№ 661
гр. Варна, 21.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20213100502570 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 12633/04.08.2021г. , подадена от Н. ЮР.
СТ., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл.112, вх.6, ап.96, в
качеството на длъжник, срещу отказ за прекратяване на производство по изп.
дело № 20217180400173 с изх.№ 15999/19.07.2021г. и постановление за
разноски с изх.№ 16014/19.07.2021г. на ЧСИ Станимира Костова -Данова.
Жалбоподателката излага, че на 27.04.2021г., при регулярното ми
посещение във ВиК-Bapнa ООД, е заплатила всички неини текущи
задължения към дружеството, ведно с начислените към същата дата лихви,
вкл. такси и разноски по съдебно решение № 4631/31.10.2019г. по гр. дело №
6885/2019г. по описа на Варненски районен съд. При заплащането на сумите
не била уведомена, че по този повод има образувано от ВиК-Варна ООД
изпълнително дело срещу нея. В началото на м.юни 2021г. била на почивка
извън гр.Варна, когато по телефона й се обадили от кантората на ЧСИ
Станимира Костова-Данова и я уведомили, че срещу мен има образувало
;:
изпълнително дело oт „ВиК - Варна ООД. Обяснили й, че въпреки
погасяване на задълженията си, трябва да посети кантората и да запалти
дължимите такси по Тарифата към ЗЧСИ. Впоследствие разбрала, че
съдебния изпълнител е блокирал банковите й сметки. Била уведомена от
„ВиК - Варна" ООД, че те са депозирали до ЧСИ Станимира Костова-Данова
молба с вх.№ 08379/26.05.2021г. за прекратяване на изпълнителното
1
производство по изп.д. № 20217180400173 поради извършено пълно
погасяване на задължението към кредитора. Тъй като към 15.07.2021г.
банковата сметка все още била блокирана, на 16.07.2021г. депозирала по
изпълнителното дело заявление с искане за прекратяване на изпълнителното
производство и вдигане на наложените запори по банковите ѝ сметка.
Жалбоподателката намира обжалваните действия на ЧСИ Станимира
Костова - Данова са незаконосъобразни, като излага, че не е получавала
покана за доброволно изпълнение, съдържаща размера на дължимите
разноски. Сочи, че издаването на обжалваното постановление за разноски е
извършено 82 дни след цялостното плащане на задълженията и 58 дни след
молбата на взискателя за прекратяване до изпълнителното производство
поради извършено пълно погасяване на вземането му. Счита, че не дължи
такса по чл.26 от ТЗЧСИ, тъй като съдебният изпълнител не е събрал
дължимата на взискателя сума. Счита, че за нея не е възникнала отговорност
за заплащане на разноски по изпълнението, тъй като е налице доброволно
изпълнение на задължението. Моли за отмяна на обжалваните действия и за
присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.436, ал.2 от ГПК взискателят „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, гр. Вана, чрез юрисконсулт Петя Димитрова, е депозирал
писмени възражения срещу жалбата със становище за нейната допустимост и
неоснователност. Сочи се, че длъжницата не е извършвала регулярни
плащания, тъй като предходното плащане, преди това от 27.04.2021г., е
извършено на 11.12.2019г. Изразяват се съображения за дължимост на
начислените разноски от длъжника по изпълнението.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Станимира Костова - Данова е
приложил към жалбите подробни мотиви на обжалваните действия.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 436, ал.1 от
ГПК, срещу подлежащи на обжалване действия и е допустима, поради което
следва да бъде разгледана по същество.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Изпълнително дело № 20217180400173 е образувано в кантората на
ЧСИ Станмира Данова, per. № 718, на 17.03.2021г. на основание
изпълнителен лист, издаден по гр.д. 6885/2019г. по описа на ВРС, с който Н.
ЮР. СТ., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Водоснабдяване и
канализация –Варна“ ООД, ЕИК *********, сумите от 266,91 лв.,
представляваща сбор от главници по фактури, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда -
04.07.2018г. до окончателно изплащане на вземането, а също и 46,72 лв.,
съставляващо обезщетение за забава върху главницата, сумата от 72.34 лв.,
представляваща разноски по заповедното производство, както и 284,56 лв.
съдебни разноски. В молбата си за образуване на производството взискателят
„Водоснабдяване и канализация - Варна ООД е посочил, че длъжникът Н.С. е
направила плащания в негова полза, поради което е поискал производството
да бъде образувано само за заплащане на следните суми: 241.59 лв. - остатък
от главница, ведно със законната лихва от 04.07.2018 г.; 30.85 лв. - остатък от
2
натрупана лихва; 306.90 лв. - съдебни разноски. Претендирано е и
юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното производство в размер
на 100 лв., съгласно чл. 27 от Наредба за заплащането на правната помощ. В
същата молба кредиторът е посочил способ за изпълнение за събиране на
вземането му - запор върху банкови сметки на длъжника, запор върху трудово
възнаграждение или друго възнаграждение за труд; запор върху пенсия;
възбрана върху недвижими имоти на длъжника; опис, оценка и продажба на
движими и недвижими вещи на длъжника, като с молбата са дадени на
съдебния изпълнител изрични пълномощия по чл. 18 от ЗЧСИ.
В изпълнение молбата на взискателя е извършено пълно проучване на
имущественото състояние на длъжника, като със запорни съобщения от
14.04.2021г. са наложени запори върху установени банкови сметки на Н.С. в
„Райфайзенбанк България“ ЕАД и „Банка ДСК“ АД. На същата дата е
изготвена и покана за доброволно изпълнение до длъжника Н.С.. При
посещение на адреса, извършено на 21.04.2021г., връчителят е събрал данни
от касиера на жилищния блок, според които длъжникът не живее там, поради
което още на същата дата е извършено залепване на уведомление по чл. 47 от
ГПК. В разписката на съобщението, връчителят е посочил телефонни номера
за връзка с Н.С., които са му били съобщени от касиера, който е открит при
посещението на адреса.
В даденият двуседмичен срок, длъжникът не се е явил, за да получи
книжата от кантората на ЧСИ, поради което на 19.05.2021 г. са извършени
нови справки за него, съобразно чл. 47, ал. 3 от ГПК. От справката,
извършена в НБД Население, е установено, че длъжникът не е променил
адресната си регистрация. От извършената справка в НОИ е установено, че
длъжникът няма сключен трудов договор. При справка, извършена в
Търговски регистър е установено, че длъжникът Н.С. осъществява стопанска
дейност като управител и едноличен собственик на капитала на „Златно
кормило - 1" ЕООД, както и физическо лице-едноличен търговец „Нюс -
Н.С.". Като седалище и адрес на управление и на двамата търговци е посочен
адрес, идентичен с постоянния и настоящ адрес на Н.С. - гр. Варна, ж.к.
„Младост" бл. 112, вх. 6, ап. 7. В данните, налични в TP за „Златно кормило -
1" ЕООД, е посочен и мобилен телефон. С разпореждане от 19.05.2021г. е
разпоредено връчването на поканата за доброволно изпълнение да бъде
извършено по телефона, чрез телефонно обаждане на установените вече
телефонни номера.
На 26.05.2021г. по делото е постъпила молба от взискателя
„Водоснабдяване и канализация -Варна" ООД, в която е посочено, че
длъжникът е заплатил задължението си пряко към него и е поискал
производството да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Към молбата са представени доказателства, удостоверяващи размера на
плащанията и датите, на които са направените в полза на кредитора по
делото. Производството не е било прекратено, тъй като не са били внесени
дължимите разноски по ТТР ЗЧСИ.
На 01.06.2021г. е извършено връчване по телефона на покана за
доброволно изпълнение, чрез телефонно обаждане, извършено от служител на
3
ЧСИ, към телефонен номер **********, на който е открита Н.С..
Впоследствие, длъжницата не се е явила в кантората на ЧСИ, за да получи
информация и да се запознае с материалите по делото. На 22.06.2021г.,
служител на кантората на ЧСИ отново се е свързал с Н.С., на друг неин
телефонен номер - **********, като след телефонното обаждане същата
отново не се е явила в кантората на ЧСИ. Впоследствие, поради липса на
доброволно изпълнение по отношение на дължимите разноски по делото, с
разпореждане от 12.07.2021г. е наложена възбрана върху недвижим имот на
длъжника.
На 16.07.2021г. е депозирана от Н.С. молба с искане за прекратяване на
производството. В молбата на длъжника е посочено, че знае за образуваното
производство и дължимите разноси, както и че е направила плащания пряко
към взискателя на 27.04.2021г. На така подадената молба е постановен отказ,
тъй като по делото не са били внесени дължимите разноски по ТТР ЗЧСИ.
Постановеният отказ по молбата е съобщен на длъжника на 22.07.2021г. На
същата дата е връчено на длъжника и постановление за разноски от
19.07.2021г„ с което са определени дължимите по производството разноски,
установени в общ размер на 332,74 лв.
На 23.07.2021г., в резултат от наложен запор върху банковите сметки на
длъжника е постъпила сума в размер на 332,74 лв., която да удовлетвори
дължимите по производството разноски по ТТР ЗЧСИ.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
В разпоредбата на чл.433, ал.1 от ГПК са уредени хипотезите, водещи
до прекратяване на изпълнението, една от които /т.2/ урежда хипотезата
когато взискателят е поискал това писмено. Актуалната съдебна практика
приема, че ако взискателят потвърди, че е удовлетворен изцяло, искането му
обвързва съдебния изпълнител и същият е длъжен да прекрати производство
и да му върне изпълнителния лист, като отбележи върху него всички
плащания, които е извършил. След достигане на изявлението на взискателя,
съдебният изпълнител е десезиран, поради което не може да извършва
каквито и да е изпълнителни действия, включително по събиране на
претендирани такси и разноски. Ако такива задължения са налице, той следва
да уреди отношенията си с взискателя, който е възложил изпълнението, а след
това го е десезирал. ЧСИ не може да продължи изпълнението под предлог, че
има несъбрани такси, които са в тежест на длъжника, защото съдебният
изпълнител не е кредитор на длъжника. В изпълнителното производство, по
което е десезиран, той може да събере възложените в тежест на длъжника
такси, само ако има събрани суми и преди десезирането му е издадено
постановление за разноски или има изготвено разпределение. Това е така,
защото след като взискателят е потвърдил погасяването на дълга и е поискал
прекратяване на производството, изпълняемо право вече няма. Това изключва
възможността за продължаване на изпълнително производство и за
осъществяване на нови изпълнителни способи. Ако съдебният изпълнител
счита, че взискателят или длъжникът имат някакви задължения към него, той
може да заяви претенциите си към тях по реда, предвиден за всички правни
4
субекти, но не й сам да ги упражни в производство, чието продължаване е
лишено от основание поради погасяване на изпълняемото право /в този
смисъл решение № 60273 от 10.12.2021г. на ВКС по гр. д. № 2413/2021г., IV г.
о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев /.
В конкретния случай, длъжникът е удовлетворил изцяло вземането на
взискателя, вкл. и авансово заплатените такси и разноските за
юрисконсултско възнаграждение, на 27.04.2021г., т.е. след образуване на
изпълнителното производство /17.03.2021г./, но преди връчването на ПДИ
/01.06.2021г./. Съдебният е десезиран с нарочна молба, постъпила по делото
на 26.05.2021г., с която взискателят е поискал прекратяване на изпълнителото
производство, поради извършено пълно погасяване на задължението
/главница, лихви и разноски/ и след заплащане от длъжника на дължимите
такси и разноски по ТТРЗЧСИ. Няма значение обстоятелството, че
волеизявлението е направено под условие за събиране на дължимите такси и
разноски. Процесуалните действия не могат да бъдат извършени под условие,
освен по вътрешнопроцесуално такова, а условието за събиране на дължими
такси и разноски няма такъв характер.
По изложените съображения, отказът да прекрати изпълнителното
производство и последвалите изпълнителни действия, вкл. и издаването на
постановление за разноски от 19.07.2021г. се явяват незаконосъобразни и
като такива следва да бъдат отменени.
Воден от горното, съставът на Варненския окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 12633/04.08.2021г., подадена от Н. ЮР. СТ.,
ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл.112, вх.6, ап.96, в
качеството на длъжник, отказ за прекратяване на производство по с изх.№
15999/19.07.2021г. и постановление за разноски с изх.№ 16014/19.07.2021г. на
ЧСИ Станимира Костова –Данова, постановени по изп. дело №
20217180400173.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5