Р Е Ш Е Н И Е
№
град
Добрич, 01.04.2016 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, втори състав, в открито съдебно заседание на първи март две хиляди
и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ВЕЛИКОВА
при
участието на секретаря Г.Д. разгледа гр. дело № 2293 по описа на съда за 2014г.,
докладвано от съдията и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 341 и следващите от ГПК (съдебна делба), във фазата по
допускането.
Образувано
е по повод искова молба, уточнена с молба от 21.10.2014г., на С.Е.И. ЕГН **********
***, С.Е.М. ЕГН ********** ***, Х. И.Х. ЕГН ********** ***, С.В.А. ЕГН **********
***, У.И.А. ЕГН ********** *** (живуща в РТ.), В.И.О. ЕГН ********** ***,
всички чрез адвокат М.В., с която против
А.Х.Р. ЕГН ********** ***, И.С.А. ЕГН ********** ***, Ф.Р.С. ЕГН ********** ***,
Г.С.А., родена на ***г*** (живуща в РТ.), Г.С. М. ЕГН ********** ***, Г.С.Х.
ЕГН ********** *** и К. С. М. ЕГН ********** ***, са предявени искове за делба
на недвижими имот, находящ се в град Д., жк „***”, ул. „***” № ****,
представляващ поземлен имот с идентификатор 72624.614.2308 с площ от 246 кв.м.,
трайно предназначение – урбанизирана територия, начин на тройно ползване – ниско
застрояване, ведно със сграда с идентификатор 72624.614.2308.1 с площ от 84
кв.м. с предназначение друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор
72624.614.2308.2 с площ от 11 кв.м. с предназначение друг вид производствена,
складова, инфраструктурна сграда, при законови квоти.
Изложени
са обстоятелства, че страните са съсобственици на описаните недвижими имоти,
като съсобствеността е възникнала по наследяване от техния общ наследодател А.
Х., придобил имота по силата на крепостен акт № 4936 от 23.12.1906г. за право
на собственост, установено чрез удостоверение на общинско управление. Оспорват
правото на собственост на част от ответниците -
Г.С. М., Г.С.Х. и К. С. М., удостоверено с констативен нотариален акт за
собственост по наследство и давност № 39, том VІс, д. 3274, вх.рег.№
7177/27.04.2007г. по описа на СлВп Добрич, като претендират допускане и
извършване на делба при законни квоти.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците Г.С.А., Г.С. М., Г.С.Х. и К. С.М. са
представили писмен отговор. Оспорват качеството на ищците на наследници на А. Х.
Твърдят, че А. Х. е имал двама сина – М. Х. Х., който не е имал низходящи и
праводателя на ответниците С.Х.А.; Ф. М. А. не е дъщеря на М. Х.. Оспорват
наличието на съсобственост между тях, ищците и останалите ответници с
твърдението, че имотът собственост на Г.С. М., Г.С.Х. и К. С.М., придобит по
силата на наследяване от баща им и давностно владение, което са упражнявали,
считано от 1976г., към което са присъединили и владението на своя праводател – С.Х.А.,
считано от 1957г.
В
исковата молба е заявено искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК за осъждане на
ответниците да заплащат на ищците по 200 лева на месец, считано от подаване на
исковата молба за обезщетение за лишаване от ползване съсобствения имот до
влизане в сила на решението за делба. Искането е оставено без движение с дадени
от съда указания за отстраняване на конкретно посочени недостатъци с
определение от 05.05.2015г. С влязло в сила определение от съдебно заседание на
02.06.2015г. производството по делото е прекратено в частта на искането на
ищците по чл. 344, ал. 2 от ГПК.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Безспорно е по делото, че А.
Х. е бил собственик, съгласно крепостен акт за право на собственост, установено
чрез удостоверение на общинско управление № 4396 23.12.1906г., на недвижим
имот, идентичен на заявения за делба.
Според удостоверение за наследници №
120 от 09.08.2012г., издадено от Община град Д., А. Х. ( А. Х. А.), е починал
на 20.09.1938г. (за което е съставен акт за смърт № 484 от 21.09.1938г.) и е
оставил преки наследници двама синове: М. Х. Х., роден на ***г. и С. (С.) Х.А.,
роден на ***г.
След смъртта си на 18.09.1976г., С. Х.А.
е оставил наследници: Х. С. Х. (син), починал на 10.01.1985г. и наследен от А.Х.Р.
(дъщеря); И.С.А. (син); Ф.Р.С. (дъщеря); П. С. А. (съпруга), починала на
17.12.1996г. и наследена от техните общи деца (наследници и на С. А.) – Г.С.А.
(дъщеря), Г.С. М. (дъщеря), Г.С.Х. и К. С. М.. За безспорен по делото е приет
фактът на настъпилата смърт на преживелия съпруг на Ф. М. В. – И. М. В.,
наследен от ответниците.
Представените по делото удостоверения
за наследници сочат, че след смъртта си на 07.03.1949г. М. Х. Х. е наследен от:
Р.А.Х., родена на ***г. (преживяла съпруга, починала на 07.07.1957г.) и Ф.М.В. (Ф.М.В.)
с ЕГН ********** (дъщеря, починала на 09.06.2001г.). Ищците са наследници на
последната, съгласно удостоверение за наследници № 120 от 09.08.2012г.,
издадено от Община град Д. - С.Е.И. и С.Е.М. са деца на починалия на
17.12.1994г. неин син Е. И. И.; Х. И.Х. е нейна дъщеря; С.В.А. (С.В.А.) е
дъщеря на починалата на 17.08.1999г. нейна дъщеря З. И. С. (З. И. И.; З. И. С.),
след смъртта на същата дата на нейния съпруг В.А.С. (В. Х. А.) и на дъщеря й С.В.А.
(С.В.А.); У.И.А. и В.И.О. са нейни дъщери.
Качеството на наследник на М. Х. Х. на
наследодателката на ищците Ф.М.В. е оспорено от ответниците (с оспорване и на
удостоверенията за наследници в тази част) с довода, че тя не е дъщеря на М. и Р.,
както и не е осиновена от тях. За доказване произхода на майка си с
твърдението, че тя е рождена дъщеря на М. и Р., ищците са представили акт за
раждане № 2292 от 15.10.1984г. (л. 271), съставен въз основа решение от 12.09.1984г.
по гр.д.№ 1300/1984г. на Толбухинския районен съд (л. 272). Последното е
оспорено от ответниците, невзели участие в съдебното производство по чл. 436 от ГПК (отм.). Съгласно чл. 546, ал. 3 от ГПК (аналогичен на чл. 440, ал. 3 от ГПК, отм.) решението по охранителното производство няма сила по отношение на
неучаствалите в производството заинтересовани лица, които оспорват установения
в охранителното производство факт с правно значение. При това оспорване ищците
са навели ново твърдение, а именно, че тяхната майка не е била рождена дъщеря,
а е била осиновена от М. Х. Х. и съпругата му Р.А.Х., когато е била на около 3
годишна възраст, т.е. през 1923г. в град Д.
Според отразяването в семейния
регистър, представен от ответниците (л. 139), като глава на домакинството е
записан М. Х. х.А. и като негова съпруга е записана Р. М. Х. х.А., без
отразяване за деца в семейството. Ф. И. е записана като снаха в домакинството
на И.В.А. на адрес ул. „***„ № *** в семейните регистри от 1942г., т. 7, стр.
205 (л. 362), представени от ищците. В семейните регистри от 1946г., т. 4, стр.
25 тя фигугира като съпруга на главата на семейството И. И. В. (И.М.В.) на
адрес ул. „***“ № *** (л. 363). Също като съпруга на И. И. В. тя е записана в
семейните регистри от 1958г., т. 14, стр. 124 (л. 364). Изискани са от съда и
представени от Община Д. заверени копия от страниците на регистър население на
община Добрич от 1942г. и 1946г. с вписани данни за М. Х.А. и съпругата му Р. М.
А. (л. 393 и 394). Като глава на домакинството е отразен М. Х.А., като негова
съпруга Р. М. А.; в регистъра от 1942г. са отразени и баба П. Х.А.; брат С. Х.А.
и неговите деца Х. (А.), И. и Ф. (Ф.), съпругата му П. С. Х. и техните деца Г.
и Г., както и две балдъзи. Записване на дъщеря Ф. не е отразено.
По делото са събрани гласни
доказателства.
Свидетелката А. Д. А. (посочена от
ответниците) е била съседка на С. Х.А. от 1955 година - живее на ул. „***” № ***,
къщите им били една до друга. Били близки със С. и съпругата му П. като съседи.
В къщата живеел С. със съпругата си П., а от другата страна в част от къщата
живеела жената на брат му – Р., тя гледала децата на С. от първия брак. Р. нямала
деца. Свидетелката не помни мъжа й – М. Х. Х., защото бил починал, когато тя
отишла да живее там след като се омъжила, но знае, че двамата нямали свои деца
и затова гледали децата на брат си - големите деца от първия му брак – А., И. и
Ф. Единият от наследниците на бай С. от първия му брак – синът му А. (Х.),
починал и останали И. и Ф. (Ф.). Ф. идвала при баба Р. да й помага, били
близки, но тя не й била никаква - бабата нямала деца. След смъртта на Р. свидетелката
не била виждала Ф. в имота, виждала я да си говори със С., но знае със
сигурност, че Р. не е имала свои деца и не е чувала да е осиновявала Ф. Ф. не е
живяла в къщата. Тя идвала, докато била жива баба Р., но след като починала,
свидетелката не я е виждала. Не знае къде е живяла Ф., нищо не знае за
родителите й; тя нямала роднинска връзка със семейството, а помагала в къщата.
Свидетелката Т.Ш.А. (посочена
от ищците) била чувала от баща си (брат на П.), че Ф. е била осиновена, но няма
по - подробна информация. Познавала Ф., ходила била в тях (живеела зад
Автогарата в една ниска част с мъжа си).
Свидетелката Е. Р. И. (посочена от
ищците) съобщава, че родителите й били в близки приятелски отношения с
родителите на ищците; по празници семействата били винаги заедно. Ф. и И. ***; свидетелката не познава бабата и дядото на ищците
по майчина линия. Чувала от родителите си, че Ф. е била осиновена и е отгледана
от други хора. Като ученичка свидетелката живяла на квартира по ул. „***” в Д.
и тогава починалата сестра З. й казвала, докато минавали покрай къщата, че там
са живели баба й Р. и дядо й М.. След смъртта на Х., Ф. отгледала дъщеря му А. ***.
Докато се омъжи, Ф. живяла на ул. „***” при дядо М. и баба Р. (това
свидетелката знае от самата Ф.). След като З. (З.) починала при земетресението
на 17.08.1999г., майка й Ф. много се привързала към свидетелката и й разказвала
за миналото си. Споделяла, че са я взели като малка и са я изгледали Р. и М.,
осиновили са я, пораснала е там. Не е казвала точно годините, на които е била
осиновена, но е разказвала, че са я взели, че са я осиновили, изгледали са я и
са я оженили. Ф. заминала за Турция през 1989г.
Свидетелката М. М. И. (посочена от ответниците) познава
страните от малки. Бащата на ответниците бил С., Пакизе била негова втора съпруга,
първата му жена била починала. В къщата имали две стаи от едната страна, където
живеели те, а от другата страна на къщата, в другите две стаи живеела жената на
брата на баща им Р.. Р. и М. нямали деца. Свидетелката познавала Ф. и твърди,
че не е живяла в къщата на ул. „****”. Чувала, че след като С. се оженил за
втората си жена, тя не искала да гледа трите му деца от първия брак и затова
тези деца били отгледани от Р., а Ф. ходела да й помага. Не била чувала Ф. да е
осиновена. Тя живеела на квартира в училището на пазара - „***”, останала сама,
свидетелката не знае какво е станало с родителите й.
Свидетелката Я. Й. Д. (посочена от ответниците) живее
на улица „****” № 7. За процесния имот знае, че бил на С.. От свекърва си
чувала, че семейството на брата на дядо С. не е имало деца и са помагали за
отглеждането на децата на С. от първия брак.
През 1923г., когато се твърди, че е извършено
осиновяването, Южна Добруджа е била под юрисдикцията на румънската държава.
Лицата от български произход с местожителство в Южна Добруджа са били румънски
поданици до влизане в сила на закона за уреждане на поданството в Добруджа,
утвърден с Указ № 260/16.11.1940 год., обн. ДВ, бр. 263/21.11.1940г. Съгласно чл. 1 от Закона и установения с него принцип
на местожителството за приемане на българско поданство, те стават български
поданици от 15.09.1940 година. Следователно, приложим от гледна точка на
формата за осиновяването в процесния случай е действалият към 1923 година
румънски закон. Съгласно чл. 318 – чл. 323 от Румънския граждански закон,
утвърден с Указ от 26.11.1864г., обн. на 04.12.1864г., в сила от 01.12.1865г.,
приложим за земите на Южна Добруджа през 1923г., осиновяването се допуска от
областния или от околийския съд с немотивирано определение, което се вписва в
регистъра за актовете за гражданско състояние в мястото по местожителството на
осиновителя. Налице е изискване за форма за допускане на осиновяването като
условие за неговата валидност. Ищците не са представили по делото писмени доказателства
за допуснато по установения ред осиновяване на тяхната майка от съпрузите М. и Р.
Х.. Записвания за това не се установяват и във водените в страната семейни
регистри, заверени преписи от страниците на които са представяни от страните и
са изискани от съда от Община Добрич. Нещо повече, самите ищци са инициирали
производство пред районния съд за съставяне на акт за раждане, в което са
поддържали твърдения не за осиновяване на тяхната майка, а за раждането й от
сочените за нейни родители лица. Събраните гласни доказателства, а и
поддържаните от ищците след оспорване биологичния произход на майка им, са в
насока, че Р. и М. Х. не са имали свои рождени деца. Свидетелските показания не
установяват пряко кога и при каква процедура е извършено осиновяването, а само
посочват знанието си, че Ф. е била осиновена, всъщност била е взета като малка
и отгледана от бездетните М. и Р. Х.. Нито един от свидетелите не излага
твърдение за знание, че е била проведена процедура за допускане на осиновяване
– явяване пред съдия, отразяване в регистър. Дори по факта Ф. да е живяла до
омъжването си в дома на М. Х. Х. са събрани противоречиви сведения, като само Е.
Р. И. твърди да знае от самата Ф. това. Според М. М. И., тъй като била сама
(нямала родители) тя живеела в пансион към училище в града. Липсват писмени
данни за отразяване в регистрите на населението живеенето на Ф. в едно
домакинство с М. и Р. Х.. Не е пряко доказателство за осиновяване и
представеният от ищците нотариален акт № 36, т. І, дело 49/1951г. на нотариуса
при Толбухинския околийски съд за извършена продажба от С. Х. х.А., Р. М. Х. и Ф.
М. Х. на 23.02.1951г. на техен собствен имот, съгласно крепостен акт № 301 от
20.03.1904г., при липсата на представени документи, въз основа на които актът е
съставен.
Както вече се посочи по – горе, съгласно чл. 546, ал.
3 от ГПК (аналогичен на чл. 440, ал. 3 от ГПК, отм.) решението по охранителното
производство - от 12.09.1984г. по гр.д.№
1300/1984г. на Толбухинския районен съд, няма сила по отношение на
неучаствалите в производството заинтересовани лица, които оспорват установения
в охранителното производство факт с правно значение и то не доказва оспорения
произход на Ф.М.В. от родители М. Х. Х. и Р.А.Х.. Недоказан по делото остана
твърдяният от ищците факт на осиновяване на тяхната наследодателка от
посочените лица. Регистрите на населението са основен източник на данни за
гражданското състояние на лицата и за издаването на удостоверенията за
наследници. Те се съставят въз основа други официални документи и записванията
в тях подлежат на оборване. В конкретния случай липсват записвания в регистрите
на населението за извършено осиновяване. Няма данни за провеждане на съдебно
производство по допускането му, както и за вписване в регистъра за актовете за
гражданско състояние в мястото по местожителството на осиновителите. Поради
отсъствие на преки доказателства за извършена процедура по осиновяването,
оспорването на ответниците на издадените удостоверения за наследници, сочещи Ф.М.В.
за наследница на М. Х. Х., е успешно проведено. Основателно е оспорването
качеството на ищците на наследници на М. Х. Х., респективно на А. Х., поради
което в тяхно лице не е възникнала съсобственост по отношение на заявения за
делба имот.
Поради основателност на първото възражение на
ответниците не подлежи на обсъждане наведеното от тях такова за придобиване
правото на собственост по давност. Исковете
за делба подлежат на отхвърляне. При отхвърляне на иска за делба издаденият в
полза на част от ответниците констативен нотариален акт за собственост на целия
имот не се отменя, тъй като в този случай съдебното решение отрича със сила на
пресъдено нещо претендираното от ищците потестативно право на делба, но с него
не се разрешава въпросът за принадлежността на правото на собственост върху
имота, предмет на делото.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, поради отхвърляне
на исковете, ищците следва да заплатят на ответниците разноски – на А.Х.Р. ЕГН **********
***, И.С.А. ЕГН ********** *** и Ф.Р.С. ЕГН ********** *** – 1000 лева
адвокатски хонорар; на Г.С. М. ЕГН ********** ***, Г.С.Х. ЕГН ********** *** и К.
С. М. ЕГН ********** *** – 800 лева адвокатски хонорар; на К. С. М. ЕГН **********
*** – 20 лева внесен депозит за възнаграждение за вещо лице; на А.Х.Р. ЕГН **********
***, И.С.А. ЕГН ********** ***, Ф.Р.С. ЕГН ********** ***, Г.С.А., родена на ***г***
(живуща в РТурция), Г.С. М. ЕГН ********** ***, Г.С.Х. ЕГН ********** *** и К.
С. М. ЕГН ********** *** – 60 лева депозит за вещо лице. Заплатените адвокатски
възнаграждения не са прекомерни. Съгласно чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
определеното минимално възнаграждение е 800 лева; налице е правна и фактическа
сложност на делото, което определя съответствие между упражняване на
процесуалните права и адвокатския хонорар.
На основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК ищците следва да заплатят в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ДРС държавна такса общо в размер на 90
лева – по 15 лева всеки.
Водим от изложеното, Добричкият
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.Е.И. ЕГН ********** ***, С.Е.М. ЕГН ********** ***, Х. И.Х.
ЕГН ********** ***, С.В.А. ЕГН ********** ***, У.И.А. ЕГН ********** ***
(живуща в РТурция), В.И.О. ЕГН ********** ***, всички чрез адвокат М.В., против А.Х.Р. ЕГН ********** ***, И.С.А.
ЕГН ********** ***, Ф.Р.С. ЕГН ********** ***, Г.С.А., родена на ***г***
(живуща в РТурция), Г.С. М. ЕГН ********** ***, Г.С.Х. ЕГН ********** *** и К.
С. М. ЕГН ********** ***, искове за делба на недвижими имот, находящ се в град
Добрич, жк „***”, ул. „****” № *** представляващ поземлен имот с идентификатор
72624.614.2308 с площ от 246 кв.м., трайно предназначение – урбанизирана
територия, начин на тройно ползване – ниско застрояване, ведно със сграда с
идентификатор 72624.614.2308.1 с площ от 84 кв.м. с предназначение друг вид
сграда за обитаване и сграда с идентификатор 72624.614.2308.2 с площ от 11
кв.м. с предназначение друг вид производствена, складова, инфраструктурна
сграда, при законови квоти.
ОСЪЖДА С.Е.И.
ЕГН ********** ***, С.Е.М. ЕГН ********** ***, Х. И.Х. ЕГН ********** ***, С.В.А.
ЕГН ********** ***, У.И.А. ЕГН ********** *** (живуща в РТурция), В.И.О. ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТЯТ разноски по делото,
както следва:
- на А.Х.Р. ЕГН ********** ***, И.С.А. ЕГН ********** ***
и Ф.Р.С. ЕГН ********** *** – 1000 лева
адвокатски хонорар;
- на Г.С. М. ЕГН ********** ***, Г.С.Х. ЕГН **********
*** и К. С. М. ЕГН ********** *** – 800
лева адвокатски хонорар;
- на К. С. М. ЕГН ********** *** – 20 лева внесен депозит за възнаграждение за
вещо лице;
- на А.Х.Р. ЕГН ********** ***, И.С.А. ЕГН ********** ***,
Ф.Р.С. ЕГН ********** ***, Г.С.А., родена на ***г*** (живуща в РТурция), Г.С.
М. ЕГН ********** ***, Г.С.Х. ЕГН ********** *** и К. С. М. ЕГН ********** ***
– 60 лева депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА С.Е.И.
ЕГН ********** ***, С.Е.М. ЕГН ********** ***, Х. И.Х. ЕГН ********** ***, С.В.А.
ЕГН ********** ***, У.И.А. ЕГН ********** *** (живуща в РТурция), В.И.О. ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ДРС държавна такса общо в размер на 90 лева – по 15 лева всеки.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: