№ 49
гр. Пловдив , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20215001000281 по описа за 2021 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по подадена
въззивна жалба от М. АНГ. П., чрез адвокат П.К., срещу постановеното
решение №260043 от 02.09.2020 г. по търг.дело №207/2019 г. по описа на
Окръжен съд С.З. в частта му, с която е отхвърлена претенцията му за
заплащане на застрахователно обезщетение на неимуществени вреди -
претърпени болки и страдания в вследствие на ПТП от 30.04.2018 г. за
разликата над 30 000 лв. до 80 000 лв. /или за 50 000 лв./, както и относно
началния момент на присъждане на законна лихва.
Жалбоподателят е останал недоволен от така постановеното решение в
обжалваната му част, като го счита за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Изложил е подробни съображения за изключително занижен
размер на определеното обезщетение на неимуществени вреди – претърпени
болки и страдания. Счита, че не са отчетени настъпването на политравма в
1
резултат на ПТП, обездвижване за дългосрочен период, нанесените белези на
теменната част на главата, забрава невъзстановяване от понесените травми,
възрастта на пострадалия, както и установеният лимит за застрахователното
обезщетение към датата на ПТП. Посочва и съображенията си за началния
момент, от който се дължи законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди.
Моли да се отмени решението в обжалваната му отхвърлителна част,
като се уважи претенцията за неимуществени вреди с още 50 000 лв.
Претендира се законната лихва, считано от 30.04.2018 г., евентуално
24.10.2018 г. Направено е искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв.
Ответникът ЗД Б.И. АД, чрез адвокат П. КР. П., е подал отговор, в
който счита въззивната жалба за неоснователна, като е изложил подробните
си съображения за това.
Моли да се потвърди решеинето в обжалваната му част. Претендира
направените разноски за въззивното производство.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Първоинстанционното решение е връчено на жалбоподателя на
30.09.2020 г. Въззивната жалба е подадена чрез куриер на 09.10.2020 г. в
двуседмичен срок от връчване на решението. Ето защо е депозирана в срок от
надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен
акт. Отнася се до размера на присъдено застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на ПТП.
Видно от данните по делото, ищецът претендира заплащане на
застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди –
болки и страдания от телесни увреждания, претърпени вследствие ПТП от
30.04.2018 г., причинено от противоправното поведение на М.М.Н. при
управление на товарен автомобил И.Д., с рег.№********, застрахован при
ответното застрахователно дружество със застраховка Гражданска
отговорност. За деянието, неговата противоправност и виновност на дееца е
2
образувано ДП №525/2018 г. по описа на РУП-М., пр.пр.№883/2018 по описа
на РП М..
Ищeцът твърди, че в резултат на посоченото ПТП са му причинени
травматични увреждания, както следва: контузио торацис ет абдоминис,
фрактура косте 5-7 син, фрактура Тч8, фрактура скапуле синистра, което
наложило постъпването му в болница с оплаквания за болки в гърдите и
корема, невъзможност за движение на ляво рамо. Предписано му е ортезно
средство за 35 дни, както и медикаментозно лечение. След изписването са му
дадени препоръки за лечение.
Твърди, че в резултат на уврежданията месеци наред търпи силни
болки и много страдания. Възстановяването му продължава и до настоящия
момент, като оплакванията за болки не са отшумели. Вследствие на травмите
трябвало да спазва дълго време режим на покой, да не се натоварва
психически и физически. За известен период разчитал на близките си за
задоволяване на елементарните жизнени потребности в ежедневието.
Оздравителният процес продължава и към настоящия момент, с нарушения на
съня, с напрегнатост, не е в състояние да се натоварва психически и
физически. Изживял е и силен стрес при ПТП, което ще остане цял живот в
съзнанието му.
Посочва, че е подал заявление за образуване на щета при ответното
застрахователно дружество, но няма произнасяне.
Претендира обезщетение за нанесените му неимуществени вреди –
болки и страдания от претърпяното ПТП в размер на 80 000 лв. след
направено увеличение на иска в хода на производството.
Ответното застрахователно дружество оспорва исковата молба и
прави възражение за съпричиняване по чл.51,ал.2 от ЗЗД, включващо липса на
поставен предпазен обезопасителен колан.
С оглед оплакванията във въззивната жалба, в настоящото
производство следва да се прецени занижено ли е присъденото
застрахователно обезщетение спрямо критериите за справедливост и
събраните по делото доказателства.
3
По делото са назначени автотехническа експертиза за установяване
механизма на ПТП, медицинска експертиза за състоянието на ищеца в
резултат на ПТП. Разпитани са и двама свидетели за състоянието му, които
имат непосредствени впечатления.
Видно от констатациите на автотехническата експертиза, които съдът
възприема като компетентни, изяснен е механизмът на ПТП, като е посочено,
че ищецът е пътувал в кабината на товарния автомобил, най-вероятно до
дясната врата на кабината. Установява се как се е придвижило тялото на
пострадалия пътник при инцидента, както и че получените телесни
увреждания, кореспондират на установения механизъм на ПТП.
От констатациите на съдебно-медицинската експертиза се
установяват нанесените увреждания на ищеца в резултат на ПТП и
механизмът на причиняването им. Той е получил повърхностна травма на
главата, белезникави ръбци в теменната област на главата, счупване на лява
лопатка, луксация на лявата акромиклавикуларна става /между лопатката и
ключицата/, счупване на 8 гръден прешлен, счупване на 5-8 ребра вляво,
посттравматична цервикобрахиална радиколопатия в ляво.
Повърхностна травма на главата и посттравматична
цервикобрахиална радиколопатия в ляво са причинили разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Счупването на лявата
лопатка и луксацията на лявата акромиклавикуларна става е причинило
трайно затруднение на движенията на горния ляв крайник. Счупването на
осми гръден прешлен и ребрата в ляво е причинило трайно затруднение на
движенията на снагата.
Така описаните увреждания отговарят да са получени при ПТП.
Травмата на главата е причинена от удар върху стъклото на автомобила.
Възстановителният и период е 15-20 дни. При счупването на гръдния
прешлен възстановителният период е 8-12 месеца, а за лявата лопатка – 2-3
месеца.
В с.з. вещото лице посочва, че се касае за политравма, което означава,
че болките са били за всяко увреждане поотделно и със сигурност изпитва
по-голяма болка едновременно.
4
За състоянието на ищеца са разпитани свидетели.
От показанията на свидетеля Ф.Ю. П.а, живееща на съпружески
начала с ищеца, се установява, че тя видяла пострадалия след инцидента в
болницата, където останала като придружител може би десетина дни. М. бил
в тежко състояние, главата му била разкървавена, бил със счупена лопатка и
най-вече вратът му не бил добре, главата стояла наклонена на една страна.
Изпитвал болки в главата, гръбнака и лопатката. Първоначално не можел да
става сам от леглото и да се обслужва. Към края на престоя в болницата
можел поне да ползва тоалетна. Вкъщи лежал. Около два месеца бил с шина
на врата. Имал и шина на ръката. Нуждаел се от чужда помощ, не можел сам
да се къпе, облича, бръсне. След третия месец горе-долу започнал да прави
някои от нещата, свързани с обслужването. Сега още не е възстановен. Има
болки, а понякога сякаш забравя кое къде оставя. Психически катастрофата
му се отразила зле. Продължават терапии. Все още не работи, поради
здравословното си състояние.
От показанията на свидетеля М.Н.К., се установява, че той отишъл на
местопроизшествието и после в болницата в М., но не му позволили да види
М.. За пръв път го видял при изписването. Транспортирал го със своята кола.
Не можел да сяда, едвам седял, имал много силни болки. После около месец
бил на легло и жена му се грижила за него. Имал силни болки. Сега се
виждали, но М. не бил напълно възстановен. Преди работил като монтьор, но
сега се оплаквал, че „не можел да стяга, както преди“. Рядко го виждал да
шофира, не както преди.
Така събраните доказателства следва да бъдат преценени по отделно
и в тяхната съвкупност. Въз основа на тях се установяват настъпилите
увреждания на ищеца в резултат на ПТП, както претърпените болки и
страдания непосредствено след инцидента, по време на болничното лечение и
след това по време на оздравителния процес, вкл. и към настоящия момент.
Установява се вида на травмите, включително настъпилите счупвания на
лопатка, 8-ми прешлен, ребра и луксация, които водят до трайно
обездвижване на ръката и на снагата, както и останалите травми,
представляващи леки телесни повреди. Всичко това води до извод, че се касае
за политравма с клинична картина, която се характеризира с болки за всяко
5
едно увреждане по отделно и със сигурност по-голяма болка едновременно.
Установява се продължителността на оздравителния процес – различен при
различните травми, най-дълъг за 8 гръден прешлен - 8-12 месеца. Установява
се и състоянието на ищеца към настоящия момент – все още не може да се
възстанови напълно, няма сили да работи като монтьор, не шофира, както
преди, забравя в резултат на преживелия стрес.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди за претърпени
болки и страдания в резултат на увреждането от ПТП следва да се определи
по критерия за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД на база преценка на
конкретните обективно съществуващи обстоятелства, установени по делото,
като се отчетат причиненото телесно увреждане, интензитета му, влиянието
му върху личността на пострадалия, времето за възстановяване, изпитаните
болки при възникване на ПТП, на лечението и към настоящия момент,
жизнеспособността на пострадалия, нормативно определените лимити на
застрахователните компании, социално икономическите условия в страната,
както и да се обсъдят всички обстоятелства, имащи значение в конкретния
случай. При отчитане на всички тези критерии, справедлив размер в
съответствие с чл.52 от ЗЗД се явява сумата от 60 000 лв. Не до този извод е
достигнал окръжният съд. Ето защо, решението в обжалваната му част следва
да бъде отменено за разликата над 30 000 лв. до 60 000 лв., като се уважи
претенцията за неимуществени вреди в тази част. В останалата част – за
разликата над 60 000 лв. до претендираните 80 000 лв. решението следва да
бъде потвърдено.
Върху присъденото обезщетение се дължи законната лихва на
основание разпоредбата на чл.493,ал.1,т.5 от КЗ, предвиждаща покриване на
лихвите от страна на застрахователя в рамките на застрахователната сума.
Началният момент, от който се дължи, е посочен в чл.429,ал.3 от КЗ. Това е
по-ранната измежду двете дати - датата на уведомяване от застрахования за
настъпилото застрахователно събитие или датата на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице.
В случая са налице доказателства, представени от ответника, за
образувана щета №********** от дата 30.04.2018 г., а именно писмо до
ищеца от 24.10.2018 г., приложено към отговора на исковата молба. Ето
6
защо, законната лихва е дължима, считано от датата на сезиране на
застрахователя и образуване на преписка по щета - 30.04.2018 г.
С оглед гореизложеното, въззивна жалба се явява частично
основателна, тъй като не е отчетена в пълна степен установената политравма,
характеризираща се с много по-голяма болка едновременно от болките за
всяко едно увреждане, отделните травми по отделно и техния интензитет,
възстановителния период и жизнеспособността на пострадалия ищец.
По отношение на разноските -
С оглед резултата на делото на пълномощника на ищеца следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1430 лв. заедно с ДДС 286
лв., или общо 1 716 лв. На ответника следва да се присъдят направените
разноски в размер на 1008 лв. съразмерно отхвърлената част на жалбата.
Водим от гореизложеното,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното решение №260043 от 02.09.2020 г. по
търг.дело №207/2019 г. по описа на Окръжен съд С.З. в частта му, с която е
отхвърлена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение на
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания вследствие на ПТП от
30.04.2018 г. за разликата над 30 000 лв. до 60 000 лв. /или за 30 000 лв./,
както и в частта му за началния момент, от който е присъдена законна лихва
за забава 25.01.2019 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД Б.И. АД, ЕИК ********, да заплати на М. АНГ. П.
застрахователно обезщетение на неимуществени вреди - претърпени болки и
страдания вследствие на ПТП от 30.04.2018 г. в размер на 30 000 лв., ведно
със законната лихва, начиная от 30.04.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД Б.И. АД, ЕИК ********, да заплати на М. АНГ. П.
застрахователно обезщетение на неимуществени вреди - претърпени болки и
страдания вследствие на ПТП от 30.04.2018 г. в размер на разликата над
30 000 лв. до 60 000 лв. /или 30 000 лв./, ведно със законната лихва, начиная
от 30.04.2018 г. до окончателното изплащане.
7
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260043 от 02.09.2020 г.
по търг.дело №207/2019 г. по описа на Окръжен съд С.З. в частта му, с която е
отхвърлена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение на
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания вследствие на ПТП от
30.04.2018 г. за разликата над 60 000 лв. до 80 000 лв. /или за 20 000 лв./.
ОСЪЖДА ЗД Б.И. АД, ЕИК ********, да заплати на адвокат П.К.
адвокатско възнаграждение в размер на 1 716 лв. на основание чл.38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА М. АНГ. П. да заплати на ЗД Б.И. АД разноски във
въззивното производство 1008 лв. по съразмерност.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8