Р Е Ш Е Н И Е
№ 08.08.2020 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на девети юли две хиляди и двадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ДЕЯНА ГЕНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 1446 по описа за 2020 година,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 145 от
18.05.2020 година на Заместник Кмета на Община Стара Загора /упълномощен със
Заповед № 10-00-3/02.01.2020 година на Кмета на Община Стара Загора/, с което
на „Стратус инженеринг“ ООД град Стара Загора, ЕИК *********, представлявано от
управителя Б.Г.У., за административно нарушение по чл.50, ал.2, т.1, във връзка
с ал.3 от Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на
Община Стара Загора, е наложено административно наказание – „имуществена
санкция” в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Община Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на „Стратус инженеринг“ ООД
град Стара Загора, ЕИК *********, представлявано от управителя Б.Г.У., сумата
от 800 /осемстотин/ лева, представляваща направени по делото разноски по
Договор за правна защита и съдействие.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 145 от 18.05.2020 година на Заместник Кмета на Община Стара
Загора /упълномощен със Заповед № 10-00-3/02.01.2020 година на Кмета на Община
Стара Загора/, с което на „Стратус инженеринг“ ООД град Стара Загора, ЕИК
*********, представлявано от управителя Б.Г.У., за административно нарушение по
чл.50, ал.2, т.1, във връзка с ал.3 от Наредба за изграждане, поддържане и
опазване на зелената система на Община Стара Загора, е наложено административно
наказание – „имуществена санкция” в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.
В
жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител, се излагат подробни
съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се
моли същото да бъде отменено изцяло. Претендира се за направените по делото
разноски.
Въззиваемият,
чрез процесуалния си представител взема становище, че жалба е неоснователна,
като моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. Подробни
съображения за това излага в хода на съдебните прения.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните намери за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок от лице имащо право на това и разгледана по същество същата е
ОСНОВАТЕЛНА.
На
Стратус инженеринг“ ООД град Стара Загора, ЕИК *********, представлявано от
управителя Б.Г.У. е съставен акт за установяване на административно нарушение №
00707 от 13.04.2020 година за това, че на 10.04.2020 година в град Стара
Загора, при извършена проверка на административен адрес, улица „Сърнена гора“ №
28 е установено, че във връзка с предмета на дейност на дружеството –
изпълнение на обект „Жилищна сграда с гаражи“ в УПИ V-353 от квартал 6513 е
отсечено/изкоренено един брой дърво вид бреза с дебелина на стъблото около 20
сантиметра и височина около 5 метра, без разрешение издадено от Община Стара
Загора. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.50, ал.2, т.1, във връзка
с ал.3 от Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на
Община Стара Загора. При съставяне на акта представителя на жалбоподателя е
посочил че има възражение и в предвидения от закона срок е подал такова в
писмен вид. Възражението е разгледано от АНО и не е уважено, като за това са
изложени аргументи в обстоятелствената част на обжалваното наказателно
постановление.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано, и е квалифицирано
така, както е в акта. На жалбоподателя е наложено административно наказание – „имуществена
санкция” в минимален размер от 5000 лева.
В
хода на съдебното следствие, за изясняване на обстоятелствата по делото се
събраха и гласни доказателства.
При съвкупната преценка на всички
събрани по делото доказателства – писмени и гласни, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно по следните
съображения:
Съгласно
нормата на чл.24, ал.1 от ЗАНН, административно-наказателната отговорност е
лична. А съгласно нормата на чл.24, ал.2 от ЗАНН за административни нарушения,
извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации,
отговорят работниците и служителите, които са ги извършили, както и
ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени, като
последното трябва да е предвидено и в самия нормативен акт с оглед разпоредбата
на чл.10 от ЗАНН.
От друга страна съгласно нормата на
чл.50, ал.2, т.1 от цитираната наредба на Община Стара Загора, се наказва с
глоба в размер от 500 до 5000 лева, всеки, който – окастри, отсече или премести
дълготрайна дървесна или харстова растителност без разрешение, издадено от
Община Стара Загора. Следователно по смисъла на тази нормативна уредба,
административно наказателната отговорност е лична, и изпълнителното деяние на
административното нарушение съдържа в себе си три отделни и различни по своя
смисъл изпълнителни деяния. Първото е когато едно лице окастри дълготрайна дървесна или харстова растителност без
разрешение, издадено от Община Стара Загора, второто е когато едно лице отсече дълготрайна дървесна или
харстова растителност без разрешение, издадено от Община Стара Загора и третото
е когато едно лице премести дълготрайна
дървесна или харстова растителност без разрешение, издадено от Община Стара
Загора. И трите изпълнителни деяние изискват активна дейност от страна на
нарушителя при осъществяване на административното нарушение. Съгласно нормата
на чл.50, ал.3 от цитираната наредба, когато нарушението по ал.2 е извършено от
едноличен търговец или юридическо лице, се налага наказание имуществена санкция
в размер от 5 000 до 50 000 лева. Съдът намира, че тази правна норма
е в противоречие с нормата на чл.24, ал.2 от ЗАНН, с оглед посочените като
изпълнителни деяния на административните нарушения в нормата на чл.50, ал.2,
т.1 от наредбата на общината. Както съдът посочи по-горе тези изпълнителни деяния
изискват действие а не бездействие и според съда няма как самото юридическо
лице или търговец да осъществи изпълнително деяние по смисъла на посоченото в
нормата на чл.50, ал.2, т.1 от общинската наредба за да носи
административно-наказателна отговорност по този ред. Друг е въпроса ако
нормативния акт е бил устроен при съобразяване с нормата на чл.10 от ЗАНН, а
именно да допусне. В тази връзка при реализиране на
административно-наказателната отговорност АНО е следвало да се съобрази с
нормата на чл.24, ал.2 от ЗАНН, съгласно която за административно нарушения,
извършени при осъществяване на дейността на предприятия, учреждения и
организации, отговарят работниците или служителите които са ги извършили. В
разглеждания случай, като директно е наказано дружеството, съдът намира, че АНО
е реализирал административно-наказателната отговорност в разрез с изискванията
на нормата на чл.24, ал.2 от ЗАН.
От
друга страна при издаване на АУАН е допуснато нарушение на изискванията на
чл.40, ал.1 от ЗАНН. Съгласно тази правна норма, акта за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или при установяване на
нарушението. Закона третира два вида свидетели, които следва да се впишат в
АУАН – тези които са присъствали при извършване на нарушението /очевидци/ или
тези които са присъствали при установяване на нарушението. В акта не е посочен
нито един от тези изискуеми по закон свидетели. Несъмнено в
административно-наказателната преписка се съдържат данни че такива свидетели са
съществували и поради това АНО не може да се възползва от правото си по чл.40,
ал.3 от ЗАНН. От една страна проверката е по сигнал на лица които са били
очевидци на това което се е случило, а от друга страна нарушението е било
установено от инспектори – служители на Община Стара Загора, който обаче не са
били вписани като свидетели в издадения АУАН, което е в разрез с изискванията
на нормата на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Разпита на свидетеля Моновски в съдебно
заседание не може да игнорира, допуснато процесуално нарушение при реализиране
на административно-наказателната отговорност. Несъмнено и на актосъставителя са
били известни и двете лица, участвали при установяване на административното
нарушение – инспекторите П.Ти В.М, към момента на съставяне на акта и е
следвало да бъдат вписани като свидетели в акта а не лице което да удостовери
само с подписа си връчването на акта. Още едно основание, което налага
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
От
друга страна, въпреки че изложеното до тук, несъмнено води до
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и само на тези
основания, съдът намира, че описаното от АНО изпълнително деяние не формира в
яснота и пълен обем изпълнително деяние на административно нарушение. От страна
на АНО е прието следното административно обвинение: че при проверка е
установено, че във връзка с предмета на дейност на дружеството жалбоподател е
отсечено/изкоренено дърво без надлежно издадено разрешение от общината. Ако ано
е приел че нарушението е във връзка с дейността на дружеството, то тогава е
приложима нормата на чл.24, ал.2 от ЗАНН и отговорността е лична а не на
дружеството. Също така не става ясно какво е възприел АНО, при формиране на
вътрешното си убеждение, като изпълнително деяние – отсичане или изкореняване,
или и двете, тъй както двете сами по себе си са две различни такива и само
едното е възприето от общинската наредба за наказуемо а не и двете. В тази
връзка видно от показанията на актосъставителя – Б., при разясняване на
наказателната отговорност на дружеството е посочил че е разяснил, че във връзка
с дейността на фирмата е изкоренено паднало дърво /лист 46 от делото/. По късно
в показанията си посочва събаряне на дърво. Актосъставителя несъмнено посочва,
че не е ходил на место и че е издал акта за установяване на административното
нарушение, само по това което са му докладвали неговите колеги, които са
установили административното нарушение – инспекторите Танев и Моновски. Така
посоченото от актосъставителя не сочи на изпълнително деяние от вида на тези
обявени за наказуеми по смисъла на чл.50, ал.2, т.1 от общинската наредба. От
друга страна по делото бе разпитан и свидетеля Моновски участвал при
установяване на административното нарушени и после не вписан като свидетел в
акта за установяване на административното нарушение. От неговите показания се
установява, че сигнала по който е протекла проверката е бил за съборено дърво
при извършване на строителни дейности /следва да се има предвид че това не е в
обхвата на нормата на чл.50, ал.2, т.1 от общинската наредба/. По късно в показанията си този свидетел сочи,
че става въпрос за изкоренено дърво, което пак не е в обхвата на цитираната
правна норма. Следователно от посоченото до тук не става ясно въпросното дърво
дали е било отсечено или изкоренено, тъй като в административно наказателната
преписка се съдържат противоречиви твърдения в тази насока. Това поставя в
невъзможност съда да разбере в какво точно административно нарушение е обвинен
нарушителя и оттам и да се формира безспорност на административното
обвинение.
С
оглед на гореизложеното въззивната инстанция намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
С
оглед претенцията за разноски от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя, съдът ги присъди в тежест на въззиваемата страна.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: