№ 553
гр. Варна, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500344 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 303023 от 22.11.2021г. на
„ИЗВОРОВО АГРО" ЕООД ********* със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.Майор Димитриев № 35, представлявано от управителя П.Й.Г.Г.,
чрез адв. Т.Н.-С. АК Варна, срещу Решение № 262722 от 29.10.2021г.,
постановено по гр.д.№ 12202 от 2020г. по описа на ВРС, 11-ти състав, с което
„ИЗВОРОВО АГРО" ЕООД ********* е осъдено да заплати на да заплати
на „Константинос Анастасиу - 98" ЕООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: област Сливен, община Нова Загора, с. Млекарево,
стопански двор, сумата в размер на 1541.59 лв. , представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи,
изразяващи се в неполучена и нереализирана чиста стойност на био
продукция – слънчоглед за стопанската 2016/2017г. от обработката на
поземлен имот № ***, представляващ нива с площ от 6 132 дка, пета
категория, в местност „Турски гробища", по плана за земеразделяне на
с.Изворово, общ.Антоново, при граници и съседи : № 052002, № 052003 и №
052032, поради неизпълнение на договорно задължение по договор за наем от
19.06.2012г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 5666, акт № 33, том IV
на Нотариус Е.Ш. , рег.№ 128 на НК, вписан в Службата по вписванията-
Омуртаг под вх.№ 1759, Акт № 62, том 4 на 28.06.2012г. , със срок от 7
стоп.години, считано от датата на неговото подписване, изразяващо се в
1
неосигуряване на спокойното и безпрепятствено ползване на поземления имот
в резултат на незаконосъобразно заличаване на вписването на договора за
наем в Служба по вписванията – Омуртаг, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
30.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД.
В жалбата си процесуалният представител на въззивника „ИЗВОРОВО
АГРО" ЕООД ********* счита, че решението на ВРС е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено при противоречие с
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Счита, че кредитираните от исковия съд писмени доказателства,
представени от ищеца, сега въззиваем, не удостоверяват формулираните
правни изводи.
Счита, че доколкото през стопанските 2014/2015г. и 2015/2016г., съотв
.2016/2017г. ищцовото дружеството е било лишено от правото да ползва
имотите, то следва извода, че през целия период от 2013-2017г. имотите не
биха могли да бъдат под контрола на биосертифициращото дружество, съотв.
не е доказано, че там е отглеждана биосертифицирана продукция.
Оспорва се относимостта на частен договор от 10.11.2014г. към
предмета на доказване, тъй като в него е договорена доставка на фураж за
животни, смески от зърно и люцерна, а не на монокултура слънчоглед,
какъвто е предметът на исковата претенция.
Оспорва се кредитирането на приетия по делото дневник на
стопанството (чл.27 от Наредба №4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11
Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014-2020г.) като се сочи, че
същият не е прошнурован и прономерован в единна книга и съответно не е
проверяван от сертифициращия орган и ДФ Земеделие. Съотв. оспорват се
изводите на вещото лице по проведената САТЕ като се сочи, че вещото лице е
ползвало данни от дневника, както и от ОС Земеделие гр.Антоново и ОД
Земеделие гр.Търговище, но които са общи, а не разделени за биологична
продукция и такива за стандартна.
Сочи се, че липсва основание добивите за стоп. 2016/2017г. да бъдат по-
високи от тези за предходните две години, съгл. решението, поставено по
в.т.д. № 1780/2019г. по описа на ВОС. Счита, че неправилно съдът не е
кредитирал данни, изнесени от вещото лице за понижаване на добива с 10 до
20 процента през третата година от сеитбата.
Оспорва се извода на исковия съд относно размера на уважената
претенция като се твърди, че неправилно съдът не е отчел, че в контретния
имот необработваемата площ е повече от един декар от общо 6.132 дка.
Настоява се за отмяна на решението отхвърляне на заявената искова
претенция в цялост.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна „Константинос
Анастасиу - 98" ЕООДЕИК ********* депозира писмен отговор, като
развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Настоява се за
2
потвърждаване на постановения съдебен акт. Сочи се, че представения
договор със сертифициращата фирма за биологичен контрол удостоверява
биологичното производство през периода, когато имотите са ползвани, като в
решението не е посочено, че при липса на правно основание площите са били
биосертифицирани за процесния период. Служебната бележка удостоверява
периодите на включване и изключване на имотите. Пояснява се, че договорът
с гръцкият контрагент удостоверява трайните търговски отношения и доказва
осигурения пазар на биологичните култури, като неразделна част от договора
са имотите върху които е пропусната възможността да се добие конкретната
продукция. Дневникът за агротехническите мероприятия (ATM) установява
добивите и извършените ATM за конкретните култури за имоти за
стопанската 2016/2017г. извън процесните и относно тях, когато са ползвани,
като дневникът е заверен на всяка страница от сертифициращата фирма. По
отношение размер на удовлетворената претенция се сочи, че делата са
решавани според вътрешното убеждение на всяка инстанция и събраните по
конкретното дело доказателства, като това оспорване е преклудирано, тъй
като се заявява едва с въззивната жалба.
Настоява се за потвърждаване на обжалвания съдебен акт изцяло.
Страните не са направили доказателствени искания.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взема предвид оплакванията
по въззивната жалба, събраните по делото доказателства и съобрази закона
намира за установено следното :
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от
ГПК са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното
решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси -
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата
допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 във вр.чл.82
от ЗЗД от „Константинос Анастасиу - 98" ЕООД срещу „Изворово Агро"
ЕООД за заплащане на пропуснати ползи, изразяващи се в неполучена и
нереализирана биопродукция след приспадане на разходите за производство
за стопанската 2016/2017г., в резултат от неизпълнение по договор за аренда
на земеделски земи от 27.03.2012 г. с нотариална заверка на подписите,
вписан в Служба по вписванията Омуртаг със срок от седем стопански
години.
Съгласно разпоредбата на чл.82 от ЗЗД обезщетението на отговорността
3
за вреди от виновно неизпълнение на договорните задължения обхваща
всички причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението, като при недобросъвестност на длъжника - обезщетението
обхваща всички преки и непосредствени вреди. Подлежащите на
обезщетяване имуществени вреди са претърпяна загуба и пропусната полза.
Пропусната полза се изразява в невъзможността да бъде реализиран
определен парично оценим интерес, т.е. всяка имуществена облага, която със
сигурност кредиторът би реализирал, ако неизпълнението не бе настъпило.
За успешно доказване на заявената претенция ищецът следва да
установи при условията на главно и пълно доказване наличието на валидно
облигационно отношение между страните в периода, за който се претендира
обезщетението, изправността си по него; доколкото се твърди неправомерно
прекратяване на договора преди изтичането на срока му, то ищецът следва да
докаже и този факт, както и настъпилия вредоносен резултат по основание и
размер; причинно-следствената връзка между конкретната форма на
неизпълнение по договора и претендирания вредоносен резултат. Ответникът
следва да докаже, че е бил изправна страна в облигационните
правоотношения, както и въведените правоизключващи възражения.
Така, не е спорно пред въззивната инстанция съществуването на
договор за наем от 19.06.2012г., вписан в Служба по вписвания гр.Омуртаг,
по силата на който „Константинос Анастасиу - 98" ЕООД получава от З.В.Д.
за обработка имот № *** нива с площ от 6.132 дка, пета категория по плана за
земеразделяне на с.Изворово, общ.Антоново за срок от седем години.
Установява се от представения пред исковия съд договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 80 том втори рег. №
1102 дело №258/2014г. на нотариус № 327, акт № 186 том втори дело
№371/2014г. на СВп АВп гр.Омуртаг, че посочените земеделски земи са
придобити от „Изворово Агро" ЕООД.
Не се спори, че последното дружество е подало молба за заличаване на
процесния договор за аренда, като с вписването вх. рег. № 1141/15.04.2015г.
акт № 59 том първи е заличена регистрацията му.
Видно от представено решение № 1802 от 11.05.2016г., постановено по
гр.д. № 14901/2015г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на 09.01.2017г., е
прието за установено в отношенията между страните по настоящото дело, че
между тях съществува валидно облигационно правоотношение по договора за
аренда на земеделска земя от 19.06.2012г. за процесния имот. С решението е
отменено извършеното вписване вх. рег. № 59/15.04.2015г., с което е заличен
договора от 19.06.2012г.
Видно от приетите по делото : заявление с вх. № 397 от 18.07.2016г. до
Общинска служба гр.Антоново по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр.чл.37б, ал.3
от ЗСПЗЗ за стопанската 2016/2017г.; регистрационна карта на земеделски
производител, изд. от Областна дирекция гр.Сливен на 28.02.2012г., заверена
с положен печат за периода от 2012г. до 2020г. вкл.; договор от 30.01.2013г.,
4
по силата на който „Константинос Анастасиу-98" ЕООД възлага на „Кю
Сертификейшън" АД гр.Пловдив извършването на контрол и сертификация,
съгласно Регламент ЕО 834/2007; сертификати за съответствие на дейността
биологично растениевъдство с Регламент ЕО 834/2007, изд. от „Кю
Сертификейшън" АД гр.Пловдив и валидни за периода от 2014г. до 2018г.
вкл.; служебна бележка от изд. от „Кю Сертификейшън" АД гр.Пловдив изх.
№ 139049-2/18.07.2017г. за потвърждаване на дати за включване и
изключване от системата за контрол на биологично производство на имоти,
се установява, че ищецът „Константинос Анастасиу-98" ЕООД с.Млекарево е
регистриран земеделски производител на биопродукция от мека пшеница,
ечемик, овес, люцерна, слънчоглед, ръж и ливадно сено бали на работна
площадка с.Изворово, с.Кьосевци, с.Вельово, общ.Антоново, обл.Търговище.
Съгласно посочената по-горе служебна бележка, изд. от „Кю
Сертификейшън" АД гр.Пловдив изх. № 139049-2/18.07.2017г. ПИ №046016 и
ПИ № 048017 са включени в системата за контрол на биологично
производство и са изключени от същата на 12.08.2015г., т.е. преди
прекратяване на договора от 27.03.2012г. от ответното дружество процесните
площи (вкл. нива имот № ***) за биоземеделие са били сертифицирани.
Както се установява от ангажираните писмени доказателства
вписването на договора от 19.06.2012г. е бил заличено с вписване в СВп
гр.Омуртаг от 15.04.2015г. по молба на „Изворово Агро" ЕООД, което с
влязъл в сила съдебен акт по уважен иск на „Константинос Анастасиу-98"
ЕООД с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е отменено, доколкото е
доказана липсата на основание за едностранното му прекратяване от
арендодателя.
За да обоснове наличието на данни за сигурно увеличаване на
финансовите си постъпления за периода от 2014г. до 2022г. (т.е. и през
процесния период) ищецът е представил по делото договор от 14.11.2014г.,
съгласно който е осигурил пазар на доставки от био фураж - смес от зърно и
детелина срещу сумата от 0.55 евро за килограм ежегодно до 2022г. на
чуждестранен гражданин Й.Е.К., дан.осиг. № ********** финансова
инспекция Неа Йония. В приложението към същия, разписано от двете
страни, фигурира и процесния имот, находящ се в землището на с.Изворово.
С влязло в законна сила решение по в.т.д. № 1780/2019г. по описа на
Окръжен съд Варна в полза на „Константинос Анастасиу-98" ЕООД е
присъдена сумата от 1876.42 лева, дължима от „Изворово Агро" ЕООД и
представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неполучена и
нереализирана биопродукция – слънчоглед, поради незаконосъобразно
прекратяване на договора за аренда от 19.06.2012г. за процесния имот, и
равняваща се на пропуснатата възможност за реализация на печалба от имота
чрез засяването им с био слънчоглед за стопанските 2014/2015 и 2015/2016
години.
Във връзка с поставената задача вещото лице по допуснатата и приета
съдебно-агротехническа експертиза докладва, че след постановяване
5
съдебното решение по иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК ищецът е
подал заявление за сертификация MD 10 от 18.12.2017г., като имотите са
биосертифицирани за стопанската 2017/2018г. Към настоящия момент
площите също са биосертифицирани, съгласно договор за контрол и
сертификация на биологично производство № 077389 от 04.02.2019г.,
сключен между контролен орган „Кю Сертификейшън" АД гр.Пловдив и
ищеца, като в анекс с изх. № 143909/04.02.2019г. към него фигурира и
процесния имот.
При така изложената фактическа установеност се доказват наличието на
елементите от фактическия състав на отговорността по чл.82 от ЗЗД.
На първо място се установява, че ищецът е регистриран земеделски
производител на биокултури и процесните ниви са били сертифицирани за
производство на слънчоглед. Установи се, че към момента на неправомерното
едностранно прекратяване на договора за аренда, същите са били засети от
ищеца с конкретния вид продукция. Установи се, предвид посоченото
съдебно решение на ВРС, потвърдено при въззивното му обжалване пред
ВОС, че през процесната 2016/2017г. между страните е съществувало валидно
правоотношение по договора за аренда от 19.06.2012г. Доколкото обичайната
дейност на ответника като селскостопански производител е аналогична с тази
на ищцовото дружество, то липсва основание да не приеме, че вредите като
последица от неизпълнение на задължението по договора за наем са били
предвидими за ответника. Затова и лишаването на ищцовото дружество от
реализиране на печалба за периода на договора, вкл. за процесната
стоп.2016/2017г. логично се възприема като следствие от неправомерните
действия на ответника като страна по договора за наем. В този смисъл е
налице пряка причинна връзка между вредите и неизпълнението.
По отношение размера на обезщетението за пропуснати ползи :
Липсва спор между страните, че за производството на слънчоглед в
имота през стоп.2014-2015г. са извършвани агро-технически мероприятия,
изразяващи се в оран, дискуване, сеитба и окопаване на слънчогледа в размер
на 294.33 лева, които за добиване на продукция през процесната 2016/17г.
следва отново да бъдат вложени. Договорено наемно плащане в размер на 3
лева на декар, или сумата от 18.40 лева също следва да бъде прибавена като
разход за съответната година.
Съгласно заключението на вещото лице средната цена на килограм
биологично сертифициран слънчоглед за процесната стопанска година е била
1.08 лв./кг, като при среден добив на декар от 280 кг/дка общия добив от
имота възлиза на 1 716.96 кг. В съдебно заседание вещото лице по съдебно-
агротехническата експертиза пояснява, че слънчогледът е селскостопанска
култура, чиито добиви при засяване върху същата площ на третата година
спадат с около 20 %. При съобразяване с тази характерна особеност, в
конкретния случай следва да се приеме, че общия добив от имота би бил
1 373.57 кг, при което при изкупна цена от 1.08 лв./кг и след приспадане на
разходите, вкл. плащането на наемната цена (общо в размер на 312.73 лева),
6
чистата печалба от реализацията на слънчогледа възлиза на 1170.73 лева, до
който размер искът е основателен и доказан. Това налага обжалваното
решение да бъде отменено в частта за разликата над така установения размер
до присъдената сума от 1541.59 лева и в частта за разноските.
По разноските : С оглед резултата от спора по делото ответникът дължи
сторените от ищеца в исковото производство разноски общо в размер на
556.33 лева (от които за ДТ, адв.възнаграждение и възнаграждение за вещото
лице, дт за обезпечение по висящ иск не се дължи), както и сумата от 151.89
лева, разноски във въззивното производство. Съответно на отхвърлената част
от исковата претенция в полза на ответника следва да се присъдят разноски в
исковото производство в размер на 147.46 лв. и пред въззивната инстанция в
размер на 112.76 лева.
С оглед изложените съображения, ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 262722 от 29.10.2021г., постановено по гр.д.№
12202 от 2020г. по описа на ВРС, 11-ти състав, В ЧАСТТА, с която е
присъдено обезщетение за пропуснати ползи, понесени като вреди в резултат
на неизпълнение на договор за наем от 19.06.2012г. за горница над 1170.73
лв. до присъдените 1541.59 лева, както и в частта за разноските, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98"
ЕООД, ЕИК ********* срещу „ИЗВОРОВО АГРО" ЕООД, ЕИК *********,
иск за присъждане на обезщетение за претърпени вреди в резултат на
неизпълнение на договор за наем от 19.06.2012г., изразяващи се в пропусната
полза от неполучена и нереализирана биопродукция – слънчоглед, за
стопанската година 2016/2017г. от обработката на поземлен имот № ***,
представляващ нива с площ от 6 132 дка, пета категория, в местност „Турски
гробища", по плана за земеразделяне на с.Изворово, общ.Антоново, при
граници и съседи : № 052002, № 052003 и № 052032, поради неизпълнение на
договорно задължение по договор за наем от 19.06.2012г., с нотариална
заверка на подписите рег.№ 5666, акт № 33, том IV на Нотариус Е.Ш. , рег.№
128 на НК, вписан в Службата по вписванията-Омуртаг под вх.№ 1759, Акт
№ 62, том 4 на 28.06.2012г. , със срок от 7 стоп.години, считано от датата на
неговото подписване, изразяващо се в неосигуряване на спокойното и
безпрепятствено ползване на поземления имот в резултат на
незаконосъобразно заличаване на вписването на договора за наем в Служба
по вписванията – Омуртаг, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.09.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл.
82 от ЗЗД, за горница над 1170.73 лв. до претендираните 1541.59 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ИЗВОРОВО АГРО" ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
7
„КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98" ЕООД, ЕИК *********, сторените в
исковото производство разноски общо в размер на 556.33 лева (от които за
ДТ, адв.възнаграждение и възнаграждение за вещото лице) и пред въззивната
инстанция в размер на 151.89 лева.
ОСЪЖДА „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98" ЕООД, ЕИК
*********, да заплати на „ИЗВОРОВО АГРО" ЕООД, ЕИК *********,
разноски в исковото производство в размер на 147.46 лв. и пред въззивната
инстанция в размер на 112.76 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, по арг. от чл. 280
ал. 3 т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8