РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. Х., 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Х., VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20225600100148 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХІІІ,чл.124 и сл. от ГПК
Обстоятелства по исковата молба
Производството по делото е образувано по искова молба от „Лиа Ленд“
ООД,ЕИК*********,гр.С.,ул.“А.Р.“ №6 ап.11 с посочен адрес за призоваване
против Сдружение „Приятелска утеха“ ЕИК*********, гр.С.,ул.“Д.Ц.“ №4 и
НАП с искане да се признае „Лиа Ленд“ ООД за собственик на сграда с
кадастрален идентификатор 65677.701.6578.1 /шест пет шест седем седем
точка седем нула едно точка шест пет седем осем точка едно/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., общ. С., обл. Х.,
одобрени със Заповед РД-18-107/13.12.2016г. на изпълнителен директор на
АГКК, със застроена площ от 147 кв. м., етажи - 3 /три/ етажа.
Предназначение: Друг вид обществена сграда, разположена в поземлен имот
с идентификатор 65677.701.6578 /шест пет шест седем седем точка седем
нула едно точка шест пет седем осем/, по КККР гр. С., общ. С., обл. Х.,
одобрени със Заповед РД-18-107/13.12.2016г. на изпълнителен директор на
АГКК, с площ от 666 кв. м, вид на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при съседи имоти с
кадастрални идентификатори 65677.701.9262, 65677.701.6579, 65677.
701.9493,65677.701.3901, 65677.701.2901,65677.701.6580. по отношение на
НАП и Сдружение „Приятелска утеха", ЕИК *********.
Предявен е установителен иск правно основание чл.269 от ДОПК вр. с
124 от ГПК.
За да обоснове претенцията си щецът твърди,че е собственик на сграда с
кадастрален идентификатор 65677.701.6578.1 /шест пет шест седем седем
1
точка седем нула едно точка шест пет седем осем точка едно/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., обш. С., обл. Х.,
одобрени със Заповед РД-18-107/13.12.2016г. на изпълнителен директор на
АГКК. Сградата е със застроена площ от 147 кв. м., етажи - 3 /три/ етажа,
Предназначение: Друг вид обществена сграда. Сградата е разположена в
собствения му поземлен имот с идентификатор 65677.701.6578 /шест пет
шест седем седем точка седем нула едно точка шест пет седем осем/, по
КККР гр. С., общ. С., обл. Х., одобрени със Заповед РД-18-107/13.12.2016г. на
изпълнителен директор на АГКК, с площ от 666 кв. м, вид на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при
съседи имоти с кадастрални идентификатори 65677.701.9262, 65677.701.6579,
65677.701.9493, 65677.701.3901, 65677.701.2901, 65677.701.6580.
Съгласно Разрешение за строеж №156/12.11.2013 г. на Община С. е
разположена в УПИ УШ-2901 в кв. 303 по плана на гр. С.. Сградата е
въведена в експлоатация с Удостоверение за въвеждане в експлоатация
№37/10.09.2015г. на Община С..
На 04.02.2022 г., след извършване на справки на сайта на НАП в
портала за публични продажби,дружеството установило, че върху
собствената му сграда е насочено принудително изпълнение във връзка с
изпълнително дело №*********/2018 г. по описа на ТД на НАП П., офис Х.,
образувано срещу длъжник Сдружение „Приятелска утеха", ЕИК
*********.За посочените действия публичният изпълнител не е уведомявал
ищеца, което било напълно незаконосъобразно.В качеството му на трето лице
със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено
принудителното изпълнение, дружеството подало жалба срещу действията на
публичен изпълнител при ТД на НАП П., офис Х. - СТ. Ч., обективирани в
Съобщение за продажба на търг с тайно наддаване с изх. № С210026-111-
0004239/30.12.202! г.
На 28.02.2022 г. ищецът получил Решение №50/17.02.2022 г. на
заместник-директора на ТД на НАП П. И.В., с което жалбата е оставена без
разглеждане и производството по същата е прекратено.
Поради това ищецът в законоустановения срок подал настоящата искова
молба по чл. 269 ДОПК, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, с която иска да установи,
че правото на собственост върху гореописаната сграда принадлежи на „Лиа
Ленд“ ООД, а не на Сдружение „Приятелска утеха".
Ищецът сочи,че е налице правен интерес от подаване на настоящата
искова молба, тъй като дружеството е действителен собственик на имота. ТД
на НАП П., тълкувайки неправилно документите за имота, е приело, че
собственик се явява Сдружение „Приятелска утеха", което не отговаря на
обективната действителност. В резултат на това ищецът е принуден да търпи
неправомерните изпълнителни действия, насочени върху собствения му имот.
