№ 112
гр. Враца, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Гергана Р. Петрова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Административно
наказателно дело № 20251420200122 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ДП „Национална компания“ Железопътна инфраструктура“,
регионално поделение ЖП Секция гр.Враца, представлявано от директора ***,
упълномощен с пълномощно от 19.08.2024г., като правоприемник на МЖПС Плевен, против
Електронен фиш № **********/03.06.2022 г. , издаден от Агенция „Пътна инфраструктура”
гр.София за нарушение, установено от ел.система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1
ЗП № E14F12680DED307BE053021F160A7AE4/ 03.06.2022 г., с който ЕФ на поделението му
е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500 лева за
нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б ЗДвП.
В жалбата се сочи, че издаденият ел.фиш е незаконосъобразен, необоснован и
неправилен, постановен при нарушаване на административнопроизводствените правила и
материалния закон. Законодателят към датата на извършване на нарушението бил
предвидил възможност за санкциониране с фиш на нарушения по чл.179 ал.3, но не и на
нарушения по чл.179 ал.3б ЗДвП /чл.189ж ал.1 ЗДвП, редакция към датата на извършване на
нарушението/. Първата разпоредбата касаела „водач“ на ППС, а втората – „собственик“.
Процедурата за налагане на наказания по чл.179 ал.3б ЗДвП била предвидена в чл.189е
ЗДвП, и тя не предвиждала издаване на фиш,а само на акт и НП. Разширително тълкуване на
разпоредбата било недопустимо. Разпоредбите на чл.167а ЗДвП уреждали правата и
задълженията на АПИ при осъществяване контрол върху заплащане на съответната пътна
такса по чл.10 ал.1 ЗП,но не и при процедурата по издаване на АУАН и ЕФ.Като е издал ЕФ
за нарушение по чл.179 ал.3б ЗДвП, АНО бил допуснал съществено процесуално
1
нарушение.Поддържа се,че не била изяснена достатъчно ясно фактическата обстановка,при
която е извършено нарушението.
Прави се възражение, че процесното ППС било снабдено с бордово устройство,което е
отговаряло на съответните технически изисквания за целите на ТОЛ таксуването, а ако
такова не било отчетено,то причината евентуално била техническа неизправност,или липса
на обхват,за които жалбоподателят не носи отговорност. Жалбоподателят имал сключен
договор с дружество, предоставящо услуга за ел.събиране на такса за изминато разстояние.
Излага се, че АНО не бил взел предвид разпоредбите на Р/ЕО/2020/2004, които давали
възможност за предеклариране на данни. Разпоредбите на цитирания Регламент имали
директно приложение и не бил спазен чл.2 пар.7 за уведомяване на жалбоподателя за
евентуалната неизправност на бордовото устройство/с който било синхронизирано
изменението на чл.10б ЗП/ . Не бил спазен принципа за съразмерност- чл.179 ал.3б ЗДвП
противоречал на чл.9а от Д 1999/62 на ЕО на ЕП и С. Предвиденото наказание по
българското право несъответствало на принципа на пропорционалност,който не допускал
фиксирана глоба за всички нарушения,независимо от характера и тежестта им.В този смисъл
била и практиката на Съда на ЕС, чийто решения били задължителни за българските
съдилища съгл.чл.633 ГПК. Цитира се практика в тази насока. Прави се искане за отмяна на
фиша. Излагат се подробни доводи и съображения. Претендират се разноски.
При гледане на делото жалбоподателят, чрез процесуален представител поддържа
жалбата така както е подадена.
Ответникът - Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ гр.София оспорва жалбата.
Моли обжалвания ЕФ да бъде потвърден. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на жалбоподателя. Претендира разноски- юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена
е в преклузивния 14-дневен срок, предвиден в чл.189 ал.8 от ЗДвП вр.чл.59 ал.2 ЗАНН, от
лице, имащо право и интерес от обжалване, и против акт от категорията на обжалваемите -
ЕФ.
Съгласно чл.9 от Закона за железопътния транспорт, ДП“НКЖИ“ е със статут на
държавно предприятие по чл.62 ал.3 от ТЗ, т.е. юридическо лице със седалище - София,
което управлява предоставеното му имущество- публична и частна държавна собственост.
Това имущество се предоставя от държавата за изпълнението на предмета й на дейност с
решение на МС. Съгласно чл.50 от Правилника за устройството и дейността на ДП“НКЖИ“
/редакция в сила от 01.01.13 г./, организационната структура на държавното предприятие
включва определени регионални поделения, между които и Железопътна секция-Враца. Без
да представляват клонове на търговското предприятие по смисъла на ТЗ, съгласно чл.51, т.1-
т.5 от горепосочения устройствен правилник, въпросните регионални поделения се явяват
самостоятелни разпоредители с бюджетни средства /“от държавния бюджет и бюджета на
НОИ“/, водят самостоятелно счетоводство, регистрират се в „Булстат“ и пр.. Представляват
се от Директор, който на свой ред има съответни организационни, управленски и
представителни правомощия, посочени в устройствения правилник.
2
През годините назад във времето, част от организационната структура на
ДП“НКЖИ“ и нейно регионално поделение е била и Механизирана железопътна секция-
Плевен. По решение на УС на ДП“НКЖИ“ от 19.09.2012 г. обаче, въпросната ЖП секция-
Плевен е закрита, като промените са отразени в Правилник за изменение и допълнение на
горепосочения устройствен правилник, обн.ДВ бр.99/14.12.12 г. Същевременно съгласно
Заповед №2119/17.12.12 г. на Генералния директор на ДП“НКЖИ“, персонала,
дълготрайните материални и нематериални активи и инвентар от закритата МЖС-Плевен
преминават към ЖС-Враца, което решение също е намерило отражение в горепосочените
изменения на устройствения правилник. Като краен правен резултат, Железопътна секция -
Враца се явява правоприемник на закритата механизирана Железопътна секция -Плевен за
всички активи и пасиви на движимо имущество, обем трудово-правни отношения с налични
работници/служители и др.
При така проследеното съдържание на релевантната нормативна уредба, настоящият
съдебен състав приема, че Железопътна секция-Враца се явява универсален правоприемник
на закритата МЖПС Плевен и има правен интерес да обжалва чрез представляващия я
директор, съответни правораздавателни актове, засягащи правата й, както в конкретния
случай.
След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Независимо, че още от 2013 г., Железопътна секция- Плевен като регионално
поделение на ДП“НКЖИ“ не съществува в правния мир, в регистрите на МВР, същата се
води регистриран собственик на ППС-т.а.„***“ с рег.№***, с технически допустима
максимална маса 38000 кг, брой оси 3, екологична категория Евро 4, без ремарке.
От изложеното в ел.фиш се установява,че на 03.06.2022г. в 07,29ч. в Община Враца е
установено нарушение № E14F12680DED307BE053021F160A7AE4/ 03.06.2022г., с т.а.м.
„***“ с рег.№***, с технически допустима максимална маса 38000 кг, брой оси 3,
екологична категория Евро 4, без ремарке,за движение по път I-I км 8+130, с посока
нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10 ал. 1. т. 2 от Закона за
пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването.
Нарушението е засечено с контролно устройство с идентификатор №20611 (АПИ),
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1
ЗП,намиращо се на път I-1 км.8+130 с посока нарастващ километър,община Враца.Като
собственик и ползвател на ППС в ел.фиш е посочен МЖПС Плевен,правоприемник на която
се явява жалбоподателя Ж П Секция Враца,поделение на ДП“НКЖИ“,както вече се посочи.
Констатираното нарушение е посочено в ЕФ като такова по чл.102 ал.2 ЗДвП.
Отразено е, че процесният фиш е издаден при условията на чл.189ж ЗДвП,и,че за
нарушението бил генериран доказателствен запис в системата по чл.167a ал.3 от ЗДвП със
3
съответен номер на нарушението .
Като резултат от тази фактическа обстановка на 03.06.2022г. год. е създаден
процесния ел.фиш, който е надлежно връчен на нарушителя, като последният го е подписал
без възражения, видно от представената обратна разписка, и не е правил искане за
анулирането му. При извършената проверка, както се посочи, е установено, че за процесното
ППС, за дата 03.06.2022 г. няма получени тол декларации и маршрутни карти и не е
получено надлежно плащане в АПИ за сегмента на рамката, на която е отчетено
нарушението чрез контролното устройство с идентификатор 20611/АПИ/.
Въз основа на така приетото нарушение по чл.102 ал.2 ЗДвП, на нарушителя с ЕФ е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500 лева на
основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства, вкл.и от справката от ел.система за събиране на пътни
такси по чл.10 ал.1 ЗП,и не се оспорва и от страните.
По делото са събрани следните релевантни писмени доказателства:пълномощно от
19.08.2024г.,УАС на ДП“НКЖИ“,справки от АВ,регистър Булстад за субект-ЖПСекция
Враца и МЖПС Плевен,електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата № ********** , обратна разписка с № R PS 1618 OOYE2L 7 за връчване на
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
********** ,препис от протокол № 245/19.09.2012г. от заседание на УС,копие от ДВ
бр.99/2012г.,препис от заповед № 570/18.12.2012г.на директора на ЖПС Враца,заповед №
196/19.12.2012г.на директора на ЖПС Враца,приемо-предавателен протокол от 31.01.2013г. с
приложение инвентарен опис,протокол № 28765/21 от заседание на Управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура“, проведено на 09.09.2021 г.,заповед №
2119/17.12.2012г.,заповед № РД-11-983/ 13.09.2021 г., с която са утвърдени образци на
електронни фишове за налагане на глоба/имуществена санкция за нарушение, установено от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
както и самия образец, касаещ процесния случай ,създаден доклад от електронната система
за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179,
ал. 3 - Зв - извл
ечение, свидетелство за регистрация на ППС с peг. № *** – извлечение,статично
изображение във вид на снимков материал на пътно превозно средство с per. № *** - 2 бр.
снимки, пълномощно с изх. № П-143/14.05.2024 г. ,тристранен договор за предоставяне на
услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с приложени към него
приложение и общи условия на „Интелигентни трафик системи“АД за електронно
събиране на пътни такси на база изминато разстояние на база тристронен договор,справка
за нарушения,писмо от АПИ изх.№ 11-00-32/20.02.2025г. и № 11-0038/26.02.2025г. с
приложена схема на участъка.,пълномощни.
4
При гореустановената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана от легитимирана страна, в предвидения от закона преклузивен
срок, и срещу акт от категорията на обжалваемите – ел.фиш, поради което се явява
процесуално допустима .
Ел.фиш е издаден по предвидения в чл.189ж ЗДвП ред от компетентен орган,
съобразно разпоредбата на чл.10 ал.10 от ЗП, установяваща, че Агенция „Пътна
инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на
пътните такси, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането,
функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.
Нарушението е установено и заснето по установения в чл.167а ал.3 ЗДвП ред и
начин. Спазена е предвидената от закона писмена форма. Изискванията към процедурата по
връчването на ел.фиш също са спазени. Ел.фиш формално съдържа всички необходими
реквизити, съобразно изискванията на чл.189ж ал.1 ЗДвП.Не са налице формални пороци от
външна страна,които да обосновават неговата незаконосъобразност.
Електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции, който се приравнява едновременно на АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
Изискванията за форма, съдържание, реквизити, ред и срокове за издаване на АУАН и НП,
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.
Задължителни са само реквизитите, посочени в чл.189 ж ал.1 ЗДвП, които в конкретния
случай формално са налице.
Независимо от липсата на формални основания за незаконосъобразност на
ЕФ,настоящият състав намира същия за неправилен и незаконосъобразен по следните
съображения:
На първо място съдът намира,че не са налице безспорни и категорични
доказателства,установяващи извършването на вмененото нарушение.Напротив – налице са
доказателства в обратна насока. От съдържанието на представения тристранен договор
/стр.25/,с приложение към него и ОУ на ИТС, е видно, че за отразената дата и часово време в
ЕФ процесното ППС е било оборудвано с бордово устройство за електронно пътно таксуване
,и отчитало пътните такси съгласно тристранен договор,сключен между „ИТС“ АД,А1
България ЕАД и ДП“НКЖИ“.Липсват доказателства от техническа гледна точка за данните
от бордовото устройство за посочената в ЕФ дата и време, и дали са налице данни за други
трансакции с посоченото бордово устройство за дата 03.06.2022г.Недопустимо е да се
предполага, че липсата на трансакции в посочения ден и час се дължат на причини у
жалбоподателя. При невъзможност за съпоставяне данните от бордовото устройство и при
неизсянена по категоричен начин причина за възникналият технически проблем в
системата на Тол Бг за липса на данни за движение на процесния автомобил, не
може/недопустимо е/ да се приеме,че е налице отразеното в ЕФ нарушение,респ.да се
5
ангажира административно наказателната отговорност на нарушителя.Само на това
основание ЕФ се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
В съдебното производство по обжалване на електронен фиш за налагане на
административна санкция, наказващият орган е длъжен да установи и докаже наличието на
всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и
обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност.
Според изложеното в ЕФ, нарушителят е извършил нарушение на чл.102 ал.2
ЗДвП,който гласи:“ Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане
на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното
превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението
се изпълнява от него.“ В ЕФ и като собственик,и като ползвател е посочен праводателя на
жалбоподателя.
В ел.фиш е отразено словесно, че нарушението се изразява в това, че пътното
превозно средство от посочената категория по чл.10 ал.1 от ЗП е засечено да се движи по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена
такса по чл.10 ал.1 т.2 ЗП /тол такса/. Заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно
превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен
участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол
сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегментни такси. Таксата
за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя
или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно
средство, броя на осите и от екологичните му характеристики, и се определя за всеки
отделен път или пътен участък. Ползването на платената пътна мрежа без предварително
заплащане на определената от закона такса е правонарушение, за което може да бъде
ангажирана административнонаказателната отговорност на правонарушителите, в случая –
на собственика на ППС, доколкото не е установено и липсват данни ППС да е било
управлявано от друго лице. Осъществяване на словесно описаното нарушение - Управление
на МПС по платената пътна мрежа без предварително да е заплатена определената от закона
такса, е нарушение ,според настоящият състав,обаче,което осъществява състава на чл.139
ал.7 ЗДвП.В ЕФ е посочено,че е нарушен чл.102 ал.2 ЗДвП което представлява процесуално
нарушение – предвид разп.чл.42 ал.1 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН. Противоречието между
словесното описание на извършеното нарушение и посочения текст от закона ,който е
нарушен в ЕФ е самостоятелно основание за незаконосъобразност на ЕФ,обуславящо
неговата отмяна.
Посочено е също в ЕФ, че нарушението по чл.102 ал.2 ЗДвП е наказуемо по чл.179
ал.3б ЗДвП, която разпоредба гласи: „ Собственик на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е
6
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в
резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б ал. 1 от Закона за пътищата, се
наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното
превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е
юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.“
Според настоящия съдебен състав,приемайки,че допуснатото от жалбоподателя
нарушение, според словесното му описание в ЕФ е по чл.139 ал.7 ЗДвП,то същото се
подвежда под санкционната норма на чл.179 ал.3а ЗДвП, която санкционира водач,който
управлява ППС по път,включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са
изпълнени задълженията за установяване на изминатото разстояние или няма закупена
маршрутна карта,каквото обаче не е отразено в административно-наказателната преписка.
Като е посочил друга правна/санкционна/ норма административно-наказващият орган е
допуснал следващо процесуално нарушение, при което правото на защита на жалбоподателя
е накърнено и злепоставено.ЕФ се явява неправилен и незаконосъобразен, поради което
следва да бъде отменен.
Дори да се приеме,че нарушението, описано в ЕФ е по чл.102 ал.2 ЗДвП и
санкционирането на извършеното от жалбоподателя нарушение е по чл.179 ал.3б ЗДвП,то
ЕФ отново се явява незаконосъобразен,тъй като чл.189ж ал.1 ЗДвП,актуална редакция към
момента на извършване на нарушението визира санкция с ЕФ само за нарушение по чл.179
ал.3 ЗДвП, но не и за нарушения по чл.179 ал.3б или чл.179 ал.3а ЗДвП.Текстът е допълнен
с д.в.бр.13/2024г.,в сила от 14.02.2024г., от която дата могат да се издават ЕФ и за нарушения
по чл.179 ал.3б/или 3а ЗДвП. Като е издал ЕФ и наложил санкция на посоченото
основание,без то да съществува в правния мир, ответникът отново е допуснал процесуално
нарушение. Настоящият състав споделя доводите на пълномощника на ответника,че в други
свои текстове,като чл.189ж ал.7,чл.167а ал.3,чл.187а и др. ЗДвП уреждайки реда за издаване
на ЕФ включва в кръга на нарушенията,за които може да се издава ЕФ и тези по чл.179 ал.3б
ЗДвП, но в конкретния случай липсата в закона на правната норма,посочена в ЕФ, и факта
на допълването и с д.в.бр.13/2024г. не дава основание на настоящия състав да приеме нещо
различно от посоченото.
Изложеното до тук е достатъчно основание за отмяна на ЕФ, поради което съдът
намира, че не е необходимо да обсъжда останалите доводи на жалбоподателя за
незаконосъобразност на ЕФ. Независимо от това за пълнота на съдебния акт,настоящият
състав намира,че следва да посочи и следното:
Липсват каквито и да са доказателства относно факта, че процесното техническо
средство е одобрен тип,както и за техническаата изправност на техническото
средство,заснело нарушението. За да се ползват с доказателствена сила докладите и
снимковия материал следва съответните технически средства да са сертифицирани и
преминали проверка – първоначална и последваща по ЗИ. Ответникът въпреки указаната му
доказателствена тежест не е представил никакви доказателства в тази насока.
Не се доказва и установява по безспорен начин,и, че на посочената дата и час за
7
процесното превозно средство не е заплатена изцяло дължимата пътна такса, съгласно чл.10
ал.1 т.2 от Закона за пътищата и дали има/няма/ валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването.
Основателни са и останалите доводи на жалбоподателя.
Според чл. 2 § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на комисията от 28
ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на Европейската
услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област
на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси,
изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО, в сила от 19.10.2021 г., доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно
ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата
сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство.
Тази разпоредба задължава доставчиците по представения договор и АПИ, като събиращи
пътни такси, преди да бъде започнато административнонаказателно производство да
изпълни процедурата по цитираната по-горе разпоредба от регламента. Съгласно чл. 288 от
ДФЕС, регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се
прилага пряко във всички държави членки. Административнонаказващият орган е следвало
да спази разпоредбите на регламента преди да санкционира жалбоподателя. От изложеното
следва, че нормите на вътрешното законодателство, въвеждащи нарушения на режима на
деклариране на тол - данни и заплащане на тол - такси и по - конкретно текстовете на чл.
102 ал. 2 ЗДвП, чл. 179 ал. 3б, чл. 179 ал. 3а ЗДвП и чл. 10б и чл.10 ЗП (в редакцията преди
изменението от 01.01.2024 г.), не са били съобразени и противоречат на пораждащите
пряко действие норми на акт от общностното право, какъвто е регламентът. Незаплащането
на таксата по чл. 10, ал. 1 и 2 ЗП не дерогира приложението на чл. 2 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на комисията от 28 ноември 2019 година. Необходимо е да бъде
съобразено и обстоятелството, че със Закона за изменение и допълнение на Закона за
пътищата (ред. ДВ, бр. 14 от 2023 г.) в текста на чл. 10б ЗП са добавени три нови алинеи – 7
- 9, в сила от 01.01.2024 г. Съгласно чл. 10б, ал. 7 ЗП (ред. ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от
01.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.), в случай че е налице частично
или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно
средство от категорията по ал. 3 (каквото е и процесното ППС), за което има действащ
договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на
собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване
през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал.
8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува
административнонаказателно производство. Според чл. 10б, ал. 8 ЗП (ред. ДВ, бр. 14 от 2023
г., в сила от 01.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.) в тридневен срок от
установяване на недекларирани тол данни доставчикът на услугата за пътно таксуване
уведомява по надлежен ред собственика или ползвателя на пътно превозно средство, за
8
което има сключен договор, като в уведомлението се съдържа и размерът на незаплатените
тол такси. Цитираните норми са в съответствие с чл. 2 § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204 на комисията от 28 ноември 2019 година. Нормите на чл. 10б ЗП са в сила от
01.01.2024 г. Към настоящия момент същите са част от действащото вътрешно право, поради
което са по-благоприятен за жалбоподателя закон ,който следва да бъде приложен на
основание чл. 3, ал. 2 ЗАНН, съгласно който ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по - благоприятна за нарушителя. Основателна е тезата на жалбоподателя и за
непропорционалност на наложената административна санкция. Съобразно текста на чл. 179,
ал. 3а и ал.3б ЗДвП съдът намира, че определеното от българския законодател наказание
„глоба“ или „имуществена санкция“във фиксиран размер независимо от характера и
тежестта на нарушението противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/EО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива
1999/62/ЕО), която разпоредба въвежда задължение за държавите - членки установените
наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В
този смисъл е и произнасянето на СЕС по дело С – 61/23, според което посоченото в член 9а
от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително
когато тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с
фиксиран размер. Т. е. санкционните норми на чл. 179 ал. 3а и 3б ЗДвП, предвиждащи
наказание в абсолютен размер за водач или собственик на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по ЗП, следва да останат неприложени като несъобразени с
интензитета на санкцията в контекста на конкретните обстоятелства по делото.
Предвид изложеното ЕФ следва да се отмени.Жалбата против него се явява
основателна и следва да се уважи.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на жалбоподателя
направените от него разноски по водене на делото в размер на 150 лв.-юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН, Врачански районен съд
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********/ 03.06.2022 г., издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура” гр.София за нарушение, установено от ел.система за събиране на пътни
такси по чл.10 ал.1 ЗП № E14F12680DED307BE053021F160A7AE4/ 03.06.2022г., с който ЕФ
на поделение М Ж П Секция гр.Плевен, с универсален правоприемник ЖПС Враца,
поделение на ДП“НКЖИ“гр.София, представлявано от директора ***,упълномощен с
пълномощно от 19.08.2024г, е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 2 500 лева за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП на основание чл.187а
ал.2 т.3 вр.чл.179 ал.3б ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София да заплати на ДП „Национална
компания “Железопътна инфраструктура“, регионално поделение Ж П Секция гр.Враца,
представлявано от директора ***, упълномощен с пълномощно от 19.08.2024г. разноски по
делото в размер на 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Враца по
реда на глава XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
10