Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 16.06.2021г., град
Дупница
IV, г.о.
Районен съд
– Дупница състав
13.04. 2021
на Година
Миглена Кавалова
В
открито заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана Стефанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от
гражданско 1583 2020
дело
№ по
описа за
г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, предявена от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище в град София и адрес на
управление: район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, с ЕИК № *********, чрез адв. А.П.,
преупълномощена от Адвокатско Дружество „Попов, Арнаудов и партньори” срещу Е.Я.С.,
с ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът твърди, че между него и
ответника е сключен договор с номер ********* от 12.08.2015 г. Договорът е с
рамков характер и има за предмет предоставянето на електронни съобщителни
услуги (мобилни услуги за SIM карти с
телефонни номера, телевизия, интернет и пр.) и продукти (апарати) на изплащане.
Различните услуги и продукти са предоставяни от него на абоната чрез
подписването на допълнителни индивидуални договори и/или приложения към
рамковия договор:
1.1 С Приложение № 1 от 12.08.2015 г.
е предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с
телефонен номер ********** с избран от абоната тарифен план за услугата с
месечна абонаментна такса в размер на 20, 00 лв. с ДДС (16, 67 лв. без ДДС),
съгласно чл. 3.1 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента е 24
месеца, видно от чл. 5.2.1 от приложението и изтича на 12 08.2017 г.
1.2 С Приложение № 1 от 09.09 2016
г. е предоставил на ответника интернет абонаментна услуга за SIM карта с
телефонен номер **********. Избраният от абоната тарифен план за услугата е с
месечна абонаментна такса в размер на 24, 90 лв. с ДДС (20, 75 лв. без ДДС),
съгласно чл. 3.1 от Приложение № 1 срокът за ползване по абонамента е 24
месеца, видно от чл. 5.2.1 от приложението и изтича на 09.09.2018 г.
1.2 С Договор за продажба на
изплащане от 09.09.2016 г. е продал на ответника продукт - Таблет Huawel Т1 8“ MediaPad Silver LTE. Устройството
е предоставено в пакет с горепосочената интернет услуга за SIM карта с
телефонен номер ********** по Приложение № 1 от 09.09.2016 г. – видно от чл. 3
от договора за продажба на изплащане, както и приемо- предавателният протокол и
гаранционната карта на устройството, където е посочен номерът на SIM картата -
телефонен номер или номер на услуга по фактура. Същият е сключен за срок от 23
месеца, като са уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер
на 3, 98 лв., видно от чл. 4 във връзка с чл. 11 от договора.
Сочи, че на основание сключените
договори и във връзка с предоставяните услуги и продукти на изплащане е издавал
ежемесечни фактури. Съгласно чл. 26.4 от общите условия заплащането на услугите
и продуктите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на
името на абоната. Във фактурите са отразени таксите за ползваните от
потребителя електронни съобщителни услуги, както и месечните вноски за
предоставените му продукти на изплащане. Във всяка една фактура е отразено
подробно потреблението на абоната за съответния период - в това число
абонаментна такса, брой проведени разговори, времетраене, изпратени съобщения,
към кой оператор, използвани мобилни данни, за коя SIM карта или
услуга, използван интернет, телевизионни програми и пр. Съгласно чл. 26.5 от
общите условия мобилният оператор предоставя на абоната 15-дневен срок след
издаването на всяка една фактура за плащането на посочената в нея сума, през
който период от време вземането е ликвидно, а след изтичането му става
изискуемо. В настоящия случай от страна на ответника са налице изискуеми
незаплатени задължения по горепосочените договори в общ размер на 261, 43 лв.,
представляваща главница, разпределена както следва:
Фактура №: Дата на издаване: Падеж: Стойност: Законна лихва:
********* 12.09.2017 г. 27.09.2017 г. 45.90 лв. 11.84 лв.
********* 12.10.2017 г. 27 10.2017 г. 42.40 лв. 10.59 лв.
********* 13.11.2017 г. 28.11.2017 г. 40.91 лв. 9.85 лв.
********* 12.12.2017 г. 27.12.2017 г. 50.15 лв. 11.67 лв.
********* 12.01.2018 г. 27.01.2018 г. 34.31 лв. 7.69 лв.
общо:
213, 67 лв. 51, 64 лв.
Твърди, че
незаплатени суми за месечни вноски за предоставени продукти на изплащане, за
които са издадени фактури за периода от 12.09.2017 г. до 12.02.2018 г., в общ
размер на 47, 76 лв. са съответно:
|
Фактура №: |
Дата на
издаване: |
Падеж: |
Стойност: |
Законна
лихва: |
|
********* |
12.09.2017
г. |
27.09.2017
г. |
3.98 лв. |
1.03 лв. |
|
********* |
12.10.2017
г. |
27.10.2017
г. |
3.98 лв. |
0. 99 лв. |
|
********* |
13.11.2017
г. |
28.11.2017
г. |
3.98 лв. |
0. 96 лв. |
|
36^363590 |
12.12 2017
г. |
27.12.2017
г. |
3. 98 лв. |
0. 93 лв. |
|
********* |
12.01.2018
г. |
27.01.2018
г. |
3.98 лв. |
0. 89 лв. |
|
********* |
12.02.2018
г. |
27.02.2018
г. |
27.86 лв. |
6. 01 лв. |
|
ОБЩО: |
47, 76 лв. |
10, 81 лв. |
||
По отношение на договорите за
продажба на изплащане следва да се има предвид, че същите се прекратяват при
неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от страна на
купувача - чл. 12.3 от договора/ите. При такава хипотеза всички останали суми
за месечни вноски, дължими до края на срока по съответния договор, стават
предсрочно изискуеми. Договорът се счита за прекратен от датата на издаване на
фактурата за тези суми. Сумата по нея, съдържаща оставащите месечни вноски,
следва да бъде заплатена по общия ред в 15-дневен срок от издаването й.
Прекратяването на договорите не засяга задължението на абоната да заплати
пълните цени на вещите, които е получил. В настоящия случай, това е фактура №
********* от 12.02.2018 г., с която е прекратен договор за продажба на изплащане
от 09.09.2016 г., като същата включва оставащите 7 месечни вноски по 3, 98 лв.
Поради неизпълнение на задълженията си в срок, ответникът дължи на ищеца
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал 1 от Закона за
задълженията и договорите, считано от датата, следващата датата на настъпване
на падежа на всяка една от фактурите (описани в по-горе в текста на молбата) до
датата на предявяване на настоящата
искова молба (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - 14.04.2020 г ). Лихвата за този период възлиза в общ размер на
62, 45 лв. Претендира и неустойка на основание чл. 92 ЗЗД в размер на 177, 25
лева, както и такава за предсрочно прекратяване на описаните договори по вина
на абоната в размер на 99, 77 лева, от които 62, 25 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване по отношение на договор за интернет услуга за SIM карта с
телефонен номер **********, съгласно чл. 5.3.1 от Приложение № 1 от 09.09.2016
г. - сборът на 3 месечни такси от по 20, 75 лв., считано за периода от 04
02.2018 г. до 09.09.2018 г., като за неустойката е издадена сметка № ********* от
04.02.2018 г. В
допълнение, във връзка с предсрочното прекратяване на описаните по-горе
договори за електронни съобщителни услуги, претендира и неустойка за възстановяване
на стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
крайните устройства (закупени изцяло или предоставени на изплащане), която
неустойка възлиза в размер на 77, 48 лв. за възстановяване на отстъпка от
пазарната цена на крайно устройство Таблет Huawei Т1 8" MеdiaPad Silver LTE, предоставено с Договор за продажба на изплащане от
09.09.2016 г. в пакет с интернет услуга за SIM карта с
телефонен номер **********, съгласно чл. 5.3.4 от Приложение № 1 от 09.09.2016
г., във връзка с чл. 3 от договора за продажба на изплащане. Размерът на
отстъпката е предвиден изрично в чл. 5.3.2 от Приложение № 1. За неустойката е
издадена сметка № ********* от 04.02.2018 г.
Предвид изложеното към датата на
депозиране на исковата молба твърди, че има изискуемо и непогасено вземано към
ответника по гореописаните фактури и сметки за неустойки главница в размер на
261, 43 лв. - сбор от посочените по-горе суми по фактурите в двете таблици,
съответно 213, 67 лв. за предоставени електронни съобщителни услуги и 47, 76
лв. за предоставени продукти на изплащане. Претендираната неустойка в размер на
177, 25 лв. се формира като сбор от посечените по-горе суми по съответните
смески, съответно 99, 77 лв. за неустойката по т. 7.2.1 от настоящата искова
молба и 77, 48 лв. за неустойката по т. 7.2.2. Предвид изложеното моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че му дължи сумата от 261, 43 лева – главница; 62, 45 - законна лихва за
забава, изчислена върху сумата на главницата от 261, 43 лева за периода от
28.09.2017 г. до 13.04.2020 г.; 177, 25 -
лева - неустойка; законна лихва от дата на подаване на Заявление по чл.
410 от ТПК - 14.04.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.дело № 589/2020г. по описа на ДнРС. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът
е депозирал отговор от на исковата молба чрез назначения му от съда особен
представител адв. З.Г. ***, в който отговор се изразява становище за допустимост,
но неоснователност на предявената претенция по изложените съображения.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства, по отделно и в тяхна съвкупност, ведно с доводите и
твърденията на страните намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 92,
ал. 1 от ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК, ищецът следва да
докаже, че между него и ответника са възникнали облигационни правоотношения с
източник договор за мобилни, интернет и телевизионни услуги, че е предоставил
на ответника дължимите услуги, за които е издал процесните данъчни фактури, че
договорите са прекратени едностранно от ищеца поради неизпълнение от страна на
ответника, поради което е начислена
претендираната неустойка, както и размера на претенциите си.
Ответникът от своя страна при
доказване на горното от страна на ищеца, следва да докаже онези свои
възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 27.04.2020г. по ч.гр.дело № 589/2020г. по описа на
РС – Дупница ответницата в настоящото производство е задължена да заплати на
ищеца сумите – предмет на настоящото производство, която заповедta за
изпълнение на парично задължение връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК на
длъжника в заповедното производство – ответник в настоящото такова.
Облигационните отношения
между страните,
описани в исковата молба не се оспорват от ответника, а и се установяват от
приетите по делото писмени доказателства - Договор № ********* от 12.08.2015
г.; Общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и
потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по
стандарти GSM, UMTS и LTE; Приложение № 3 към Договор №
********* от 12.08.2015 г.; Допълнение към Приложение № 1 към Договор №
********* от 12.08.2015 г.; Приложение № 1 към Договор № ********* от
09.09.2016 г.; Приложение № 3 към Договор № ********* от 09.09.2016 г.;
Допълнение към Приложение № 1 към Договор № ********* от 09.09.2016 г.; Договор
за продажба на изплащане № *********/09.09.2016 г.; Приложение № 2 към Договор
за продажба на изплащане № *********/09.09.2016 г.; Гаранционна карта №
*********; Приемо-предавателен протокол за купено крайно устройство от
09.09.2016 г.; Фактура № **********/12.09.2017 г.; Фактура №
**********/12.10.2017 г.; Фактура № **********/13.11.2017 г.; Фактура №
**********/12.12.2017 г.; Фактура № **********/12.01.2018 г.; Фактура №
**********/12.02.2018 г.; Сметка № **********/04.02.2018 г.; Сметка №
**********/04.02.2018 г.; Сметка № **********/04.02.2018 г.
Ответникът оспорва основанието за
възникване на претендираната от него неустойка с възражение, че не са налице
доказателства за прекратяване на съществувалата между страните облигационна
връзка по силата на описаните по – горе договори и приложения към тях,
вследствие на каквото прекратяване ищецът претендира заплащане на неустойка от
страна на ответника. Съдът не споделя този извод на ответника предвид
обстоятелството, че същият не твърди, нито доказва плащане на претенцията за
използвани електронни съобщителни услуги, респ. при неплащане/забава на
плащането с повече от 124 дни/ съобразно чл. 54.12 от ОУ, приложими към
договорите сключени между страните (л. 18 от делото), приети от ответника при
подписване на процесния договор между страните, договорът се счита за прекратен
от страна на ищеца. Предвид горното, предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД за заплащане на потребени далекосъобщителни услуги и
устройства на изплащане по сключените между страните договори за мобилни услуги
и продажба на изплащане в размер на общо 261, 43 лв. е основателнен и следва да бъде уважен,
след който правен извод на съда, основателен се явява и акцесорният иск за
обезщетение в размер на законната лихва за забава, изчислена върху сумата от
261, 43 лева за периода от 29.09.2017г. до 13.04.2020г., а именно сумата от 62,
45 лева.
По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 92 от ЗЗД за неустойка в общ размер на 177, 25 лева, съдът
намира следното:
В сключения между страните договор
и приложимите към него общи условия е уговорено, че ако в срока на
действие на договора абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора
или Общите условия, операторът има право да прекрати договора, както и да
получи неустойка в размер на месечните абонаментни такси за таксуващите
периоди, оставащи до изтичането на срока по договора. Съгласно Тълкувателно решение №7/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в хипотезата на двустранен договор, който е за продължително или
периодично изпълнение, подлежащ на разваляне за в бъдеще, уговорената между
страните неустойка за забава се дължи – в случай на неточно, вкл. забавено
изпълнение, обусловило развалянето, но само за онази част от сделката, чието
действие се запазва (до развалянето). Съответно кредиторът ще може да търси и
неустойката за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне
(неустойка за развалянето), но за другата част от сделката, ако такава
неустойка реално е била уговорена. В рамките на настоящия спор се претендира
компенсаторната неустойка - за частта от договора, която се прекратява. В
решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че неустойката освен обезпечителна
и обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е предназначена да
санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора.
За да възникне правото на неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не
трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите
нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за
справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения.
Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка
нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр.1 и пр. 3 ЗЗД и препятства възникването
на вземането и на задължението за неустойка. Предпоставките и случаите, при които
уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави,
са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009
г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали една
неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за
неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във
всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно значение, нарушаването на които има
същата правна последица като противоречието със закона - нищожност на договора.
Следва да се отбележи, че константната практика, формирана по повод искове, с
предмет вземания за неустойка, е категорична, че съдът е длъжен да следи
служебно за спазването на добрите нрави, като при разрешаване на спор за
съществуване на вземане за неустойка дължи самостоятелна преценка за
действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се
позовали на нищожността й – в този смисъл решение № 247/11.01.2011 г. по т. д.
№ 115/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О. и решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. №
1050/2011 г., на ВКС, ІІ Т. О. С оглед изложеното, съдът намира, че клаузата за
компенсаторна неустойка не е породила валидно задължение в тежест на
ответницата и предявеният иск, в частта относно претендираната
неустойка, следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, ответницата
следва да бъде осъден да заплати на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените по делото разноски в
настоящото производство в размер на общо 507, 35 лв., съразмерно с уважената
част от исковете. Следва да бъдат присъдени на ищеца и разноските по ч.гр.д. № 589/2020г.
по описа на РС-Дупница в размер на 248, 83 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Така мотивиран съдът
РЕШИ :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения
от „А1 България“ (с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ”) ЕАД, с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул."Кукуш" №1, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 79 от ЗЗД, че Е.Я.С., с ЕГН **********, с адрес: *** дължи на
дружеството-ищец следните суми: сума в размер на 261, 43 лв., представляваща общо дължима сума за предоставени и
неплатени далекосъобщителни услуги и мобилни устройства на изплащане по сключени
между страните договор за мобилни услуги № *********/12.08.2015г. и договор за
продажба на изплащане от 09.09.2016г. и приложенията към него, сума в размер на 62, 45 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва
за забава, изчислена върху сумата от 261, 43 лева за периода от 28.09.2017г. до
13.04.2020г., ведно със законна лихва върху сумата от 261, 43 лева, считано от
дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение - 14.04.2020г.
до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 589/2020г. по
описа на РС – Дупница.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения от „А 1 България“ (с предишно наименование
„МОБИЛТЕЛ”) ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, срещу
Е.Я.С., с
ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 92 от ЗЗД за признаване
за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сума в
размер на 177, 25 лв., представляваща
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на сключения между страните
договор за мобилни услуги.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК
Е.Я.С., с ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на „А1 България“ (с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ”) ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ №1,
сторените разноски по настоящото производство в размер на 507, 35 лв. съразмерно с уважената част от исковете, както и разноските по ч.гр.д. № 589/2020г. по
описа на ДнРС в размер на 248, 83 лв. съразмерно
с уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: