№ 141
гр. Плевен, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря А. Г. П.
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20234400500114 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд №1845 от 16.12.2022г., постановено
по гр.д.№3650/2022г. по описа на същия съд на основание чл.56, ал.1 от ЗН
вр. чл.135, ал.1 от ЗЗД е обявен за относително недействителен по
отношение на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“АД, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление гр. П., ул. И.И.З., № ***, представлявано от Й.В., изп.
директор, направеният от С. С. С., ЕГН***, от гр. П., жк. М.Д., ***, ***, ***,
*** отказ от наследство,оставено от неговата майка Р.Я. С.а, поч.
24.07.2021г., вписан под №161/27.05.2022г. в Особената книга за приемане и
отказ от наследство, водена от ПРС.Със същото решение на ПРС на
основание чл.78, ал.1 от ГПК С. С. С., ЕГН ***, от гр. П., П., жк. М.Д., ***,
***, ***, *** е осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. И.И.З.,***,
представлявано от Й.В., изп. директор, сумата 692,68лв. направени по делото
разноски.
Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба
от С. С. С. –ответник пред ПРС,чрез неговия пълномощник адвокат Е. М. от
1
ПАК,с която същото се обжалва като неправилно и
незаконосъобразно,постановено при допуснато от съда съществено
нарушение на процесуални правила,поради нарушение на материалния
закон,немотивирано и необосновано.Твърди се,че съдът е дал грешна правна
квалификация,че ищецът е предявил иск с правно основание
чл.26,ал.2,предл.първо от ЗЗД във вр.чл.44 ЗЗД вр.чл.56 ЗН и навсякъде е
посочвал нищожност на отказа от наследство,а съдът е приел квалификация
чл.56 ал.1 Н вр.чл.135 ал.1 ЗЗД.Цитирана е нормата на чл.56 ал.1 ЗН,като са
изложени доводи,че искът по чл.56 ЗН е предоставен на разположение на
всеки кредитор,който не може да се удовлетвори от имуществото на своя
длъжник ,като в тази хипотеза кредиторът може да иска от съда унищожаване
на отказа от наследство,направен от длъжника,тъй като с него препятства
възможността в патримониума на длъжника да постъпи имущество,което да
служи за удовлетворяване на кредитора.Целта на иска по чл.56 ЗН за
унищожаване на направения от длъжника отказ от наследство е да се даде
възможност на кредитора да се удовлетвори от наследственото имущество
на длъжника ,ако неговото собствено имущество/извън
наследственото,предмет на отказа/е недостатъчно за събиране на вземането
на кредитора . Фактическият състав на иска по чл.56 ЗН включва следните
елементи:ищецът да има качеството на кредитор по отношение на
длъжника,длъжникът да не притежава секвестируемо имущество ,от което
кредиторът да може да се удовлетвори ,отказът от наследство трябва да
уврежда кредитора,т.е.поради отказа от наследство имуществото на
длъжника да е намаляло и кредиторът да не може да събере вземането
си.Посочено е,че описаните ½ ид.части от земеделски земи се явяват такива
оставени в наследство от майката на въззивника ,след нейната
смърт.Основното възражение в жалбата е ,че кредиторът „Топлофикация-
Плевен“ЕАД не е доказал факта,че е в невъзможност да се удовлетвори от
имуществото на длъжника,поради което исковата претенция е останала
недоказана,а искът по чл.56 ал.1 ЗН е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.В тази насока са изложени доводи,че не са представени
доказателства какво имущество има длъжника към датата на отказа ,няма
данни дали има наложени запори на банкови сметки на длъжника,има ли
плащане по образуваните изпълнителни дела, длъжникът има ли друго
имущество,в т.ч.и движими вещи ,като не е изпълнена една от предпоставките
2
за уважаване на иска и не е доказано,че отказът от наследство уврежда
кредитора.Изложени са доводи,че основателността на иска по чл.135 ал.1 ЗЗД
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване на
следните предпоставки: 1/качеството кредитор;2/извършено правно
действие,с което се уврежда кредитора и 3/субективният елемент-знание на
длъжника,че с това действие се увреждат интересите на кредитора.Твърди
се,че в случая не е доказана третата предпоставка-знание на длъжника.В
заключение въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение на ПРС
,като постанови друго ,с което предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендират се и направените по делото разноски за двете
инстанции.В съдебното заседание на 22.03.2023г.на което бе даден ход по
същество въззивникът С. С. чрез своя пълномощник адвокат Е. М. от ПАК
поддържа изцяло подадената въззивна жалба и моли съда да отмени
решението на ПРС като неправилно незаконосъобразно,немотивирано и
необосновано на събраните по делото доказателства.Не се претендират
разноски за въззивната инстанция,тъй като въззивникът е освободен от
внасяне на ДТ.
Въззиваемата страна „Топлофикация-Плевен“АД,представлявана от
изп.директор Й.В. чрез своя пълномощник юрисконсулт Ц.В. е депозирала
писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,с който е взето становище,че
жалбата е неоснователна.Посочено е,че с оглед събраните пред първата
инстанция доказателства е установено,че по изп.д.№362/2022г.по описа на
ЧСИ Т.К.,по постоянния адрес на въззивника С. С. е залепено уведомление,с
което същият е уведомен ,че е наложена възбрана върху ½ ид.част от 6 броя
недвижими имоти – нива,овощни градини и дървопроизводствена гора.Тези
имоти въззивникът е придобил по наследство от своята майка Р.Я. С.а,като
правото на собственост е преминало у него и неговата сестра В. С.а П. в
равни части,видно от представените по делото кадастрални скици и договори
за доброволна делба,които доказателства не са оспорени от ответната страна.
Твърди се,че с оглед депозираната от въззивника декларация на 20.01. 2020г.
пред ПМДТ Община Плевен същият е декларирал,че притежава 1/6 ид.ч. от
правото на собственост върху имот,находящ се в гр.П., ж.к.
“М.Д.“,бл.***,***,***,но не и друго имущество,което се потвърждава и от
постъпила справка от ПМДТ Община Плевен по изп. д. №269/2019г.,
съгласно която съсобственици по отношение на горепосочения имот са Р.Я.
3
С.а-майка,В. С.а П.-сестра и ответникът С. С. С..След смъртта на своята
наследодателка Р.Я. С.а,поч.на 24.07.2021г.,въззивникът на 19.10.2021г.е
прехвърлил на своята дъщеря Р.С С.а с договор за покупко- продажба,
обективиран в нот.акт №188,том ІІ,нот.д.№257/2021г.на нотариус П.Х. ½
ид.ч.от същия апартамент,находящ се в гр.П., ж.к. “М.Д.“,бл.***,***,***,като
си е запазил правото на пожизнено и безвъзмездно ползване.В отговора е
посочено,че със съобщение на ЧСИ Т.К. по изп.д.№362/2022г от 03.06.2022г.
дружеството е уведомено за направения от С. С. С. отказ от наследството на
Р.Я. С.а,поч.на 24.07.2021г.,вписан в нарочната книга на съда под
№161/27.05.2022г.Относно разликата в правната квалификация на иска,
посочена в ИМ и тази ,дадена от съда е взето становище,че ПРС в
съответствие със задълженията си в чл.146,ал.1,т.2 ГПК е дал вярна правна
квалификация на спора и правилно е разпределена доказателствената тежест,
като процесуалните действия на съда са правилни,доколкото в случая
доказателствената тежест е обърната в процедура за прогласяване
нищожността на отказа от наследство и ответникът следва да докаже
достатъчно наличие на имущество, от което кредиторът да се удовлетвори.
Изложени са доводи,че правилно ПРС е приел,че дружеството като взискател
по изпълнителните дела има качеството на кредитор спрямо ответника ,
качеството на последния на наследник на починалата му майка и факта на
вписания отказ от наследството,оставено от същата.От събраните по делото
доказателства безспорно е установено,че наследодателката е била собственик
на земеделските имоти на основание договори за доброволна делба, както и
на 4/6 ид.ч.от апартамента,находящ се в гр.П. ,ж.к.“М.Д.“, ***, ***, ***,а след
смъртта й съответната ид.ч.от тези имоти по силата на наследствено
правоприемство е станала собственост на въззивника.Правилни са изводите
на ПРС,че след продажбата на ½ ид.ч.от апартамента в гр. Плевен, в
патримониума на длъжника са се намирали само ½ ид.ч.от възбранените
земеделски земи.Изложени са доводи,че не са събрани доказателства
ответникът да притежава друго имущество,извън наследеното от неговата
майка,от което кредиторът да може да се удовлетвори след отказа от
наследство.Взето е становище,че обосновано ПРС е приел,че е налице и
последния елемент на чл.56 ал.1 ЗН,а именно увреда за кредитора,настъпила в
резултат на отказа от наследство ,изразяваща се в невъзможността да се
удовлетвори от имуществото на наследника от една страна,а от друга
4
факта,че в наследството е имало достатъчно активи,за да може да
удовлетвори вземанията си .Въззивникът се е разпоредил с наследствено
имущество-ид.ч.от процесния апартамент и по този начин безспорно е приел
наследството по аргумент от 49 ал.2 ЗН.Посочено е,че в практиката на ВКС е
застъпено разбирането ,че кредитор на едно лице не може да предяви иск за
нищожност на извършения от него отказ от наследство ,като законът
предоставя на кредитора правото да иска унищожаване на отказа от
наследство в своя полза и то дотолкова,доколкото е в невъзможност да се
удовлетвори от имуществото на своя длъжник.ПРС в съответствие със
събраните по делото доказателства и съобразно практиката на ВКС
,обосновано е приел,че предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен ,като бъде обявен за относително недействителен/унищожен/спрямо
кредитора „Топлофикация Плевен“ АД направеният от ответника –длъжник
отказ от наследство,оставено от неговата майка.В заключение въззиваемото
дружество моли Окръжния съд да остави без уважение подадената въззивна
жалба .Претендират се и разноските за въззивната инстанция-юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв.В съдебното заседание на 22.03.2023г.
въззиваемото дружество чрез своя процесуален представител юрисконсулт
Ц.В. моли съда да постанови решение,с което обжалваното решение на ПРС
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно по съображения
изложени в писмения отговор.Претендира се юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв.
Окръжният съд като прецени оплакванията ,визирани в жалбата ,
становищата на страните и представените по делото доказателства,приема за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК,от
надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с
правно основание чл.56 ал.1 ЗН от „Топлофикация Плевен“АД срещу С. С. С.
,с който дружеството ищец като кредитор претендира да бъде прогласена
нищожността на направения от ответника отказ от наследството на майка му
Р.Я. С.а,вписан в особената книга на ПРС под №161/27.05.2022г.В ИМ
ищецът е посочил като правно основание чл.26 ал.2,предл.първо ЗЗД във
5
вр.чл.44 ЗЗД и чл.56 ЗН като претенцията е да се прогласи нищожността на
отказа от наследство.
Не се спори между страните,че ищецът“Топлофикация Плевен“АД има
качеството на кредитор ,а ответникът С. С. С. на длъжник.От представените
към ИМ писмени доказателства безспорно е установено,че по молба на ищеца
и издадени изпълнителни листове срещу ответника са образувани три
изпълнителни дела,съответно: №269/2019г.по описа на ЧСИ В. С.,рег.№906;
№857/2019г. по описа на ЧСИ П.П, рег.*** и изпълнително дело №362/2022г.
по описа на ЧСИ Т.К.,рег.***.Сумите по изпълнителните листове,които
ответникът е осъден да заплати на ищеца представляват непогасени
задължения на ответника за ползвана и незаплатена топлинна енергия за
различни периоди-главница,лихви и разноски
Безспорно е,че ответникът С. С. С. е наследник на Р.Я. С.а,негова майка
поч.на 24.07.2021г.С. С. се е отказал от наследството на Р. С.а,като отказът от
наследство е вписан в особената книга за приемане и откази от наследство,
водена от ПРС под №161/27.05.2022г.
От представените с ИМ писмени доказателства се установява, че в
рамките на образуваното изп. дело №269/2019г. по описа на ЧСИ В. С., по
направено искане от ЧСИ, от Община Плевен, Дирекция ПМДТ, е депозирано
писмо с вх.№08552/24.03.2021г. по описа на ЧСИ,ведно с данъчна
декларация вх.№149/10.01.2020г. по реда на чл. 14 от ЗМДТ ,подадена от С.
С./ л.15-22/ за декларираното движимо и недвижимо имущество от
ответника.От същите е видно,че недвижим имот - жилище, находящо се в
гр.П.,ж.к.“ М.Д.“,***, ***, ***, *** е деклариран като съсобствен между Р.Я.
С.а/майка на ответника/В. С. П./сестра на ответника/и С. С.аС. ,а съгласно
приложената данъчна декларация правата на собственост са 4/6 ид.ч. за Р.
С.а;1/6 ид.ч.за В. П. и 1/6 ид.ч.за С. С.. Видно от писмото и данъчната
декларация ответникът не е декларирал движимо имущество.
От представените от ищеца в съдебното заседание на 18.11.2022г.
писмени доказателства –копия от кадастрални карти и два договора за
доброволна делба на земеделски земи от 09.12.2002г.,с нотариална заверка на
подписите безспорно се установява,че наследодателката на ответника Р. С.а е
била собственик и на 6 земеделски имота,всички в землището на с.Б.,Община
Ловеч , а именно:1/нива в м“Т.“с площ от 3500 кв.м.,ПИ с идентификатор№
6
06536.17.19; 2/нива в м.“Водната върпина“ с площ от 4 900 кв.м.,ПИ с
идентификатор №06536.42.3;/нива в м.“Бучи“с площ от 1400 кв.м.,ПИ с
идентификатор 06536.115.44; 4/нива в м.“Б.К.“с площ от 5459 кв.м.,ПИ с
идентификатор 06536.217.10 ;5/овощна градина в м.“Н.“ с площ 999 кв.м.,ПИ
с идентификатор 06536.158.6 и 6/горска територия,друг вид
дървопроизводствена гора с площ от 3 500 кв.м.в м. “Д.Ш.“,ПИ с
идентификатор №06536.266.13.
Безспорно от така представените доказателства се установява,че след
смъртта на наследодателката Р. С.а на 24.07.2021г.,по силата на наследствено
правоприемство ответникът С. С. е придобил собствеността върху ½ ид.ч.от
апартамента в гр.П. в ,ж.к.“М.Д.“,както и върху ½ ид.ч.от гореописаните 6
земеделски имота,съответно останалата ½ ид.ч.от имотите е станала
собственост на неговата сестра В. С.а П..
С договор за покупко-продажба от 19.10.2021г. ,обективиран в
нотариален акт № 188, том ІІ, рег. №3772, нот. дело №257/2021г.на нотариус
П.Х., ответникът С. С. след смъртта на своята майка и наследодателка Р. С.а,
поч. 24.07.2021г.се е разпоредил с притежаваната по наследство ½ ид.ч.от
жилището- апартамент,находящ се в гр.П., ж.к.“ М.Д.“,***, ***, ***, ***,като
е продал тази ½ ид.ч.от имота на своята дъщеря Р.С С.а,запазвайки си
пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху продадения
имот.
От представените писмени доказателства се установява,че по
образуваното изпълнително дело №362/2022г. по описа на ЧСИ Т.К.,за
обезпечаване вземането на взискателя „Топлофикация Плевен“ АД ,ЧСИ е
наложил възбрана върху притежаваните от ответника-длъжник недвижими
имоти,а именно върху ½ ид.ч. от шестте гореописани земеделски имота,които
С. С. е придобил по наследство от своята майка.До ответника С. С.,длъжник
по изп.дело е изпратено уведомление с изх.№ 23042/18. 05.2022 за
наложената възбрана /л. 14/,не е намерено лице, което да получи
книжата,поради което на 23.05.2022г. на адреса на длъжника е залепено
уведомление по реда на чл. 47 , ал.1 от ГПК,с което му е указано в 14-дневен
срок,считано от 23.05.2022г. да се яви в канцеларията на ЧСИ Т.К. за
получаване на съобщението за наложената възбрана. Наложената от ЧСИ
възбрана е вписана в Служба по вписванията Ловеч на 18.05.2022г.,с рег.
7
№2879/18.05.2022г, вписване №220, том I, дело №1587/ 2022г.
Спорни в настоящото производство,а и пред ПРС са били въпросите
налице ли са предпоставките на чл.56 ал.1 ЗН,следва ли да се допусне в полза
на „Топлофикация Плевен“АД унищожаване на направения от ответника
отказ от наследството на неговата майка,притежава ли последният като
наследник друго имущество от което ищецът-кредитор да се удовлетвори.
С ИМ претенцията на ищеца е отказът от наследство да бъде прогласен за
нищожен.Правилно и в съответствие с посочената в обжалваното решение
практика на ВКС,ПРС е определил правната квалификация на спора,като е
счел ,че е предявен иск по чл.56 ЗН,чрез който кредиторът претендира
унищожение на отказа от наследство ,а не неговата нищожност.
