№ 20761
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110109621 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
18.11.2024 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и двадесет и четвърта година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретар Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 9621/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от ЗД „ЕИ“ АД срещу ЗАД „ДБЖ“ АД, като се твърди, че на
27.02.2023 г., около 10:50 ч., извън населено място, на км. 55 по второкласен републикански
път II-11 е настъпило ПТП, за което бил съставен Констативен протокол за ПТП, което имало
следния механизъм, – лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № М **** ВМ, управляван от
Е. З. Й., се движи по пътното платно, като губи контрол и блъска отзад лек автомобил
„Фолксваген Шаран“, рег. № М **** ВР, управляван от В. Т. К., който автомобил е бил спрял
на пътното платно, поради повреда, като превозното средство не е било надлежно
обозначено. Поддържа, че по време на ПТП-то в лек автомобил „Фолксваген Шаран“, рег. №
М **** ВР се намирала пътника Ц. Н. Ц. – Й., която седяла на предната лява седалка.
1
Навежда доводи, че пътника в следствие на ПТП-то била увредена, като претърпяла средна
телесна повреда, като след преглед й е поставена диагноза „фрактура на гривнена става на
лявата ръка“, освен това към момента на инцдидента пътника била в напреднала бременност
в седми месец. Излага съображения, че за ПТП-то вина имат и двамата водачи, поради което
било налице съпричиняване. Твърди, че с оглед механизма и нарушените правила на ЗДвП в
случая се касаело за хипотеза на независимо съизвършителство, като вредоносният резултат
бил в следствие на виновното противоправно поведение и на двамата водачи. Поддържа, че
към датата на ПТП-то за лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № М **** ВМ е имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица №
BG/07/122003244044, която била сключена с ищеца, а гражданската отговорност на водача
на лек автомобил „Фолксваген Шаран“, рег. № М **** ВР, била покрит застрахователен риск
при ответника. Поддържа, че увредното лице било инициирало застрахователна преписка
при ищеца с претенция за неимуществени вреди в размер на 40000,00 лева, както и
имуществени вреди в размер на 1000,00 лева. Сочи, че е била образувана застрахователна
преписка (именувана „щета“) № **********/2023 г., като на пострадалото лице е определено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 27000,00 лева и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1000,00 лева, които били изплатени с преводно нареждане
от 12.06.2023 г. Развива аргументи, че доколкото по застраховката „Гражданска отговорност“
на автомобилистите се обезпечавала отговорността на застрахованото лице при
настъпването на ПТП, то имал право на регресен иск срещу делинквента и неговия
застраховател, предвид изплатеното застрахователно обезщетение. Инвокира доводи, че
регресните претенции били приложими към всички видове застрахователни договори, освен
за тези, за които имало специални правила, като в случая тъй като и двете страни били
застрахователи по „Гражданска отговорност“ и предвид наличието на фактическият състав
на чл. 45 ЗЗД ответника отговарял по регресната претенция. Твърди, че в случая предвид
наличието на съпричиняване, всеки от водачите отговарял за 50 % от настъпилите вреди, за
колкото отговаряли и техните застрахователи по сключените застраховки. Отделно от
горното сочи, че в случая с плащането встъпването в правата се регламентирало и от чл. 53
и чл. 127, ал. 2 ЗЗД, тъй като при независимо съпричиняване делинквентите отговаряли
солидарно. Поддържа, че е изпратил до ответника покана от 21.07.2023 г., с която
претендирал да му се заплати половината от изплатено застрахователно обезщетение, с което
вредите били изцяло възстановени, заедно с ликвидационните разходи в размер на 15,00
лева, но ответника бил отказал да възстанови дължимата сума. Навежда доводи, че
ответника е изпаднал в забава, поради което дължал и обезщетение за забава в размер на
сумата от 947,75 лева за периода от 21.08.2023 г. до 18.02.2024 г. Прави доказателствени
искания за приемането на писмени доказателствени средства, както и по реда на чл. 186
ГПК да бъде изискана административно-наказателната преписка и информация дали за
процесното ПТП е образувано досъдебно производство, както и за допускане събирането на
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел при режим на призоваване за
обстоятелства свързани с настъпването на ПТП-то и пътната и метеорологична обстановка
по това време. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и
присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който
претенциите се оспорват. Прави отвод за нередовност на исковата молба, тъй като не били
изложени ясно и точно всички релевантни обстоятелства за възникване на твърдяното право,
освен това претенцията за вредите не била диференцирана по пера за всяко увреждане.
Твърди, че ищецът бил заплатил единствено сумата от 28000,00 лева, но за претърпени
имуществени вреди, освен това имало споразумение към което не били представени никакви
документи, като прави извод, че сумата била неоснователно заплатена на Ц. Й.. Поддържа,
че водачът Е. Й. управлявал автомобила с висока скорост, като изобщо не бил предвидим
пътните условия, а пътника Й. не била използвала обезопасителен колан, като поведението и
2
на двамата било в противоречие с правилата на ЗДвП. Навежда подробни доводи, че
претендираното обезщетение е в завишен размер, като не отговаряло на критерия за
справедливост, съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД. Излага съображения, че водачът на
„Фолксваген Шаран“, рег. № М **** ВР, чиято гражданска отговорност била покрит
застрахователен риск при ответника, не бил нарушил правилата на ЗДвП, евентуално
твърди, че повредата е възникнала непосредственото преди удара, като водачът е
отстранявал повредата, което е било причината да е извън автомобила. Освен това липсвало
виновно поведение от страна на водача застрахован при ответника, като вината за инцидента
била изключително на другия водач, поради което обосновката на ищеца за наличието на
съвина била неоснователна. Прави обосновка във връзка с това при какви условия е
настъпило ПТП-то, като прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалото
лице. Поддържа, че травмите получени от пострадалата били незначителни, като
оздравителният процес бил бърз и без усложнения. Инвокира доводи за недоказаност на
претърпените имуществени и неимуществени вреди. Прави доказателствени искания за
допускане изслушването на заключенията на САТЕ, ССчЕ и СМЕ по формулирани в
исковата молба задачи, както и на основание чл. 186 ГПК да се изиска от НЗОК или РЗОК
медицинското досие на Ц. Н Ц.-Й. за пет години назад, както и всички документи за случая
АНП по описа на ОД на МВР-Монтана, както и за допускане събирането на гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетел при режим на призоваване за
обстоятелства свръзани с настъпването на ПТП-то и неговия механизъм. Иска отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
С Определение от 22.04.2024 г., съдът е насрочил производството в открито заседание
с частично произнасяне по доказателствата, като е предоставил възможност на ищеца да
уточни претенцията си предвид изготвянето на пълен правилен и изчерпателен доклад.
Подадена е молба с вх. № 144753/30.04.2024 г., като ищецът е посочил, че основава
претенцията си на фактическият състав на чл. 411 КЗ.
С Протоколно определение от 16.05.2024 г., съдът е допуснал уточнение на исковата
молба, съобразно уточнението направено в молба с вх. № 144753/30.04.2024 г.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и
3
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица (25-26 в кориците на делото) се
установява, че на 27.02.2023 г. на Републикански път II-11, км. 55 е настъпило ПТП между
лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № М **** ВМ, управляван от Е. З. Й. и лек
автомобил „Фолксваген Шаран“, рег. № М **** ВР, управляван от В. Т. К.. Като пострадало
лице в протокола е посочена Ц. Н Ц.-Й., с посочено увреждане на гривнена става на лявата
ръка. Отразено е, че механизма на ПТП-то е следния: водачът на лек автомобил „Фолксваген
Голф“, рег. № М **** ВМ загубва контрол и блъска отзад лек автомобил „Фолксваген
Шаран“, рег. № М **** ВР, които се намира в спряло положение на пътното платно, поради
повреда и които е обозначен със светлоотразителен триъгълник или друг подходящ начин.
Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата,
мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е
и преобладаващата практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение №
24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК, в което се приема, че
„Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в
кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.
179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в този документ...; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I
т. о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със
задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е
прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че
фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.“.
Представена е Епикриза от МБАЛ „Св. Николай Чудотворец“ ЕООД, гр. Лом., като се
установява, че Ц. Н Ц.-Й. е била приета на 2.7.02.2023 г. изписана на 03.03.2023 г. във
връзка с лечение на диагноза: счупване нна долен край на радуис S.52.50, като по анамнеза
на лицето същата е пострадала от ПТП. Установено е, че същата е била бременна в 7-ми
месец.
Приложено е платежно нареждане с рег. № 735В1О02316300ОQ/12.06.2023 г., като се
установява, че ЗАД „ЕИ“ АД е заплатило на Ц. Н. Ц. сумата от 28000,00 лева – обезщетение
по застрахователна преписка (именувана „щета“) № **********.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Е.
Й..
От казаното от св. Й. се установява, че ПТП-то станало след завои, като имало МПС,
за което се бил заблудил, че се движело. Всичко станало много бързо, като за момент бил
разсеял вниманието, след което се ударил. Сочи, че инцидента станал между Ковачевица и
Лом. Уточнява, че по това време имал дете и жена, която била бременна с второ дете, а
всичко станало много бързо. Свидетелства, че след това ги бил извадил и били постъпили в
болница за преглед. Съпругата му се казвала Ц., като тя била в МПС-то, което той
управлявал, а не в това което било ударено. Сочи, че не може да прецени самото разстояние
между колите, като бил видял другия автомобил в неговото платно, като последното се
движело. Нямало нищо поставено от което да се види, че колата е била спряла – нито
аварийни, нито триъгълник. Инцидентът се бил случил преди обяд, но няма спомен за
видимостта, като инцидентът се бил случил през зимата. Сочи, че инцидентът се случил през
зимата, като след него имало излизаща кола от с. Ковачевица, като той бил погледнал
4
огледало за обратно виждане, точно преди инцидента. Сочи, че до момента на ПТП-то
другия автомобил бил зад него, като точно преди удара бил погледал в огледалото за
обратно виждане, с което се разсеял. Нямало как с другият водач да избегнат удара, тъй като
след възприемането ми настъпил удара. Свидетелства, че не бил обърнал внимание на
другия водач, тъй като се бил притеснил за детето си, след което заедно с него и жена му
тръгнали към болница. Но другият водач бил отказал преглед, като бил казал, че е добре.
Самият той, тъй като си бил ударил главата бил на преглед. Изяснява, че и двамата
автомобили били червени на цвят, като реално той бил взел завоя и видял колата на
платното, което вероятно го заблудило, че другият автомобил се движел. Сочи, че имало
платно и банкет, без мантинели на мястото. От удара другият автомобил се бил изместил, но
не може да каже с колко, като другият автомобил бил останал в неговата лента на пътното
платно, а автомобилът управляван от свидетелят бил отишъл в насрещното платно.
Уточнява, че няма точен спомен, къде седяла жена му, но смята, че била на пасажерското
място, а детето било зад тях. Сочи, че не бил отремонтирал автомобила, като изяснява, че
след удара колана бил опънат и не може да се върне, но не бил скъсан. Свидетелства, че
въздушните възглавници се били отворили, но имало само удар отпред. Отново сочи, че след
като бил възприел другият автомобил всичко се било случило много бързо и нямал време за
реакция нито с волана, нито със спирачките. Изяснява, че завоят за който говорел бил около
45 градусов и вървял по пътя.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Й. за достоверни, тъй като,
преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични,
като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на
делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до
извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече,
логично е с оглед изминалия период от време свидетелят, да си спомня случая по-общо,
допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на
човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на
правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се,
включително ги потвърждава, под страх от наказателна отговорност. Необходимо е да се
изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия е нормално
свидетелят да описва някои детайли според собствените му субективни представи, доколкото
е пряк участник ПТП-то.
Прието и неоспорено е заключението на СМЕ от което се установява, че пострадалото
лице – Ц. Ц.-Й. е била с установено счупване на долния край на лъчева кост на лявата
предмишница, което представлява медико-биологичен признак трайно затруднение на
движението на крайник (лява ръка), за срок не по-малък от 2-4 месеца, при обичаен ход на
възстановяване. Уточнено е, че пострадалата е била лекувана с оперативно-кръвна
репозиция с метална остеосинтеза с плака. Експертът е посочил, че преди ПТП-то не са
установени предхождащи заболявания, като към момента на настъпването му, постадалата е
била бременна в седми лунарен месец. Вещото лице е установило, че безспорно за по-
доброто възстановяване на лицето е била необходима рехабилитация, но в медицинските
документи по делото няма данни такава да е била провеждана. Изяснено е, че подобно
увреждане се получава при падане или подбирането на ръка с длан, при изпъната ръка в
лакета, а при пътник в автомобил това може да бъде подпиране на арматурното табло (ако
седи на предната седалка), или други части от интериора на автомобила (гръб на предни
седалки) – при седене на задната седалка. Изяснено е, че по делото няма данни за настъпили
усложнения, като диагнозата е поставена на 27.02.2023 г. Вещото лице е уточнило, че няма
данни, които да мотивиран това къде е получена травмата, но при ПТП с пострадал пътник
същият е следвало да е в автомобила. Уточненое е, че полученото счупване може да се
осъществи както с, така и без поставен предпазен колан. В о. с. з. от 26.09.2024 г., вещото
лице е посочило, че срокът за възстановяване е обичаен, когато възстановяването е без
5
усложнение. Изяснено е, че рехабилитация принципно е нужна, като принципно при такова
счупване било напълно достатъчно мокра гъба в кастрон със студена вода да се стиска и
движи, което можело да се прави вкъщи и водело до по-добро възстановяване. Уточнено е
обаче, че самото заздравяване е период, който не зависи от рехабилитацията. Последната
практически била движение след имобилизацията, защото това бил проблемът с
раздвижването, което рехабилитацията подпомагала да е в по-кратък период. Посочено е, че
по клинична пътека рехабилитацията била 7-дни, което било недостатъчно и трябвало да се
провежда по-дълго, но това се заплащало. Експертът е посочил, че се касае за счупване в
дисталната област на лъчевата кост, като дори представянето на допълнителни
доказателства няма да промени извода. Уточнено е, че от медицинска гледна точка в 7-ми
месец на бременност не е препоръчително да се поставя предпазен колан. Въпреки това
потвърждава извода си за това как настъпват подобен род увреди, като изрично се сочи, че в
случая колана не играе никаква защитна роля, тъй като било достатъчно подбирането с
дланта при изпъната ръка в лакътя, когато веднага се чупела лъчевата кост.
Съдът, като извърши преценка на заключението на СМЕ, съобразно правилото на чл.
202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по
делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е
недобросъвестен.
От приетото и неоспорено заключение на САТЕ се установява, че пътното платно на
мястото на произшествието е съставено от двете ленти за движение, по едно във всяка
посока, разделени помежду си с едининична линия тип М3 от ЗДвП., при липса на пътни
знаци. Експертът е посочил, че от представените по делото доказателства се водачът на лек
автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № М **** ВМ се е движел направи по Републикански
път II-11, км. 55 в дясната лента, а водачът на лек автомобил „Фолксваген Шаран“, рег. № М
**** ВР е бил спрял в дясната лента за движение на пътя. Експертът изрично е посочил, че с
оглед данните по делото не може да се направи изричен извод за скоростта на участниците в
ПТП-то, преди настъпването на инцидента. Уточнено е, че от техническа гледна точка и от
ангажираните по делото доказателства може да се направи извод, че причината за
настъпването на ПТП-то е на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № М ****
ВМ, който е загубил контрол върху автомобила и е настъпил удар с лек автомобил
„Фолксваген Шаран“, рег. № М **** ВР. Вещото лице изрично посочва, че лек автомобил
„Фолксваген Голф“, рег. № М **** ВМ, е имал възможност да предотврати ПТП-то, ако се е
движел със скорост и безопасна дистанция, при която да е имал възможност да спре в
рамките на опасната зона. Разяснено е, че по делото няма достатъчни данни, за да се
определи опасната зона, като е уточнено, че лек автомобил „Фолксваген Шаран“, рег. № М
**** ВР не е извършвал маневри, поради което не е пресекъл траекторията за движение на
другия лек автомобил, съответно обратното автомобила „Фолксваген Голф“, рег. № М ****
ВМ не е навлязал в опасната зона на другия лек автомобил, тъй като последният е бил в
спряло положение. Вещото лице конкретно е посочил, че автомобилите са били оборудвани
с предпазни колани и какви, като подробно е изяснено действието на предпазния колан.
Посочено е, че от данните по делото няма данни на кое място се е намирала пострадала към
момента на настъпването на удара, както и дали е била с правилно поставен предпазен
колан, за което няма дали коланите са били в изправно състояние. В о. с. з. от 26.09.2024 г. се
установява на стр. 5 в експертизата е допусната грешка, като правилното е, че в третия абзац
на четвърта задача трябва да се разбира, че причина за настъпването на ПТП е водача на лек
автомобил „Фолксваген Шаран“, рег. № М **** ВР.
Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на чл.
202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по
делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е
6
недобросъвестен.
В случаят, като извърши преценка на доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира, че следва да отхвърли изцяло
предявената регресна претенция.
Безспорно от кредитираните писмени доказателствени средства, както и
заключенията на САТЕ и СМЕ, а така и от казаното от свидетелят Й. се установява, че
увреденото лице - Ц. Ц.-Й. не се е намирала в лек автомобил „Фолксваген Шаран“, рег. № М
**** ВР, както се твърди в исковата молба с оглед механизма на ПТП-то сочен от ищеца по
делото, а се е намирала в лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № М **** ВМ. Тоест по
делото се установява различен механизъм на ПТП-то от твърдения в исковата молба. В тази
насока трябва да се отбележи, че ищецът не е установил пълно и главно механизма на ПТП-
то, респ. увреждането на пострадалото лице, поради което с оглед неблагоприятните
последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за
неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Механизмът на ПТП-то е част от основанието на претенцията по регресния иск по
чл. 410 КЗ и чл. 411 КЗ. След като ищецът, въпреки разпределената доказателствена тежест,
не е установил пълно и главно елемент от основанието на иска, то това е достатъчно, за да
съда да приеме, че претенцията е недоказана. Нещо повече, ищецът е имал възможност да
измени основанието на претенцията си по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, като в случая това не е
сторено по делото при условията и предпоставките за обективно изменение на иска.
Настъпването на ПТП и увреждането на място, по време и по начин различен – в това число
увреждането на лицето – от твърдения са основание за отхвърляне на претенцията, но не
преклудират възможността да се води ново производство в друго производство, тъй като
преклудиращата сила на СПН няма да обхване част от основанието – фактите, които не са
въведени надлежно в производството. За пълнота трябва да се изясни, че нормата на чл. 214,
ал. 1 ГПК се различава от изясняването на спора по реда на чл. 143 ГПК – „Основанието на
иска представляват фактите, с които ищецът свързва възникването и съществуването на
спорното право, чиято защита търси в исковия процес, при което всякакви други
фактически твърдения, които не се отнасят до заявеното в исковата молба материално
правоотношение, не формират основанието на иска по смисъла на чл. 214 ГПК.
Уточненията, направени от ищеца в първото съдебно заседание по реда на чл. 143, ал. 2
ГПК, не променят основанието на иска такова, каквото е очертано в обстоятелствената
част на исковата молба, а само го детайлизират посредством релевиране на конкретни
фактически твърдения в рамките на заявената от ищеца фактическа рамка на спора. Това
са твърдения за факти, които са част от вече посоченото основание на иска и които като
такива се обхващат от обективните предели на силата на присъдено нещо на съдебното
решение по делото, независимо дали са посочени изрично или не, т.е. не могат да бъдат
основание за предявяване на нов иск за същото право. В този смисъл тези уточнения не
могат да бъдат приравнени на изменение на иска по основание по смисъла на чл. 214, ал. 1
ГПК, тъй като не променят основанието на предявения иск, а само го поясняват и
детайлизират. Същевременно чрез поясняването на исковата молба ищецът може да
отстрани вътрешни противоречия между собствените си фактически твърдения, както и
да обоснове връзката между заявените факти и търсената с иска защита.“ – така
Решение № 55 от 27.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5558/2014 г., I г. о., ГК.
За пълнота трябва да се отбележи, че изводите на съда са и с оглед изрично
направените оспорвания от ответника с отговора на исковата молба, досежно наличието на
причинно-следствена връзка. Когато се касае за ПТП-то причинно-следставената връзка,
която трябва да е пряка и непосредставена е неизменно свързана с механизма на ПТП-то,
които се установява според твърденията на ищеца в исковата молба. Когато механизма е
различен от твърдения и то до степен, че увреденото лице се е намирало в различен
7
автомобил, то това е достатъчно, за да регресната претенция в тази насока да се отхвърли.
Необходимо е да се посочи и още едно обстоятелство – така както се твърди в
исковата молба, че се касае за хипотеза на независимо съпричиняване на вредата от двама
водачи не обуславя хипотеза на регресен иск по чл. 411 КЗ, а на друга регресна претенция.
Тоест, това е още едно основание за отхвърляне на главния иск.
Претенцията за мораторни лихви е обусловена от изхода на делото по главни иск.
След като обуславящият (главният) иск е неоснователен, то такъв се явява и обусловения
(акцесорния) иск, поради което последният следва да бъде отхвърлен в цялост.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира заплащането на
деловодни разноски разполага само ответника. Последният е поискал заплащането на
деловодни разноски, като е доказал, че действително е сторил такива, поради което и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му се присъди сумата от 1200,00 лева, представляващи
деловодни разноски за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от ЗАД „ЕИ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. *********************** срещу ЗАД „ДБЖ“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. *****************, за присъждане
основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на сумата от 14015,00 лева,
представляващи регресно вземане и обичайни ликвидационни разходи за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
обективирана в застрахователна полица № BG/07/122003244044 на увреденото лице - Ц. Н
Ц.-Й. по застрахователна преписка (именувана „щета“) № **********/2023 г., както сумата
от 947,75 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 21.08.2023 г. до 18.02.2024
г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК АД „ЕИ“ АД, ЕИК: ********* да заплати
на ЗАД „ДБЖ“ АД, ЕИК: *********, сумата от 1200,00 лева, представляващи деловодни
разноски за първоинстанционнто производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните с
въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8