Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/05.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав,
в публично съдебно заседание проведено на единадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 380 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявени в условията на обективно кумулативно съединяване от Н.С.С., ЕГН **********, адрес: *** срещу В.Х.К.,
ЕГН **********, адрес: ****, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр.
чл.240 и сл. ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 6000 лева, представляваща главница по Договор за заем от 10.08.2020г. и
сумата 30 лева възнаградителна лихва в размер на
0.1% върху главницата, за периода от
10.08.2020г. до завеждане на исковата молба – 12.01.2021г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба –
12.01.2021г. до окончателното погасяване на задължението.
Ищецът обосновава
предявения иск, навеждайки следните фактически твърдения: на 10.08.2020г. между
страните е сключен писмен договор за заем. По силата на сключения договор,
ответникът поел задължение да върне заетата сума в размер на 6000 лева в срок
до 15.12.2020г, ведно с уговорената в чл.3 месечна лихва в размер на 0.1 % от
заетата сума. Към настоящия момент заетата сума не е върната. Невръщането в
срок на заетата сума, представлява неизпълнение на задължението на заемателя по договора. Моли, предвид изложените съображения
за постановяване на положително решение по спора в негова полза.
В предоставената му възможност, в рамките на
предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на
исковата молба. Не оспорва наличието на сключен между страните договор за заем.
Твърди, че между страните е постигнато споразумение за изплащане на сумите.
Преди о.с.з. ответникът заявява, че е заплатил частично сумите,
претендирани в настоящото
производство. Представя доказателства
за извършено плащане на сумата 200 лева.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител не оспорва факта на извършено плащане от ответника на част от претендираните в настоящото производство суми. Претендира и разноски, доколкото е
налице частично плащане, извършено след подаване на исковата молба.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от фактическа
и правна страна:
За
доказване твърденията си за съществуващо между страните заемно правоотношение,
ищецът е представил Договор за паричен заем от 10.08.2020г. и Разписка от
10.08.2020г..
На
основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните е прието, че ответникът В.Х.К. е получил от ищеца предоставения
заем в размер на 6000 лв., който не е върнат към датата на исковата молба,
ведно със сумата от 30.00 лв. възнаградителна лихва.
За
установяване на извършено частично връщане на заетата сума, ответникът е
представил Разписка №0200013174612169/28.05.2021г..
Установи се, че след завеждане на исковата молба,
ответникът е извършил частично плащане в размер на 200 лева. Съдът приема, че с
посочената сума е погасена изцяло претендираната от
ищеца възнаградителна лихва възлизаща на 30 лева и
част от претендираната главница от 6000 лева, като
дължима е останала сумата 5830 лева. Ето защо, следва да се приеме, че задълженията
за плащане на възнаградителната
лихва и част от главницата, са
надлежно погасени с изпълнението им. Искът за главницата следва да бъде уважен за сумата 5830 лева, ведно със законната
лихва, като за разликата
над 5830 лева до претендирания размер от 6000 лева, ведно с иска за възнаградителната лихва от 30 лева следва да се отхвърлят като неоснователни, но поради плащане извършено в хода на процеса, което на основание чл. 235 ГПК следва да бъде взето предвид
от съда.
Относно
разноските:
В случая частичното плащане е настъпило след подаване
на исковата молба, т.е. ответникът е станал причина за образуване на исковото производство
и сега не може да черпи права от собствената си забава, поради което дължи претендираните от ищеца разноски в цялост. Ето защо на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените пред настоящата инстанция разноски в размер общо на 955 лв. /290
лв. държавна такса; 15 лева разноски по обезпечението и 650 лв. възнаграждение
за защита и съдействие от един адвокат/.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.Х.К.,
ЕГН **********, адрес: **** ДА
ЗАПЛАТИ
на Н.С.С.,
ЕГН **********, адрес: ***30 лева, представляваща остатък от
главница по Договор за заем от 10.08.2020г., ведно
със законната лихва от завеждане на исковата молба – 12.01.2021г. до
окончателното погасяване на задължението, на основание чл.
79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 и сл. ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 5830 лева до
претендирания размер от 6000 лева и иска за сумата 30 лева - възнаградителна
лихва в размер на 0.1% върху главницата,
за периода от 10.08.2020г. до завеждане на исковата молба – 12.01.2021г., като погасени, чрез плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА В.Х.К., ЕГН **********, адрес: **** ДА
ЗАПЛАТИ
на Н.С.С.,
ЕГН **********, адрес: *** сумата от 955 лв., представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни
разноски при настоящото разглеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис
от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: