Р Е Ш Е Н И Е
Номер 59..................11......април...........Година
2018…….Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд……………………..…Наказателно отделение
На двадесет и осми март ……..................Година
две хиляди и осемнадесета
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА
ТАТЯНА ГЬОНЕВА
Секретар Нанка Коева
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията…………...…....ТАТЯНА ГЬОНЕВА
ВНЧХ
дело…………номер 1026....…..………..……по описа за 2018 година
Производството е по реда на чл.313 и сл. НПК.
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от адв.В.Д. в качеството му на защитник на
подсъдимия И.В.Я. против Присъда №213/18.12.2017г., постановена по НЧХД
№1096/2016г. по описа на Старозагорски районен съд, с която е признат за
виновен в това, че на 23/24.12.2015 г. в гр. Стара Загора е причинил на П.И.С. ***,
лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата - оток на главата,
кръвонасядания на дясната ушна мида, кръвонасядане на дясната очна ябълка,
кръвонасядания на клепачите на дясното око, охлузвания и кръвонасядания на
двата горни крайника, охлузвания на дясното рамо, кръвонасядания на гръдния
кош, разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради
което и на основание чл.130, ал.1 от НК, и чл.54 от НК е осъден на „пробация” с
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от ЕДНА
ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, с периодичност два пъти седмично и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА.
Подсъдимият И.В.Я. е осъден да заплати
на частния тъжител П.И.С., сума в размер на 4000.00 лв. (четири хиляди лева),
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от дата на деянието до окончателното изплащане на сумата, като
гражданският иск е отхвърлен в останалата му част до общ размер на 5000.00 лв.
(пет хиляди лева) като неоснователен и недоказан.
Подсъдимият
И.В.Я. е осъден да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд – Стара Загора сума в размер на 160.00 (сто и
шестдесет) лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Подсъдимият
И.В.Я. е осъден да заплати на частния тъжител П.И.С., направени по делото
разноски: сума в размер на 12.00 лв. (дванадесет лева) - внесена държавна такса
за завеждане на делото; сума в размер на 600.00 лв. (шестстотин лева) -
адвокатско възнаграждение за един повереник и сума в размер на 400.00 лв.
(четиристотин лева) - разноски за съдебно-медицинска експертиза.
С
въззивната жалба се правят искания да бъде отменена първоинстанционната присъда
като незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалния закон и
процесуалните правила и да бъде постановена нова такава, с която подсъдимият И.Я.
да бъде признат за невиновен.
В съдебно заседание повереникът на частния тъжител и
граждански ищец П.И.С. – адв. П.Д., преупълномощен от адв. М.Р. изразява
становище, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна. Моли да бъде
оставена без уважение подадената жалба и да бъде потвърдена присъдата, както в
наказателната, така и в гражданската част. Моли да им бъдат присъдени
разноските, направени пред настоящата инстанция.
Защитникът на подсъдимия – адв. В.Д. счита, че
присъдата е неправилна и необоснована, тъй като направените от
първоинстанционния съд изводи не кореспондират с доказателствата по делото и
изградената фактическа обстановка. Сочи, че съдебният акт на РС Стара Загора е
постановен при допуснати съществени процесуални нарушения, същият следва да
бъде отменен и делото да бъде върнато на РС Стара Загора за ново разглеждане от
друг състав.
Подсъдимият И.В.Я. поддържа становището на защитника
си.
В последната си дума подсъдимият И.В.Я. моли да бъде
оправдан.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на
страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за
установено следното:
Подсъдимият И.В.Я. ЕГН ********** е предаден на съд с
частна тъжба от П.И.С. ЕГН ********** за причинено му разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и 129 НК на 23/24.12.2015г. /малко след полунощ на
24.12./, изразяващо се в контузия на главата - оток на главата, кръвонасядания
на дясната ушна мида, кръвонасядане на дясната очна ябълка, кръвонасядания на
клепачите на дясното око, охлузвания и кръвонасядания на двата горни крайника,
охлузвания на дясното рамо, кръвонасядания на гръдния кош – престъпление по
чл.130 ал.1 НК.
Първоначално след инцидента е било образувано
досъдебно производство за грабеж по подадена от П.С. жалба, доколкото същият е
твърдял, че евентуално при нанасянето на побоя са му били отнети и пари –
сумата от 530 лв. Наказателното производство е прекратено, като е прието, че не
е доказано по несъмнен начин на първо място С. да е държал в джоба на
гащеризона си такава сума, съответно поради пълна липса на доказателства същата
да му е била отнета.
След прекратяването на досъдебното производство за
грабеж П.С. е подал настоящата частна тъжба срещу подсъдимия И.Я. за
причинените му телесни увреждания.
В първоинстанционното производство са били разпитани
сочените от страните свидетели, назначени са съдебно – медицински експертизи –
по писмени данни, като правилно е отказано да бъде извършен оглед, тъй като,
поради изминалия период от време от инцидента, не може да се приеме, че
обстановката и отделни елементи от нея са останали в същия вид.
След като извърши самостоятелен анализ на събрания
доказателствен материал, въззивният съд намери за установено следното:
Тъжителят С. е съдружник в „Автосервиз“ ООД, като
базата му се намира в част от бившия завод „Сердика“ в Стара Загора.
Подсъдимият към инкриминираната дата работел в „ЕП Комерс“ гр. Стара Загора
като работник в складовете. Двамата до датата на инцидента не се познавали
лично.
На 23.12.2015г. след 17.00ч. в помещението на сервиза,
където работел тъжителят, се събрали негови колеги, за да се почерпят по повод
предстоящите Коледни и Новогодишни празници. Сред присъстващите бил и
съдружникът на С. – св. н.Р.. Около 22.30ч. празнуващите се разотишли по
домовете си. Останали тъжителят и негов служител С.С., за да почистят.
Междувременно, П.С. забелязал наблизо друга празнуваща компания и я посетил.
Сред веселящите се видял свои познати – работещите в съседния склад Д.Ч.и ....,
както и подсъдимия И.Я. и св. ...., които бил виждал при осъществяваната от
него работа. При първото му посещение в тази компания имало и други лица, които
впоследствие се разотишли. С. оставил почерпка на празнуващите и се върнал да
доизчисти. Около 23.30ч. си тръгнал и С.С.. Тъжителят решил да се присъедини
към другата веселяща се компания, още повече, че двама от тях познавал – Д.Ч.и .....
Там вече били останали, освен последните двама, още подсъдимият Я. и св. .....
Бил приет на масата им и се включил в почерпката. Всички консумирали различни
видове алкохол, говорели на висок глас и се шегували. Между С. и подсъдимия И.Я.
обаче били разменени остри реплики и било създадено напрежение. Тонът, с който тъжителят
говорел на по-младия от него подсъдим, силно подразнил последния. На Я. не се
харесало като цяло и поведението на тъжителя. Малко след 00.30ч. и тази
почерпка приключила. Свидетелите .... и ....си поръчали такси. Всички излезли
от помещението, където празнували, след което .... заключил. С. останал да
размени още няколко думи с тези двама свидетели, изчаквайки заедно с тях да
пристигне таксито им. Св. Д.Д.попитал подсъдимия дали ще си тръгват и те, на
което Я. отвърнал: “Ей-сега“. Подсъдимият обаче не тръгнал с колегата си, а
останал на място. Тръгвайки си в посока изток, ....поизчакал подсъдимия, и, тъй
като Я. не се появил, минал през тунелчето и се прибрал сам.
След като свидетелите ....и .... си тръгнали с таксито,
тъжителят С. се отправил към помещението на автосервиза, намиращо се на около
20 метра. С. едва бил изминал и половината разстояние, когато подсъдимият И.Я.,
който изчаквал останалите да се разотидат, го нападнал в гръб. Нанесъл му силен
удар в дясното слепоочие, при което тъжителят загубил равновесие и паднал на
земята. Я. продължил да му нанася удари с юмруци и ритници по цялото тяло,
крайниците и главата, изливайки по този начин натрупаната по време на
почерпката неприязън към П.С.. Не му било никак трудно да се саморазправи по
този начин с тъжителя, тъй като тренирал кик бокс, а и изненадал жертвата в
гръб. Я. превъзхождал С. по възраст и физически възможности, а освен това
тъжителят бил консумирал значително количество алкохол. Ето защо С. не могъл да
отвърне на нападателя, а само се опитвал да се предпази от сипещите се
многобройни и силни удари. Успял да попита нападателя защо го бие, но отговор
не последвал. След нанасянето на множество удари Я. се оттеглил, побягвайки в
посока към тунела, оставяйки на земята тъжителя в критично състояние. След
известно време П.С. успял да се добере до сервиза, а малко по-късно – и да
стигне до дома си. Изпитвал силни болки в
областта на главата и на ребрата и потърсил помощ в ЦСМП Стара Загора.
Около седмица след побоя не се появявал на работа поради видимите синини и
белези по лицето му. Продължително време било затруднено и дишането му, което
му пречело да върши ефективно и работата си в автосервиза.
Изложената фактическа обстановка се установява по
категоричен начин от показанията на свидетелите Д.Д./включително и тези,
депозирани при повторния му разпит/, ........, ...., ...., ..., н.Р. и М. ...,
които се подкрепят и от заключенията на СМЕ по писмени данни. Впрочем
подсъдимият в дадените обяснения не оспорва кръга на останалите в края на
почерпката лица, както и кой по какъв начин си е тръгнал. Оспорвайки
авторството на деянието, твърди, че още в стаичката, където се черпели, когато
станало дума да се разотиват, се обадил на приятеля си – св. ..., да мине да го
вземе. Тъй като същият му заявил, че се прибира от София и че точно в този
момент влиза в Стара Загора, Я. /пак по негови обяснения/ му описал как да
стигне до фирмата им, на което ...му отвърнал, че до 10 минути ще е на място.
Тези обяснения на подсъдимия се опровергават от показанията на св. ...., дадени
при повторния му разпит, който установява, че, след като излезли от стаичката,
го попитал дали ще си тръгват, на което Я. отвърнал : „Ей-сега“. Ако
действително подсъдимият е направил уговорка със св. ...още преди излизането на
компанията от помещението на почерпката, /както самият Я. твърди/, то е логично
да откаже да си тръгне заедно с ..., още по-малко да го остави дори да го
поизчака. Впрочем, единственият свидетел, който твърди, че е взел подсъдимия с
автомобила си, е св. И. .... Правилно показанията на този свидетел не са
кредитирани с доверие от първоинстанционния съд, като са преценени като
недостоверни, предвид и приятелските отношения на същия с И.Я.. И подсъдимият,
и св. ..., твърдят, че последният се прибирал от София с приятелката си ...,
която обаче не е депозирала показания по делото и е била заличена като
свидетел. ...твърди, че, когато И. стигнал до колата му, отворил вратата, за да
може приятелката му да се прехвърли отзад, тъй като колата била с две врати.
Малко по-нататък в показанията си твърди, че приятелката му слязла, за да може И.
да се качи отзад, което несъмнено бележи вътрешно противоречие в показанията на
този свидетел. Освен това, първоначално заявява, че, след като са взели И., го
закарали до дома му в кв. „Кольо Ганчев“, изкарали там малко време и малко
по-късно се прибрал. В следващия момент обаче твърди, че тръгнал в посока кв.
„Кольо Ганчев“, където оставил И. *** – т.е. втория път сочи, че не са
прекарали време заедно в дома на И.. ...твърди също, че тъжителят, викайки
подир подсъдимия в нетрезво състояние, застанал до шофьорската врата,
настоявайки да го откарат до станционната градина и да му намерят компаньонка.
При това, свидетелят е посочил П.С. като това лице, но твърди, че не може да
опише как е бил облечен. Противоречи си, твърдейки, от една страна, че не е
могъл добре да види мъжа, тъй като било късно, тъмно и студено, а в следващия
момент сочи, че лицето се приближило непосредствено до неговата врата, което би
позволило да има възприятия за това как изглежда. Свидетелят твърди също,
отричайки казаното малко преди това, че на мястото покрай бариерата, където
спрял, имало светлини, идващи от халетата и хангарите. Св. ...установява, че са
приятели с подсъдимия и тренират заедно бойни изкуства. Съдът намира, че тези
близки приятелски отношения са го мотивирали да подкрепи с показанията си
защитната теза на Я., който рискува с приключването на настоящето наказателно
производство да изтърпи евентуално две отделни наказания лишаване от свобода.
Освен вътрешната си противоречивост, показанията на св. ... се опровергават от
тези на св. ..., анализирани по-горе, които установяват, че подсъдимият не е
имал уговорка друго лице да го вземе от мястото на почерпката, а са
възнамерявали да си тръгнат заедно. ....не поддържа близки отношения нито с
тъжителя, нито с подсъдимия, като няма и основания да се счита за заинтересован
от изхода на делото.
Обясненията на подсъдимия Я. и показанията на св. ...се
опровергават още от показанията на свидетелите ....и .... Първият е служител
във Второ РУ Стара Загора и му е било възложено да изгледа видеозаписите от
трите охранителни камери, намиращи се в близост до мястото на инцидента още в
хода на образуваното ДП. При това положение, повече от очевидна е липсата му на
заинтересованост от изхода на делото и от това да подкрепи която и да е от
страните. Св. ....е бивш началник на подсъдимия. Въпреки че го освободила от
работа, не са влошили отношенията си. В показанията си св. ....категорично
сочи, че единственият автомобил, който се появил на видеозаписите към
инкриминирания момент, било таксито на ....и ..... Следователно, св. ... не е
пристигнал в инкриминираната нощ да вземе подсъдимия. Освен това, показанията
на св. ....подкрепят тези на св. ...., доколкото ....категорично е разпознал ....като
лицето, тръгващо си на изток през тунелчето.
След като е била запозната със случилото се, св. ...
извикала на разговор Я. и поискала обяснения от него с думите: „Може ли такова
нещо?!“, на което подсъдимият отвърнал: „Много ме подразни.“ Веднага последвал
въпросът на ....„Ти затова ли го преби?“, на което Я. дал същия отговор. Тези
изявления на подсъдимия, дадени непосредствено след инцидента пред началника му
св. ..., сочат на признаване на авторството на деянието пред този свидетел,
държейки сметка за служебния му авторитет, както и разкриват мотива на
стореното, възприет и от настоящия състав. Признанието на авторството от И.Я.
пред св. ....е довело до освобождаването му от работа седмица по-късно. В
първоинстанционното производство св. ....сочи, че го освободила от работа, тъй
като „е длъжна да запази хората, с които работи“. Следователно, признатия пред
нея акт на агресия от подчинения й към този момент Я. и то след употреба на
алкохол, ....е счела като сигнал, че подобна проява би могла да се повтори и
като началник е счела, че следва да вземе мерки това да не се случи с
работещите при нея.
Установените от СМЕ увреждания на тъжителя вещото лице
доц. д-р ....е изключило да са получени при падане с оглед на обстоятелството,
че са в противоположни места, върху различни повърхности.
СМЕ по писмени
данни досежно установените травматични увреждания по И.Я. е дала заключение,
подкрепящо авторството на деянието.
Описаните в същото охлузвания и кръвонасядания по дланите и пръстите на двете
му ръце датират от няколко дни преди дата на извършения преглед – 29.12.2015г.
и следователно могат да се отнесат и към инкриминираната дата – малко след
полунощ на 24.12. Несъмнено, е възможно тези увреждания да бъдат получени и при
тренировка по бойни спортове, но в конкретния случай същите се обсъждат в
съвкупност с анализираните по-горе доказателства, обосноваващи извод за
авторство на деянието в лицето на подсъдимия И.Я..
Направените възражения от защитата във връзка с
давността на уврежданията на подсъдимия въззивната инстанция намира за неоснователни.
И.Я. е бил освидетелстван на 29.12.2015г., - пет дни след извършване на
деянието. Ето защо, този срок попада в заявената давност, съответстваща на
цвета на уврежданията, посочена и от д-р …, респективно, потвърждава, че същите са причинени при
нанасянето на удари на С. на инкриминираната дата. Важно е да се отбележи, че с
такава давност, съответстваща на датата на извършване на деянието, са
кръвонасяданията по гръбната повърхност на дясната длан в основата на II-III пръсти, съответно по гръбната повърхност на лявата
длан – със същото местоположение. Това категорично са местата, които биха били
наранени при нанасяне на удари с юмруци. Впрочем, и за охлузванията, отразени в
заключението д-р ....е заявила „също с предходната давност“, в която е посочила
като начало и петдневен срок. Така в поясненията си експертът – медик е очертал
всички увреждания, установени при Я., като попадащи в една и съща давност.
Въззивният съд установи, че действително в хода на
първоинстанционното производство при прочитане показанията на св. ...., дадени
по ДП №1130/2015г. на Второ РУ Стара Загора, е допуснато нарушение на
процесуалните правила – на разпоредбата на чл.281 ал.1 НПК. Очевидно,
цитираното досъдебно производство не е такова по същото дело, каквото е
изискването на тази норма, още повече, че се касае за наказателно дело от
частен характер. Настоящата инстанция установи обаче, че това нарушение не е
опорочило крайния съдебен акт, тъй като в мотивите към присъдата приобщените по
този начин показания на св. ....не са обсъждани, следователно не са послужили
при формирането на вътрешното убеждение на съда. Първоинстанционният съд е
ценил и обсъждал единствено показанията на св. ..., дадени в хода на настоящето
наказателно производство, което стори и въззивният съд. Ето защо, само по себе
си това процесуално нарушение не може да послужи като основание за отмяна на
присъдата и връщане делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Районният съд търпи упрек за начина, по който е структурирал
мотивите към присъдата, доколкото при излагане на приетата за установена фактическа обстановка не е посочил изрично,
че подсъдимият е извършил посегателството спрямо телесната неприкосновеност на С.,
а е възпроизвел изнесеното в частната тъжба. Не се възприема от въззивния съд и
последователния преразказ поотделно на показанията на всеки от свидетелите.
Въпреки несъгласието си с подобна схема на мотивите, въззивният съд счита, че е
извършен анализ на цялата доказателствена съвкупност, като е посочено на
показанията на кои свидетели се дава вяра и по какви съображения, и в резултат
обосновано е изведен крайният извод, че подсъдимият И.В.Я. е извършител на
деянието, предмет на частната тъжба. При извършения самостоятелен анализ на
събраните доказателства въззивният съд изцяло се солидаризира с този извод
досежно авторството на деянието.
В настоящето производство се направиха оплаквания от
защитата досежно отразяването на инкриминираната дата. В частната тъжба като
такава е посочено 23/24.12.2015г., като по-нататък в изложението се
конкретизира 24.12.2015г., тъй като деянието е извършено, след като е минало
полунощ. Събраните доказателства категорично подкрепят изложеното в тъжбата по
отношение времето на извършване на деянието. Въззивният съд намира, че, като е
изписал в присъдата като време на извършване на деянието 23/24.12.2015г., районният съд не е допуснал неточност, която
да доведе до отмяна на съдебния акт. В случаите, когато деянието е извършено
около полунощ или в ранните часове на следващата полунощ дата, е допустимо като
време на извършването му да се отрази предходната на полунощ дата, наклонена
черта, следващата полунощ дата. Отразеното по този начин време на извършване на
деянието не противоречи на установеното по делото, че посегателството е
извършено след 00.30ч. на 24.12.2015г. Като отразеното време на извършване на
деянието не обуславя и извод за незаконосъобразност на присъдата в частта, с
която се възлага в тежест на подсъдимия обезщетение за причинените на тъжителя
неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от посочената дата. В
този случай на изписване на датата законната лихва се дължи от последната
изписана дата – в случая 24.12.2015г., което е правилно.
При определяне на наказанието районният съд е проявил
снизхождение, предвид младежката възраст на Я. към момента на извършване на
деянието и, считайки, че ефективното изтърпяване на наказание лишаване от
свобода, наред с привеждане в изпълнение по реда на чл.68 ал.1 НК и на
предходното такова, не би спомогнало за по-нататъшното му формиране като
личност. Ето защо наказанието е определено при втората хипотеза на чл.130 ал.1 НК – пробация, включваща двете задължителни пробационни мерки за срок от по
една година и шест месеца.
Предвид изявяваната от подсъдимия агресия, видно от
справката му за съдимост - наказван по
чл.78а НК за причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди, осъждан
за грабеж в съучастие, както и предвид настоящето деяние, следва да се обърне
внимание, че последващо престъпно посегателство от същия едва ли би срещнало
подобно снизхождение. Обстоятелството, че Я. тренира бойни спортове, значително
повишава обществената му опасност като деец, като се има предвид и, че
придобитите умения в тази област едва ли следва да се изявяват за постигането
на престъпни цели.
Гражданският иск е уважен в справедлив размер и не са
налице основания за намаляването му, предвид множеството увреждания, включени в
причиненото разстройство на здравето, включително и засегнатите части на тялото
– главата и гръдния кош. При установения продължителен срок на възстановяване
на тъжителя определянето на по-ниско обезщетение за компенсиране на причинените
му физически и морални болки и страдания би било неоправдано.
Изложеното налага присъдата на Старозагорски районен
съд като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.
В тежест на подсъдимия И.Я. следва да се възложат и
направените от частния тъжител и граждански ищец разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство – в размер на 600 лв. Това искане е
направено своевременно от повереника на същия първоначално в депозираните
писмени възражения по въззивната жалба, а след това и в съдебно заседание.
Представен е и договор за правна помощ от 23.03.2018г., в който е отразено, че
горната сума е изплатена в брой.
Водим от горните мотиви и на основание чл.338 НПК,
Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №213/18.12.2017г., постановена по НЧХД
№1096/2016г. по описа на Старозагорски районен съд.
ОСЪЖДА подсъдимия И.В.Я. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
частния тъжител и граждански ищец П.И.С. ЕГН ********** *** направените
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство – в размер на
600 лв. /шестстотин лева/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.