Правото на собственост върху сграда с кадастрален идентификатор
65677.701.6578.1,ищецът извежда от следните обстоятелства.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №44, том V,
рег. №4233, дело №550 от 25.07.2013 г., вписан в Служба по вписванията към
РС С. с вх. рег. №4665 от 26.07.2013 г., акт №28, том 17, дело 1179/2013 г.,
„Лиа Ленд“ ООД придобило собствеността върху имот, находящ се в
строителните граници на гр. С., а именно дворно място с площ от 666 кв. м.,
от поземлен имот 2901, за което е отреден урегулиран поземлен имот УШ-
2
2901, в квартал 303 по действащия план на гр. С., одобрен със заповед
№602/22.11.1993 г. и изменен със заповед №736/23.06.2005 г., при граници и
съседи на урегулирания поземлен имот: улица, УПИ 1-2901, УПИ 11-2901,
УПИ УИ-3010 и УПИ Х-2901 и УПИ Х1-2901, който към настоящия момент
представлява имот с идентификатор 65677.701.6578.
На 30.08.2013 г. с Нотариален акт за учредяване право на строеж върху
недвижим имот №156, том V, рег. №4816, дело №642 от 2013 г., вписан в
Служба по вписванията към РС С. с вх. рег. №5284 от 30.08.2013 г., акт №58,
том 19, дело №1377/2013 г. ищцовото дружество учредило срочно право на
строеж върху гореописания имот на Сдружение „Приятелска утеха", ЕИК
*********. Правото на строеж било уговорено със срок от 7 години, който
срок изтекъл на 30.08.2020 г. Според ищецът,считано от тази дата правото на
собственост е преминало, както по силата на закона към „Лиа Ленд“ ООД,
така и по силата на волята на страните, обективирана в нотариалния акт за
учредяване на правото на строеж.
Ищецът извежда,че съгласно чл. 65 от ЗС при учредяването на срочно
право строеж, след изтичане на срока, за който е учредено, собствеността
върху построеното преминава в патримониума на собственика на земята.
Прекратяването занапред на учреденото със срок вещно право на строеж
поради изтичане на срока, за който е установено това право, предизвиквало
автоматично и ipso jure концентриране в патримониума на собственика на
терена на правото на собственост както върху поземления имот. така и върху
построената в него сграда, правото на строеж за реализацията на която е било
учредено със срок, тоест настъпва автоматично преминаване на правото на
собственост върху постройката в патримониума на собственика на терена,
което означава, че правото на собственост върху постройката съществува,
докато съществува вещното право на строеж - чл. 65 ЗС.
В случая, видно от съдържанието на суперфицията, е уговорен такъв
срок. В нотариалният акт било посочено, че се учредява възмездно и за срок
от 7 години. След изтичането на този срок, по силата на разпоредбата на чл.
65 от Закона за собствеността и по силата на договореното в нотариалния акт
между страните, собствеността върху сградата преминава безвъзмездно върху
собственика на земята, т.е. възстановява се действието на чл. 92 от ЗС -
приращението. Такава била волята на страните при сключването на
приложения нотариален акт за учредяване на срочно право на строеж.
Въз основа на изложено напълно се доказвало, че „Лиа Ленд“ ООД е
собственик на сграда с идентификатор 65677.701.6578.1 и е напълно
незаконосъобразно насочването на изпълнение върху имота за чужди
задължения.
Ответникът Национална агенция за приходите в отговора на исковата
молба посочва,че единственото доказателство, на което ищецът обосновава
своята претенция е представеният с исковата молба нотариален акт за
учредяване право на строеж върху недвижим имот № 156/30.08.2013 г., том V,
рег. № 48126, дело № 642/2013 г. по описа на Милен Крушев, помощник-
нотариус по заместване при М.М. - нотариус с район на действие РС С.,
вписан в книгите по вписвания, водени от Служба по вписванията С. с дв. вх.
рег. № 5218/30.08.2013 г. /, с който дружеството е учредило в полза на
Сдружение с общественополезна дейност „Приятелска Утеха" с ЕИК
********* право на строеж върху собствения си поземлен имот за срок от
седем години.
3
Като се обосновава с представения нотариален акт, ищецът твърдял, че
е собственик на построената сграда, като това е станало след изтичането на
седемгодишният срок, от дата 30.08.2020 г., когато, според дружеството,
правото на собственост върху сградата е преминало по силата на закона в
патримониума на „Лиа Ленд" ООД съгласно чл. 65 от ЗС във връзка с чл. 92
от ЗС.
Ответникът извежда,че неоснователна била тезата на ищеца, че в случая е
приложима разпоредбата на чл. 65 от ЗС и правото на собственост върху
построената сграда преминава в патримониума на суперфицианта след
изтичане на седемгодишен срок от датата на учредяването, аргументирайки се
с клауза по нотариалния акт, съгласно която учреденото право на строеж се
учредява възмездно за срок от седем години. Изключение от правилото,
въведено с чл.92 от ЗС, съгласно което собственикът на земята е собственик и
на построеното върху нея сграда, е възможно само и единствено в хипотезата
на учредена суперфиция по чл.63 от ЗС, с която учредителят - собственик на
земята /суперфициант/ учредява в полза на трето лице /суперфициар/ правото
да построи сграда, върху която, след построяването, да придобие правото на
собственост. Правото на строеж било самостоятелно ограничено вещно
право, което е отделно и различно като съдържание и обем от правото на
собственост. Това право включвало правомощията на носителя му да построи
сграда в чужд имот и, в отклонение от правилото на приращението по чл. 92
от ЗС, да придобие собствеността върху постройката, както и да ползва
поземления имот с оглед предназначението на постройката. Правото на
строеж, а в равна степен и правото на пристрояване и надстрояване, е отделен
вид самостоятелно вещно право, което може да се учредява и съществува
преди да се построи съответната постройка. Това е ограничено вещно право,
което е с правомощия, които като вид и обем се различават от правото на
собственост и касае чужд недвижим имот /земя/.
От своя страна правото на собственост е пълно вещно право по
отношение на притежаваната от суперфициаря сграда. Ответникът посочва,че
правото на строеж има за притежател същото лице, което притежава
собствеността и на постройката, но не може да се отъждествява и
идентифицира с тази собственост и не е елемент от правомощията на
съдържанието й. Двете права (правото на строеж и суперфициарната
собственост, изразяваща се в правото на собственост върху постройката,
изградена вследствие упражняването на това право) имат както различен
обект, така и различно съдържание.
НАП сочи,че обект на правото на етроеж е чужд поземлен недвижим
имот (застрояваният поземлен имот), а обект на правото на собственост е
построената вече сграда. В съдържанието па правото на собственост върху
сградата се включват правомощия (чл. 64 ЗС) и ограничения (чл. 66, ал. 1 ЗС).
които не съществуват при правото на строеж преди завършването на сградата
в груб строеж.
Агенцията сочи,че различен е и правният режим, който се прилага по
отношение на двата вида вещни права. Правото на строеж може да
съществува преди да се построи сградата, т. е. преди да съществува
собственост върху нея. Неговото самостоятелно съществувание се разкрива в
това, че то може да се наследява, да се прехвърля самостоятелно, да бъде
обект на друго вещно право, каквото е ипотеката, отделено от правото на
собственост върху сградата. Вещните правомощия, произтичащи от
4
притежаването на вещното право на строеж (пристрояване, надстрояване), се
свеждат, на първо място, към правото на владение, на второ място, към
правото да се построи сграда върху терена и, на трето място, възможността да
се придобие право на собственост върху сградата, когато тя се изгради
(владение, застрояване и разпореждане с правото си). Тези правомощия
съществуват безсрочно, с изключение на правото да се построи сградата, ако
за това има срок в договора или в административния акт, с който това право
се учредява. Действително, след построяването на сградата вещното право на
строеж продължава да съществува в латентно състояние и не се погасява, но
не загубва своята самостоятелност, като при евентуално унищожаване на
сградата носителят му има отново правна възможност да построи или
възстанови сградата във вида и обема, за които е учредено това право. В този
смисъл изцяло са и мотивите на Решение № 458 от 26.V.1994 г. по гр. д. №
216/94 г., I г, о.. ВС. НАП сочи,че правото на строеж е самостоятелно вещно
право, което изключва приращението на собствеността върху постройката
към собствеността върху земята, на която същата е изградена /Решение № 153
от 07.04.2010 г. по гр.д. № 847/2009 г. на Върховен Касационен съд, Второ
гражданско отделение/.
Ответната страна извежда и че правото на строеж, като ограничено
вещно право, следва нововъзникналото право на собственост върху вече
построената сграда, като, от момента на възникването на сградата до момента
на нейното разрушаване, тези права се намират в съотношение на
акцесорност. Прехвърлянето на правото на строеж за сградата може да става
само заедно с прехвърлянето на правото на собственост върху нея. И обратно
- прехвърлянето на правото на собственост върху сградата води по
необходимост и до прехвърляне (ако прехвърлителят не е собственик на
земята), респективно до учредяване (ако прехвърлителят е и собственик на
земята) на право на строеж върху земята, независимо дали това е уговорено
изрично в акта за учредяването, респективно за прехвърлянето.
Ответникът извежда,че не правото на собственост следва правото на
строеж, а обратното - правото на строеж следва вече възникналото право на
собственост, дори последното да е възникнало вследствие от упражняване на
учредена суперфиция, поради което в никакъв случай не може да се приеме
твърдението на ищеца, че правото на собственост върху постройката
съществува, докато съществува вещното право на строеж. Това не е текстът,
нито логиката на нормативната разпоредба на чл. 65 от ЗС, не това е
съдържанието и на правото на суперфициарна собственост.
