Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 22.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
при секретаря М. Симеонова, като разгледа т.д. № 157/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл. 145 ТЗ, чл. 124, ал. 1, пр. 1 ГПК и чл. 74 ТЗ.
Б. ООД твърди, че се представлява поотделно от двамата
съдружници, един от които Г.В.М.. Поддържа, че М. в
качеството си на управител сключил предварителен договор за продажба на
собствен на дружеството недвижим имот (магазин № 4 на партерен етаж на жилищна
сграда, построена в УПИ ХХ-253 от кв. 18 по плана на гр. София, м. Гео Милев),
а впоследствие направил и признание на иска, предявен срещу дружеството на
основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. В резултат от тези действия се стигнало до
отчуждаване на имота без решение на общото събрание на съдружниците
и на цена, значително по-ниска от пазарната, като същевременно цената не била
реално постъпила в касата на дружеството. Дружеството счита, че следва да бъде
реализирана отговорността на управителя М. за нанесените с гореизложените
действия вреди, за което твърди да налице валидно и законосъобразно взето
решение на общо събрание от 13.06.2017 г., както и по-късно – на общо събрание
от 13.12.2019 г. Поради изложеното претендира заплащане на обезщетение в размер
на 170 280 лв. (съгласно увеличение на иска, допуснато в о.с.з. на
03.06.2020 г.), ведно със законната лихва от предявяване на иска до
погасяването и сторените по делото разноски.
По реда на чл. 213 ГПК с определение от 08.07.2019
г. (л. 121, т. ІІІ) е присъединено за съвместно разглеждане т.д. № 445/2019 г.
на СГС, ТО, 20 състав, образувано по предявени от Г.В.М. срещу Б. ООД искове за
установяване нищожността, а евентуално незаконосъобразността на решенията, обективирани в протокол за ОС от 13.06.2017 г., за търсене
на отговорност от него чрез предявяване на иск за обезщетение за вредите от
извършената отчуждителна сделка и за назначаване на
другия управител за представител за водене на делото.
Г.В.М. твърди, че искът по чл. 145 ТЗ е недопустим поради нищожността на взетото решение за реализиране на отговорността му, а евентуално – поради неговата незаконосъобразност. Оспорва провеждането на процесното събрание, като твърди, че такова не се е състояло и поради това не е налице взето решение в горепосочения смисъл. Евентуално, ако се установи провеждане на събранието, М. счита, че взетите на него решения са незаконосъобразни, тъй като събранието не било свикано надлежно (връчването на нотариална покана чрез залепване на уведомление било извършено без спазване на предпоставките на чл. 47 ГПК, като същевременно не бил правен опит за връчване на действителния адрес, обитаван от него и известен на дружеството); събранието било проведено на място и в час, различни от посочените в поканата; нарушено било изискването за кворум, установено в чл. 8, ал. 2 от дружествения договор, с което са накърнени правата на съдружника да участва и гласува в общото събрание. По същество оспорва иска за обезщетение, като твърди, че имотът е отчужден със знанието на другия съдружник и на цена, съответна на пазарната, която е и реално заплатена. Поради изложеното моли съда да уважи предявените от него искове и да прекрати производството по иска по чл. 145 ТЗ, а ако го разгледа по същество – да го отхвърли. Претендира разноски.
Съдът, като
отчете събраните по делото доказателства, достигна до следните правни и
фактически изводи:
По исковете, предявени от Г.В.М.:
Предявените искове са в евентуалност, обусловена от материалните правоотношения, в чиято защита те са предявени. Това налага първо да бъде разгледан искът за нищожност на решенията на ОС от 13.06.2017 г., а само при неговото отхвърляне – и искът за тяхната незаконосъобразност.
По иска по чл. 124, ал. 1, пр. 1 ГПК:
Съгласно ТР 1/2002 г. на ОСГК на ВКС нищожността като порок на дружествените решения може да се релевира безсрочно. Една от формите й е „липсващото (невзето) решение, което обаче е отразено като съществуващо в протокола за ОС“. При релевиране на такъв порок (невзето решение) в тежест на дружеството е да установи, че на съответната дата е проведено общо събрание (независимо от възможните пороци по неговото свикване и провеждане) и е направено волеизявление от поне един съдружник в смисъла, удостоверен в протокола за ОС като съдържание на процесното решение.
В настоящия случай е съставен протокол, съгласно който на 13.06.2017 г. е проведено общо събрание на съдружниците на Б. ООД, на което е присъствал само съдружникът Р. А. и същият е взел решение за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ срещу Г.М..
Протоколът е частен свидетелстващ документ, който не се ползва с материална доказателствена сила. Същевременно той не е подписан от лицето, на което се противопоставя (Г.М.), и поради това верността на удостоверените в него факти следва да бъде установена с други доказателства.
Въпреки така разпределената доказателствена тежест ответникът не проведе доказване на обстоятелството, че се е провело общо събрание на посочената в протокола дата и че на това събрание е направено волеизявление в удостоверения в протокола смисъл. Единственият факт, индикиращ провеждането му, е отправената преди това до Г.М. нотариална покана за свикване на събранието с дневен ред, съответстващ на обективираните в протокола решения. Тъй като този факт обаче предхожда датата на събранието, той, макар и достоверен с оглед нотариалното удостоверяване, не може да докаже, още по-малко пълно, че впоследствие действително е проведено това събрание.
Поради изложеното искът за установяване нищожността на решенията, обективирани в протокола, датиран от 13.06.2017 г., следва да бъде уважен. За пълнота следва да се посочи, че провеждането на събрание по удостоверения в протокола начин, на посоченото място и дата, е необходимо да бъде доказано и когато изявлението, от което е формирано решението, принадлежи само на един съдружник. Това е така, защото искът за нищожност е определен по основание чрез индивидуализиране на решението с дата на взимането му и доколкото не се установява протоколът да е подписан на посочената в него дата, то решението от 13.06.2017 г. се явява невзето (дори да е взето на друга възможна дата чрез подписване на протокола от другия съдружник).
По иска по чл. 74 ТЗ:
По този иск съдът не дължи произнасяне, тъй като не се е сбъднало вътрешно-процесуалното условие за това (отхвърляне на иска за нищожност).
По
иска по чл. 145 ТЗ, предявен от Б. ООД:
Съгласно константната съдебна практика процесуална предпоставка за допустимост на иска е наличието на решение на дружеството за реализиране на отговорността на управителя. В настоящия случай съдът достигна до извод за липса на взето на посочената от ищеца дата 13.06.2017 г. решение за предявяване на иска по чл. 145 ТЗ, но въпреки това към настоящия момент производството по този иск се явява допустимо с оглед междувременно взетото и неоспорено решение в същия смисъл, за което е съставен и приет по делото протокол от 13.12.2019 г. (л. 167, т. ІІІ). Тъй като съдът е длъжен да следи по всяко време за допустимостта на иска, то не може да се отрече и правото на страната да отстрани пречките пред тази допустимост в хода на процеса, така както това би могло да бъде сторено при наличие на нередовност на исковата молба. Ето защо, ако искът е бил предявен при липса на решение за реализиране отговорността на управителя, но такова бъде взето в хода на процеса, съдът е длъжен да съобрази този факт (впрочем, този извод се подкрепя от съдебната практика, съгласно която ако съдът установи липсата на решение, е длъжен да даде указания на ищеца да представи такова).
Ето защо съдът дължи да се произнесе по същество по иска по чл. 145 ТЗ.
От фактическа страна се установява, че Б. ООД е имало за основен предмет на дейност строителството и продажбата на недвижими имоти. На 24.07.2007 г. от името на дружеството, представлявано от Г.М., е сключен предварителен договор за продажба на правото на собственост върху недвижим имот, представляващ магазин № 4, находящ се в УПИ ХХ-253, кв. 18, по плана на гр. София, м. Гео Милев. Поради неявяване на представител на продавача за сключване на окончателен договор купувачът М.А.предявила иск по чл. 19, ал. 3 ГПК, в производството по който продавачът, представляван от М., признал иска. С влязло в сила решение от 11.02.2008 г., постановено по гр.д. № 4098/2007 г. на СГС, І ГО, 1 състав, правото на собственост било прехвърлено.
Ищецът твърди, че с горепосоченото разпореждане с имота, извършено от М., последният е причинил на дружеството вреди, тъй като 1). имотът е продаден на цена под пазарната, 2). цената не е реално платена и 3). не е постъпила в касата на дружеството.
Относно пазарната цена на имота:
Съгласно предварителния договор от 24.09.2007 г. уговорената продажна цена за правото на собственост върху процесния имот е 120 000 лв. с ДДС, платима на три вноски. За установяване на обстоятелството, дали тази цена е съответна на пазарната, са приети основна и повторна съдебно-техническа експертиза, както и са събрани доказателства относно актуалното състояние на имота към момента на сключване на предварителния договор - гласни доказателствени средства на свидетелите К., Т.и А.и писмени доказателства относно техническото състояние на строежа.
Според показанията на свидетеля Т.имотът е бил „на груб строеж“, „стърчали жици“, не е „имало ток“ и контакти, стените са били „на тухла“, без шпакловка, таванът също, а подът бил на бетонова замазка. Според К. е имало шпакловка, за подовата настилка заявява, че не може да каже каква е, защото „това не било вчера“. И двамата свидетели сочат, че е имало монтирана дограма. Свидетелят А.сочи, че подът не е бил с плочки, а с „нещо като бетон или замазка“, стените – „може би на тухла“, не е имало мивки.
Според Констативен акт обр. 15 от 24.08.2007 г. дейностите по ОВ, Вик и Ел. части са извършени, а в техническото описание към предварителния договор е посочено, че подът е на плоча, без циментова замазка, без монтирана ВиК инсталация, само извод до разклонение за водомер, без ел. инсталация, с оборудвана абонатна станция с разрешение за ползване, но без разводки и монтирани радиатори. В Удостоверение № 68/18.10.2007 г. за въвеждане в експлоатация на строежа е посочено, че абонатната станция, отоплителната система и водопроводната мрежа за топла вода могат да се ползват след монтажа и приемане на оборудването на станцията, подсигуряване на топлоносител и след получаване на допълнителни писмени становища и разрешения от компетентните органи.
От изложеното е видно, че са събрани противоречиви доказателства относно състоянието на имота, а това дава отражение върху определената за него пазарна цена. Съгласно заключението на основната експертиза оценката на имота в завършен вид е 167 100 лв., а в състоянието съгласно техническото описание към предварителния договор е 125 700 лв., но съгласно уточнението на вещото лице в о.с.з. това е цена без ДДС. Според повторната СТЕ пазарната стойност на имота в завършен вид е 170 280 лв., а в състоянието според техническото описание за степен на завършеност е 115 279 лв.
Настоящият състав счита, че имотът не може да бъде оценен нито в състояние „напълно завършен вид“, тъй като такъв извод противоречи на всички събрани гласни доказателствени средства, нито в състоянието, описано в приложението към предваритения договор, тъй като този документ е подписан единствено от М. от страна на дружеството, а също и защото противоречи частично на свидетелските показания и на данните в Акт обр. 15. Същевременно Акт обр. 15 като акт, съставен в хода на строителството от частноправни субекти, не се ползва с материална доказателствена сила (Определение № 409/21.04.2016 г. по гр. д. № 975/2016 г., ГК, ІІІ г.о. на ВКС, Решение № 216/02.08.2016 г. по т. д. № 2411/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО) и поради това удостоверените в него факти могат да се опровергават с други събрани доказателства.
След анализ на гласните доказателствени средства и като съобрази степента на непосредственост на наблюденията на всеки от свидетелите и съответствието им с писмените доказателства относно състоянието на имота съдът приема, че имотът е бил с монтирана дограма, имал е изводи за вода и окабеляване, както и канализация, но в незавършен вид са били стенното и подовото покритие, санитарният възел, като пред нормалното му функциониране са били налице ограниченията, посочени в удостоверението за въвеждане в експлоатация. Поради това за определяне на пазарната стойност на имота съдът използва механизма на изчисление, предложен от вещото лице Ц. в т. ІV от Приложение 1 (стр. 7 от СТЕ), като намалява процента на приспадане с тези дейности, чието извършване към процесната дата безспорно се установи – прозорци (4,88%), водопровод (1,45 %), канализация (0,94 %), ел. инсталация (4%), ОиВ (1,4 %). Приемайки тези дейности за неизвършени, вещото лице е приспаднало общо 38,18 %, докато с отчитането им процентът на приспадане следва да е 25,51. Въз основа на това по дадената от вещото лице Ц. формула стойността на приспадане следва да бъде 43 438,57 лв. вместо 55 002 лв., в резултат на което пазарната цена се определя на 133 531,43 лв. Тази цена е обосновима и с данните за последващо сключената сделка за същия имот, която видно от представения нотариален акт е за сумата от 120 000 лв. и съгласно показанията на свидетеля А., действала като продавач, няма данни тази цена да е била симулативна или с предоставена отстъпка към купувача.
Към тази цена не следва да се начислява допълнително ДДС – на първо място, в заключението на повторната СТЕ такъв извод не е изведен, а същевременно дадените от вещото лице по основната СТЕ аргументи относно причината за допълнително начисляване на ДДС не почиват на обосновани факти, нито на законови разпоредби, а единствено на предположенията на експерта относно начина, по който се обявяват офертните цени.
Въпреки че установената от съда пазарна цена (133 531,43 лв.) цена е по-висока от процесната (120 000 лв.), тя не е по-ниска от цените, за които дружеството по решение на общото събрание е продавало други имоти в същата сграда, дори напротив – цените на другите сделки са били по-занижени, дори и ако се отчете същата степен на завършеност като процесния обект (факт, установен и от двете СТЕ). Дружеството не е навело, нито доказало твърдения за симулативност на сделките, сключени за сходни имоти в сградата, поради което следва да се приеме, че волята му да отчуждава тези имоти е при посочената цена, дори тя да е в известна степен под пазарната. Ето защо настоящият състав счита, че известното отклонение от установената в настоящото производство пазарна стойност на договорената от М. цена не дава основание да се приеме, че същият е действал противоправно и в противоречие с действителната воля на дружеството.
Относно плащането на цената и постъпването й в касата на дружеството:
С влязло в сила решение, чиято симулативност дружеството не може да оспорва на основание чл. 299, ал. 3 ГПК, е прието, че продажната цена, уговорена в предварителния договор, е платена от купувача (в противен случай съдът би формирал условен диспозитив за присъждането й). Този факт се установява и от издадените от името на дружеството фискални бонове. Действително, фискалният бон не се ползва с материална доказателствена сила за извършеното плащане, а съставлява частна разписка за това. Ето защо е релевантно дали издаването й е извършено със знанието на дружеството (в който случай би съставлявала признание), а не неправомерно. За установяване на това обстоятелство е разпитан свидетелят Т., който е осъществявал счетоводството на дружеството по силата на договор за счетоводни услуги. Той сочи, че е извършвал счетоводно обслужване до 2007 г., след което – през септември 2007 г. - Г.М. взел касовия апарат и кочана с фактури, поради което свидетелят заявява, че не знае за процесния договор, не го е осчетоводявал, както ти че не знае кой след този момент е осъществявал счетоводството на дружеството. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Т., депозирани пред настоящия състав, защото те противоречат напълно на събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства: нотариалната покана, с която Т. кани М. да получи документите, свързани със счетоводното обслужване на дружеството, е изпратена на 22.10.2010 г. (л. 588, т. ІІ); в обяснителна записка от 13.05.2014 г. Т. сочи, че М. е отказал да предава документи след 31.03.2008 г. (л. 586, т. ІІ), в какъвто смисъл са и дадените от Т. обяснения в досъдебното производство (л. 651, т. ІІ). Нещо повече, налице са данни за продължаващо и след тази дата обслужване на дружеството от Т. – така напр. с молба от 12.05.2014 г. (л. 597, т. ІІ) Р.А. е поискал от НАП да получи акт за дерегистрация по ЗДДС, като е посочил адрес за получаване адреса на „счетоводна къща В.К.ЕООД“ и лице за контакт В.Т.. Наред с това, свидетелят може да бъде определен и като заинтересован предвид данните за продължаващи отношения между него и дружества, свързани с Р.А., посочени в т. 4 от обстоятелствената част на заключението на ССчЕ. Отделно от това, показанията му се разколебават и от разпита на свидетеля А., която сочи, че тя е подписвала и взимала фактурите, към които са били закрепени фискалните бонове, от „площад Македония“, където е имало счетоводна къща. Така описаният от А.адрес кореспондира с местонахождението на дружеството-счетоводител В.К., посочен в молбата на А. до НАП и в Търговския регистър (бул. ******).
Ето защо съдът приема, че договорената с предварителния договор продажна цена е била платена от купувача на три вноски, за което от името на дружеството надлежно са издадени три фактури с фискални бонове към тях.
Фактът, че платените суми са постъпили в касата на дружеството, също следва да се приеме за доказан по следните съображения:
На първо място, както беше мотивирано по-горе, съдът приема, че фискалните бонове са издадени със знанието на лицето, осъществяващо счетоводното обслужване на дружеството, като не кредитира показанията му, че през септември 2007 г. е преустановило счетоводната дейност за този клиент. Същевременно от заключението на приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесните фактури са декларирани в дневник продажби по ЗДДС за месец септември и октомври 2007 г., а фискалните бонове са издадени от регистрираното в НАП на името на продавача фискално устройство. Наред с това експертизата констатира, че „всички документи в периода януари – декември 2007 г. са издадени от специализиран счетоводен софтуер на фирма Т.ООД“, т.е. налице е идентичност на софтуера, използван за процесните осчетоводявания, и този, използван в период, в който Т. не оспорва да е водел счетоводството. Именно с този софтуер е генерирана и главната книга през март 2008 г., от която е видно, че всички вземания от клиенти, включително по процесните фактури, са закрити срещу дебита на сметка 501-каса в лева. Въз основа на това експертът заключава, че „всички продажби през 2007 г. са платени в брой и са постъпили в касата на дружеството.“ Този факт е установим и от оборотната ведомост за 2007 г.
При тези факти, а и с оглед поведението на ищеца, който не е осигурил достъп до счетоводството съгласно изложеното от вещото лице Д., съдът приема, че договорената цена е платена от купувача и е постъпила в касата на дружеството, за което от името на дружеството и от лице, на което надлежно е възложено осчетоводяването на дейността, са съставени съответните за тази операция счетоводни записвания. Нещо повече, в исковата молба, с която първоначално е заведен искът по чл. 145 ЗЗД през 2008 г. (л. 303, т. І) управителят Р.А. не е навел фактическо твърдение, че цената не е получена от дружеството, а единствено, че е под пазарната. За първи път такова твърдение е обективирано в сигнал до прокуратурата, но подаден едва през 2014 г. (л. 551, т. ІІ), към който момент може да се приеме, че отношенията между съдружниците са били влошени.
Поради всичко изложено съдът счита, че не се установяват предпоставките за ангажиране на отговорността на управителя М. и искът срещу него следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На Г.М. следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 2 260 лв. за адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице и държавна
такса.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г.В.М., ЕГН **********, с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 1 ГПК иск, че решенията на общото събрание на Б. ООД, ЕИК *******, от 13.06.2017 г. за търсене на отговорност от управителя Г.В.М. за причинени на дружеството вреди, за предявяване на иск срещу него и за назначаване на Р.Николов А. за представител за водене на процеса, са нищожни като липсващи.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. ООД, ЕИК *******, срещу Г.В.М., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 145 ТЗ за заплащане на сумата от 170 280 лв., представляваща обезщетение за причинени на дружеството вреди в резултат от извършени действия по отчуждаване на магазин № 4 на партерен етаж на жилищна сграда, построена в УПИ ХХ-253 от кв. 18 по плана на гр. София, м. Гео Милев.
ОСЪЖДА Б. ООД, ЕИК *******, да заплати на Г.В.М., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2 260 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: