Решение по дело №879/2019 на Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 125

 

гр. Враца,   23.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на  10.03.2020г. / десети март две хиляди и двадесета година/ в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ:  СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА

 

при секретаря  ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА  КАН дело № 879 по описа на АдмС – Враца за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 63, ал.1 от ЗАНН.

                   Образувано е по касационна жалба на Областен отдел „Автомобилна администрация“–Враца против РЕШЕНИЕ №356/05.11.2019г., постановено по АНД  №898/2019г.  на  Районен съд Враца, с  което е  отменено издаденото от касатора   НП №26-0000207/13.08.2019г. Твърди се, че  оспореното решение  е постановено в нарушение на материалния закон и несъответствие с установената фактическа обстановка. Иска се неговата отмяна, като неправилно и незаконосъобразно  и решаване на делото по същество, като се потвърди  издаденото наказателното  постановление, като правилно и законосъобразно.

                   Ответникът  Ц.Ц.Г., чрез представен по делото писмен отговор от * Д.Х. оспорва касационната жалба, като неоснователна и моли за решение, с което да се остави в сила решението на РС-Враца, като правилно и законосъобразно, за което се излагат доводи. Депозирана е и писмена молба по делото от * Х., с която повторно моли за оставяне на касационната жалба без уважение и за потвърждаване на решението на РС-Враца, като правилно и законосъобразно. С молбата се претендират и разноски по делото, съгласно представен списък.

                   Участващият по делото прокурор от ОП-Враца дава заключение за постановяване на решение, с което да се уважи касационната жалба, като основателна и доказана. 

                   Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена  в  законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана  по  същество  е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

                   Предмет на делото е Решение №356/05.11.2019г., постановено по АНД №898/2019г. на Районен съд Враца, с  което е  отменено издаденото от Началника на ОО“АА“-Враца  НП №26-0000207/13.08.2019г., с  което  на Ц.Ц.Г. *** на основание  чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП   е наложена  глоба в размер на 2000/две хиляди/ лева за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП.  В оспореното решение е прието, че АУАН и НП са съставени в предвидената  от закона писмена форма, от компетентни лица и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. За да отмени наказателното постановление въззивният съд е приел, че в хода на производството е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на санкционирания и обуславящо отмяна на санкционния акт. Прието е, че с оглед  отразеното в  АУАН  и НП,  неправилно  наказващия орган е подвел нарушителя под административно наказателна отговорност по чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП, вместо по чл. 24, ал. 1 от ЗАвтП, с което е допуснал съществено процесуално нарушение. Също така е прието, че е налице и неяснота относно обвинението, тъй като не е посочено, коя от множеството хипотези на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП се твърди за нарушена. По тези съображения и НП е отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

                   Настоящият  съдебен състав споделя изводите на въззивният съд за отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

               Правилно и в съответствие с отразената в АУАН и в НП фактическа обстановка е прието, че  в  случая  е налице неправилна квалификация на нарушението по чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП, както и че с оглед отразеното в акта и НП се касае за нарушение  по  чл. 24, ал. 1 от ЗАвтП, което е съществено процесуално нарушение. Споделя се и изводът на съда, че както в акта, така и в НП не се съдържа информация кой от визираните документи в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП не притежава санкционираното лице, липсва яснота относно извършеното нарушение, тъй като така както е описано нарушението не може да се приеме, че е налице нарушение именно на разпоредбата на чл.6, ал.1 ЗАвтП. Същата  касае извършването на  обществен превоз на пътници и товари от превозвач, като според дефиницията на  § 1, т.1 от ДР на ЗАвтП „обществен превоз е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане“, а съгласно т.5 "превозвач" е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. В случая по делото липсват каквито и да е доказателства за регистрация на наказаното лице, като търговец, което го изключва от кръга лица, имащи качеството "превозвач" по  смисъла на дадената легална дефиниция и водачът няма как да притежава подобен документ, тъй като той не е превозвач по смисъла на ЗАвтП. Касае се за нарушение на чл. 24, ал. 1 от ЗАвтП, с оглед отразеното в акта и наказателното постановление, като § 1, т. 26 от ДР на ЗАвтП дава дефиниция на понятието „таксиметрови превози“. В случая е налице неправилна квалификация на нарушението, което е съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на наказателното постановление само на това основание, без да е необходимо да се разглежда спора по същество. С оглед на изложеното и възраженията на касатора  за липса на процесуални нарушения са неоснователни.

               За пълнота следва да бъде отбелязано, че при издаване на НП е допуснато и нарушение и на административно-производствените правила, което е съществено и води до ограничаване правото на защита на лицето, обект на административната принуда. В проведеното административно производство административния орган не е събрал доказателства, по силата на които да се приеме, че е извършван обществен превоз на пътници срещу заплащане. Съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата в съдебното административно производство са както тези, събрани от административния орган пред него, така и тези, събрани в хода на самото съдебно производство. Съдът цени обаче само доказателствата, които са събрани редовно в хода на административното производство т. е. при спазване на законовите изисквания. В случая от доказателствата по делото е видно, че сведенията на лицето, установено в автомобила  не са надлежно събрани. Това са сведения от неучастващо в административното производство лице, които са дадени писмено,  но които не са дадени пред административния орган и не може да се установи пред кого са дадени и във връзка с какво и от кого са изискани.

               Тези сведения не са приподписани от административния орган или от определен от него служител. Следователно от формална страна сведенията на лицето, не са и годно доказателство, от което да се установи осъществен обществен превоз срещу заплащане, тъй като не са събрани по законосъобразния ред разписан в чл. 44, ал. 2 от АПК. Те дори не са приобщени от административния орган като неразделна част от НП. Сведенията се дават писмено, подписват се от лицата, които са ги дали и се приподписват от административния орган или от определен от него служител. В настоящия случай приложените сведения не са приподписани от оправомощено за това лице, поради което не могат да бъдат приети като доказателства по аргумент от забраната, въведена с разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от АПК, тъй като не са събрани по законоустановения ред. След като административният орган не доказва превоз срещу заплащане, то превозът не може да бъде квалифициран нито като обществен, нито като таксиметров по смисъла на ДР на ЗАвтП, поради което не са налице материално правните предпоставки за издаване на НП.

               При служебна проверка на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК на основания извън посочените в касационната жалба, съдът не намира такива, които да сочат на отмяна на оспорения съдебен акт. Същият е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния  и процесуалния  закон.

               С оглед изхода на делото и своевременно направено искане от ответника, чрез *. Х. на основание чл. 143 от АПК,  вр.  чл. 63, ал. 3 от  ЗАНН  на същия следва да се присъдят разноски по делото. От страна на касатора не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което същото следва да се присъди в размер на 350.00 лева, съгласно представения списък по делото, като от договора за правна защита и съдействие е видно, че същото е договорено и заплатено.

                   Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд – Враца

 

Р Е Ш И:

                  

                   ОСТАВЯ В СИЛА  Решение №356/05.11.2019г., постановено по АНД  №898/2019г.  на  Районен съд Враца, с  което е  отменено НП №26-0000207/13.08.2019г., издаденото от Началника на ОО“АА“-Враца.

 

                   ОСЪЖДА  ОО “АА“ - Враца ДА ЗАПЛАТИ на  Ц.Ц.Г. *** разноски по делото в размер на  350.00 /триста и петдесет/ лева.

 

                   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                

 

                                                                                                                                                        2.