С оглед гореизложеното,извежда НАП, в никакъв случай не може да се
приеме, че с поставянето на срок по отношение на правото на строеж, правото
на собственост върху построената сграда принадлежи на суперфициаря също
за посочения срок, на основание чл. 65 от ЗС. Разпоредбата на посочената
норма сочела,че правото на собственост върху постройка е установено със
срок, след изтичане на срока собствеността върху сградата преминава
безвъзмездно върху собственика на земята. Това обаче няма как да стане по
силата на закона, а само и единствено посредством правна сделка с изричната
уговорка за срок, като тази уговорка следва да е по отношение правото на
собственост върху постройката, но не само и единствено по отношение
правото на строеж.
Така уговореният в случая седемгодишен срок в посочения нотариален
акт бил срок, касаещ учреденото право на строеж и може да бъде единствено
5
възприеман като договорена възможност на страните в този срок да се
построи съответната сграда, но не и като срок на правото на собственост
върху тази сграда, след изтичане на който да се счита, че титулярът на
правото на собственост върху постройката автоматично се променя и
сградата преминава в имуществото на собственика на земята съгласно чл. 92
от ЗС. Смисълът на тази клауза е, че правото на строеж, учредено в полза на
Сдружение „Приятелска утеха" ще се погаси, ако сградата не е построена в
посочения срок в състоянието на груб строеж по смисъла на § 5, т. 46 от ДР на
ЗУТ във връзка с чл. 181, ал. 1 от ЗУТ / в този смисъл и Тълкувателно
решение № 1 от 04.05.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г., ОСГК на ВКС/.
НАП посочва,че разпоредбите, които регламентират съдържанието на
вещните права, тяхното възникване и погасяване, не са диспозитивни, а
императивни, поради което всяко отклонение от правилото, нормирано като
изключение, следва да бъде изрично и ясно уговорено, за да се изключи
съмнението относно неговото съществуване. От така формулираната
договореност може да бъде обоснован единствено изводът, че ако
суперфициарът не построи съответната сграда в посочения срок, правото на
строеж ще се погаси, а построеното ще премине в патримониума на
собственика на земята по силата на чл. 92 от ЗС. Собственост върху сграда,
построена въз основа на учредено право на строеж, може да възникне само
ако тя е обособена като вещ, съдържаща минимални признаци за
самостоятелност, за да може да бъде годен обект на вещни права според
изискванията на съответните строителни норми и е построена в установения
срок. Естествено, спорен остава моментът доколко конкретната уговорка за
реализиране правото на строеж в рамките на седем години може да дерогира
приложението на императивната разпоредба на чл. 67 от ЗС, която предвижда
5-годишна погасителна давност в полза на собственика на земята, доколкото в
конкретния случай е неприложима договорната свобода, предвидена в чл. 9 от
ЗЗД, но въпросът доколко това отклонение от повелителна правна разпоредба
може да се приеме за действително в случая е ирелевантен.
Според ответната страна предвид на изложеното,се налага извода,че
искът е неоснователен, доколкото, за да се приеме, че действително е налице
хипотезата на чл. 65 от ЗС, е било необходимо да се уговори нарочна клауза,
съгласно която да се счита, че след изтичане на определен срок правото на
собственост върху построената сграда преминава в патримониума на
суперфицианта. Извън тази хипотеза, недопустимо било посредством
разширително тълкуване да се приема, че договарянето на срок по отношение
на правото на строеж рефлектира и върху правото на собственост на
построената вследствие на това право сграда. Двете вещни права са
самостоятелни и независими, а и не могат да се придобият повече права от
тези, които са уговорени. Същевременно липсват други доказателства, от
които да се обоснове извод, че собственикът на земята е собственик и на
построената в него сграда или дори, че се счита за такъв от посочената в
исковата молба дата - 30.08.2020 г. Напротив, от всички документи по
преписката - удостоверение за данъчна оценка, издадено от Община С., копие
от кадастрална карта с данни от КРНИ, от представените разрешение за
строеж № 156/12.11.2013 г., издадено от главен архитект на Община С.,
удостоверение за въвеждане в експлоатация № 37/10.09.2015 г., както и от
самия нотариален акт за учредяване на суперфиция, може да се обоснове
единствено изводът, че собственик на построената сграда е Сдружение
„Приятелска Утеха".
6
НАП сочи и че от приложените извлечения от информационните
системи на агенцията по данни, подадени от общини, било видно, че
недвижимият имот се води като собствен на сдружението, доколкото „Лиа
Ленд" ООД, въпреки всички свои твърдения, че е собственик на имота от
30.08.2020 г., не е декларирал този имот като собствен в съответното звено за
местни данъци и такси в Община С.. В допълнение следва да се посочи, че
изпълнението по отношение на този имот се характеризира с извършването на
редица действия, сред които е налагане на обезпечителни мерки /възбрана/,
наложени с постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с
изх. № С210026-022-0006904/05.02.2021 г., издадено от публичен изпълнител
в ТД на НАП П., ИРМ Х. и вписано в книгите по вписванията, водени от СВ
С. с дв. вх. рег. № 379/10.02.2021 г., като по отношение на него е извършен и
опис, за който е съставен протокол от 25.06.2021 г. Извършена е оценка от
независим оценител, в доклада на който подробно е описано състоянието и е
обоснована пазарната стойност на недвижимия имот, като е приложен и
снимков материал на въпросната сграда. При извършване на тези действия
нито длъжникът е направил възражение, нито трети лица са предявили
претенции по отношение на конкретния недвижим имот. Това обстоятелство е
изрично посочено в протокола, документиращ извършения опис, в същия
ясно е отбелязано от длъжника, че няма възражения, не са направени
възражения от страна и на трети лица, заявили права върху описаните вещи,
за което свидетелстват подписите на упълномощен представител на
дружеството - длъжник и на двама свидетели.
НАП твърди,че опис на недвижим имот се извършва от публичния
изпълнител само когато същият се увери, че имотът е собственост на
длъжника в деня на налагане на възбраната, като проверката се извършва по
справка от служба по вписванията, а при липса на сигурни данни за
собствеността, се взема предвид владението към деня на налагане на възбрана
/чл. 233, ал. З от ДОПК/. В конкретния случай върху имота е наложена
възбрана и това е станало на 10.02.2021 г. с вписване на ПНОМ с изх. №
С210026-022-0006904/05.02.2021 г., издадено от публичен изпълнител в ТД на
НАП П., ИРМ Х. в книгите по вписванията, водени от СВ С. с вх. рег. №
379/10.02.2021 г. Същевременно владението на имота към този момент се е
осъществявало от Сдружение „Прятелска утеха", факт, който се доказва от
всички приложени доказателства - протокол за опис, удостоверение за
данъчна оценка, справка за недвижими имоти, декларирани от собствениците
по реда на чл. 14 от ЗМДТ.
Агенцията твърди и че публичният изпълнител не е единственият, който
е приел, че спорната сграда е собственост на Сдружение „Приятелска утеха".
Други взискатели на дружеството са насочили изпълнение срещу спорния
недвижим имот по реда на ГПК и това е станало след датата 30.08.2020 г.,
когато ищецът твърди, че е станал собственик на въпросната сграда по силата
на чл. 65 от ЗС. Така, по образувано изп.д. № 20219290401899 по описа на
ЧСИ Н. К., с взискател Община С. и длъжник Сдружение „Приятелска утеха"
с ЕИК *********, е наложена възбрана върху спорния недвижим имот,
вписана в книгите по вписвания, водени от Служба по вписванията С. като
акт № 175, том 1, с дв. вх. рег. № 3416/08.10.2021 г., видно от приложената
справка от електронната база данни на имотен регистър, поддържана от
Агенцията по вписванията. Изпълнителното производство е образувано за
принудително изпълнение на задължения на Сдружение „Приятелска утеха“,
произтичащи от незаплатени данък недвижим имот и такси смет, дължими за
7
спорния недвижим имот.
По изп. д. № 20218750400598 по описа на частен съдебен изпълнител З.З., с
взискател „Евн България Електроснабдяване"АД и длъжник Сдружение
„Приятелска утеха" с ЕИК ********* била наложена възбрана върху същия
имот, същата е вписана като акт№ 151, том 1, с дв. вх. рег. № 3026/10.09.2021
г.
Възбрана по отношение на спорния имот е вписана и по изп. д. №
20218750400587 по описа на частен съдебен изпълнител З.З., с взискател
„ЕВН България Електроснабдяване "АД и длъжник Сдружение „Приятелска
утеха" с ЕИК *********, същата с вписана като акт № 131, том 1, с дв. вх. рег.
№ 2544/29.07.2021 г. Въпреки така наложените възбрани, ищецът предявява
установителен иск за право на собственост върху съответната сграда едва
когато към недвижимия имот се насочва принудително изпълнение -
публична продан по реда на ДОПК.
НАП сочи,че съдружник в „Лиа Ленд" ООД е Л.М.З. която е свързано
лице (дъщеря) с управителя на Сдружение „Приятелска утеха“ В. АВР.
Т...06.2021 г. на Директор ТД на НАП П.. Предвид така установената
свързаност между лицата НАП извежда, че е налице заинтересованост от
преустановяване на публичната продан на недвижимия имот чрез опит да се
представи в невярна светлина действителната воля на страните, изразена в
нотариалния акт за учредяване на право на строеж, единствено с цел да се
осуети предстоящата публична продан на въпросния недвижим имот. В така
представения нотариален акт липсва уговорка за срочно учредяване на
правото на собственост върху постройка, която воля следва изрично да е
изявена пред нотариус. Така изразената воля на страните по правната сделка
не подлежи на тълкуване, функцията на нотариуса в случая е свидетелстваща
и се възприема изцяло така, както е удостоверена със съответния нотариален
акт. Съгласно мотивите на ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк.д. № 11/2012 г. по
описа на ОСГК на ВКС, нотариалният акт се ползва с материална
доказателствена сила по отношение извършените от нотариуса и пред
нотариуса действия, в това число по отношение на волята, изразена пред него.
Предвид гореизложеното искът се явявал неоснователен, поради което
същият следвало да бъде отхвърлен.
Ответното Сдружение „Приятелска утеха" не представя отговор на
исковата молба и ангажира становище по делото.
В съдебно заседание страните поддържат изложените от тях тези,като
сдружението излага доводи относно основателността на иска и неговото
признаване.
Факти по делото
С нотариален акт №44 т.V рег.№4233 дело №550/2013 г. на нотариус
М.М. на 25.VII.2013 г. „Лиа ленд“ ООД придобива собствеността върху имот,
находящ се в строителните граници на гр. С., а именно дворно място с площ
от 666 кв. м., от поземлен имот 2901, за което е отреден урегулиран поземлен
имот УШ-2901, в квартал 303 по действащия план на гр. С., одобрен със
заповед №602/22.11.1993 г. и изменен със заповед №736/23.06.2005 г., при
граници и съседи на урегулирания поземлен имот: улица, УПИ 1-2901, УПИ
11-2901, УПИ УИ-3010 и УПИ Х-2901 и УПИ Х1-2901, който към настоящия
8
момент представлява имот с идентификатор 65677.701.6578.
На 30.08.2013 г. чрез нотариален акт за учредяване право на строеж
върху недвижим имот №156, том V, рег. №4816, дело №642 от 2013 г., вписан
в Служба по вписванията към РС С. с вх. рег. №5284 от 30.08.2013 г., акт
№58, том 19, дело №1377/2013 г. „Лиа ленд“ ООД учредява право на строеж
върху закупения имот на Сдружение „Приятелска утеха", ЕИК *********.
,възмездно със срок от 7 години за построяване на сграда от сутерен,три
етажа и един подпокривен етаж,разгъната площ от 768.86 кв.м. за сумата от
5 000 лева.
Съобразно разрешение за строеж №156/12.ХI.2013 г. на Община С. е
разрешен строеж „Дневен център за стари хора „Приятелска утеха“ с
възложител Сдружение „Приятелска утеха“.Видно от удостоверение
№37/10.IХ.2015 г. построената сграда е въведена в експлоатация с посочен
възложител сдружение „Приятелска утеха“.
С постановление на публичен изпълнител при ТДНАП-Х. е наложена
възбрана върху процесната сграда с идентификатор 65677.701.6578.1 по
изпълнително дело №*********/2018 г.
Представено е по делото съобщение за продажба чрез търг с тайно
наддаване от 30.ХII.2021 г. от публичен изпълнител при ТДНАП-Х. по
изпълнително дело №*********/2018 г. по реда на чл.251-254 от ДОПК на
недвижим имот при първоначална цена от 500 000 лева-сграда кадастрален
идентификатор 65677.701.6578.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. С., общ. С., обл. Х., одобрени със Заповед РД-18-
107/13.12.2016г. на изпълнителен директор на АГКК, със застроена площ от
147 кв. м., етажи - 3 /три/ етажа. Предназначение: Друг вид обществена
сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор 65677.701.6578 /шест
пет шест седем седем точка седем нула едно точка шест пет седем осем/, по
КККР гр. С., общ. С., обл. Х., одобрени със Заповед РД-18-107/13.12.2016г. на
изпълнителен директор на АГКК, с площ от 666 кв. м, вид на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при
съседи имоти с кадастрални идентификатори 65677.701.9262, 65677.701.6579,
65677. 701.9493, 65677.701.3901, 65677.701.2901,65677.701.6580.Сградата е
посочена като предназначение-Дневен център за стари хора Приятелска
утеха.
По жалба на ищцовото дружество по чл.266 ал.IV от ДОПК
зам.директорът на ТДНАП-П. с решение №50/17.II.2022 г. оставя същата без
уважение,като приема,че въпросната сграда не е собственост на „Лиа ленд“
ООД.Дружеството е заявило,че е собственик на въпросната сграда,която е
обект на изпълнение по ДОПК спрямо друг субект,поради което атакува
горното действие на публичния изпълнител за продажба на същата чрез търг.
По образувано изп.д. № 20219290401899 на ЧСИ Н. К., с взискател
Община С. и длъжник Сдружение „Приятелска утеха" с ЕИК *********, е
наложена възбрана върху спорния недвижим имот, вписана в книгите по
вписвания, водени от Служба по вписванията С. като акт № 175, том 1, с дв.
вх. рег. № 3416/08.10.2021 г., Изпълнителното производство е образувано за
принудително изпълнение на задължения на Сдружение „Приятелска утеха“,
произтичащи от незаплатени данък недвижим имот и такси смет, дължими за
спорния недвижим имот.
По изп. д. № 20218750400598 по описа на частен съдебен изпълнител
9
З.З., с взискател „ЕВН България Електроснабдяване"АД и длъжник
Сдружение „Приятелска утеха" с ЕИК ********* е наложена възбрана върху
същия имот, вписана като акт№ 151, том 1, с дв. вх. рег. № 3026/10.09.2021
г.Възбрана по отношение на спорния имот е вписана и по изп. д. №
20218750400587 по описа на частен съдебен изпълнител З.З., с взискател
„ЕВН България Електроснабдяване "АД и длъжник Сдружение „Приятелска
утеха" с ЕИК *********, същата с вписана като акт № 131, том 1, с дв. вх. рег.
№ 2544/29.07.2021 г.
Правни съображения
Предявеният установителен иск с правно основание чл.269 от ДОПК е
неоснователен и следва да се отхвърли.Заявените за защита чрез него
субективни материални права не се доказа да съществуват в патримониума на
ищеца.
Безспорно по делото е,а и в тази насока са събраните доказателства,че
процесния имот е обект на изпълнение по реда на ДОПК с предприети редица
мерки в рамките на същото,които имат за цел да осъществят правото на
вземане спрямо Сдружение „Приятелска утеха“ по отношение на негови
публични задължения;че са образувани изпълнителни производства и по реда
на ГПК спрямо това сдружение и от други субекти;построяването на
процесната сграда от сдружението и въвждането й в експлоатация по
съответния админисративен ред,наличието на същата към настоящия момент.
Чрез предявеният установителен иск ищецът „Лиа ленд“ ООД се стреми
да установи правото си на изключителна собственост върху процесната
сграда спрямо Националната агениця по приходите,като взискател по
публичното изпълнение и спрямо Сдружение „Приятелска утеха“,като
длъжник по същото.Действително дружеството ищец е трето лице на
изпълнението по ДОПК,което обосновава исковия си интерес с
твърдението,че е собственик на обекта на това принудително
изпълнение,какъвто не е сдружението длъжник и че предприетите действия в
рамките на същото накърняват правата му.
Основния и изключителен по делото въпрос е дали процесната
сграда,обект на принудителното изпълнение по ДОПК е собственост на
ищеца. Дружеството се легитимира като такъв с приетия и обсъден по-горе
нотариален акт,съобразно който на 30.VIII.2013 г. „Лиа ленд“ ООД учредява
право на строеж върху собственият си имот в полза на Сдружение
„Приятелска утеха", ЕИК *********. ,възмездно със срок от 7 години за
построяване на сграда от сутерен,три етажа и един подпокривен
етаж,разгъната площ от 768.86 кв.м. за сумата от 5 000 лева.
Този договор е с правно основание чл.63 ал.I от Закона за собствеността и
съдържа ясно очертан субективен и обективен обхват.“Лиа ленд“ ООД
учредява право на строеж върху собствения си имот в полза на
сдружението,което следва да се осъществи в срок от седем години.Този
договор не третира и няма за предмет вече построената сграда,а само правото
на строеж на същата.
Правото на строеж и правото върху сграда в чужд имот са две различни и
отделни права,които могат да съществуват едновременно.
Правото на строеж е ограничено вещно право върху чужд имот,учредено
10
от собственика на земята по отношение на същата в полза на различно от него
лице за построяване на една несъществуваща към този момент
вещ/сграда/,което е негова единствена цел и с което право се дерогира
действието на приращението по чл.92 от ЗС.
Правото на собственост върху постройка в чужд имот е цялостно вещно
право,не е с ограничено естество като правото на строеж и има за обект
съществуваща вещ.
До построяването на сградата е налично само правото на строеж,след
това възниква и право на собственост върху постройката.Двете субекивни
права съществуват паралелно.Наличната вече сграда не погасява правото на
строеж,тъй-като при пълното или частичното й погиване,правото на строеж
се активира и носителят му може да построи отново в предоставения обем
нова сграда.Следователно правото на строеж не преминава в право на
собственост върху сграда.
Обсъдения нотариален акт обхваща само и единствено право на
строеж.Съобразно волята на страните дружеството собственик на терена
учредява право на строеж,което сдружението следва да осъществи в рамките
на определия седемгодишен срок.Изтичането на този срок обаче не води до
транслиране правото на собственост върху построената сграда от
сдружението към дружеството към 30.VIII.2020 г.След тази дата учреденото
право на строеж при непострояване на сграда се погасява.В този нотариален
акт въобще не се обсъжда съдбата на самостоятелната постройка,като отделен
обект на собственост.Няма и никакво волеизявление,което да изпълва
хипотезата на чл.65 от ЗС.Същата би била налице,ако „Лия ленд“ ООД и
Сдружение „Приятелска утеха имаха изричен договор в тази насока,който да
урежда прехвърлянето на собствеността върху вече готовата сграда,като
самостоятелно и различно право от правото на строеж, от сдружението към
дружеството след изтичането на определен срок.
Съобразно удостоверение №37/10.IХ.2015 г. построената
сграда,очертана в правото на строеж, е въведена в експлоатация и същата е
собственост на сдружение „Приятелска утеха“ от този момент и до
настоящия.От този момент сдружението е титуляр на двете различни и
самостоятелни права,обсъдени по –горе-ограниченото право на строеж-до
погасяването му и правото на пълна собственост върху построената
сграда.Такава е била волята на страните съобразно обсъдения и задължителен
за тях и всички останали правни субекти договор.Правата на собственост се
извличат единствено от този договор,тъй-като това е единственото
доказателства относно действителните права на собственост.В тази насока
изложените тези от ответника НАП относно тези права,обосновани и с
приетите по делото изпълнителни производства нямат отношение.Единствено
меродавен за действителните права и отношения между сдружението и
дружеството спрямо процесната сграда е обсъдения договор,обективиран в
нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот №156,
том V, рег. №4816, дело №642 от 2013 г.
По делото няма доказано основание,което да прави ищецът титуляр на
правото на собственост върху сградата.
При тези обстоятелства ищецът „Лия ленд“ ООД,макар и собственик на
терена,не е собственик на процесната сграда,на която такъв е
сдружението.Поради това ищецът не е носител на правото на
собственост,което да е засегнато от изпълнението по ДОПК,насочено спрямо
11
сграда с кадастрален идентификатор 65677.701.6578.1 /шест пет шест седем
седем точка седем нула едно точка шест пет седем осем точка едно/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., общ. С., обл. Х.,
одобрени със Заповед РД-18-107/13.12.2016г. на изпълнителен директор на
АГКК, със застроена площ от 147 кв. м., етажи - 3 /три/ етажа.
Предназначение: Друг вид обществена сграда, разположена в поземлен имот
с идентификатор 65677.701.6578 /шест пет шест седем седем точка седем
нула едно точка шест пет седем осем/, по КККР гр. С., общ. С., обл. Х.,
одобрени със Заповед РД-18-107/13.12.2016г. на изпълнителен директор на
АГКК, с площ от 666 кв. м, вид на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при съседи имоти с
кадастрални идентификатори 65677.701.9262, 65677.701.6579, 65677.
701.9493,65677.701.3901, 65677.701.2901,65677.701.6580. по отношение на
НАП и Сдружение „Приятелска утеха", ЕИК *********.
Ето защо предявеният установителен иск е неоснователен и следва да се
отхвърли.В тази насока признанието му от ответника Сдружение „Приятелска
утеха“ не отговаря на установените факти и съответните им права.
Следва на основание чл.78 ал.III и ал.VIII от ГПК и чл.25 ал.I от
Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид степента на
фактическа и правна сложност на делото ищецът да заплати на ответната
НАП разноски в размер на 300 лева за юрисконсулт.
Водим от изложеното Окръжен съд-Х.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен и недоказан предявеният от
„Лиа Ленд“ ООД,ЕИК*********,гр.С.,ул.“А.Р.“ №6 ап.11 установителен
иск с правно основание чл.269 от ДОПК,вр. с чл.124 от ГПК против
Сдружение „Приятелска утеха“ ЕИК*********, гр.Свиленград, ул.
“Д.Ц.“ №4 и Национална агенция за приходите,Булстат *********,
гр.С.,бул.“К.Д.“ №52 за признаване на „Лиа Ленд“ ООД по отношение на
ответниците за собственик на сграда с кадастрален идентификатор
65677.701.6578.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
С., общ. С., обл. Х., одобрени със Заповед РД-18-107/13.12.2016г. на
изпълнителен директор на АГКК, със застроена площ от 147 кв. м.,
етажи - 3 етажа;предназначение: Друг вид обществена сграда,
разположена в поземлен имот с идентификатор 65677.701.6578, по КККР
гр. С., общ. С., обл. Х., одобрени със Заповед РД-18-107/13.12.2016г. на
изпълнителен директор на АГКК, с площ от 666 кв. м, вид на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м.), при съседи имоти с кадастрални идентификатори
65677.701.9262, 65677.701.6579, 65677. 701.9493,65677.701.3901,
65677.701.2901,65677.701.6580. по отношение на НАП и Сдружение
„Приятелска утеха", ЕИК *********.
12
ОСЪЖДА „Лиа Ленд“ ООД,ЕИК*********,гр.С.,ул.“А.Р.“ №6 ап.11
да заплати на Национална агенция за приходите,Булстат *********,
гр.С.,бул.“К.Д.“ №52 сумата от 300 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по въззивен ред пред
Апелативен съд-П. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Х.: _______________________
13