Р Е Ш Е Н И Е
№ 2837/3.7.2020 г. , гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 11.06.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 15400 по описа за 2019 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 178, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е
образувано по повод предявен от ищеца В.С.В. ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес ***2А, офис 318 срещу
ответника
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" при МВР, със седалище:
гр. София бул. Мария Луиза № 46 осъдителен иск, след допуснато
изменение на исковата претенция на основание чл.214 от ГПК, както
следва:
- с правно основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР за осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата от 1663,60 лв.
- главница
, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 245 часа, за периода от 01.08.2016г. до 30.06.2019г.,
ведно със законната лихва върху сумата , считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 30.09.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Претендират се
направените по делото разноски.
Ищецът основава исковата
си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената
част на исковата молба:
Ищецът излага ,че през
периода от 01.08.2016г.
до 30.06.2019г. е полагал труд на длъжност младши инспектор в ГПУ - Варна при
РДГП - Бургас, която е на структурно подчинение към Главна дирекция
"Гранична полиция" /ГДГП/ в МВР. Твърди се, че съгласно Закона за
Министерството на вътрешните работи ищецът е със статут на държавен служител. Орган
по назначаването се явява директорът на ОДМВР- Варна по силата на чл.159, ал.1
от ЗМВР и Заповед 81213-140/24.01.2017г. на министъра на вътрешните работи,
обнародвана в Държавен вестник бр.13/2017г.
Излага се, че за процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени
при сумирано изчисляване на работното време.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Ищецът излага, че за процесния период е положил нощен труд, които часове
подлежат на преобразуване към дневен такъв, за което се дължи допълнително
възнаграждение за така положения своеобразен извънреден труд. Твърди, че за процесния период е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи уреждаща реда за
организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане,
компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурствата,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. С така приетата
Наредба въпросът с преобразуването на часовете положен нощен труд в дневни, за
разлика от действала до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. е останал
неуреден, поради което и приложение следва да намерят общите законови
разпоредби на трудовото законодателство. В тази връзка излага следните правни
доводи: В чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на РЗ при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време установени за подневно отчитане
на работното време, т.е коефициент 1.143.
Ищецът твърди, че в процесния период е положил
положил общо претендираните
часове нощен труд, който преизчислен към
дневен води до извънреден труд , който следва да бъде заплатен от ответника и
възлиза в размер на исковата сума.
С оглед на горното се
сезира съда с искане да постанови съдебно решение , с което да уважи
предявената искова претенция, както и да се присъдят сторените по делото
разноски.
Ответната страна
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ" при МВР,
със седалище гр. София бул. Мария Луиза № 46 , в срока по чл. 131 от
ГПК, е депозирала отговор на
исковата молба ,
в който се оспорва изцяло предявения иск
, както по основание , така и по размер.
Излага се, че за периода
01.08.2016 г.-30.09.2016 г. се счита, че претенцията е погасена по давност, с
оглед началната дата на депозиране на исковата молба - 30.09.2019 г.
Излага се , че е неоснователна претенцията за осъждане на ГДГП-МВР да
заплати на ищеца сумата от 1616.48 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, в размер на 248.25 часа за периода
01.08.2016 г.- 30.06.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд от 22:00ч.-06:00ч. с коефициент 1.143, ведно със законната лихва,
считано от дата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Не се оспорва обстоятелството , че за процесния
период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на сменен режим, съгласно
месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат
на това сумирано изчисляване чрез прихващане на положителните с отрицателните
разлики на отработеното време за процесния период е
формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е
заплащан , на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1,т.З от ЗМВР, като
извънреден труд. Излага се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца,
съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена
нормативната уредба по специалния Закон за МВР.
На основание чл.187 ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
Излага се, че с Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г. (обн.
ДВ, бр. 69 от 2014 г., изм. и доп., бр. 15 от 2015 г., отменена с § 4. от ДР на
наредба №8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.) министърът на
вътрешните работи е регламентирал реда, касаещ
спорния въпрос за периода от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г. Съгласно чл.31,ал.2
от Наредба №8121з-407 от 2014 г. при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се
умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период. За останалата част от процесния
период, редът е регламентиран с Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр.60 от 2 Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от
13 Декември 2016 г.) и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн.
ДВ. бр.67 от 14 Август 2018г.). Предвид
посочената нормативна база, която изчерпателно урежда основанието и редът на
изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР,
приложното поле на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ), издадена на основание Кодекса на труда (съгл. параграф 2 от ЗР
на Наредбата) се прилага единствено и само за работници и служители по трудово
правоотношение (чл. 2, ал. 2), какъвто ищецът не е бил през процесния
период.
Счита се, че Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на
тях в процесния период е действала друга нормативна
уредба, в която липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове
положен труд в дневни с определен коефициент. Налице и специална нормативна
уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и
следователно не може да намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ. Излага се, че
нощният труд (между 22:00 ч. и 06:00 ч.) не е извънреден труд. Извънреден труд
би бил налице само, ако служителят действително работи извън установеното за
него работно време. Превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел
увеличеното заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. Съгласно
ЗМВР редът за разпределяне на работното време, за неговото отчитане и за
компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно време се
определя с Наредба на министъра на вътрешните работи. Според същата тази
наредба работните смени се организират в седмичен и месечен график, изготвен от
началника на съответната структура или от служител определен със заповед на
ръководителя на съответната структура по ЗМВР. В Наредбата подробно е уреден
редът за отчитане и заплащане на положения извънреден труд - същият се отчита
почасово с протокол образец , който се изготвя от съответния ръководител на
звено и се утвърждава от ръководителя на структурата по ЗМВР. Протоколът за
полагане на извънреден труд се вписва в специална книга, като в зависимост от
вида на компенсацията на извънредния труд, екземпляр от протокола се изпраща на
съответното финансово звено или в звено „Човешки ресурси".
При така описаната нормативна уредба във връзка с полагане, отчитане и
компенсиране на положения извънреден труд от държавните служители в системата
на МВР, доколкото в претенцията си ищецът изрично е посочил, че претендира
заплащане за извънреден труд за време, попадащо в рамките на 12,24 часовите му
работни смени, се счита, че искът му е неоснователен.
Вследствие на изложеното се моли за отхвърляне на предявената исковата
претенция, като неоснователна и недоказана.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е прието
за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че между страните е съществувало
служебно правоотношение в процесния период, по което
ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност; че в процесния
период ищецът е работил на смени, като същото се потвърждава от заключението на
вещото лице и представените от страните писмени доказателства.
Спорно между
страните е какъв е размерът на дължимите от ответника възнаграждения за положен
извънреден труд, както и дали тези възнаграждения са изплатени изцяло на ищеца,
както се поддържа с отговора на исковата молба.
За
изясняване на фактическата страна на спора са ангажирани специални знания
посредством назначена съдебно-счетоводна експертиза.
От
заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира изцяло, като обективно, обосновано и базирано на обследване и
изчисления не само на база материалите по делото, но и на справка със
съхранявани при ответника протоколи и графици за положения извънреден труд в
предприятието му през исковия период, се установява, че за исковия период са
били положени от ищеца реално общо 1704 часа нощен труд. Който, ако съобразно
чл.9, ал.2 от НСОРЗ, бъде преизчислен с коефициент 1.143, възлиза общо на общо 1949
часа за периода. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден
труд от още 245 часа, заплащането на който, ако се приеме от съда за правно
дължим, следва да е в размер на 1663,60 лв.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ възприе следните изводи от правна страна:
Ищецът е предявил иск за
заплащане на възнаграждение за положен от него извънреден труд.
Съгласно чл.176 ЗМВР
„Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения“.
Сред предвидените в същия
закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3.
Според нормата на чл.187,
ал.9 ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.
В процесния период приложима към спора касаещ нощния труд полаган от служителите в МВР е Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. издадена от министъра на вътрешните работи и
уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Според чл.3, ал.3 от наредбата „При работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период“.
В Наредба № 8121з-779 /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.,
отменена с решение № 16766/10.12.2019 г. по адм. д. №
8601/2019 г. на ВАС, петчленен състав/ липсва изрична норма съответстваща на
чл.31, ал.2 от предходно действалата в периодите от 19.08.2014г. до
31.03.2015г. и от 11.07.2016г. до 02.08.2016г.
Наредба № 8121з-407 /ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г./
за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на
изрична норма, обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен
(каквато изрична забрана би била и противоконституционна), а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба касаеща служителите в
МВР следва субсидиарно да се приложи общата Наредба
за структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ
бр.( от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Действително в
чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена възможност полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата определя
допустимата продължителност на полагания нощен труд, но не изключва
възможността за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен
труд в дневен. При действието на посочената норма на чл.187, ал3, изр.4 ЗМВР е
била издадена и Наредба №8121з-407 от министъра на вътрешните работи, в която
изрично е предвидено преизчислението на часовете
положен нощен труд.
По изложените съображения
исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се
явява доказана по своето основание. При липсата на специална уредба за
служителите в МВР основание за преизчисляване
на часовете положен нощен труд е субсидиарно
приложимата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. По
отношение на претендирания размер, то същият следва
да се приеме за доказан, тъй като съответства на изчисленията направени от
вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която се кредитира от
съда.
Предвид изложеното ,
съдебният състав следва да се произнесе по направеното от ответника възражение
за изтекла погасителна давност за претендираните
възнаграждения за периода от 01.08.2016 г. до 30.09.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл.358,
ал.1, т.3 от КТ давностният срок за трудовите
спорове, които изрично не са предвидени в т.1 и т.2 – както е и в настоящия
случай с иска за неплатени трудови възнаграждения, е тригодишен. Нормата на
чл.358, ал.2, т.2, изр.2 от КТ регламентира, че посоченият давностен
срок започва да тече от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши
плащане по надлежния ред. Съгласно Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.
издадена от министъра на вътрешните работи и уреждаща реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи,
възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват в месечното
възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при своевременно
предоставяне на протоколите във финансовите звена. Следователно крайният срок
за плащане на допълнителния труд за месец август 2016 г. е краят на следващия месец септември
2016 г. и доколкото исковата молба, по повод на която е образувано настоящото
производство, е предявена в съда на 30.09.2019г., то претендираното
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.08.2016
г. до 30.09.2016 г. не се явява погасено по давност , поради което съдебният
състав намира за неоснователно правоизключващото
възражение на ответника.
По изложените съображения
исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се
явява доказана по своето основание и размер, поради което следва да бъде
уважена.
Досежно разноските:
С оглед изхода на спора, отправеното искане, представените
доказателства и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 415,74 лева с
ДДС за платено адвокатско възнаграждение , намалено до минималния размер по
чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в актуалната редакция към датата на договора за правна защита и
съдействие на ищеца по направеното от ответника възражение по чл.78, ал.5 ГПК ,
което съдът намира за основателно,
поради липса на правна и фактическа сложност на спора.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски, като предвид основателността на иска, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВРС разноски за държавна такса от 66,54 лева и 170,00 лева депозит за
вещо лице или общо разноски в размер от 236,54 лева.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" при МВР, със седалище: гр. София бул. Мария
Луиза № 46 ДА
ЗАПЛАТИ на В.С.В. ЕГН **********
***, със съдебен адрес ***2А, офис 318 следните
суми, а именно:
- сумата от 1663,60
лв. , представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 245 часа за периода от 01.08.2016г. до
30.06.2019г., , ведно със законната лихва върху сумата , считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 30.09.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението , на основание чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" при МВР, със седалище: гр. София бул. Мария
Луиза № 46 ДА ЗАПЛАТИ на В.С.В. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***2А, офис 318 сумата от 415,74
лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" при МВР, със седалище: гр. София бул. Мария
Луиза № 46 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен
съд сумата от 236,54 лв.,
представляваща дължима държавна такса за производството по делото и депозит за
вещо лице, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
решението на страните , ведно със съобщението за постановяването му, на
основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: