№ 563
гр. Велико Търново, 08.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно гражданско
дело № 20214000500474 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 278 вр. чл. 83, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частни жалби, подадени от А. О. А. и А. С. А.
против Определение № 1000 от 29.10.2021 г. по гр.д. № 809/2021 г. по описа
на Окръжен съд Велико Търново, с което е оставено без уважение искането
им за освобождаване от заплащане на държавна такса по предявените искове
и разноски за производството. Жалбоподателите излагат идентични доводи за
неправилност на обжалвания съдебен акт – съдът е приел, че не са налице
доказателства относно здравословното състояние, семейното положение и
трудовата заетост на ищците, без да даде указания в тази насока и по този
начин ги е лишил от правосъдие. И двамата жалбоподатели не притежават
недвижими имоти, единият е с доход 600 лв. месечно, а другият – 500 лв.
месечно, които суми са под прага на минималната работна заплата и
понасянето на такси и разноски за производството биха ги поставили в много
затруднено финансово положение.
Отправено е искане обжалваното определение да бъде отменено и
съдът да ги освободи от заплащане на държавна такса по предявените искове
и разноски по производството.
Съдът, след като съобрази оплакванията в частните жалби, мотивите
на обжалвания съдебен акт и материалите по приложеното производство,
1
намира следното:
Пред Окръжен съд Велико Търново са предявени искове от А. С. А.
и А. О. А. против ЗК „Бул Инс“ АД за заплащане на обезщетения от
причинени телесни увреждания в резултат на ПТП от 06.12.2020 г., както
следва: за А.А. – сумата от 40000 лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане и сумата от 340 лв. – обезщетение за претърпени
имуществени вреди, а за А.А. – сумата от 10000 лв. – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди.
В исковата молба се съдържа особено искане за освобождаване на
ищците от внасяне на такси и разноски по производството. Представена е
декларация от А.А., в която е вписано, че той получава месечен доход в
размер на 500 лв. от работа на частно, от извършени услуги с личен труд
получава годишен доход в размер на 7000 лв., не е в граждански брак, няма
непълнолетни деца, не притежава имоти, МПС, дялове и акции в търговски
дружества, парични влогове. Не страда от заболяване, което да налага
постоянни разходи. От приложената декларация за материално и гражданско
състояние на А.А. е посочено, че той получава месечен доход от работа на
частно в размер на 600 лв., от извършени услуги с личен труд получава
годишен доход в размер на 8000 лв., не е в граждански брак, не притежава
недвижими имоти, притежава МПС Мерцедес Ц200, година на производство
1996 г., не притежава дялове и акции в търговски дружества, нито парични
влогове. Не страда от заболяване, което да налага постоянни разходи.
С Определение № 1000/29.10.2021 г. по гр.д. № 809/2021 г.
решаващият състав е приел, че към молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК не са
приложени убедителни доказателства, от които да се обоснове несъмнен
извод, че всеки молител не разполага със средства да заплати дължимите
държавна такса и разноски. Не са приложени документи, удостоверяващи
доходите на лицата, имущественото им състояние, семейното положение,
здравословното състояние, трудовата заетост, за които обстоятелства
приложената декларация не е достатъчна. Съобразно посочените в
декларациите доходи, съдът е приел, че ищците могат да заплатят таксата и
разноските. Това определение е предмет на проверка в настоящото
производство.
2
При тези изложени обстоятелства въззивният съд мотивира следните
правни изводи:
Жалбите са постъпили в срок, изхождат от процесуално
легитимирани страни, против определение, за което закона изрично
предвижда в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК възможност за обжалване, съобразно т. 5
от ТР 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, поради което същите са процесуално
допустими, и следва да се разгледат по същество.
Настоящият състав приема оспорваното определение за частично
неправилно по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2
ГПК, за да се произнесе по молбата за освобождаване от държавна такса и
разноски, съдът взема предвид следните обстоятелства: доходите на лицето и
неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация,
семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост,
възрастта и други констатирани обстоятелства, след което ги съпоставя с
дължимия размер държавна такса, за да определи налице ли е възможност на
молителя за понасянето й.
В конкретния случай към исковата молба са приложени декларации
за материално и гражданско състояние на ищците, от които се установява, че
и двамата работят частно, не са семейни и са в добро здравословно състояние.
Ищецът А. е на 18 г., няма данни към момента да посещава училище,
декларираните доходи не са по трудово правоотношение. Не притежава
имущество и имуществени права, не е семеен. Получаваният доход, според
посоченото в декларацията, е в размер на 500 лв., която сума е малко над
размера на линията на бедност за страната за 2021 г. /според Постановление
№ 265/24.09.2020 г. същият е 369 лв., считано от 01.01.2021 г./ и под размера
на минималната работна заплата. Съобразно цената на предявеният иск от
този ищец, дължимата държавна такса възлиза на 400 лв. Съпоставяйки
размера на дължимата държавна такса с общия му доход, въззивният съд
намира, че ищецът А. няма достатъчно средства, за да заплати следващата се
държавна такса за производството. Освен ниския му месечен доход, няма
данни и за имущество, от което да генерира допълнителни такива. Това
обуславя основателността на молбата му за освобождаване от държавна такса,
който извод на настоящия състав не съвпада с извода на първостепенния съд.
Същото се отнася и за ищеца А.. Той е на 26 години, доходите му също не са
3
по трудово правоотношение. Не притежава недвижими имоти, парични
влогове и дялове и акции в търговски дружества, декларира лек автомобил с
година на производство 1996 г. Декларираният месечен доход възлиза на 600
лв. от работа на частно, която сума също е под минималната работна заплата.
Според цената на предявените искове дължимата държавна такса възлиза на
1625 лв. Съпоставяйки размера на държавната такса с доходите на ищеца А.
въззивният съд счита, че и той не разполага с достатъчно средства, за да я
заплати. По тази причина молбата му за освобождаване от заплащане на
държавна такса за производството се явява основателна и следва да бъде
уважена.
По отношение на искането за освобождаване от разноски по делото и
предвид направените доказателствени искания за изготвяне на съдебно
медицинска експертиза, съдът приема, че възможностите на ищците
позволяват те да ги заплатят. От информацията в приложените декларации се
установява, че те все пак реализират доходи и въпреки, че нямат декларирани
имоти, няма данни да заплащат наем, с оглед на което месечният им доход
позволява поемане на разноските по събиране на доказателства в процеса.
Следва да се отбележи още, че те са облекчени допълнително с
освобождаване от заплащане на държавна такса по делото. Освен това,
производството е на етап, когато все още не е депозиран отговор от
ответника, за да бъде отделено спорното от безспорното и в съответствие с
това да се прецени за кои факти следва да се ангажират доказателства, поради
което не може да се предвиди размер на разноските, които жалбоподателите
предстои да направят, за да се съпостави този размер с имущественото им
състояние и да се извърши преценка дали тези разноски могат да бъдат
понесени от тях. С оглед гореизложеното, въззивният съд счита, че
обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която е оставена без
уважение молбата на А. С. А. и А. О. А. за освобождаването им от заплащане
на държавна такса за производството и вместо него да се постанови друго, с
което те да се освободят от внасянето й, а в останалата част определението
следва да се потвърди.
По изложените съображения, Великотърновски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОТМЕНЯ определение № 1000 от 29.10.2021 г., постановено по
гр.д. № 809/2021 г. на Окръжен съд Велико Търново в частта, с която са
оставени без уважение исканията на А. О. А. и А. С. А. за освобождаване от
внасяне на държавна такса за производството, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА А. О. А., ЕГН ********** от гр. Велико Търново
от внасяне на държавна такса за производството по гр.д. № 809/2021 г. на
Окръжен съд Велико Търново.
ОСВОБОЖДАВА А. С. А., ЕГН ********** от гр. Велико Търново
от внасяне на държавна такса за производството по гр.д. № 809/2021 г. на
Окръжен съд Велико Търново
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1000 от 29.10.2021 г.,
постановено по гр.д. № 809/2021 г. на Окръжен съд Велико Търново в
частите, с които са оставени без уважение молбите на А. О. А. и А. С. А. за
освобождаване от заплащането на разноски в производството по делото.
Определението в частта му, в която е отказано освобождаване от
разноски в производството, подлежи на обжалване с частна касационна жалба
пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5