О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№2080 23.10.2020 година гр.Бургас
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми състав
На двадесет и трети октомври две хиляди и
двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател:…Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова,
като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
административно дело № 2184 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.203 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ).
Първоначално е образувано в Административен съд - София-град (АССГ) като
адм.д.№ 2561/2020г., по искова молба подадена
от името на 31 физически лица, с общ пълномощник – адвокат Н. Х., с която е
предявен иск против Националната агенция за приходите, ЕИК-*********, гр.София,
бул.Княз Александър Дондуков № 52, за обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на по 1000лв. за всеки от ищците, или 31`000лв., като
твърдението е, че вредите са причинени от незаконосъобразно бездействие на НАП,
довело до неправомерно придобиване и разпространение на личните данни на лицата,
посредством допуснато на 15.07.2019г. изтичане на информация от електронните
масиви на НАП.
Производството
по това дело е било разделено от АССГ с определение от 27.05.2020г., като по
него е останал за разглеждане само искът от първия ищец, а за останалите ищци
са били образувани отделни дела.
За ищеца
С.С.Л., ЕГН-**********, с посочен адрес: ***, пред АССГ е било образувано ново
адм.д.№ 4526/2020г. Съдията-докладчик по това дело е изискал служебно
удостоверение за постоянния и настоящият адреси на ищеца. Видно от извършената
справка, С.Л. е с постоянен адрес *** от 07.01.2019г. и с настоящ адрес в САЩ
от 13.01.2016г.
С
определение № 7889/16.10.2020г. производството по адм.д.№ 4526/2020г. е било
прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Административен съд - Бургас с мотив,
че мястото на увреждане е мястото, където лицето пребивава, доколкото в
исковата молба е посочен гр.Бургас за негов адрес. Направена е и привръзка с
постоянния адрес на ищеца, който също е на територията на област Бургас.
След получаването на делото, то беше образувано под настоящия номер като
адм.д.№ 2184/2020г.
При внимателна преценка на подсъдността настоящият съдебен състав намери,
че делото не е подсъдно на Административен съд - Бургас, а на АССГ на основание
чл.7 от ЗОДОВ, според който подсъдността е изборна, като ищецът има правото да
избере дали да предяви иска си пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия си адрес. В случая, нито мястото на увреждането, нито настоящия адрес
на ищеца са в района на Административен съд - Бургас.
Възможност за определяне на подсъдността по постоянен адрес в чл.7 от ЗОДОВ
няма, поради което предвид, че настоящият адрес на ищеца е в чужбина, компетентен
при приложение на чл.133, ал.1 от АПК е АССГ.
По важното в случая е, че подсъдността е изборна и ищецът е избрал да
предяви иска си по мястото на увреждането, което по мнение на съдебния състав е
в гр.София.
За да се прецени мястото на увреждане при определянето на местно
компетентен съд съгласно чл.7 от ЗОДОВ
следва, с оглед твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба
и данните по делото, да се прецени къде са причинени вредите. Местоустановяване
на конкретната претендирана вреда или къде са претърпени вредите е без значение
за местната подсъдност. Местоизвършването на увреждащото действие е от значение
за привръзката по чл.7 от ЗОДОВ. Мястото
на увреждане по смисъла на чл.7 от ЗОДОВ при предявен иск с правно основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е мястото, където е издаден незаконосъобразният акт или
където са извършени незаконосъобразните действия. (вж. определение № 12124/30.09.2020г. на ВАС по адм.д.№ 9990/2020г., III о.;
определение № 16428/03.12.2019г. на ВАС по адм.д.№ 13033/2019г., III о.). Така определената подсъдност е в съответствие с общата подсъдност по
чл.115 от ГПК по искове за вреди от непозволено увреждане по чл.45 и сл. от ЗЗД,
предвидена с израза „ … и по
местоизвършването на деянието“. Както в теорията (виж "Българско гражданско процесуално
право", автор проф. д-р Живко Сталев, девето допълнено и преработено
издание, издателство "Сиела", стр.137), така и в практиката на
ВКС (определение № 105/12.12.1984 г. по
гр.д.№ 941/1984 г., IV г.о.; определение № 350/24.06.2011г. по ч.гр.д. №
325/2011г., III г.о. и др.) се приема, че за местоизвършване на
деянието се счита мястото, където е извършено виновното поведение, но не и
мястото, където са настъпили вредоносните му последици, ако то е различно от
мястото на деянието. Противното разбиране би обезсмислило изборната подсъдност,
защото ако мястото на увреждане съвпада с мястото на търпене на вредите, то
тогава това място в болшинството от случаите ще съвпада и с настоящия адрес или
седалището на увредения.
В случая ищецът твърди, че вредите
са му причинени от незаконосъобразно бездействие на НАП, с което агенцията е
допуснала изтичане на лични данни от електронните си масиви. Тоест мястото на
увреждането са сървърите на НАП, без допълнителна конкретизация. При това
положение и доколкото искът е предявен против самата агенция, която юридически
е ситуирана в гр.София, би следвало да се приеме, че увреждането е извършено
именно в столицата. Затова, следва да бъде уважено правото на ищеца да избере като
местно компетентен съд, този по мястото на увреждането, а именно Административен
съд - София-град.
Поради изложеното, делото следва да се изпрати на Върховния административен
съд за определяне на подсъдността.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.135, ал.5, вр. ал.3 от АПК,
Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА спор за подсъдност между Административен съд - Бургас и Административен съд -
София-град по определяне на компетентния съд да разгледа исковата молба на С.С.Л., против Националната агенция за приходите.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 2184/2020г. по описа на Административен съд - Бургас.
ИЗПРАЩА делото на
Върховния административен съд за произнасяне по повдигнатия спор за подсъдност
и определяне на компетентния съд да разгледа исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: