№ 255
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка И.ова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Наталия П. Лаловска
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка И.ова Въззивно гражданско дело №
20211100512954 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20172014/15.08.2021 г. по гр. д. № 37894/2019 г. на СРС, 174 с - в,
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ на И. Б. А., ЕГН ********** сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие на повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 210, ал. 1, вр. с ал. 3, вр. с чл. 209, ал. 1 НК по д. п. № 15104/2015 г. по
описа на 07 РУ - СДВР, пр. пр. №17536/2015г. по описа на СРП, по което досъдебното
производсвто е прекратено, тъй като деянието не е престъпление, ведно със законната лихва
от 02.07.2019 г. – подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Ответникът е
осъден за заплащане на разноски.
Решението се обжалва от ответника - Прокуратурата на РБ в уважената част с
доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон,
производствените правила и в противоречие със събраните по делото доказателства.
Поддържа, че в случая не са установени кумулативно изискуемите предпоставки за
ангажиране отговорността на Прокуратурата за обезщетяване на неимуществени вреди
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Позовава се на нарушения на чл. 52 ЗЗД при определяне
справедливия размер на обезщетението от СРС. Неправилно СРС е приел, че в
производството се доказва, по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди изразяващи се в силен стрес, страх, притеснение, злепоставяне
пред близки и влошаване на здравословно състояние, които са в пряка връзка с
незаконното обвинение. Не става ясно при какви критерии за справедливо определяне
на обезщетението съдът е приел, че размерът му е 5 000 лв. Поддържа, че размерът на
1
обезщетението не съответства на вида и характера на търпените вреди и на
упражнената наказателна принуда, както и на принципа на справедливост, съгласно
критериите на чл. 52 ЗЗД и съдебната практика, като не е съобразил, че не са
ангажирани доказателства за отражението на обвинението върху личния и служебния
живот на ищеца, върху здравословното му състояние, авторитета му в обществото. Не
се установяват причинната връзка на претърпените от ищеца вреди с
действията/бездействията на ответника. При определянето размера на обезщетението,
неоснователно СРС е кредитирал заключението на СПсЕ и свидетелските показания,
като не е съобразил, че по делото липсва медицинска документация за наличие на
твърдените вреди. Сочи, че претенцията за вреди е изцяло недоказана, тъй като
отговорността е обективна, но неимуществените вреди следва да се установят с всички
доказателства по делото. Поддържа още, че СРС е определил необосновано висок
размер на обезщетението, което не е съразмерно на интензитета на установените
претърпени вреди. Сочи, че при определяне размера на обезщетението не е съобразено,
че наказателното преследване е приключило в кратки срокове - продължило е около 5
месеца, като се отчете краткия срок на задържане 72 часа и липсата на изпълнявана
мярка за неотклонение. В досъдебното производство не са извършвани интензивни
процесуални действия, като не се доказва наложената мярка „забрана за напускане
пределите на РБ“ да е повлияла на ищеца. Съдът не се е произнесъл по възражението
на съпричиняване на вредата по вина на ищеца по чл. 5, ал. 1 и 2 от ЗОДОВ. Според
постановлението за прекратяване А. е извършил деянието, което изпълнява състава на
чл. 209, ал. 1 НК, но предвид обстоятелството, че парите са били възстановени в
досъдебното производство, то е прекратено поради малозначителност на деянието, по
чл. 9, ал. 2 НК. Поддържа, че поради това ищецът не е търпял вреди, а ако е търпял
такива, те са били по негова вина. Сочи, че дори да не е налице изцяло вина на ищеца,
е налице съпричиняване, поради което обезщетението следва да се намали. Моли да се
отмени решението и вместо това искът да се отхвърли изцяло или да се намали
присъденото в полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Прави
възражение за прекомерност на разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение, по
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ищецът И. Б. А. оспорва жалбата като неоснователна, в отговор в срока по чл.
263 ГПК. Поддържа, че решението е законосъобразно и обосновано, като при
постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуален закон.
Правилно СРС е приел, че са реализирани предпоставките за присъждане на
обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Сочи, че от събраните доказателства, в това
число свидетелски показания и СПсЕ, се установява вида, характера и размера на
причинените на ищеца вреди от неоснователно поддържаното от прокуратурата
обвинение. Доказана е и причинна връзка между обвинението и причинените вреди, т.
е. че е засегнато доброто име на ищеца, злепоставен е пред близки и приятели,
негативното отражение върху търговската му дейност, влошаване на здравословното
му състояние. Установено е, че наказателното преследване е засегнало личността и
достойнството на ищеца, той е ограничил контактите си, затворил се е в себе си,
станало е достояние на неограничен кръг лица. Съдът е съобразил всички изискуеми
обстоятелства, като е взел предвид, че не ищеца е повдигнато обвинение за умишлено
престъпление с възможност за лишаване от свобода от 1 г. до 6 г., взета мярка за
неотклонение „задържане“ за 72 часа и му е било забранено да напуска пределите на
страната, което е ограничило в по - значителен обем дейността му. Поддържа, че
размерът на обезщетението е определен съобразно правилата за справедливо
определяне и съобразяване на всички обстоятелства от СРС и не е завишен. Съдът е
2
извършил анализ на писмените и гласните доказателства в съвкупност, отчел е
продължителността на наказателното производство, както и търпените вреди в
резултат от обвинението и е достигнал до обоснован извод за основателност на
претенцията. Моли решението да се потвърди изцяло. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата на страните, както и
събраните по делото доказателства, намира следното :
Според разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част. Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от
изложените във въззивните жалби съображения, като служебно има правомощие да
проверява за спазване на императивните материалноправни разпоредби, приложими
към процесното правоотношение.
С оглед така очертаните правомощия настоящият състав намира, че оспореното
решение е валидно и допустимо постановено в оспорената част. Решението е
постановено при обсъждане в цялост на представените пред СРС писмени и гласни
доказателства и при изяснена фактическа обстановка, която въззивният съд не намира
за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.
Съдът ще обсъди само доказателствата, относими към доводите на страните във
въззивното производство.
Решението се оспорва само в уважената част. Въпреки, че СРС е пропуснал да
впише в диспозитива, че отхвърля иска до пълния предявен размер от 7 000 лв., в
тази част решението, като неоспорено от ищеца, е влязло в сила. СРС може да допусне
поправка на ОФГ в диспозитива на решението безспорно - по реда на чл. 247 ГПК.
Съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ - за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от действия на Прокуратурата след
прекратяване на досъдебното наказателно производство срещу ищеца.
Като съобрази доводите на двете страни, въззивният състав намира
следното :
По чл. 2 ЗОДОВ държавата носи обективна отговорност за незаконно причинени
вреди от дейността на правозащитните органи. Съдът и другите правозащитни органи
представляват държавата като процесуални субституенти. ЗОДОВ е едно от средствата
за защита на предоставените от Конституцията права и едно от вътрешноправните
средства за защита по смисъла на чл. 35, § 1 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи /Конвенцията/.
С разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ са регламентирани няколко хипотези, при
които може да бъде ангажирана обективната отговорност на държавата за вреди
причинени на граждани от действия на органите на дознанието, следствието,
прокуратурата, съда и особените юрисдикции.
По чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ отговаря в хипотези на
повдигнато обвинение за извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано или
наказателното производство бъде прекратено. Следователно действията по повдигане и
поддържане на обвинението се приемат за незаконни в случаите, когато наказателното
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от подсъдимия
или не представлява престъпление, или поради образуването му след амнистиране на
деянието или погасяване на наказателното преследване по давност. (така съгласно
разясненията, дадени в ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на
ВКС на РБ). Поради изложеното неоснователно ответникът прави възражение в
3
жалбата, че доколкото наказателното производство е прекратено поради
малозначителност на деянието, по чл. 9, ал. 2 НК, което е извършено от ищеца,
отговорността на Прокуратурата не следва да се ангажира.
Въззивният съд споделя изводите на СРС, че в производството са установени
предпоставките, при които за ищеца е възникнало право на обезщетение по иска по чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за претърпените от него неимуществени вреди в резултат от
повдигнатото и поддържано неоснователно обвинение по чл. 210, ал. 1, вр. с ал. 3, вр. с
чл. 209, ал. 1 НК, което впоследствие е прекратено.
Не е спорно и се установява, че ищецът И. Б. А. на 03.12.2015 г. е бил привлечен
в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 210, ал. 1, вр. с ал. 3, вр. с чл. 209, ал.
1 НК по д. п. № 15104/2015 г. по описа на 07 РУ - СДВР, пр. пр. №17536/2015г. по
описа на СРП. От Постановление от 03.12.2015 г. (л. 66 от ДП, том 1) се установява, че
спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за период 72
часа.
Установява се също, че с постановление от 26.01.2016 г. (л. 81 от ДП, том 1) СРП
е забранила на ищеца да напускане на пределите на Република България, освен с
разрешение на прокуратурата. С постановление от 22.06.2016 г. на СРП воденото по
отношение на ищеца досъдебно производство е било прекратено на основание по чл.
24, ал. 1, т. 1 НПК - деянието не съставлява престъпление.
Основанието за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2
ЗОДОВ е реализиране на обективния факт, че лицето е било обвинено в извършване на
престъпление по НК и наказателното производство е прекратено. За възникване
правото на обезщетение по посочения ред е без значение дали действията на органите
на предварителното производство са съобразени с процесуалния закон, както и
наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите,
съотв. какво е било вътрешното му убеждение. Тези обстоятелства не са предвидени от
закона като част от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2, алт. 2 ЗОДОВ, за
разлика от предвидените в чл. 5 ЗОДОВ основания за отпадане или намаляване на
отговорността. Обвинението в престъпление винаги се приема за незаконно след като
наказателното производство е прекратено.
Относно причинените вреди и връзката им с повдигнатото срещу ищеца
обвинение, пред СРС е разпитан свидетелката на ищеца М.Б. М., чиито показания са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по
делото, поради което СРС основателно ги е кредитирал. Показанията на свидетелката
се подкрепят и от обсъденото от СРС заключение на СПсЕ, което не е оспорено.
Като съобрази приетите пред СРС писмени и гласни доказателства в тяхната
съвкупност, настоящият състав споделя решаващите изводи на първоинстанционния
съд, че в производството е установен факта на причинени неимуществени вреди на
ищеца, изразяващи се в изживени негативни емоции в резултат на повдигнатото и
поддържано незаконно обвинение за посоченото по - горе престъпление, преживяно
чувство на стрес и притеснение от воденото наказателно дело по процесното
обвинение и неговия резултат.
По основният спорен въпрос, поставен от ответника във въззивното
производство, касаещ размера на обезщетението за неимуществени вреди, като
съобрази възраженията на двете страни и установените в производството факти, в
тяхната съвкупност, въззивният съд намира следното :
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в
4
хипотезите на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да се вземат предвид общите правила на
чл. 52 от ЗЗД - обезщетението се определя по справедливост - съгл. пар. 1 от ДР на
ЗОДОВ и чл. 4 ЗОДОВ.
Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценка на
редица обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразят от съда
при определяне размера на обезщетението. Предназначението за обезщетението за
морални вреди е да възмезди претърпените лична болка и страдания от незаконното
наказателно преследване, но само тези, за които са представени надлежни писмени или
гласни доказателства и се установява пряка причинна връзка с незаконно
поддържаното обвинение, като доказателствената тежест е на ищеца. Неимуществени
вреди са предмет на конкретна преценка на психическото и емоционално състояние на
всеки индивид.
По въпроса за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е формирана многобройна и непротиворечива практика на
ВКС - ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и практиката
на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД вр. с чл. 4 ЗОДОВ в решение №
376/21.10.2015 г. по гр. д. № 514/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 263 от
21.03.2017 г. по гр. д. № 627/2016 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 70/29.03.2016 г. по
гр. д. № 5257/2015 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 61 от 28.04.2016 г. по гр. д. №
4546/2015 г. на ІІІ г. о. на ВКС, решение № 150 от 20.12.2018 г. по гр. д. № 871/2018 г.,
г. к., ІІІ г. о. на ВКС, решение № 162 от 14.06.2019 г. по гр. д. № 300/2019 г., г. к., ІV г.
о. на ВКС и др.
Според цитираните решения размерът на обезщетението за неимуществените
вреди се определя от съда по справедливост въз основа на преценка на конкретни
обективно съществуващи и доказани обстоятелства, а именно : тежестта на
обвинението, продължителността на наказателното производство, видът на мярката за
неотклонение, продължителността на извършените процесуални действия с участието
на пострадалия, данните за психическото състояние и негативните последици,
претърпени от ищеца, начинът, по който обвинението се е отразило върху него с оглед
личността му и неговия начин на живот, рефлектирало ли е върху професионалната му
реализация, общественото доверие към него и социалните му контакти, отраженията в
емоционалната му сфера, здравословното му състояние, наличието на други висящи
наказателни производства срещу пострадалия през времетраенето на наказателния
процес, съдебното минало и налични предишни осъждания с оглед преценка личността
на ищеца и интензитета на негативните изживявания и др.
Наред с тези обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да
съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите
условия в страната и жизнения стандарт за съответния период, следвайки принципа за
пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и
паричното им възмездяване.
По повод преценката на характера и интензитета на конкретно претърпените от
ищеца неимуществени вреди във връзка с процесното обвинение и причинната им връзка с
него, пред СРС са събрани писмени доказателства - СПсЕ и гласни такива чрез показанията
на свидетелката на ищеца М.Б. М., които съдът съобразява в съвкупност с всички останали
доказателства по делото. Свидетелката споделя, че познава ищеца повече от 10 г., а по време
на процесното досъдебно производство те са живеели на семейни начала. Дава показания, че
през 2016 г. ищецът бил задържан за 72 часа за измама. Ищецът й е споделил, че има
проблеми около работата, той имал строителна фирма, изграждал обекти. След като го
5
освободили от ареста, отишъл при свидетелката, при която живеел по това време, когато
оставал в София. Свидетелката помни, че имал проблем с напускане на страната понеже ги
спирали и проверявал, а той се водил в системата като лице, което не може да напуска
България. Свидетелката споделя, че при задържането първоначално ищецът бил шокиран,
ядосан, защото ставало въпрос за гражданскоправна сделка, а не за наказателни проблеми.
Според нея тоя изживял силен стрес непосредствено след задържането. То се отразило на
съня му и седмица - две след това не бил на себе си. Докато не приключило съдебното
производство бил изнервен, под напрежение, изживял силен стрес и комуникацията със
свидетелката била трудна. Според нея ищецът не е провеждал специално лечение.
Наказателното производство се отразило не толкова на бизнеса му, по-скоро имало
притеснения, че може да се отрази зле на отношенията в работата. Сочи че брат му и майка
му знаели какво се случва. Свидетелката споделя, че към момента емоционалното му
състояние се е нормализирало.
Във връзка с причинените на психиката на ищеца вреди е прието и заключение на
СПсЕ, което не е оспорено от страните и съдът кредитира. От заключението се установява,
че преживяното от ищеца е ситуация на стрес, която се е отразила на личното и социалното
му функциониране, като е получил подкрепа от близките си. Потърсил е и професионална
медицинска помощ. Психотравматичните изживявания продължили в по - силен интензитет
няколко месеца и отшумели напълно за около година - година и половина.
Въззивният състав намира освен изложеното, че при определяне размера на
обезщетението следва да се съобрази и факта, че спрямо ищеца не е била взета мярка за
неотклонение, а единствено е наложена забрана за напускане на страната без
разрешение на прокурор и не е била упражнена прекомерна процесуална принуда в
досъдебното производство, въпреки ограниченията, които предполага забраната.
Съдът също приема, че при определяне размера на обезщетението следва да се
съобрази факта, че проведеното срещу ищеца наказателното производство и
упражнената процесуална принуда са продължили в разумен период - общо около 6
месеца досъдебно производство, като процеса не е преминал на фаза съдебно
производство. Не се установява с повдигнатото срещу ищеца обвинение да е уронен
престижа му в обществото, или сред приятелите му, или обвинението да е причинило
по - големи притеснения и неудобства на ищеца в социален, личен или професионален
план. Според показанията на свидетелката наказателното производство се отразило не
толкова на бизнеса на ищеца, а той по - скоро имал притеснения, че може да се отрази
зле на отношенията в работата. По делото липсват доказателства досъдебното
производство да е оказало отражение на здравословното състояние на ищеца или върху
търговската му дейност.
Преценявайки в съвкупност посочените факти, практиката на съдилищата и при
съобразяване на неблагоприятното отражение на незаконното обвинение върху
психиката на ищеца, настоящият съдебен състав намира, че обезщетението за
неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ в размер на 5 000 лв. е
завишено и не съответства на доказаните от ищеца вреди в процеса. Според въззивният
съд размер на обезщетението от 3 000 лв. е достатъчен да обезщети претърпените от
ищеца вреди от незаконното обвинение и не са налице основания за присъждане на по -
висок размер на обезщетението.
Въззивният състав намира за неоснователно възражението на ответника за
съпричиняване на вредите по чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ. Съпричиняване по смисъла на чл. 5,
ал. 2 ЗОДОВ е налице, когато настъпилият вредоносен резултат е в причинно-
6
следствена връзка с поведение на пострадалия - когато с действията си по време на
наказателното преследване той недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и
поддържане на незаконно обвинение. (в това число - при недобросъвестно направени
неистински признания, при въвеждане на органите на разследването в заблуждение с
цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването
на престъпление). (в този смисъл - решение № 190 от 23.12.2019 г. по гр. д. №
4378/2018 г., г. к., ІV ГО на ВКС, решение № 62 от 03.04.2019 г. по гр. д. № 2308/2018
г., г. к., ІІІ ГО на ВКС и др.) Такова поведение на ищецът не се твърди, нито се
установява в производството. Съпричиняването на резултата не следва само от факта,
че наказателното производство е прекратено, поради малозначителност на деянието - т.
е. поради липса на престъпление по арг. от чл. 9, ал. 2 НК.
Доколкото изводите на настоящият състав частично не съвпадат с тези на СРС,
решението следва да се отмени в частта, в която е присъдено обезщетение по чл. 2, ал.
1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ над размер от 3 000 лв. до 5 000 лв. и вместо това искът да се
отхвърли над този размер.
Предвид промяна в изхода от спора, решението следва да се отмени и в частта, в
която са присъдени разноски в полза на ищеца над размер от 90 лв. до присъдения
размер от 210 лв. за държавна такса и депозит за вещо лице.
По разноските пред СГС : С оглед изхода на спора, жалбата ще бъде частично
уважена, право на разноски има ответника. Доколкото той не претендира разноски,
такива не се присъждат в негова полза.
Съобразно отхвърлената част от жалбата право на разноски има и ищеца.
Ответникът е направил възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът
намира за неоснователно, тъй като според чл. 7, ал. 2 НМРАВ (в съответната редакция)
при обжалвания интерес се дължи минимално възнаграждение от 580 лв. Според
изхода от спора обаче, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за адвокат в
размер на 348 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20172014/15.08.2021 г. по гр. д. № 37894/2019 г. на СРС,
174 с - в, в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати
на И. Б. А., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата над 3 000
лв. до размер от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие на повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 210, ал. 1, вр. с ал. 3, вр. с чл. 209, ал. 1 НК по д. п. № 15104/2015
г. по описа на 07 РУ - СДВР, пр. пр. №17536/2015г. по описа на СРП, по което
досъдебното производсвто е прекратено, тъй като деянието не е престъпление, ведно
със законната лихва от 02.07.2019 г. - подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, както и да заплати разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК над размер от 90 лв. до
присъдените 210 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в частта, в която
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на И. Б. А., ЕГН
********** сумата над 3 000 лв. до размер от 5 000 лв., представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди, вследствие на повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, вр. с ал. 3, вр. с чл. 209, ал. 1 НК по д. п. №
7
15104/2015 г. по описа на 07 РУ - СДВР, пр. пр. №17536/2015г. по описа на СРП, по
което досъдебното производсвто е прекратено, понеже деянието не е престъпление,
ведно със законната лихва от 02.07.2019 г. – подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20172014/15.08.2021 г. по гр. д. № 37894/2019 г.
на СРС, 174 с - в, в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да
заплати, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на И. Б. А., ЕГН ********** сумата
3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
вследствие на повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, вр. с
ал. 3, вр. с чл. 209, ал. 1 НК по д. п. № 15104/2015 г. по описа на 07 РУ - СДВР, пр. пр.
№17536/2015г. по описа на СРП, по което досъдебното производсвто е прекратено,
понеже деянието не е престъпление, ведно със законната лихва от 02.07.2019 г. -
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в останалата неоспорена от ищеца част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес : гр. София, бул.
„Витоша“ № 2 да заплати на И. Б. А., ЕГН **********, с адрес по делото : гр. София,
бул. „*******, чрез адв. Б., разноски за адвокат пред СГС в размер на 348 лв., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8