В решение на ВКС№ 155 от 23.12.2020г. по гр.д.№4919/2019г,І г.о е
възприето становището изразено в решение на ВКС №43 от 15.05.2020г.по
гр.д.№1761/2019г.,ІІІ г.о.Съгласно посочената съдебна практика законът
предоставя на кредитора правото да иска унищожаването на отказа от
наследство в своя полза и то дотолкова,доколкото е в невъзможност да се
удовлетвори от имуществото на своя длъжник.Това право се упражнява чрез
специалния иск по чл.56 ал.1 ЗН,с който кредиторът претендира правната
промяна/унищожението на отказа/единствено и само в своя полза,докато с
иска по чл.26 ал.2,предл.1 ЗЗД за недействителност на отказ от наследство се
засягат права на повече лица-останалите наследници на наследодателя,а
интервенирането в чужда правна сфера е недопустимо.В посочените решения
на ВКС е прието,че исковете за нищожност на отказа от наследство и за
унищожаването на този отказ са различни,като по своето естество искът по
чл.56 ЗН е сходен с този по чл.135 ЗЗД.Това са отменителни искове в полза на
кредитора за отменяване на правни действия на длъжника,които го увреждат,
като в основата на правната им уредба е да се запази имуществото на
длъжника, за да се даде възможност на кредиторите да се удовлетворят от
него за своите вземания ,съгласно чл.133 ЗЗД.Становището на ВКС е,че със
специалния иск по чл.56 ал.1 ЗН кредиторите са поставени в по-благоприятно
положение относно предпоставките за уважаването му ,отколкото при иска по
чл.135 ЗЗД,тъй като не са задължени да доказват знанието на длъжника за
увреждането.
ПРС е съобразил горепосочената съдебна практика на ВКС,която се
8
възприема изцяло и от въззивната инстанция.В решение на ВКС №577 от
30.09.2010г.по гр.д.№732/2010г.,ІV г.о.е прието ,че е допустим иск на
кредитора за установяване нищожност на отказ от наследство,извършен от
наследниците на починалия длъжник.В горепосоченото решение на ВКС №43
от 15.05.2020г.по гр.д.№1761/2019г.,ІІІ г.о.е прието,че е недопустимо
кредиторът да предявява иск за нищожност на отказа от наследство
,извършен от самия длъжник.Конкретната хипотеза е точно такава.Отказът от
наследство е направен от самия длъжник С. С.,а не от наследници на починал
длъжник,поради което правилно първоинстанционният съд е приел,че е
предявен специалния иск по чл.56 ал.1 ЗН,с който се претендира
унищожаемост на направения отказ от наследство.Неоснователни са
изложените в тази насока възражения във въззивната жалба ,че съдът е дал
грешна правна квалификация на спора.В исковата молба ищецът е изложил
фактите и обстоятелствата на които основава претенцията си.Задължение на
съда е съгласно чл.146 ал.1,т.2 ГПК да даде вярната правна квалификация на
спора,което в случая е направено.
Съгласно чл.56 ал1 ЗН кредиторите на лицето,което се е отказало от
наследството могат да искат унищожението на отказа в своя полза ,доколкото
не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника.Съгласно чл.56
ал.2 ЗН искът може да се предяви в едногодишен срок от узнаването на
отказа, но не по-късно от три години след отказа.Искът по чл. 56, ал.1 от ЗН е
конститутивен иск, съответстващ на потестативното право на кредиторите на
наследника да искат унищожаване на извършен от него отказ от наследство в
своя полза, доколкото не може да се удовлетворят от имуществата на
наследника. Този иск представлява частен случай на иска по чл. 135, ал.1 от
ЗЗД, допускащ възможността да се обявят за относително недействителни, по
отношение на кредитора сделките, с които длъжникът го уврежда, но за
разлика от него субективният елемент- знание за увреждането, не се изисква.
В конкретната хипотеза е спазен едногодишния срок по чл.56 ал.2 ЗН. За
вписания на 27.05.2022г.отказ от наследство,ищецът –взискател по изп.дела е
уведомен от ЧСИ Т.К. с писмо от 03.06.2022г.по изп.д. №362/2022г.Исковата
молба е заведена на 30.06.2022г., поради което искът е допустим.
Правилни и обосновани на доказателствата по делото са изводите на
ПРС, че е осъществен фактическият състав на чл.56 ал.1 ЗН и искът следва да
9
бъде уважен. Установено е безспорно качеството на кредитор на
ищеца,взискател по образуваните три изпълнителни дела срещу ответника-
длъжник. Установено е безспорно,че ответникът е наследник на Р.Я. С.а, поч.
24.07.2021г.,че се е отказал от наследството на майка си,който отказ е вписан
под №161/27.05.2022г.в особената книга, водена от ПРС.От данните по
делото е видно,че отказът от наследство е направен от ответника на
27.05.2022г.,само 4 дни след залепване на уведомлението от ЧСИ за
наложената възбрана върху ½ ид.ч.от земеделските имоти,оставени в
наследство от неговата майка.Безспорно се налага извода,че преди
направения отказ,вписан на 27.05.2022г.,ответникът С. вече е приел
наследството на майка си по смисъла на чл.49 ал.2 ЗН ,тъй като няколко
месеца по-рано на 19.10.2021г.се е разпоредил изцяло с притежаваната по
наследство ½ ид.ч.от апартамента в гр.П.,в ж.к.“М.Д.“,която част е продал на
дъщеря си.За да е осъществен фактическият състав на чл.56 ал.1 ЗН следва да
се установи,че отказът от наследство уврежда кредитора ,че длъжникът не
притежава друго имущество,от което кредиторът-ищец да се удовлетвори.В
случая тази предпоставка също е налице.По иска по чл.56 ал.1 ЗН
доказателствената тежест е обърната и ответникът следва да установи,че
притежава и друго имущество,освен това,което е оставено в наследство,от
което кредиторът може да се удовлетвори.С изготвения от ПРС проекто-
доклад именно по този начин е разпределена доказателствената тежест и на
ответника е указано,че в негова тежест е да докаже ,че след направения отказ
в имуществото му има достатъчно активи,от които кредиторът може да
удовлетвори вземанията си .В тази насока са ангажираните единствено от
ищеца доказателства,установяващи ,че освен оставените в наследство от
майка му ½ ид.ч.от апартамент в гр.П. и ½ ид.ч.от 6 земеделски имота
ответникът не притежава други недвижими имоти,както и движимо
имущество, в който смисъл е и подадената от последния данъчна декларация
от 2020г.Не са ангажирани никакви други доказателства от страна на
ответника,съобразно разпределената доказателствена тежест,обуславящи
извода,че същият притежава други активи, извън наследственото имущество,
останало от наследодателката Р. С.а,от които ищецът,взискател по
образуваните изпълнителни дела да може да се удовлетвори.Изложените в
тази насока възражения във въззивната жалба са неоснователни.Косвено
доказателство,че ответникът не разполага с друго имущество е и
10
представената от самия него декларация за семейно и имотно състояние ,въз
основа на която същият по реда на чл.83 ал.2 ГПК е освободен от внасяне на
ДТ за въззивната жалба.В тази декларация С. С. е декларирал под страх от
наказателна отговорност,че не притежава недвижимо имущество,не
притежава МПС,няма участие в търговски дружества ,не получава рента и
аренда от зем.земи ,не притежава банкови влогове, като единственият му
доход е от получаваната пенсия.
По изложените съображения искът по чл.56 ал.1 ЗН е основателен и
следва да бъде уважен,като по отношение на ищеца „Топлофикация Плевен“
АД отказът от наследство на ответника С. С. от наследството на майка му Р.
С.а бъде унищожен.Изводите на ПРС съвпадат с тези на въззивната
инстанция,поради което решението на ПРС като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено на основание чл.271 ГПК.
При този изход на процеса и на основание чл.78 ал.3 във вр.ал.8 ГПК
въззвникът следва да заплати на въззиваемото дружество направените
разноски за настоящата инстанция в размер на 100лв.юрисконсултско
възнаграждение.Въззивникът е освободен от внасяне на ДТ за подадената
жалба, но не и от разноските,дължими на другата страна.
Водим от горното ,Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.271 ал.1 ГПК решението на
Плевенски Районен съд №1845 от 16.12.2022г.,постановено по гр.д.
№3650/2022г.по описа на същия съд .
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 във вр.ал.8 ГПК С. С. С., ЕГН *** от
гр.П. ,ж.к.“М.Д.“, ***, ***,*** със съдебен адрес за призоваване:адвокат Е. М.
от ПАК,гр.П. ,ул.“Д.К.“***бизнес център „Г.“,***,*** ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ АД, ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление гр.П.,“И.И.З.“*** ,представлявано от изп.директор Й.В.
деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 100лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ,при
11
условията на чл.280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12