О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………………../ 10 януари 2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, двадесет и втори състав, в закрито заседание
десети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка Ганчева
като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 3450 по описа за 2019 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производсството е по реда на чл. 180 ал.2 от АПК, вр. чл. 166 ал.2 от АПК.
Адм.д. № 3450/2019 г. е образувано по жалба на “Овърсийз - Хоризонт“ АД, против заповед №4966/27.11.2019г.
на кмета на община Варна, с която е одобрен окончателен проект за актуализация
на „Генерален план за организация на движението на територията на община
Варна“. В жалбата се съдържа и искане за спиране на предварителното изпълнение
на заповедта. Жалбата е депозирана пред административния орган на 10.12.2019 г.
и изпратена в АС – Варна на 16.12.2019 г. Междувременно „Овърсийз – Хоризонт“
АД е депозирало искане по чл. 180 ал.2 от АПК, вр. чл. 166 ал.2 от АПК, по
което е образувано ч.адм.д. 3418/2019 г., по което е налице произнасяне с
определение от 19.12.2019 г.
В АС – Варна е образувано адм.д. № 3541/2019 г. по жалба на „Медицински
център за специализирана извънболнична помощ – Асклепий“ ООД, представлявано от
управителя А. Н. А. против заповед №4966/27.11.2019г. на кмета на община Варна,
с която е одобрен окончателен проект за актуализация на „Генерален план за
организация на движението на територията на община Варна“. С определение № 29/7.01.2020 г. съдията
докладчик е присъединил адм.д. № 3541/2019 г. към адм.д. № 3450/2019 г.
В жалбата на „Медицински център за специализирана извънболнична помощ –
Асклепий“ ООД се съдържа искане по чл. 180 ал.2 от АПК. Жалбоподателят
поддържа, че изпълнението на акта до решаване на правния спор би причинило
значителни вреди за дейността на търговското дружество, предвид спецификата на
осъществяваната от него лечебна дейност, значимостта на вредите следва да бъде
преценявана и предвид негативния обществен ефект, който изпълнението на акта би
имало. Поддържа, че обществения интерес, по смисъла на чл. 60 ал.1 от АПК,
който се защитава с издаване на акта е съпоставим с интереса на търговското
дружество, който е накърнен, а така също с интереса на многобройните пациенти,
обслужвани от проф. А. в лечебното заведение. Въведените ограничения за достъп
до имота, в който е разкрит кабинет за извършване на извънболнична ортопедична
помощ има за пряка и непосредствена последица ограничаване правото му да
осъществява професионалната си дейност на лекар, както и правото свободно да
ползва недвижимия имот. Въведеното ограничение е във вреда на търговското
дружество и на пациентите, страдащи от ортопедични заболявания, които са трудно
подвижни. Имагинерния интерес от защита на околната среда и гарантиране на
правото на гражданите на здравословна и благоприятна среда, изцяло игнориран
при планиране на териториално- селищното устройство на града, е непълно
несъпоставим с конкретния и реален интерес на гражданите на достъп до избрано
от тях лечебно заведение и медицинска помощ.
Въведения от административния орган обществен интерес, като приоритетен
е несъпоставим с прокламирания от Конституцията принцип за защита на частната
собственост и свободен достъп до здравеопазване. Мотивите на ответника са
несъстоятелни, поради което не е ясно какъв интерес се защитава. Въведените
ограничения за лечебното заведение са по широки от тези за търговските обекти.
В случая за дружеството е наложена абсолютна забрана за достъп до собствените
обекти. Поддържа, че аргументът за защита на градската среда едва след като
ответника е разрешил строителство в Приморски парк е нелогичен. При наличие на
вече разрешени обекти на територията на
парка следва да бъде предвиден и начин са осъществяване на достъпа до тези
имоти и гарантиране на свободното им ползване. Всякакви ограничение в достъпа
на вече изградените имоти по съображения, които не са взети предвид при
планиране на територията са дискриминационни. Моли да се спре изпълнението на
оспорения акт.
В АС – Варна е образувано адм.д. № 3542/2019 г. по жалба на Е. Н. В. от гр.
Варна, против заповед №4966/27.11.2019г. на кмета на община Варна, с която е
одобрен окончателен проект за актуализация на „Генерален план за организация на
движението на територията на община Варна“.
С определение № 32/7.01.2020 г. съдията докладчик е присъединил адм.д. №
3542/2019 г. към адм.д. № 3450/2019 г.
В жалбата на Е. Н. В. се съдържа искане по чл. 180 ал.2 от АПК.
Жалбоподателката поддържа, че собствената и сграда, ведно с находящите се в нея
паркоместа попадат в обхвата на оспорената заповед. С издадения акт се засяга
законен интерес на жалбоподателката да има достъп с ППС до собствения и УПИ.
Отнета е възможността на наемателите и служителите в сградата да стигат до нея с
МПС и да ползват законно построените гаражи и паркоместа. По този начин със
заповедта се причиняват вреди, несъразмерни с преследваната цел на заповедта.
Сградата е отдадена под наем, като със издаване на заповедта се отнема
възможността на наемателите да ползват отдадените им под наем гаражи и
паркоместа, което би довело до ангажиране на договорната отговорност на В. да
заплаща неустойки на наемателите, за неизпълнение на договорите за наем и дори
за прекратяването им. По този начин В. с изпълнение на обжалваната заповед би
могло да бъдат причинени значителни и трудно поправими вреди, поради което
прави искане за спиране изпълнението на заповедта.
Ответникът – Кмета на община Варна, чрез юрисконсулт Д. поддържа, че
искането на „Медицински център за специализирана извънболнична помощ –
Акслепий“ ООД е неоснователно. Сочи, че спиране на изпълнението на акта се
допуска като временна мярка, която се налага по изключение, като жалбоподателя
следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще
последват значителни или трудно поправими вреди или че ще бъде засегнат особено
важен негов интерес. Тежестта за доказване на тази вреда е на оспорващия, като
в случая частния интерес следва да е приоритетет и противопоставим на обществения
интерес. В жалбата не е посочено в какво се изразяват значителните и
труднопоправими вреди, който ще настъпят от изпълнението на оспорената заповед.
Счита, че не е налице противопоставим частен интерес на защитения обществен
интерес. Твърдението, че биха се накърнили правата на пациентите, не води до
ограничаване правото на проф. А. да осъществява професионалната си дейност,
тези доводи касаят права и интереси на неучастващи в производството лица.
Твърди се ограничаване правото на свободно ползване на надвижимия имот, но
непосочени и недоказани са вредите, които биха настъпили в резултат на това.
Оспорва твърденията на жалбоподателите, че е налице въведена абсолютна забрана
за достъп на ППС за собственика. С цел осигуряване на възможност за обслужване
и функциониране на изградените в зоната обекти е предвиден режим за достъп на
ППС. Със заповед № 4970/2019 г. са утвърдени правила за достъп на ППС на
територията на парка. Неправилно се твърди, че е въведена забрана за влизане на
трети лица – трудно подвижни пациенти. Съгласно чл. 50 ал.2 т.3 от ППЗДвП,
поставените забранителни знаци не се отнасят за ППС, обсужващи лица,
притежаващи документ за инвалидност. Предвид изложеното счита, направеното
искане за спиране на изпълнението за неоснователно.
От представените по делото нотариален акт № 6/2010 г. е видно, че
„Медицински център за специализирана извънболнична помощ – Асклепий“ ООД е
собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, намиращ се на
етаж минус едно в сграда 1, с адрес гр. Варна, **** и реално обособен обект на
първи етаж – партер, състоящ се от стая тренажор, кабинет, баня-тоалет,
коридор, два английски двора със стълбище, със застроена площ от 80 кв.м. и два
английски двора по 18,70 кв.м. и 17,45 кв.м, ведно със 130 кв.м. ид.ч. от
дворното място. От нотариален акт №6/2012 г. се установява, че „Медицински
център за специализирана извънболнична помощ – Асклепий“ ООД е собственик на
обект в сграда с идентификатор ***, с административен адрес – Варна, ***
състоящ се от кабинет – рехабилитация, кабинет, баня, тоалет и две тераси с
обща площ от 95,26 кв.м., ведно с прилежащите му 2,8968% ид.ч. от общите части
на сградата, ведно с 85,21 кв.м. ид.ч. от ПИ.
От представения по делото нотариален акт № 40/2003 г- е видно, че Е. В.е придобила
дворно място, находящо се в гр. Варна, местност ***, с площ от 900 кв.м,
представляващо ПИ *** по КП на Приморски парк Варна. От представеното
разрешение за строеж № 178/2004 г. е видно, че на В. е разрешено да изгради
офис сграда, находяща се в УПИ ***, по плана на Приморска зона *** Варна. С
удостоверение № 122/2010 г. сградата е въведена в експлоатация. В. е
представила договор за наем от 2007 г. съгласно който е предоставила на
„Диведо“ ООД помещение на първи етаж вляво от централния вход на офис сградата.
Договора за наем е сключен две години преди въвеждане в експлоатация на
сградата. Приложен е и анекс към договора от 12.12.2007 г., отново преди
въвеждане в експлоатация на сградата.
Представен е договор за наем сключен между В. и „Вестлан мениджмънт“
ЕООД, съгласно който е отдадено под наем помещение с площ от 166 кв.м., на
трети етаж на офис сграда, ведно с две паркоместа. Договора е със срок 1
година. Представен е и анекс към договора, сключен на 18.12.2016 г. Договорите
представени от В. са със срок от 1 година, като съдържат клауза,ако в
двумесечен срок преди изтичане на срока една от договарящите се страни по него
не извести другата относно намерението си да не продължава действието на
договора, то договора се счита продължен. Представен е договор за наем сключен
на 11.07.2016 г. между В. и „Сънопта фудс българия“ ЕООД, по силата на
който е отдаден по наем офис, разположен
в Морската градина, с площ от 166 кв.м. , ведно с две паркоместа. Договора е
сключен за срок от три години, считано от 11.07.2016 г. Представен е договор за
наем от 13.01.2017 г. съгласно който В. е отдала под наем на „Брейн сторм
консулт Варна“ ЕООД офис с площ от 50.30 кв.м, ведно с едно паркомясто.
Договора е сключен за една година, като съдържат клауза,ако в двумесечен срок
преди изтичане на срока една от договарящите се страни по него не извести
другата относно намерението си да не продължава действието на договора, то
договора се счита продължен. Представен е договор за наем от 17.12.2018 г.
сключен между В. и „Рем мениджмънт“ ЕООД за помещение от 70 кв.м., ведно с
паркомясто, находящо се в административна сграда в Приморски парк. Срок на
договора една година, като съдържа клауза за продължването му. Представен е и
анекс от 1.01.2019 г.
При така представените доказателства съдът приема, че двамата жалбоподатели
„Медицински център за специализирана извънболнична помощ – Асклепий“ ООД и Е. Н.
В. са собственици на имоти попадащи в обхвата на оспорената заповед.
В случая с оспорения акт се одобрява окончателен проект за актуализация на
„генерален план за организация на движението на територията на Община Варна“ Акта е издаден на осн. чл. 8
ал.1, вр. чл. 4 ал.1 вр. чл. 15 от Наредба №1/17.01.2001 г.
С Наредба №1/17.01.2001 г. се определят
условията и редът за организиране на движението по пътищата, отворени за
обществено ползване. Съгласно чл. 2 от Наредбата организирането на движението
по пътищата трябва да осигурява: 1. бърз, безопасен и икономичен транспорт на
пътници и товари; 2. удобство на участниците в пътното движение; 3. ефективно
използване на пропускателната способност на изградената пътна мрежа и нейното
обзавеждане; 4. спазване на изискванията за опазване на околната среда и
ограничаване на вредните въздействия от автомобилния транспорт, в т.ч.
въздействия от шум, вибрации, газове и др.; 5. пълна и достоверна информация на
участниците в пътното движение за пътнотранспортната обстановка. Съдът приема, че така оспорения акт е общ.
Съгласно чл. 180, ал.1 от АПК оспорването на общ административен акт не
спира изпълнението му. В ал.2 на чл. 180 е посочено, че съдът може да спре
изпълнението и, на основанията и по реда на чл. 166, ал.2 и 3 от АПК.
Предварителното изпълнение на общите административни актове е допуснато със
самия закон. С него е установено наличие на обществен интерес, в чиято защита е
допуснато и предварителното изпълнение.
С цитираната норма законодателят не изисква да се установи, че този
надлежно установен обществен интерес е по-малко значим от личния интерес на
оспорващия.
При преценката на възможността от предварителното
изпълнение на заповедта да настъпят значителни или трудно поправими вреди
законодателят е наложил важно ограничение – фактите и обстоятелствата, въз
основа на които ще се оценява вредата да са нови, т.е. да са настъпили след
издаването на акта, когато предварителното изпълнение е по силата на закона,
какъвто е настоящият случай. Предвид изложеното и нормата на чл. 166 ал.2 от АПК, съдът приема, че доказателствата представени от жалбоподателите не
установяват факти и обстоятелства настъпили след издаване на акта.
Издаването на оспорения акт е мотивирано със спазване на изискванията
за опазване на околната среда и ограничаване на вредните въздействия от
автомобилния транспорт и нарастване на пътнотранспортната аварииност в
Приморски парк, за което с решение №1772-6 по протокол №42/01.08.2019г. на
Общински съвет – Варна е одобрен доклад за резултатите от извършена проверка за
установяване на обстоятелствата по чл.8 т.3 и т.4 от Наредба № 1 от 17.01.2001
г. за организиране на движението по пътищата. Необходимостта от актуализация се
явства от решение по т.10 по протокол №25/02.07.2019г. на ЕСУТ, както и от
решение по т.1 и т.3 от протокол №6/01.07.2019г. на Комисията по безопасност на
движението. Местността „Салтанат“ с цялата си територия и нейната мрежа от алеи
е включена в обхвата на Приморски парк с ОУП на община Варна, според който
освен историческото ядро на Морската градина, така и местност „Салтанат“ са
включени в устройствена зона Зп „градски паркове и градини за широко обществено
ползване“. С актуализацията на ГПОД се цели въвеждане на забрана за движение на
моторни превозни средства в Приморски парк обхващащ вече не само историческото
ядро на Морската градина, но и цялата местност „Салтанат“ и определяне на
подходящ часови диапазон за обслужване на обектите, находящи се там. Видно от
обяснителната записка към проекта за актуализация на ГПОД, въведена е забрана
за достъп на територията на Приморски парк с пътни знаци В2 „Забранено е влизането на пътни превозни средства в
двете посоки“ и Т 17 „Контролиран достъп“ като са посочени изключения за
определени категории лица.
За да се произнесе по направените искания съдът
съобрази, че е издадена и заповед № 4970/2019 г. от Кмета на община Варна, с
която са утвърдени Правила за достъп на ППС на територията на Приморски парк,
на осн. чл. 50 ал.2 от ППЗДвП и чл. 68 ал.1 и
ал.2 от Наредба №18/23.07.2001г.
за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Със заповедта са одобрени правила
съгласно които е осигурен достъп с ППС до територията на Приморски парк на лица
които живеят на територията му, на ППС които обслужват инвалиди, на ППС
зареждащи търговски обекти в определен часови интервал, както и на ППС които
обслужват обекти, вкл. заведения за социални, образователни и обществени
функции и организации с национално значение, на ППС на сметоизвозващите фирми,
на служебни ППС и др. Т.е. достъпа до Приморски парк е забранен с ППС, но са
регламентирани и изключения.
Жалбоподателката В. твърди, че ще претърпи вреди, тъй като част от
собствените и имоти са отдадени под наем. На първо място от така представените
договори не се налага извод, че същите са действащи и към 2020 г., отделно от
това съдът намира, че не е налице абсолютна забрана за достъп на ППС, а са
налице регламентирани изключения с цел осигуряване на възможност за ползване на
обектите намиращи се в Приморски парк, предвид предназначението им.
Доводите на „Медицински център за
специализирана извънболнична помощ – Асклепий“ ООД, че с издадения акт се
ограничава правото му на свободно ползване на имота не се споделят от съда.
Следва да се посочи, че имота на дружеството представлява търговски обект, тъй
като в него се извършват медицински услуги, т.е. за същия е предвидена възможност
за осигуряване на достъп с ППС, отделно от това е предвидена и възможност за
достъп на ППС, които обслужват инвалиди.
Доводите, че със заповедта се нарушават права на пациенти не следва да
се обсъжда, тъй като искането за спиране следва да е обосновано с накърняване
на собствени права, а не на трети лица.
В случая
опазването на околната среда и ограничаване на вредните въздействия от
автомобилния транспорт, и нарастването на пътнотранспортната аварийност в
Приморски парк е „особено важния обществен интерес“ по смисъла на чл.60 ал.1 от АПК, който се презумира предвид предприетата защита от законодателя чрез
въвеждане с разпоредбата на чл.180 ал.1 от АПК на предварително
изпълнение на общия административен акт. В тежест на молителя е да
докаже, че вредата от предварителното изпълнение ще е толкова значителна или
трудно поправима, че би могла да се противопостави и да има превес над особено
важния обществен интерес. Правото на гражданите здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените
стандарти и нормативи е гарантирано в чл.15 от Конституцията. Защитата на това
право е обвързана със задължение на държавата да осигурява опазването на околната среда,
регламентирано в чл.15 от Конституцията на Република България. Опазването на околната
и на градската среда е предмет на защита и от правото на ЕС и винаги
представлява надделяващ обществен интерес над упражняването на дейност по
предоставяне на услуги. Свободата на
търговия и услуги може да бъде ограничена с цел опазване на околната и градска
следа Съгласно Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
12.12.2006 г. относно услугите на вътрешния пазар, „концепцията за „наложителни причини, свързани с обществения интерес“,
която се посочва в някои разпоредби директивата, е развита от Съда на
Европейските общности в неговата практика по членове 43 и 49 от Договора. По
тълкуване на директивата е постановено решение
на Съда на ЕС по дела C‑360/15
и C‑31/16, според което: „Чл. 15, § 1 от Директива 2006/123
допуска достъпът до или упражняването на
дейност по предоставяне на услуга да зависи от спазването на такова
териториално ограничение, стига да са изпълнени условията за недискриминация,
необходимост и пропорционалност, предвидени в чл.15 § 3 от нея.
Съдът като взе предвид, че са приети правила за достъп на ППС на
територията на парка, намира, че по отношение на двамата жалбоподатели не е
налице дискриминационно отношение, липсва твърдяната пълна забрана за достъп до
имотите им.
Предвид вида на оспорения акт, във всички случаи частният интерес на
жалбоподателите следва да е приоритетен и противопоставим на обществения
интерес. В материалноправен аспект, вредата за жалбоподателите трябва да е
имуществена, значителна или да има такова отражение за тях, че те трудно да могат
да я поправят. В конкретния случай в исканияна им за спиране предварителното
изпълнението на процесната заповед, не са представени доказателства за наличие
на значителни и трудно поправими вреди, от които да се направи извод за интерес
по-значим от обществения.
Воден от изложеното и на основание чл.166 ал.4 във връзка с ал.2 от АПК
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искане на „Медицински център за специализирана извънболнична помощ –
Асклепий“ ООД и Е. Н. В. за спиране на допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на заповед №4966/27.11.2019г. на кмета на община
Варна, с която е одобрен окончателен проект за актуализация на „Генерален план
за организация на движението на територията на община Варна“.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от
съобщаването му пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: