М О Т И В И
към Решение от 17.12.2020 г.
по АНД № 2069/2020г., по
описа на РсРС
Русенската районна прокуратура е внесла постановление, с което се прави
предложение обвиняемият П.П.Т. да бъде освободен от наказателна отговорност ,
като му се наложи административно наказание по чл.78а НК за извършено
престъпление по чл.313, ал.1 от НПК.
Представителят на Русенската районна прокуратура
поддържа повдигнатото обвинение и моли обвиняемият да бъде освободен от
наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба в
рамките на предвидения в закона размер.
Обвиняемият пледира, съдът да произнесе решение, с което да го освободи
от наказателна отговорност и да му наложи административно наказание глоба ориентирано
към минимума.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
Обв. П.П.Т. е
роден на *** ***, български гражданин, с висше образование, женен, работи като
складов работник във ‘‘Витте Аутомотив‘‘ АД, неосъждан, с ЕГН: **********.
Той бил правоспособен водач и
притежавал Свидетелство за управление на моторно превозно средство № 24760339,
валидно до 16.10.2019г., за категориите ’’В’’ и ’’М’’.
От 2014 г. обв. Т. живеел и работел във Великобритания, където през
есента на 2016 г. подал документи за подмяна на българско му свидетелство за
управление с британско такова. На 12.10.2016г. му било издадено британско
свидетелство за управление (DRIVING
LICENCE) № TERZI609099РР9LH 05, а обвиняемият предал на властите
във Великобритания българското си свидетелство за управление.
След като се завърнал в страната, на 16.01.2017 г. обв.Т. подал в Сектор
„ПП” при ОД на МВР – Русе заявление за издаване на документ, с което поискал да
му бъде издаден дубликат на СУМПС № 24760339. В писмената декларация, която по
силата на чл.160, ал.1 от ЗДвП се дава пред началника на Сектор ПП при ОДМВР -
Русе, вписал, че е изгубил визирания документ. Освен това попълнил и представил
декларация, че обичайното му пребиваване не е в друга държава – членка на
Европейския съюз и не притежава валидно свидетелство, издадено от друга държава
– членка на ЕС, която по силата на закон – чл. 151, ал. 5 от ЗДвП се дава пред
началника на Сектор ПП при ОД МВР – Русе.
Впоследствие
на обвиняемия бил издаден СУМПС № ********* представляващо дубликат на СУМПС №
*********.
През
месец април 2017 г. в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВ – Русе постъпило изпратеното
от британските власти СУМПС № ********* с уточнението, че било подменено във
Великобритания с друго такова на държава-членка на ЕС.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът приема за установена от обясненията на обвиняемия,
свидетелските показания, справки, съдебни графологични експертизи, описаните
инкриминирани декларации, декларация за имотно и семейно положение,
автобиография и справка за съдимост.
Анализа
на всички доказателства разгледани отделно и в тяхната съвкупност, налага
следните правни изводи:
От обективна и субективна страна обвиняемият осъществил състава на
престъплението по чл.313, ал.1 от НК, тъй като на 16.01.2017 г. в гр. Русе
потвърдил неистина в 2 бр. писмени декларации, както следва:
-
от 16.01.2017 г., че притежаваното от него Свидетелство за управление на МПС №
********* е изгубено, която по силата на закон - чл.160 от ЗДвП, се дава пред
орган на властта - началника на Сектор ПП при ОД МВР – Русе, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, в случая загубване на свидетелството му за
управление,
-
от 16.01.2017 г., че обичайното му пребиваване не е в друга държава – членка на
Европейския съюз и не притежава валидно свидетелство, издадено от друга държава
– членка на ЕС, която по силата на закон – чл. 151, ал. 5 от ЗДвП се дава пред
орган на властта - началника на Сектор ПП при ОД МВР – Русе, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване не е
в друга държава членка на Европейския съюз, а е в Република България.
От субективна страна действал при пряк
умисъл — съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици, искал и целял настъпването им.
Предвид изложеното, съдът признава обв. П.П.Т. за ВИНОВЕН в извършване на това престъпление и
му налага наказание при индивидуализацията, на което съобрази, че са налице
законовите предпоставки по чл.78а НК за освобождаването му от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание глоба.
При
определяне на размера на административното наказание, съдът прие като
смекчаващи обстоятелства признаването на вината и изразеното съжаление. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие обстоятелството, че
обвиняемият е декларирал неверни данни в две декларации.
В
този смисъл следва да му бъде наложено административно наказание “Глоба” в
размер на 1500 лв, при определянето на която съдът се съобрази с имотното
състояние и доходите му.
Така определеното наказание би
постигнало целите да се поправи и превъзпита обв. П.П.Т. към спазване на
законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и да му
се отнеме възможността да върши други престъпления, както и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
При този изход на делото обв. П.П.Т.
следва да заплати в полза на ОДМВР - Русе сумата от 123,40 лева, представляваща направените на
досъдебното производство разноски за изготвените експертизи.
Така
мотивиран съдът произнесе решението си.
Районен
съдия: