№ 1328
гр. Русе, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20214520104608 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба подадена от В. М.
В. против И. П. Д. –К.а и К. М. К., с която са предявени субективно съединени искове с
правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът заявява, че вземането, въз основа на което той води настоящия иск, е
възникнало на 05.06.2018 год., когато е предявен насрещен иск от доверителката на адвокат
В. в производството по гр.д. № 2204/2018 г. по описа на РРС, който в последствие с решение
№ 232/2019 год., постановено по в гр. д. 334/2019 г. по описа на РОС е бил отделен от
първоинстанционното дело и образувано гр.д. № 684/2019 г. по описа на РОС и към който
насрещен иск е приложен договор за оказване на безплатна правна помощ.
Ищецът твърди, че с влязло в сила решение № 164 от 08.06.2020 год. по гр.д. №
684/2019 год. по описа на РОС е уважен предявения от Л.Н.К. срещу първия ответник И. П.
Д. – К.а и съпруга й М. К. К. иск за прогласяване за недействителен на основание чл. 26, ал.
1 от ЗЗД, вр. чл. 152 от ЗЗД на договор за покупко- продажба на 3/4 ид.ч. от недвижим имот,
сключен под формата на нот. акт № 75, том 45, нот. дело № 9050/29.11.2016 г. по описа на
СВ – Русе и същите са осъдени на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА да заплатят на ищеца в
качеството му на адвокат сумата 1800 лева за оказана на Л.Н.К. безплатна правна помощ в
първоинстанционното производство, а с решение № 181/06.11.2020 год. по в.гр.д. №
192/2020 г. по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново са осъдени да му заплатят на
същото основание и сумата 1650 лева за оказана на Л.Н.К. безплатна правна помощ за
въззивното производство. Поради липса на доброволно изпълнение и за удовлетворяване на
1
посоченото парично вземане, ищецът е образувал изп. дело № 479/21 г. по описа на ЧСИ
Венцислав Маринов. При извършена справка по партидата на първия ответник в имотния
регистър било установено, че на 29.12.2020 г. е сключен договор за прехвърляне на
недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане под формата на нот. акт, вписан
с вх.рег. № 19172/29.12.2020 г., акт № 81, том 38, дело № 7851, дв. вх. рег. № 13803 на
Служба по вписванията гр. Русе. Договорът бил сключен от първия ответник от една страна
като прехвърлител и втория ответник и неин син- К. М. К. от друга страна като
приобретател. По силата на този договор първият ответник прехвърля на втория ответник
собствените си недвижими имоти, както следва:
1) 1/2 ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 51679.54.42, с площ от 4964
кв.м., находящ се в землището на с. Николово, общ. Русе, обл. Русе, местността „ПЛУЖНА“,
с трайно предназначен не територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива,
категория на земята: трета, предишен идентификатор: няма, номер но предходен план:
054042, при съседи:поземлени имоти с идентификатори: 51679.54.4, 51679.54.38,
51679.54.68, 51679.54.41, съгласно кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени
със Заповед РД-18- 887/30.03.2018 г. на Изпълнителен директор АГКК, с последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от
30.11.2020 г. и подставена скица на поземлен имот № 15-1118561 от 30.11.2020 г., издадена
от СГКК- гр. Русе, а съгласно представен документ за собственост, имотът е описах като
ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ с площ от 4,963 дка в местността „ПЛУЖИНА“ в землището на с.
Николово, Русенска област, трета категория, ЕКНМ 51679, образуващ парцел № 42 от масив
№ 54, съставляващ имот № 054042, при граници: имот № 054041 - полска култура на Л.Н.
Д., имот № 000013-полски път на общината, имот № 054043 - полска култура на К.Г.С. и
имот № 054038 - полска култура на Г.Г.Ма;
2) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 51679.50.31, с площ от 6357 кв.м., находящ
се в землището на с. Николово, общ. Русе, обл. Русе, местността „ПОЛЕТО“, с трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на тайно ползване: Нива, категория на
земята: трета, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 050031, при
съседи: поземлени имоти с идентификатори: 51679.50.33, 51679.50.34, 51679.30.32, съгласно
кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-887/30.03.2018 г.
на Изпълнителен директор АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 30.11.2020 г. и подставена скица на
поземлен имот № 15-1118543 от 30.11.2020 г., издадена от СГКК- гр. Русе, а съгласно
представен документ за собственост имотът е описан като ПОЛСКА КУЛТУРА (нива) в
местността „ПОЛЕТО“, с площ от 6,356 дка, трета категория, парцел № 1 от масив 50,
съставляващ имот № 050031 по плана за земеразделяне на с. Николово, обл. Русенска,
ЕКНМ 51679, при граници и съседи: имот № 0000001 - полски път на Общината, имот №
000002 -полски път на Общината, имот № 050032 - полска култура на Д. П. Л. Имотът е
образуван от имот № 050001.
3) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 51679.56.30, с площ от 5121 кв.м., находящ
2
се в землището на с. Николово. общ. Русе, обл. Русе, местността „ПЛУЖНА“, с тайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на
земята: трета, предишен идентификатор: няма, номер но предходен план: 056030, при
съсели: поземлени имоти с идентификатори: 51679.56.63, 51679.56.73,51679.56.88 и
51679.56.42, съгласно кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед
РД-18-887/30.03.2018 г. на Изпълнителен директор АГКК, с последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 30.11.2020 г. и
подставена скица на поземлен имот № 15-1118584 от 30.11.2020 г., издадена от СГКК- гр.
Русе, а съгласно представен документ за собственост, имотът е описан като ПОЛСКА
КУЛТУРА (нива) в местността „ПЛУЖИНА“, с площ от 5,120 дка, трета категория, парцел
№ 16 от масив 56, съставляващ имот № 056030 по плана за земеразделяне на с. Николово,
обл. Русенска, ЕКНМ 51679, при граници и съседи: имот № 056042 - полска култура на
Д.К.А., имот 000019 - полски път на Общината, имот № 056073 - полска култура на Д. П. Л.
имот 056063 - полска култура на П.Н.П.. Имотът е образуван от имот № 056016;
4) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 51679.209 14, с площ от 1250 кв.м.,
находящ се в землището на с. Николово, общ. Русе, обл. Русе, местността „СЛАТИНА“, с
тайно предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: Широколистна
гора, отдел/подотдел 205/г, вид на гората /вид на подотдела: превръщане/издънково
насаждение, предишен идентификатор: няма, номер но предходен план: 209014, при съседи:
поземлени имоти е идентификатори:51679.209.2, 51679,209.32, 51679.209.712 и 51679.209.3,
съгласно кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-
887/30.03.2018 г. на Изпълнителен директор АГКК, с последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 30.11.2020 г. и подставена
скица на поземлен имот №15-1118520 от 30.11.2020 г., издадена от СГКК- гр. Русе а
съгласно представен документ за собственост, имотът е описан като: ШИРОКОЛИСТНА
ГОРА с площ 1,250 дка в местността „СЛАТИНА“, представляваща имот № 209014 но
плана земеразделяне на с. Николово, ЕКАТТЕ 51679, община Русе, при граници й съседи:
209003-широколистна гора на наследниците на А.М.П., имот № 000712-залесена територия
МЗГ- ДДС „Дунав“-Русе, имот № 209032-широколистна гора на Д. П. Л. имот № 209023-
иглолистна гора на В.М.И.. Имотът е образуван от имот № 209004. Върху имота има
следните ограничения: 98 - да се използва съгласно Закона за горите и Правилника за
прилагането му.
Срещу получените имоти преобритателят се задължил да гледа и издържа пожизнено
прехвърлителя. Ищецът твърди, че със сключването на този договор на 29.12.2020 г.
първият ответник в качеството си на длъжник на ищеца, считано от предявяване през 2018
год. на насрещния иск в производството по гр.д. № 2204/2018 г. по описа на РРС, въз
основана който било образувано впоследствие гр.д. № 684/2019 г. по описа на РОС, е
увредила неговите кредиторови интереси, съгласно чл. 135, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, тъй като с
това си действие е намалила общия размер на имуществото, което притежава и което в
своята цялост служи за обезпечение на изпълнението на посоченото парично задължение.
3
Предвид обстоятелството, че лицето, с което длъжникът е договаряла- приобретателят К. К.
е неин син и с оглед законоустановената в чл. 135, ал. 2 от ЗЗД презумпция, неговото
знание за увреждащо действие се предполага. Ищецът претендира да бъде обявен на
основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за недействителен спрямо него договора за прехвърляне на
недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, с който са прехвърлени от
ищеца И. П. Д. - К.а на ответника К. М. К. 4 недвижими имота. Претендира разноски, както
и възнаграждение на адвоката, оказал безплатна правна помощ на ищеца на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА.
В своя отговор на исковата молба ответниците оспорват предявените искове като
неоснователни. Ответниците възразяват, че задължението за разноски е делимо, т.е. И. Д. –
К.а е осъдена да плати на ищеца само половината от разноските- общо за двете инстанции
1725 лева, като това задължение не е лихвоносно.
Прави възражение относно момента на възникване на вземането, като според
ответниците то не е възникнало през 2018 год., не е възникнало и на датата на
постановяване на всяко от съдебните решения, тъй като всяко от тях е било обжалвано и е
влязло в сила едва на 27.05.2021 год. Преди тази дата ищецът не е бил титуляр на вземане
по отношение на ответника И. К.а.
Твърди се в отговора на исковата молба, че прехвърлителната сделка е извършена
единствено и само с цел първият ответник И. К.а да си осигури грижа и издръжка от страна
на сина й, тъй като доходите й са ниски, а към датата на извършване на сделката и
понастоящем е съдлъжник по кредит, теглен от Сосиете женерал Експресбанк АД в размер
на 53 690 лева, обезпечен с ипотека върху жилище, което е нейно собствено и на съпруга й.
Към датата на сделката- 29.12.2020 г. съпругът й е бил безработен и семейството е
разчитано на нейния минимален доход и на обезщетение за безработица.
В отговора на исковата молба ответникът К. К. прави възражение, че нито е знаел за
увреждането, нито е имал намерение и предвиждал, че сделката ще увреди ищеца. Излагат
се съображения, че той живее и работи в чужбина и по никакъв начин не е знаел, че майка
му евентуално ще дължи разноски по дело на адвокат, осъществил безплатна правна помощ
на другата страна.
Също така се твърди в отговора на исковата молба, че за събиране вземането на Л.К. е
образувано изп. дело № 478/2021 год. по описа на ЧСИ Венцислав Маринов, като по това
дело събирането на задълженията е започнало още юни 2021 год. чрез запор на трудовото
възнаграждение на ответника. Ежемесечно са постъпвали суми, като към месец септември
2021 год. са били преведени суми над тази, за която длъжникът е била уведомена, че дължи.
Евентуално след приключване на това изпълнително дело, ответникът К.а заявява, че може
да започне да погасява и задълженията си по изп. дело № 478/2021 год., по което взискател е
ищецът.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства и въз основа на
своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
4
Не е спорно между страните, а и от представените по делото доказателства се
установява, че по гр.д. № 2204/2018 год. по описа на РРС, ищецът в качеството си на
адвокат и пълномощник на Л.Н.К. е предявил насрещен иск срещу И. П. Д.- К.а и нейния
съпруг М. К. К..
Съдът установи след извършена справка, че към насрещната искова молба,
приложена като копие по гр.д. № 2204/2018 г., депозирана в съда на 05.06.2018 г., и копията
на доказателствата е приложено копие от пълномощно и договор за правна защита и
съдействие от 21.05.2018 г., сключен между Л.К. и адв. В. с предмет: „Изготвяне на отговор
на искова молба и процесуално представителство по гр. д. № 2204/2018 г. по описа на РРС,
както и предявяване на насрещен иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-
продажба на недвижим имот, сключен под формата на нот. акт № 75, т. 45, дело №9050 от
29.11.2016 год. на СВ Русе. Договорено е възнаграждение: „Безплатно за всеки един от
исковете на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА“
След извършена справка в кориците на гр.д. № 684/2019 год. по описа на РОС, което
е образувано при спазване правилата на родовата подсъдност и отделено производство по
насрещния иск, се установи, че там се намира оригиналът на горепосочената насрещна
искова молба, постъпила в РС Русе на 05.06.2018 г. заедно с приложените към нея писмени
доказателства, заверени от адвокат В. „вярно с оригинала“ и на л. 36 от делото се намира
оригиналът на горепосоченото пълномощно и договор за правна защита и съдействие със
същото съдържание като копието.
След извършена справка по в. гр. д. № 192/2020 г. по описа на Апелативен съд, гр.
Велико Търново, съдът установи, че на л. 19 от делото се намира оригиналът на
представения в днешното съдебно заседание договор за правна защита и съдействие от
01.10.2020 год.
Производството по насрещния иск е приключило с Решение № 164/08.06.2020 год. по
гр.д. № 684/2019 год. по описа на РОС, с което е уважен предявеният от Л.Н.К. срещу
първия ответник и съпруга й иск за прогласяване за недействителен на основание чл. 26, ал.
1, вр. чл. 152 от ЗЗД на договора за покупко - продажба на 3/4 идеални части от недвижим
имот, сключен под формата на нотариален акт № 75, том 45, дело № 9050/29.11.2016 г., по
описа на Служба по вписванията, гр. Русе и същите са осъдени на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА да заплатят на ищеца, в качеството му на адвокат, сумата 1800.00 лева за оказаната на
Л.Н.К. безплатна правна помощ в първоинстанционното производство по делото, а с
решение № 181/ 06.11.2020 г. по в. гр. д.№ 192/2020 г. по описа на Апелативен съд, гр.
Велико Търново са осъдени да му заплатят на същото основание и сумата 1650.00 лева за
оказаната безплатна правна помощ във въззивното производство.
По подадена от първия ответник и съпруга й касационна жалба е образувано гр.д. №
755/2021 год. по описа на ВКС и с Определение № 427/27.05.2021 год. не е допуснато
касационно обжалване на въззивното решение, а жалбоподателите са осъдени да заплатят на
адвокат В. 500.00 лева адвокатско възнаграждение. С Определение № 60273/14.10.2021 год.
е изменено горепосоченото, като присъденото възнаграждение е 1217.29 лева.
5
Междувременно, на 29.12.2020 г. първият ответник прехвърля на сина си- втория
ответник, процесните недвижими имоти срещу задължение на последния да поеме
издръжката и гледането на прехвърлителя, считано от деня на сделката и докато последната
е жива, като полага за нея грижи и внимание, осигурявайки й нормален и спокоен живот,
какъвто е водила досега, ведно със задължението за финансова издръжка, медицинско
обслужване, осигуряване на лекарства и всички други необходими жизненоважни грижи.
Спорните въпроси по делото са два: от кой момент адвокат В. е придобил качеството
кредитор и дали ответниците са успели да оборят презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2 от
ЗЗД.
За оборване на презумпцията ответниците са ангажирали показанията на свидетелите
Д. П. И. и И. Д. Ц. посочиха, че И. Д. в края на 2020 год. си прехвърлила нивите на сина си
К., за да може да си осигури старините (по техни думи). Понеже той от 2018 год. и
понастоящем учи и работи в Д., при краткото му завръщане в България, майка му му
прехвърлила нивите си, защото с нищо не можели да му помогнат и той се издържал сам в
Д.. Двете свидетелки заявиха, че идеята на прехвърлителната сделка била, тъй като
родителите нямали никакви парични средства, с които да помагат на сина си, да да го
стимулират един ден да се погрижи за тях и когато остареят, да има кой да ги гледа.
Свидетелят И. заяви, че в момента К. К. е в А. на бригада за 3 месеца. Когато се връща в
България, отсяда при родителите си, като междувременно поддържат връзка. Същото заяви
и свидетелят Ц.. Също така и двете посочиха, че не знаят К. да е давал пари на майка си, да е
купувал лекарства, да е полагал някакви грижи. Обективно той няма как да го прави при
положение, че живее в друга държава. Това обстоятелство е в противоречие с поетото
задължение за гледане и издръжка, считано от сключване на договора. Следва да се спомене,
че задълженията следва да се изпълняват, без значение дали прехвърлителят по алеаторния
договор има нужда или не, защото договорът е възмезден, за разлика от договора за дарение,
при който такива задължения биха възникнали, ако прехвърлителят има нужда и
преобретателят има възможност да дава издръжка.
Ответникът К.а твърди в отговора на исковата молба, че прехвърлителната сделка е
извършена единствено и само с цел тя да си осигури грижа и издръжка от страна на сина си,
тъй като доходите й са ниски, а към датата на извършване на сделката и понастоящем е
съдлъжник по кредит, теглен от Сосиете женерал Експресбанк АД в размер на 53 690 лева,
обезпечен с ипотека върху жилище, което е нейно собствено и на съпруга й. Към датата на
сделката- 29.12.2020 г. съпругът й е бил безработен и семейството е разчитано на нейния
минимален доход и на обезщетение за безработица. Очевидно няма как да си осигури
издръжка и грижа от сина си, след като в същото това време той не е живеел в страната, а и
не е имало изгледи това да се случи. Очевидно е, че е нямало как да разчита на издръжка от
него към оня момент, тъй като, както посочиха и свидетелите, той самият е бил затруднен с
издръжката си като студент. Необяснимо е защо, имайки нужда от пари и получавайки рента
от нивите, К.а ги прехвърля на сина си, за да получава издръжка от него, вместо да си я
набавя сама от същия източник на средства. Според свидетелите К.а е разчитала на грижи и
6
издръжка след години, когато остарее, а нивите прехвърлила, защото това бил единственият
начин да помогне финансово на сина си. При това положение няма как да се приеме, че
страните са сключили алеаторния договор с посоченото в него основание.
Ответникът К. К. не е декларирал имотите пред данъчните власти, няма доказателства
да е плащал данъци, не е нанесена промяната в собствеността в СГКК. Свидетелят Д. И.
заяви, че до 2020 год., когато тя вземала рентата от кооперацията, давала съответния дял на
сестра си. След прехвърлителната сделка вече нямала такъв ангажимент, защото К.
получавал неговия дял по сметка. Такива писмени доказателства по делото обаче не бяха
ангажирани. Тези обстоятелства в съвкупност водят до извод, че К. К. нито владее, нито
ползва имотите, нито получава рента от тях, нито ги е декларирал, нито плаща данъци, нито
изпълнява задълженията си по алеаторния договор, поради което съдът приема, че
ответниците не обориха презумпцията за знание за увреждането, уредена в чл. 135, ал. 2 от
ЗЗД.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна
страна следното:
В производството по Павловия иск се приема, че ищецът има качеството на кредитор,
ако съществуването на вземането му произтича от твърдените в исковата молба факти. Не е
необходимо вземането да е установено с влязло в сила съдебно решение, достатъчно е
същото да е действително възникнало. В тази връзка правоотношението, от което произтича
вземането на кредитора не е част от предмета на отменителния иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД,
поради което ищецът не следва да доказва пълно и главно, че вземането му е ликвидно и
изискуемо. В този смисъл т. 2 от ТР № 2/2017 г. от 09.07.2019 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на
ОСГТК, на ВКС и константната практика на ВКС.
Съгласно разпоредбата чл. 135 ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени
за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако при
извършването им последният е знаел за увреждането. Правен интерес от предявяване на иск
по чл. 135 ЗЗД е налице, когато с правно действие длъжникът намалява имуществото си, с
което се осуетява удовлетворяване вземането на кредитора. Основателността на иск по чл.
135, ал. 1 ЗЗД е предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване,
от ищеца: 1/качеството кредитор; 2/извършено правно действие от длъжника, с което
уврежда кредитора, както и 3/субективния елемент - знание на длъжника, че с това действие
се уврежда интересите на кредитора. При възмездна сделка ищецът следва да докаже и
знанието за увреждане на кредитора у третото лице, с което длъжникът е договарял – арг.
чл. 135 ал. 1, изр. 2 ЗЗД. По общо правило ищецът по иск с правно основание чл. 135 ал. 1
ЗЗД, за да има качество „кредитор“, следва да разполага с вземане срещу ответника,
възникнало преди датата на правното действие, което се оспорва с иска. В процесния случай
от доказателствата по делото се установява, че ищецът е придобил качеството на кредитор
по отношение на ответника И. К.а или в момента на сключване на договора за правна
защита с Л.К., който за съответната инстанция е приложен по делото, или най- късно към
7
момента на приключване на устните състезания в съответната инстанция, защото тогава е
изпълнил дължимите правни и фактически действия- предоставил е безвъзмездно защита на
ищеца и ответник по жалбата в първоинстанционното и въззивното производство пред РОС
и АС- Велико Търново. При оказана безплатна адвокатска помощ присъденото
възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а не представлява
присъждане на разноски (по своята правна същност обезщетение) на спечелилата делото
страна по чл. 78 ГПК (Определение № 7 от 17.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 339/2021 г., I т.
о., ТК).
Съдът по Павловия иск не може да проверява съществува ли вземането, което
легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила
решение. С иска по чл. 135 ЗЗД не се засяга и обвързващата сила на увреждащата сделка в
отношенията между сключилите я страни – те продължават да бъдат валидно обвързани от
нея и след уважаването на този иск, а увреждащата сделка се смята несъществуваща
единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качество. В
този смисъл са Решение № 45 по гр. д.№ 450/2010 г., ГК, ІІІ г. о., Решение № 639 по гр. д. №
754/2009 г., ГК, ІV г. о. и др.
В Решение № 65/25.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3800/2015 г., ГК, IV г. о., Решение
№ 149/12.11.2013 г по т.д. №422/2012 г на ВКС, І т.о., Решение № 552/15.07.2010г. по гр.д.№
171/09г. на ВКС, ІV гр.о., Решение № 328/23.04.2010г. по гр.д.№ 879/09г. на ВКС, ІІІ гр.о.,
Решение № 639/06.10.2010г. по гр.д.№ 754/09г. на ВКС, ІV гр.о. и Решение №
45/01.06.2011г. по гр.д.№ 450/10г. на ВКС, ІІІ гр.о. се приема, че правоотношенията, от
които произтича вземането, не стават предмет на делото по Павловия иск и съдът не може
да преценява дали легитимират ищеца като кредитор. В производството по Павловия иск
съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените
факти.
В решения № 292/14.07.2001 г. по гр.д № 1220/2010г. на ІV ГО и № 7/26.01.2012 г. по
гр.д № 456/2011г. на ІІІ ГО ВКС приема, че интересът на кредитора от завеждане на
отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД се смята възникнал, съответно вземането му става
изискуемо, от момента на извършване на действие на длъжника, с което се нарушава
неговата платежоспособност.
Ответниците не са представили доказателства към настоящият момент вземанията на
ищеца да са погасени. Налице и втората предпоставка за уважаване на иска - наличието на
разпоредително действие или сделка, както и увреждащият му характер – ответникът
длъжник е намалил имуществото си. Разпоредителната сделка уврежда ищеца, тъй като чрез
нея ответникът И. К.а обективно е намалила имуществото си.
Предвид изложеното настоящият състав на съда намира претенцията на ищеца за
основателна, поради което следва да се уважи, като се обяви по отношение на В. М. В. за
недействителен договора за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за
издръжка и гледане, сключен във формата на нотариален акт, вписан с вх. рег. №
19172/29.12.2020 г., акт № 81, том 38, дело № 7851, дв.вх.рег. 13803 на Служба по
8
вписванията, гр. Русе, по силата на който И. П. Д.- К.а е прехвърлила на сина си К. М. К.
процесните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Николово, общ. Русе, обл.
Русе.
При този изход на делото пред първата инстанция, основателно е искането на ищеца
за присъждане на разноските, които е направил в размер на общо 173.06 лева, за които има
приет по делото списък по чл. 80 ГПК, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК. На основание чл. 38,
ал. 2 от ЗА ответниците следва да заплатят на адвокат К. Х. адвокатски хонорар в размер на
600.00 лева на основание чл. 7, ал. 6 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за относително недействителен по отношение на В. М. В., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. Русе, ул. Д* № 15, пълномощник: адвокат К. Х. от АК Русе,
Договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане,
сключен във формата на нотариален акт № 106, том II, рег. № 5240, дело № 264 от 2020 по
описа на нотариус Теменужка Козарева с район на действие РРС, номер 751 в регистъра на
НК, вписан с вх. рег. № 19172/29.12.2020 г., акт № 81, том 38, дело № 7851, дв. вх. рег. 13803
на Служба по вписванията, гр. Русе, по силата на който И. П. Д.- К.а, ЕГН **********,
адрес: гр. Русе, ул. С.С. № 6, вх. 1, ет.1 е прехвърлила на сина си К. М. К., ЕГН 00441955363,
адрес: гр. Русе, ул. С.С. № 6, вх. 1, ет. 1 собствените си недвижими имоти, находящи се в
землището на с.Николово, общ.Русе, обл. Русе срещу задължението на преобретателя да
поеме издръжката и гледането на прехвърлителя, считано от деня на сделката и докато
последната е жива, като полага за нея грижи и внимание, осигурявайки й нормален и
спокоен живот, какъвто е водила досега, ведно със задължението за финансова издръжка,
медицинско обслужване, осигуряване на лекарства и всички други необходими
жизненоважни грижи, както следва:
1) 1/2 ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 51679.54.42, с площ от
4964 кв.м., находящ се в землището на с. Николово, общ. Русе, обл. Русе, местността
„ПЛУЖНА“, с трайно предназначен не територията: Земеделска, начин на трайно
ползване: Нива, категория на земята: трета, предишен идентификатор: няма, номер но
предходен план: 054042, при съседи:поземлени имоти с идентификатори: 51679.54.4,
51679.54.38, 51679.54.68, 51679.54.41, съгласно кадастралната карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД-18- 887/30.03.2018 г. на Изпълнителен директор АГКК, с последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от
30.11.2020 г. и подставена скица на поземлен имот № 15-1118561 от 30.11.2020 г., издадена
от СГКК- гр. Русе, а съгласно представен документ за собственост, имотът е описах като
ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ с площ от 4,963 дка в местността „ПЛУЖИНА“ в землището на с.
Николово, Русенска област, трета категория, ЕКНМ 51679, образуващ парцел № 42 от масив
9
№ 54, съставляващ имот № 054042, при граници: имот № 054041 - полска култура на Л.Н.
Д., имот № 000013-полски път на общината, имот № 054043 - полска култура на К.Г.С. и
имот № 054038 - полска култура на Г.Г.Ма;
2) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 51679.50.31, с площ от 6357 кв.м.,
находящ се в землището на с. Николово, общ. Русе, обл. Русе, местността „ПОЛЕТО“, с
трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на тайно ползване: Нива,
категория на земята: трета, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:
050031, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 51679.50.33, 51679.50.34,
51679.30.32, съгласно кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед
РД-18-887/30.03.2018 г. на Изпълнителен директор АГКК, с последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 30.11.2020 г. и
подставена скица на поземлен имот № 15-1118543 от 30.11.2020 г., издадена от СГКК- гр.
Русе, а съгласно представен документ за собственост имотът е описан като ПОЛСКА
КУЛТУРА (нива) в местността „ПОЛЕТО“, с площ от 6,356 дка, трета категория, парцел № 1
от масив 50, съставляващ имот № 050031 по плана за земеразделяне на с. Николово, обл.
Русенска, ЕКНМ 51679, при граници и съседи: имот № 0000001 - полски път на Общината,
имот № 000002 -полски път на Общината, имот № 050032 - полска култура на Д. П. Л.
Имотът е образуван от имот № 050001.
3) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 51679.56.30, с площ от 5121 кв.м.,
находящ се в землището на с. Николово. общ. Русе, обл. Русе, местността „ПЛУЖНА“, с
тайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива,
категория на земята: трета, предишен идентификатор: няма, номер но предходен план:
056030, при съсели: поземлени имоти с идентификатори: 51679.56.63, 51679.56.73,
51679.56.88 и 51679.56.42, съгласно кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени
със Заповед РД-18-887/30.03.2018 г. на Изпълнителен директор АГКК, с последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 30.11.2020
г. и подставена скица на поземлен имот № 15-1118584 от 30.11.2020 г., издадена от СГКК-
гр. Русе, а съгласно представен документ за собственост, имотът е описан като ПОЛСКА
КУЛТУРА (нива) в местността „ПЛУЖИНА“, с площ от 5,120 дка, трета категория, парцел
№ 16 от масив 56, съставляващ имот № 056030 по плана за земеразделяне на с. Николово,
обл. Русенска, ЕКНМ 51679, при граници и съседи: имот № 056042 - полска култура на
Д.К.А., имот 000019 - полски път на Общината, имот № 056073 - полска култура на Д. П. Л.
имот 056063 - полска култура на П.Н.П.. Имотът е образуван от имот № 056016;
4) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 51679.209 14, с площ от 1250 кв.м.,
находящ се в землището на с. Николово, общ. Русе, обл. Русе, местността „СЛАТИНА“, с
тайно предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: Широколистна
гора, отдел/подотдел 205/г, вид на гората /вид на подотдела: превръщане/издънково
насаждение, предишен идентификатор: няма, номер но предходен план: 209014, при съседи:
поземлени имоти е идентификатори:51679.209.2, 51679,209.32, 51679.209.712 и 51679.209.3,
съгласно кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-
10
887/30.03.2018 г. на Изпълнителен директор АГКК, с последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 30.11.2020 г. и подставена
скица на поземлен имот №15-1118520 от 30.11.2020 г., издадена от СГКК- гр. Русе а
съгласно представен документ за собственост, имотът е описан като: ШИРОКОЛИСТНА
ГОРА с площ 1,250 дка в местността „СЛАТИНА“, представляваща имот № 209014 но
плана земеразделяне на с. Николово, ЕКАТТЕ 51679, община Русе, при граници й съседи:
209003-широколистна гора на наследниците на А.М.П., имот № 000712-залесена територия
МЗГ- ДДС „Дунав“-Русе, имот № 209032-широколистна гора на Д. П. Л. имот № 209023-
иглолистна гора на В.М.И.. Имотът е образуван от имот № 209004. Върху имота има
следните ограничения: 98 - да се използва съгласно Закона за горите и Правилника за
прилагането му.
ОСЪЖДА И. П. Д.- К.а, ЕГН **********, адрес: гр. Русе, ул. С.С. № 6, вх. 1, ет.1 и
К. М. К., ЕГН 00441955363, адрес: гр. Русе, ул. С.С. № 6, вх. 1, ет. 1 да заплатят на В. М. В.,
ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Русе, ул. Д* № 15, пълномощник: адвокат К. Х. от АК
Русе разноски по делото в размер на 173.06 лева.
ОСЪЖДА И. П. Д.- К.а, ЕГН **********, адрес: гр. Русе, ул. С.С. № 6, вх. 1, ет.1 и
К. М. К., ЕГН 00441955363, адрес: гр. Русе, ул. С.С. № 6, вх. 1, ет. 1 да заплатят на адвокат
К. Х. от АК Русе възнаграждение в размер на 600.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от съобщението
до страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
11