Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.05.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-д въззивен
състав, в
закрито заседание на дванадесети май две хиляди и двадесета и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
като
разгледа докладваното от съдия Гълъбова ч.гр.д.
№4807/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от
длъжника „Т.С.“ ЕАД по изпълнително дело № 20218500400090 на ЧСИ А.Б.с рег. №
850 от РКЧСИ, срещу отказ на съдебния изпълнител от 12.03.2021 г. да бъдат
намалени приетите за събиране разноски за възнаграждение за процесуално
представителство на взискателя от 350,00 лв. на 200,00 лв., както и срещу определения размер на
пропорционалната такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ. Твърди, че е депозирал пред
съдебния изпълнител възражение срещу процесното адвокатско възнаграждение с
искане да бъде намалено на 200,00 лв. Излага
доводи, че в случая не са извършвани от процесуалния представител на взискателя
никакви действия, които да попадат в обхвата на чл.10 т.2 Наредба №1 от
09.04.2004 г. на ВАдвС (НМРАВ). Твърди, че е платил дълга в срока за доброволно
изпълнение. Сочи, че адвокатът на взискателя е извършил само действието по
депозиране на молба за образуване на изпълнително дело, поради което му се
дължи само минималния размер на предвиденото в чл.10 т.1 НМРАВ възнаграждение.
Счита, че изпълнителното дело не се отличава с никаква правна или фактическа
сложност. Излага, че не следва да отговаря за разноските на взискателя за
изпълнителни способи, които не са приложени. Моли съда да отмени отказа на
съдебния изпълнител, както и да измени постановлението за разноските, съгласно
направените в жалбата искания.
Взискателят по изпълнителното дело К.М.А.е
подал възражение в законовия срок, в което изразява становище за
неоснователност на жалбата, тъй като претендираният адвокатски хонорар не е прекомерен.
Твърди, че дългът по делото не е платен в срока за доброволно изпълнение, а е
събран чрез прилагане на принудителния изпълнителен способ запор на банковите
сметки на длъжника. Намира, че качеството на жалбоподателя не следва да се
взима предвид при определяне размера на подлежащите на плащане разноски.
Частен съдебен изпълнител А.Б.е
депозирал мотиви по извършените от него изпълнителни действия, в които е
изложил становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Намира, че
жалбата е без правен интерес. Твърди, че освен молбата за образуване
взискателят го е упълномощил по чл.18 ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на
длъжника и да определя начина на изпълнение. Освен това процесуалният
представител на взискателя е посочвал на ЧСИ обезпечителни и изпълнители
действия и му е съдействал за провеждането им в изпълнение. Излага, че са
налице действия за удовлетворяване на взискателя, поради което следва изводът,
че не е останал безучастен по хода на делото.
Съдът, след като обсъди доводите,
изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с
мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:
На 17.02.2021 г. в кантората на ЧСИ А.Б.е
образувано изпълнително дело №20218500400050 въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 29.01.2021 г. от СРС, I ГО, 167 състав,
на основание съдебно решение по гр.д. №1032/2020 г., с взискател К.М.А.и
длъжник „Т.С.“ ЕАД за събиране на неолихвяема сума в размер на 563,46 лв.
В депозираната молба за образуване на
изпълнително дело от 17.02.2021 г. се претендират освен сумите по изпълнителния
лист и направените по изпълнителното дело разноски. В нея е възложено на
съдебния изпълнител да образува изпълнително дело, да бъде наложен запор на
банковите сметки на длъжника, като са възложени и правата по чл.18 ЗЧСИ.
Представен е договор за правна защита и съдействие от 10.02.2021 г., в който е
отбелязано, че доверителят е заплатил в брой на довереника си сума в размер на
350,00 лв. за образуване и процесуално представителство по изпълнителното дело.
ЧСИ е направил имуществено проучване на
длъжника, като е поискал справка от Регистъра на банковите сметки и сейфове към
БНБ, НАП, КАТ.
На 26.02.2021 г. ЧСИ е наложил запор на
банковите сметки на длъжника, поддържани в „Общинска банка“ АД, откъдето на
11.03.2021 г. е получил отговор, че по негова сметка е преведена с платежно
нареждане BORD00801687 на 01.03.2021 г. цялата дължима сума в
общ размер 1149,08 лв. Към делото е приложено и самото платежно нареждане.
На 01.03.2021 г. на длъжника е връчена
покана за доброволно изпълнение с изх. №4206/24.02.2021 г. В поканата за
доброволно изпълнение е посочен размерът на приетите по делото за събиране
разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение – с 350,00 лв. и
пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ – 109,62 лв.
На 05.03.2021 г. длъжникът е депозирал
възражение с вх. №2731/05.03.2021 г. по делото срещу размера на разноските, с
искане адвокатското възнаграждение да бъде намалено до 200,00 лв. - за образуване
на изпълнителното дело на основание чл.10 т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответно да бъде намален
размерът на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
На 08.03.2021 г. с постановление за
разноски с изх. №5134/08.03.2021 г. съдебният изпълнител е отказал да уважи
исканията на длъжника за намаляване на разноските. На 12.03.2021 г. длъжникът е
уведомен за постановлението за разноски.
На 25.03.2021 г. е депозирана жалба от
длъжника с вх. №3627/25.03.2021 г., с която се обжалва постановлението за
разноски с изх. №5134/08.03.2021 г.
Жалбата е подадена в срока по чл.436 ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл.435 ал.2
т.7 ГПК на обжалване действие на съдебния изпълнител – разноските по
изпълнението.
Предмет на обжалване по чл.435 ал.2 т.7 ГПК са разноските по изпълнението, претендирани от взискателя и възложени в
тежест на длъжника, които се определят от частния съдебен изпълнител. За техния
размер последният уведомява длъжника. В т.2 от ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС
се приема, че постановлението за разноските представлява всеки акт на съдебния
изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по
изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно
изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера
на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения
въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано
от длъжника по реда на чл.435 ал.2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава
от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за
доброволно изпълнение. В процесния случай ЧСИ е уведомил за начислените
разноски длъжника с поканата за доброволно изпълнение, която е връчена на
последния на 01.03.2021 г., видно от приложеното по изп. дело известие за
доставяне. В поканата в сумата за разноски по изпълнителното дело са включени
350,00 лв. за адвокатско възнаграждение. При връчване на поканата за доброволно
изпълнение на 01.03.2021 г. двуседмичният срок, съгласно чл.436 ал.1 ГПК, за
обжалване на разноските по изпълнението и таксите на ЧСИ, вкл. т.26 ТТРЗЧСИ,
приключва на 14.03.2021 г. По
отношение на разноските за такси в изпълнителното производство не важи
разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК за необходимо произнасяне на органа по
принудителното изпълнение като предпоставка за упражняване на правото на жалба
срещу отказа за намаляване на размера им.
В законовия срок е направено искането по
чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на размера на претендираното адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство. По отношение на обжалването на
разноските за адвокатско възнаграждение жалбата е допустима, тъй като същата се
разглежда по реда на чл.78 ГПК.
Предвид изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че сложността на делото не предполага възлагане в тежест на
длъжника на разноски на взискателя за адвокат над минималния размер по Наредба
№1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
настоящия случай процесуалният представител на взискателя е извършил едно
фактическо действие – подал е молба за образуване на изпълнително производство,
в която е възложил на ЧСИ да образува изпълнително дело и сам да определя
най-подходящия изпълнителен способ за събиране на вземанията му. Съгласно
чл.426 ал.2 ГПК, в молбата си взискателят посочва начина на изпълнението, като
той може да посочи едновременно няколко начина, само ако това е нужно за
удовлетворяване на вземането му. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен
способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което
първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е основание за
начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело
по т.1 на чл.10 НМРАВ, а не и по т.2 на същата разпоредба. В чл.426 ал.2, изр.2 ГПК е предвидено, че в течение на производството взискателят може да посочва и
други начини на изпълнение, като в такива случаи е предвидено да бъде
начислявано адвокатско възнаграждение по т.2 на чл.10 НМРАВ за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Двата вида
адвокатско възнаграждение по т.1 и т.2 са самостоятелни по своето основание и
ред за определяне на техния размер, което е обусловено от спецификата на всяко
конкретно изпълнително производство. Законът дава изрична възможност на
длъжника да погаси дълга си в срока за доброволно изпълнение, което евентуално
изпълнение прави ненужна защитата на взискателя с предприемането на
изпълнителни действия по него. Предвид фактът, че длъжник е „Т.С.“ ЕАД, което е
дружество е изцяло собственост на Столична община, платежоспособен титуляр е на
банкови сметки, и е активен участник в гражданския оборот, не са налице
обективни пречки ЧСИ да наложи запор върху банкови сметки и в кратки срокове да
събере дължимите суми, без да е необходимо от допълнителни указания и
съдействие от взискателя. Поначало се предполага в съдебната практика, че такъв
тип дружества разполагат с необходимия финансов ресурс, за да изпълнят
регулярните си парични задължения. В процесния случай съдебният изпълнител е
приложил един принудителен изпълнителен способ – запор на банкови сметки, но
преди да е започнал да тече срокът за доброволното изпълнение, тъй като още не
е била създадена поканата за доброволно изпълнение. В случая следва
да се вземе предвид и процесуалното поведение на ЧСИ А.Б., който не е дал
възможност на длъжника доброволно да погаси задълженията си по изпълнителния
титул. ЧСИ е връчил на третото лице „Общинска Банка“ АД запорно съобщение на
26.02.2021 г., т.е. дни преди връчването на поканата за доброволно изпълнение,
с което е нарушил нормата на чл.507 ал.1 ГПК. Смисълът на посочената правна
норма е да се обезпечи вземането, предмет на изпълнителния титул, но и да се
даде възможност на длъжника да плати в срока за доброволно изпълнение. Затова
запорът на вземания по банкови сметки по същността си е „обезпечителен“. Едва
при липса на доброволно изпълнение след изтичане на законовия 14-дневен срок
съдебния изпълнител има правомощието да иска да му бъдат преведени запорираните
суми, да извършва разпределение и да изплаща събраните суми, аргумент за което
е разпоредбата на чл.428 ал.2 ГПК, според която поканата съдържа името и адреса
на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не
изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. Преди
изтичане на 14-дневния срок (в случая на 14.03.2021 г.) ЧСИ е наложил запор на
банкови сметки с разпореждане да му бъдат преведени указаните суми и е получил
същите по сметката си. В срок за доброволно изпълнение законът позволява на
съдебния изпълнител единствено да налага мерки за обезпечаване на дълга, без да
извършва имуществено разместване. Тъй като в срока за доброволно изпълнение са
събрани дължимите суми, то последващи изпълнителни действия, представляващи
сурогат на доброволното изпълнение, не са искани от взискателя и не са
предприемани от ЧСИ. С оглед процесуалното поведение на страните и на ЧСИ, и
при съобразяване с обстоятелството, че процесното изпълнително дело не се
отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, следва да се заключи, че в
тежест на длъжника следва да бъдат възложени разноски за дължимо на взискателя
адвокатско възнаграждение съобразно минималните размери, предвидени в НМРАВ. В
настоящото производство е налице основание за начисляване на адвокатско
възнаграждение само за образуване на изпълнително дело, но не и за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
Предвид изложеното, в тежест на
жалбоподателя следва да се възложи сума за адвокатско възнаграждение на
взискателя в размер на 200,00 лв.
По отношение на оспорването на размера на
пропорционалната такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ жалбата не основателна. Разпоредбата
на т.26 ТТР към ЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се
събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл.78 ал.1 т.1 и чл.83
ал.1 ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни
действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния
интерес. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в
изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по
изпълнението, които са за сметка на длъжника, съгласно чл.79 ал.1 ГПК, поради
което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез
съответното изпълнително действие (решение №278/25.06.2012 г. по гр.д.
№414/2012 г., ІV ГО на ВКС). Поради това, направените от взискателя разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство се включват,
както в понятието „материален интерес“ по смисъла на чл.83 ал.1 ЗЧСИ, така и в
понятието „събрана сума“ по смисъла на т.26 ТТРЗЧСИ, която е събрана чрез
извършването на съответното изпълнително действие - чл.78 ал.1 т.1 ЗЧСИ.
Съгласно т.26 Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната
сума, като в конкретния случай същата следва да се определи по правилото на б. „б“.
Предвид изложените мотиви, настоящият
въззивен състав приема, че ЧСИ неправилно е постановил отказ за намаляване на
размера на адвокатското възнаграждение, поради което отказът следва да бъде
отменен, а размерът - намален на 200,00 лв.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба,
подадена от длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
********, седалище и адрес на управление:***, по изпълнително дело
№20218500400090 на ЧСИ А.Б.с рег. №850 от РКЧСИ, отказ на съдебния изпълнител
от 12.03.2021 г. да бъдат намалени приетите за събиране разноски за
възнаграждение за процесуално представителство на взискателя К.М.А., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, партер – чрез адв. Р.М., от 350,00
лв. на 200,00 лв., като
вместо него постановява:
НАМАЛЯВА разноските,
поставени в тежест на длъжника „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, за възнаграждение за
процесуално представителство на взискателя К.М.А., ЕГН **********, съдебен
адрес: ***, партер – чрез адв. Р.М., от
350,00 лв. на 200,00 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.