Определение по дело №4718/2019 на Районен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                            08.09.2022 година            град Варна

 

Варненският районен съд, XL–и граждански състав, в закрито заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: Мартин Стаматов

 

като разгледа гражданско дело № 4718 по описа на Варненски районен съд за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 118 и сл. ГПК.

            Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „Б.“ ООД, с която претендира да бъдат осъдени „Д.В.А.“ ООД  и „Електроразпределение Север“ АД да му заплатят солидарно сумата от 5267,86 лв. представляваща платена без основание цена за неотчетена и неплатена електроенергия, изчислена чрез корекция за период 06.09.2018г. до 04.12.2018г. по договор за продажба на електроенергия от 26.07.2017г. сключен между „Б.“ ООД и „Д.В.А.“ ООД  относно обект находящ се в гр. Варна, ул. „Преслав“ № 11, която е остойностена във фактура № **********/20.12.2018г.

В срока по чл.131 ГПК са депозирани писмени отговори на исковата молба от ответниците, в които се прави възражение за недопустимост на производството поради наличие на арбитражна клауза между страните, предвидена в договорите помежду им.

След като се запозна с изложените от страните доводи и обсъди съдържащите се в делото доказателства, съдът намира следното:

   Съобразно чл. 8, ал. 1 ЗМТА, съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба. Ако съдът намери, че арбитражното споразумение е нищожно, изгубило силата си или не може да бъде изпълнено, делото не се прекратява.

В това производство съдът проверява наличието на валидно изразена от страните воля за уговорена арбитражна клауза и налице ли са отрицателни нормативно уредени предпоставки за приложимостта на този институт.

            В случая не се спори, че е налице подписан от ищеца чрез пълномощник писмен Договор № СвП15-1036/09.06.2015 за доставка и пренос на електроенергия при общи условия, в който е налице изрична уговорка, че всички спорове, по които страните не могат да постигнат споразумение, породени от този договор или отнасящи се до него, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства ще бъдат разрешавани от Арбитражен съд при сдружение „ППМ“ съобразно неговия Правилник за дела, основани на арбитражни споразумения.

            Именно по време на действието на този договор е възникнало вземането, което е предмет на настоящото дело – корекцията е за период  06.09.2018г. до 04.12.2018г., а фактурата е от 20.12.2018г.

            Не се оспорва наличието на пълномощно с нотариална заверка на подписа оправомощаващо пълномощника на ищеца да сключи от негово име договор с ответника за пренос и достъп. Доколкото уговарянето на подсъдност на споровете по см. на чл. 19 или чл. 117 ал. 2 ГПК по всеки един договор е предвидено по закон право зависещо от волята на договарящите се и не е налице изрично изключение на това право от страна на упълномощителя, следва да се приеме, че пълномощникът е действал в рамките на представителната си власт.

            Съгласно разпоредбата на чл. 7 ал. 1 изр. 2 ЗМТА арбитражното споразумение може да бъде арбитражна клауза в друг договор или отделно споразумение. В настоящия случай арбитражното споразумение представлява арбитражна клауза в подписан от ищеца договор. Налице е и ясно индивидуализиране на избраната арбитражна институция. Досежно действителността на уговорка за арбитражна клауза в образец – бланка или констативен протокол за осъществена техническа проверка на СТИ, или др. документ по образец, практиката на ВКС приема, че не е нищожна – пр. т.дело №324/2015г. на ВКС, т.дело №2051/2014г. на ВКС.

            Относно правосубектността на АС – Варна при СППМ е налице трайна практика на ВКС, която приема, че такава е налична.

            В действалите към момента на подписване на процесния договор публично достъпни ОУ на ответното дружество липсва предвидена забрана за разрешаване на споровете с клиентите чрез арбитражен съд.

            Налична е и съдебна практика по отношение на въпроса представлява ли търговско дружество-потребител на енергийни услуги по смисъла на пар.1, т.41б, буква „а“ ЗЕ същевременно и потребител по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП, респ. отнася ли се за него и разпоредбата на чл.19 ал.1 ГПК възпрепятстваща отнасянето до арбитраж на потребителски спорове, ВКС в своята практика – пр. Решение №12 /04.04.2018 г. по т.д. № 2485/17 на Първо т.о. на ВКС категорично разграничава двете категории потребители и неарбитруемостта на споровете, съгласно чл.19 ал.1 ГПК е приета само за потребител по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП, в който кръг ЮЛ не попадат. От това следва, че защитата, с която потребител по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП разполага срещу неравноправни клаузи, не се отнася за търговско дружество-потребител на енергийни услуги по смисъла на пар.1, т.41б, буква „а“ ЗЕ, в същия смисъл е и определение №144/21.02.2019г., постановено по т. дело № 190/2019г. на ВКС,ІІ т.о.

В случая не е налице нарушение на Директива 2009/72 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009 г. и Директива 2019/ 944 на Европейския парламент и на Съвета от 05.06.2019г. В Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия в член 26 е предвидено право на извънсъдебно разрешаване на спорове като „Държавите членки гарантират, че крайните клиенти имат достъп до опростен, справедлив, прозрачен, независим, ефективен и ефикасен механизъм за извънсъдебно разрешаване на спорове във връзка с правата и задълженията, установени по силата на настоящата директива чрез независим механизъм като енергиен омбудсман или орган за защита на потребителите или чрез регулаторен орган. Когато крайният клиент е потребител по смисъла на Директива 2013 /11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, тези извънсъдебни механизми за разрешаване на спорове трябва да отговарят на изискванията за качество, установени в Директива 2013/11/ЕС и ако е необходимо, осигуряват системи за възстановяване и компенсация.” В член 4 от Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 21 май 2013 година за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент ЕО) №2006/2004 и Директива 2009 /22/ ЕО изрично е дадено определение за потребител , което е следното:  „потребител" означава всяко физическо лице, което действа за цели извън неговата търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия.”  Това определение е в унисон с понятието „потребител“ заложено и в нашето законодателство, поради което в случая по гореизложените съображения е неприложимо за ищеца, който няма такова качество.

В същия смисъл са и постановените от ВОС актове по настоящото дело относно другия ответник и по в.ч.гр.д.№ 1966/2020г.

Предвид изложеното и доколкото спорът между страните попада в обхвата на чл. 19 ГПК, съдът намира, че е налице валидна арбитражна клауза за разрешаване на споровете, произтичащи от сключения договор, от Арбитражен съд при БТПП. 

            При тези съображения доколкото в срока по чл. 131 ГПК ответникът се позовава на арбитражно споразумение, производството по делото пред гражданския съд следва да бъде прекратено, без същевременно делото да бъде изпращано на друг съд доколкото не се касае за неподсъдност или неподведомственост на спора, в който смисъл е определение № 469/06.07.2012г., постановено по ч.т.дело №226/2012г. на ВКС, І-во т.о.

             Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

            ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 8, ал. 1 ЗМТА, вр. с чл. 19 ГПК производството по гр.д. № 4718/2019г. по описа на Варненски районен съд относно предявения от  „Б.“ ООД, иск да бъде осъдено „Електроразпределение Север“ АД да му заплати сумата от 5267,86 лв. представляваща платена без основание цена за неотчетена и неплатена електроенергия, изчислена чрез корекция за период 06.09.2018г. до 04.12.2018г. по договор за продажба на електроенергия от 26.07.2017г. сключен между „Б.“ ООД и „Д.В.А.“ ООД  относно обект находящ се в гр. Варна, ул. „Преслав“ № 11, която е остойностена във фактура № **********/20.12.2018г.

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред Варненският окръжен съд.

                                                                      

                                                                

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: