Р Е Ш Е Н И Е
№ 58
гр. Габрово, 10.07.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. ГАБРОВО в открито съдебно заседание от осми юни,
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
и секретар Радина
Церовска, като разгледа материалите по адм. дело № 41 по описа за 2023 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството
на Административен съд Габрово /АСГ/ жалба вх. № СДА-01-387 от 24.02.2023 г., подадена от Т.Л.Г., ЕГН: **********, чрез адв. К.Б.Н.
от ВТАК, против Протокол-Решение от 08.02.2023 г., изпратен до заинтересованите
лица със съпроводително писмо с изх. № ДД-1-Г-02.1/2/ от 09.02.2023 г., на
комисия, назначена на основание чл. 210 от ЗУТ от кмета на Община Севлиево.
С оспорения
акт назначена със Заповед № 0169 от 23.02.2021 г. на кмета на Община Севлиево
комисия по чл. 210 от ЗУТ, въз основа на изготвена оценка от инж. Р. Г.Г. от
1.02.2023 г. и Заповед № 219 от 17.03.2022 г. на кмета на същата община, с
която е предвидено прокарване на временен път, съвпадащ с контура па ПИ №
65927.552.479 по ПНИ на селищно образувание „***“, публична общинска
собственост, с НТП „за местен път“ и площ – 378 кв.м., колективният орган
приема изготвената от инж. Г. пазарна оценка относно формирането на цената на
обезщетението за вредите, причинени от прокарването на временен път, който
съвпада с контура на ПИ № 552.479 по ПНИ на селищно образувание „***“ –
общинска собственост с НТП: „за местен път“, с площ 378 кв.м. Неразделна част
от същия Протокол е така посочената пазарна оценка, изготвена от инж. Р. Г. на
01.02.2023 г. С цитираното съпроводително писмо Протокол- решението е изпратено
на заинтересованите лица – жалбоподателят Т.Л.Г., Н.Н. Т., Б.И.К. ***. Освен
жалбоподателя Г., съдът е конституирал като заинтересовани страни останалите
трима адресата на ИАА, т.к. с последния се засягат техни права и законни
интереси.
Видно от
приложеното известие за доставка, жалбоподателят е получил обжалвания от него
АА на 14.02.2023 г. лично. Жалбата против акта е депозирана на 22.02.2023 г. –
в законния срок и като подадена от лице с правен интерес против подлежащ на
съдебно оспорване ИАА същата се явява редовна и допустима, поради което следва
да се разгледа по същество с оглед нейната основателност.
В жалбата си Г.
конкретизира, че оспорва акта в частта му, в която е определена за ежегодно
изплащане пазарна оценка на заеманата площ от временния път за трите посочени
имота: 1. Площ от 43 кв. м. от имот с кад. № 552.301 – 140.00 лв.; 2. Площ от
98.64 кв. м. от имот с кад. № 552.296 – 330.00 лв.; 3. Площ от 143.55 кв. м. от
имот с кад. № 552.287 – 480.00 лв., като изрично заявява, че не оспорва същия в
частта му, в която с него се определя обезщетение за премахването на наличните
по трасето на пътя подобрения– две дървета /орехово и ябълково/ и 20 броя лози.
Конкретните мотиви, съдържащи се в жалбата, се изразяват в твърдения относно
това, че са налице противоречия с материалноправните норми, а именно:
обезщетението е определено по офертни, а не по пазарни цени на реално
осъществени сделки, като не са взети предвид цените на равностойни имоти по
действително сключени сделки, които са различни от офертните такива. Пазарна
цена е допустимо да се определя на база оферти само в случай, че не са налице
такива аналогични сделки. Страната твърди, че през последните 10 години в
процесния район – селищно образувание „***“, м. „***“, са изповядани редица прехвърлителни сделки на
такива имоти, чиято стойност е могла и е следвало да се вземе предвид. В процесния
ИАА не е посочено дали е събрана такава информация, което го прави и
немотивиран. Твърди се и това, че в последните 2 години Община Севлиево
интензивно продава парцели в същия район, като са продадени над 50 имота, като
такива търгове вървят и в момента на оспорването и офертните цени за последната
година варират между 5.00 – 7.00 лв. на кв. м, която цена е различна от
посочената 4.77 евро /9.32 лв./ на кв.м. На следващо място колективният орган
сам приема, че обезщетението се изплаща периодично /което означава едногодишно,
на равни месечни вноски/, като в този случай жалбоподателят не приема
методиката за изчислението му – не е логично при определена и взета като основа
продажна цена за кв. м от 4.77 евро /9.32 лв./ годишната цена за ползването да
е 3.36 лв., тъй като по този начин пазарната цена на имота се изплаща за
по-малко от 3 години. В случая отношенията са наемоподобни, задължението се
изчислява на годишна база и се заплаща ежемесечно. От значение е наемната, а не
продажната цена на аналогични имоти. По така изложените съображения
жалбоподателят моли за отмяна на процесния АА в оспорената част и присъждане на
сторените от него деловодни разноски.
Жалбата и
преписката по оспорения АА са изпратени от зам.-кмета на Община Севлиево със
съпроводително писмо, в което не е изразено становище по спора. Такова е
депозирано по-късно, като същото е изготвено и подписано от процесуален
представител на същия административен орган – адв. Д.В., която намира жалбата
за неоснователна и моли същата да се остави без уважение. Относно конкретните
основания, на които жалбоподателят моли за отмяна на АА, сочи, че получените
данни за сформираната оценка са базирани на реални договори със земи, а не само
въз основа на оферти за продажби. Експертът е използвал като база за сравнение
други имоти, аналогични на процесните, със сходни характеристики. Акцентира се
на това, че върху цената влияние оказва и местоположението на имота, климатът и
вида и качеството на почвата, но не се сочат какви са те за засегнатите имоти и
как са били взети предвид от оценителя. Обезщетението е плащане с периодичен
характер и се определя за съответната година, като се изплаща на равни месечни
вноски, което е взето предвид от оценителя и комисията. Правилно е изчислена
усреднената стойност за 1 кв. м от 3.36 лв., който е умножен по квадратурата на
имотите, през които ще бъде прокаран временният път и с който е намалена
тяхната стойност.
При оспорване на
решения на комисията по чл. 210, ал. 3 от ЗУТ за изготвени и одобрени
оценки за определено обезщетение съгласно чл. 215, ал. 2 ЗУТ
като ответник по делото се призовава съответната община. /Решение № 10397 от
14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4179/2021 г., II о.;
Решение № 8723 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. №
8497/2019 г., II о.; Решение
№ 3760 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5388/2019 г., II о. и др./. В о.с.з. ответната страна се представлява от
адв. В. ***, която оспорва депозираната жалба.
Жалбоподателят
не се явява в о.с.з. Депозира писмено становище по предмета на спора, изготвено
и подписано от упълномощения процесуален представител адв. К.Н. от ВТАК, която
поддържа жалбата.
Заинтересованата
страна Б.И.К. не се явява и не се представлява в о.с.з., не депозира и писмено
становище по предмета на спора.
Заинтересованата
страна ***“, Севлиево също не изпраща представител и не депозира становище по
делото.
Заинтересованият
Н.Н.Й. е починал по време на делото и на негово място съдът е конституирал
служебно неговите наследници, съобразно представено удостоверение за
наследници: Н.Х.Й. /съпруга/, Р.Н.И. /дъщеря/ и И.Н.П. /дъщеря/, като по делото
се явяват И.П. и Р.И. лично за себе си и като упълномощени представители на
своята майка – Н.Й., които не оспорват жалбата.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и
възраженията на страните и като извърши служебна проверка за законосъобразност
по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Със Заповед №
219 от 17.03.2022 г. на зам. кмета на Община Севлиево, се разрешава на
жалбоподателя Т. Г., собственик на ПИ № 552.302 по ПНИ на селищно образувание „***“,
прокарване на временен път, който съвпада с контурите на ПИ 65927.552.479 на същото образувание, публична общинска
собственост, с НТП за местен път, с площ от 378 кв. м. Описаният път – ПИ 65927.552.479,
е предвиден с ПНИ на селищното образувание, одобрен със Заповед № 309 от
20.07.2006 г. на Областния управител на Област Габрово. На място път не е
налице и се преминава през посочените в тази Заповед имоти: 1. ПИ
65927.552.301, собственост на Н.Н.Й.; 2. ПИ 65927.552.296, собственост на наследници
на ***; 3. ПИ 65927.552.288, собственост на ***. Със същата Заповед се
предвижда пътят да се използва до одобряването на ПУП за улична регулация на
местността и провеждане на съответните отчуждителни процедури. След влизане в
сила на тази заповед се разпорежда комисията по чл. 210 от ЗУТ да определи размер на дължими обезщетения на правоимащите
за вредите, причинени им от прокарването на временния път, засягащ имотите им. Собственикът
на обслужвания от временния път имот следва да заплати така определеното
обезщетение.
На 12.01.2023
г. жалбоподателят депозира Искане за издаване на административен акт по чл. 210,
във вр. с чл. 191 от ЗУТ в Община Севлиево, с което въз основа на тази заповед
и като собственик на обслужвания имот той заявява, че не може да започне
прокарването на временния път докато не бъде изготвена необходимата за това
оценка за дължимото обезщетение.
Със Заповед №
0169 от 23.02.2021 г. на кмета на Община Севлиево и на основание чл. 210, ал. 1
и ал. 2 от ЗУТ е назначена комисия в посочения 5-членен състав и председател,
чиито правомощия включват изготвяне на оценки и определяне размера на
обезщетенията за прокарване на различни съоръжения на техническата
инфраструктура, за право на преминаване през общински и частни имоти.
Обжалваният ИАА е издаден от членовете на тази комисия. Жалбоподателят не
оспорва компетентността на този колективен орган за издаване на актове от типа
на процесния, като съдът намира също, че оспореното Решение е издадено от
компетентен административен орган в рамките на предоставените му по закон
правомощия.
С писмо от
16.12.2022 г. зам.-кметът на общината се е обърнал към лицензиран оценител за
изготвяне оценка за целите на реализиране процедурата по чл. 210, във вр. с чл.
191, ал. 1, 2 и 4 от ЗУТ. На 01.02.2023 г. инж. Румен Г. е изготвил исканата
оценка, с която е определил стойността към тази дата на вредите, причинени от
прокарването на временен път, който съвпада с контурите на ПИ № 65927.552.479
по ПНИ на СА „***“, Община Севлиево с НТП: за местен път, с площ от 378 кв. м.,
в съответствие с параметрите, зададени със Заповед № 219 от 17.03.2022 г. на
зам. кмета на Община Севлиево. Оценител е дружество „***“ ООД, Габрово, чрез
инж. Г. – оценител на недвижими имоти със Сертификат за оценителска
правоспособност на КНОБ. В Оценката е посочено, че е използван метод на
пазарните аналози по Наредбата за базисните цени на трайните насаждения. Оценката,
както е посочено в самата нея, е извършена на база извършен оглед на място и
изходна информация, предоставена от Възложителя: така посочената заповед от
17.03.2022 г., скица на имота, оглед на място на оценяваните обекти, информация
за пазара на недвижимите имоти в района на оценявания обект за последните 12
месеца и досегашен опит и налична база данни на оценителя. Описаният път,
предвиден с ПНИ от 2006 г., не съществува на място и преминава през посочените
в заповедта от 2022 г. имоти: 65927.552.301;
65927.552.296; 65927.552.288. За прокарването му е необходимо отрязване на едно
орехово дърво, едно ябълково дърво и 20 лози, като на тези трайни насаждения е
направена оценка, която жалбоподателят не оспорва. Според оценителя за определяне
пазарната стойност на земята е използвана информация от Агенции за недвижими
имоти в гр. Габрово и гр. Севлиево, като получените данни, базиращи се на
извършени сделки със земи и предложения за продажба на незастроени имоти в
района са в диапазона 3 – 6 евро за кв. м., в зависимост от местоположението на
имота, големината и степента на изграденост на инженерната инфраструктура. В
табличен вид като имоти за сравнение са посочени три, но при тях са налице само
офертни цени, а не цени на реално сключени сделки. Към оценката не са приложени
доказателства за изповядвани сделки с аналогични имоти, нито са дадени примери
за такива. Обезщетението за частите от ПИ, които ще се използват за временния
път, се определят според нормата на чл. 191, ал. 2 от ЗУТ, за
съответната година и се изплаща на равни месечни вноски, като те са определени за три обслужващи имота както
следва: 1. За ПИ 65927.552.301 за квадратура от 43 кв. м. – 140.00 лв.; 2. За
ПИ 65927.552.296 за квадратура от 98.55 кв. м. – 330.00 лв.; 3. За ПИ
65927.552.287 за квадратура от 143.55 кв. м. – 480.00 лв. или общо – 950.00 лв.
Прави впечатление, че последният ПИ - 65927.552.287 не е включен в заповедта от
17.03.2022 г., в нея е посочен друг имот – ПИ 65927.552.288
и собственик е *** а физическо лице – ***, като в случая не става въпрос за
техническа грешка в изписването на цифрите. С писмо вх. № СДА-01-502 от
17.03.2023 г. по този повод зам.-кметът
на Община Севлиево заявява, че при съпоставянето на „двата плана“ – ПНИ от 2006
г. и стар неодобрен план на селищното образувание, било установено, че
разрешеният временен път преминава през част от имот № 287 по плана от 2006 г.,
а не през част от имот № 288, както е описано в заповедта от 17.03.2022 г.,
т.е. фактическото положение е описано в процесното Протокол-решение от
08.02.2023г. Въпреки изрично направено от съда служебно искане в тази насока,
ответникът не представя доказателства за поправка на влязлата в сила заповед от
17.03.2022г., поради което АСГ приема, че такава поправка не е налице.
На л. 14 от
делото е приложена скица, на която е виден предложеният нов обект – общински
път, но от нея не става ясно от кой имот какви части се вземат за ползване, за
да го образуват. Трите обслужващи имота се намират отляво на процесния път, а
посоченият различен ПИ 65927.552.288 се намира от дясната му страна, но също е
в съседство с него и от скицата не личи дали засегнат е той или новоцитираният за
първи път в оценката - 65927.552.287. На л. 42 от делото е приложена извадка от
плана за селищно образование „***“ от 20.07.2006 г. в относимата към правния
спор част, от който също не е видно по несъмнен начин кои са точно засегнатите
имоти. По този начин процесното Решение, от което е част и тази оценка и което
възпроизвежда също нейното съдържание, вкл. и по отношение на засегнатите имоти,
не съответства на заповедта от 17.03.2022 г., влязла в сила, с която се
определя кои имоти следва да засегне новопредвиденият път и което е самостоятелно
основание за отмяна в частта, с която с процесния ИАА се предвижда обезщетение
за ПИ 65927.552.287.
По искане на
жалбоподателя по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, изготвена на
22.05.2023 г. Оценяваните земи са разположени на територията на землището на
гр. Севлиево. Съгласно приложена извадка на НСИ за 2023 г. вещото лице заявява,
че в момента се наблюдава свиване на инвестициите в земи и задържане на цените
на наемите на такива. Използваният метод при извършването на оценката е приходният
подход, а приложим метод – методът на капитализиране на бъдещите приходи от наем /рентни приходи/.
Като примери за сравнение вещото лице е взело предвид не само налични оферти
при обявени на търг имоти с начални тръжни цени, но и реално сключени сделки –
обект № 3 с подписан договор за наем през 2020 година с изчислена средна наемна
годишна цена на ПИ в землището на гр. Севлиево за нива с площ от 3 580
кв.м.; обект № 4 – договор за наем за 3 години, вписан на 09.05.2023 г. за
40.00 лв. годишен наем на нива с площ от 4 390 кв. м; обект № 5 – наемен
договор от същата дата за срок от 10 години с наем също от 40.00 лв. годишно на
нива с площ 3 829 кв. м. Изводът е за средна наемна цена за терен в
землището на гр. Севлиево от около 138.40 лв., което за улеснение вещото лице
закръгля на 140.00 лв. за 1 дка годишен наем /рента/. Вземайки предвид
квадратурата на временния път от 378 кв. м., който граничи не само с трите
процесни имота вляво от него, а и с други три, стойността на обезщетението за
годишен период възлиза на 53.00 лв. – сума, която значително се различава от
определената с процесния ИАА и оценката към него.
Съдът приема
експертизата като мотивирана и законосъобразна, изчисленията в нея са базирани
на реално сключени сделки за наем, които наподобяват правоотношението при
прокарване и ползване на временен път през чужди имоти, още повече, че два от
тези имоти- ПИ 301 и 296, ще се ползват също от него, т.к. видно от ПНИ 2006 г.
те също нямат самостоятелен излаз на път и за да се ползват се налага
преминаване през съседни ПИ. Освен това в случая не става въпрос за прокарване
на път при влязъл в сила устройствен план, т.к. пътят е временен и
собствеността върху целите имоти се запазва, налице е само утежняване на
вещните права посредством преминаване през имотите на други лица, което
обстоятелство е налично реално и в момента. При евентуално бъдещо приемане на устройствен
план /УР/ всеки имот следва да има лице към път, т.е. за имота на жалбоподателя
следва да се предвиди също такъв, което ще доведе до евентуално отчуждаване на
части от съседни на този новопредвиден път имоти, но то става при условията на
допълнително обезщетение за вече отнето право на собственост. До този момент
частите от имоти, предвидени за прокарването на временния път, остават в
собственост на лицата, които ги притежават и в момента, като правоотношението,
което възниква, е наемоподобно, с оглед на което и законодателят предвижда
ежемесечно заплащане на дължимото обезщетение на база годишно определена сума.
Поради така
изложеното жалбата се явява основателна и процесният ИАА следва да бъде отменен
в оспорваната част.
С оглед изхода
на правния спор основателно се явява искането на процесуалния представител на
жалбоподателя – адв. К.Н., за присъждане на разноски в негова полза, за каквито
е представен списък и доказателства за заплащането им, а именно: 10.00 лв.
заплатена ДТ, 350.00 лв. заплатено възнаграждение за вещо лице и 1200.00 лв.
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение или обща сума на разходите в производството
пред настоящата съдебна инстанция – 1560.00 лв. Съгласно приложен към жалбата
Договор за правна защита и съдействие от 20.02.2023 г. за оказаната правна
помощ е договорена и заплатена сума от 1200.00 лв. в брой. Договореният и
платен адвокатски хонорар съдът не счита за прекомерен с оглед нормата на чл.
8, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд Габрово
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, по Жалба с
вх. № СДА-01-387 от 24.02.2023 г. на Т.Л.Г. *** с ЕГН: **********, Протокол –
Решение от 08.02.2023 г. на комисия, назначена на основание чл. 210 от ЗУТ,
изпратено със съпроводително писмо с изх. № ДД-1-Г-02.1/2/ от 09.02.2023 г., с
което е приета изготвена пазарна оценка относно формирането на цената на
вредите, причинени от прокарване на временен път, който съвпада с контурите на
ПИ № 552.479 по ПНИ на селищно образувание „***“ – общинска собственост с НТП:
за местен път, с площ 378 кв. м.
ВРЪЩА преписката на същия административен орган за ново произнасяне по
подаденото от жалбоподателя заявление за изготвяне на оценка.
ОСЪЖДА Община Севлиево да заплати на Т.Л.Г. *** с ЕГН: ********** деловодни
разноски за настоящата съдебна инстанция на обща стойност 1 560.00 /хиляда
петстотин и шейсет/ лв., от които: 10.00 /десет/ лв. държавна такса, 350.00
/триста и петдесет/ лв. възнаграждение за вещо лице и 1200.00 /хиляда и двеста/
лв. договорен и заплатен адвокатски хонорар.
Решението е
окончателно на основание чл. 215, ал. 7, т. 5, във вр. с чл. 210, във вр. с чл.
191, ал. 4 от ЗУТ.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/