е коментирал и оставено пълномощно от втората ищца на ответника, неин
син, с дадени му права да се разпорежда с наследствения й дял от Я. С. А., като въззивния съд
счита, че същото няма отношение към въведения правен спор.
Въз основа на изложеното до тук от фактическа страна, окръжният съд направи следните
правни изводи:
При правилно разпределена доказателствена тежест ищците не са се справили с възложената
им такава да установят правото си на съсобственост, заедно с първия ответник при равни права, по
1/3 идеална част върху спорния недвижим имот в с.Киченица, община Разград, заедно с
постройките в него, произтичащо от наследяването на общия наследодател Н. И. М., техен съпруг
и баща, починал на 15.03.1997г.
3
От представеното копие от разписен лист към плана на с.Киченица от 1989 година се
установява, че срещу името на наследодателя е записан имот №X, планоснимачен номер 304 в
кв.33 по плана на селото, като дори да се приеме, че записването е за имот представляващ парцел
XI - 304 в квартал 33 по плана на селото, с площ от 1586 кв. метра, за който ответниците са се
снабдили с нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение, то следва да се
посочи, че Записването на имота в разписния лист няма прехвърлително действие и не легитимира
лицето като собственик, в какъвто смисъл е и постоянната съдебна практика.Като безспорно също
така е в случая, че в разписния лист срещу името на Н. М. не е записан и документ за собственост
по отношение на имота и няма данни същият да фигурира в разписни листи в предходни планове,
преди този от 1989г., годината в която наследодателя се е изселил в Р.Турция.
В исковата молба ищците не сочат и периода в който, считат , че имота е бил собственост на
техния наследодател до изселването му в Р.Турция и съответно до смъртта му през 1997г. , както
и основанието на което е възникнала тази собственост и позоваването на нея.Не може да бъде
споделено и виждането на РС , свързано с имотната декларация от 1998г., която безспорно
съдържа поправки и задрасквания, извършени неизвестно от кого и кога, както и изводите на
същия за осъществявано владение върху имота от общия наследодател в продължение на 10
години, направило го собственик на имота, като непочиващи на надлежно събрани доказателства.
Въззиваемите не са доказали правото на собственост на своя наследодател Н. М. върху
спорния имот, поради което неоснователно се позовават на правоприемство по силата на
наследяването му.
Като е уважил предявения от тях установителен иск за собственост районния съд е
постановил необосновано и неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго за отхвърляне на претенцията на ищците.
Решението на РРС следва да бъде отменено и в частта му, с която на осн.чл.537 от ГПК е
отменен издадения в полза на двамата ответници констативен нотариален акт, тъй като отмяната
по реда на този текст от закона се явява последица от уважаването на установителния иск, който се
явява неоснователен и недоказан.
По разноските
При този изход на делото ищците, сега въззиваеми ще следва да заплатят на ответниците,
сега въззивници сторените от тях разноски за две инстанции.
Пред РС ответниците, видно от представения списък по чл.80 от ГПК са претендирали
разноски в размер на 1 400 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, като е
направено възражение за прекомерност, останало необсъдено при изхода на делото в РРС.
При съобразяване на цената на иска в размер на 1995.87 лв. и заложеното в Наредба №1 от
2004г. минимално възнаграждение в размер на 369.71 лв., окръжният съд намира предвид
конкретния правен спор, че заплатеното възнаграждение за един адвокат се явява прекомерно и в
полза на ответниците следва да бъде присъдена сума в размер на 600.00 лв. за РС. Разноски се
претендират от тях и за въззивната инстанция, общо в размер на 640 лв., представляващи заплатена
ДТ в размер на 40.00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв., които също следва да
им се присъдят предвид изхода на делото.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение №82/11.02.2022г. по гр.д.№ 1902/2021г. по описа на РС-
Разград, постановено в производство по чл.124 от ГПК, с което съдът е приел за установено по
отношение на ответниците, съпрузи, Д. Н. ИСЛ., ЕГН********** и ГЮЛН. АХМ. ИСЛ., ЕГН
********** че ищците АН. Н. Т., ЕГН ********** и АС. Н. ЯК., ЕГН********** са собственици
на по 1/3 идеална част от недвижим имот, находящ се в с.Киченица, община Разград, ведно с
постройките в него, подробно описан, КАКТО И В ЧАСТТА, с която съдът е отменил на
основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за собственост върху процесния неджими имот,
издаден в полза на ответниците до размера на 2/3 идеални части, а именно, Нот. Акт №176, том I,
рег. № 825, дело № 148 от 09.05.2016 г. на нотариус Б. К. с район на действие PC – Разград, рег. №
282., и в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
4
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска, предявен от ищците АН. Н. Т., ЕГН
********** и АС. Н. ЯК., ЕГН********** против ответниците Д. Н. ИСЛ., ЕГН********** и
ГЮЛН. АХМ. ИСЛ., ЕГН ********** на правно основание чл.124 от ГПК по отношение на
недвижим имот, находящ се в с.Киченица, община Разград, а именно: Дворно място с площ от
1586 кв. метра по скица № 157/11.03.2016 година на Община Разград, съставляващо имот с
планоснимачен № 304/триста и четири/, за който е отреден парцел XI - 304 в квартал 33 по плана
на село Киченица, община Разград, одобрен със Заповед М 478 от 1989 година на Общински
народен съвет Разград, както и върху реално построените в това дворно място едноетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ от 77.00 кв.метра; лятна кухня, със застроена площ от 16.00
кв. метра; гараж със застроена площ от 10.00 кв. метра и второстепенна сграда - стопанска
постройка, със застроена площ от 54.00 кв. метра, при граници , описани подробно.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането за отмяна на издадения в полза на ответниците
констативен нотариален акт за собственост за същия имот.
ОСЪЖДА АН. Н. Т., ЕГН ********** и АС. Н. ЯК., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.
Н. ИСЛ., ЕГН ********** и ГЮЛН. АХМ. ИСЛ., ЕГН ********** сторените от тях разноски в
производството, а именно 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение пред РРС и за
въззивната инстанция общо разноски в размер на 640 лева, от които 40 лв.ДТ и 600 лева
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при наличието на предпоставките на
чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5