Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 04.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, пети
състав в открито съдебно заседание проведено
на четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело № 1849/2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 68 от Закона
за защита от дискриминация /ЗЗДискр./.
Образувано е по жалба вх. №
10640/03.07.2019г. на А.З.В., ЕГН: **********,***, чрез адвокат Ю.Р. от
Адвокатска колегия гр. София, срещу Решение № 272/23.04.2019г. на Комисия за
защита от дискриминация /КЗД/.
С изложени доводи жалбоподателят
намира обжалваното решение за неправилно, постановено при допуснати съществени
процесуални и материалноправни нарушения, обосноваващи неправилно формиране на
фактическите и правни изводи на състава на КЗД. Направено е искане за неговата
отмяна. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Комисия за защита от дискриминация, чрез
процесуалния си представител Орлин К – специалист – регионален представител за
Област Варна на КЗД, оспорва жалбата. Счита същата за необоснована и
недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираните от процесуалния представител на
жалбоподателя разноски.
Заинтересована страна – Сдружение „Американски
университет в България“, регистрирано в щата Мейн, САЩ не изразява становище по
жалбата.
Заинтересована страна – Сдружение с нестопанска цел „Американски
университет в България“, регистрирано в Република България, чрез адвокат А изразява доводи за правилност и
законосъобразност на обжалваното решение. Счита, че не са налице релевираните
от жалбоподателя нарушения на материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила, допуснати от състава на КЗД. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Административен съд гр.Варна, след
като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед разпоредбата
на чл. 168, ал.1 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК и доводите на страните, след
преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Производството по административна преписка № 140/2017г.
на Комисия за защита от дискриминация е образувано с Разпореждане №455/17.08.2017г.
на Председателя на КЗД /л.41 от адм. преписка/ по жалба вх. № 44-00-1497 от
23.05.2017г. и допълнение към нея с вх. № 44-00-1885 от 27.06.2017г. на А.З.В. ***,
срещу Сдружение „Американски университет в България“ с адрес гр.Благоевград,
ул.“Свобода Бъчварова“ № 12. В жалбата са изложени оплаквания за
по-неблагоприятно третиране по смисъла на §1, т.7 и т.8 от ДР на ЗЗДискр., във
връзка с чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. по признаците „гражданство“ и „убеждения“, и
твърдения за нарушения на чл.14 от ЗЗДискр., във връзка с чл.8, ал.3 от КТ,
както и за нарушения на чл.15, ал.1, чл.21 и чл.22 от ЗЗДискр. С разпореждането
е определен 5-членен разширен заседателен състав за множествена дискриминация
на комисията за разглеждане, като на свое заседание съставът на комисията е
определил за председател на състава – Б Х , а за докладчик по преписката – З Д .
Предвид откритата процедура на проучване
съгласно чл.55, ал.1 от ЗЗДискр. с цел пълно и всестранно изясняване на случая,
комисията е изпратила уведомления относно производството по установяване на
дискриминация /л.44 и л.45 от адм. преписка/ и е изискала становище от страните, като е
указала възможността за представяне на доказателства в подкрепа на фактите.
Изготвен е доклад-заключение от докладчика по преписката /л.137-138 от адм.
преписка/.
Проведените открити заседания на Комисията са
обективирани в протоколи, съответно от 20.02.2018г. /л.139-159/; 30.05.2018г.
/л.246-250/; 26.09.2018г. /л.480-504/; 28.11.2018г. /л.594-650/; 23.01.2019г.
/л.703-733/ и 06.02.2019г. /л.749-757/. С протокола от 06.02.2019г. Комисията е
обявила преписката за решение. Резултатите от административното производство са
обективирани в Решение № 272/23.04.2019г. на Комисия за защита от
дискриминация, петчленен разширен заседателен състав за множествена
дискриминация по чл.48, ал.3 от ЗЗДискр., с което на основание чл.65, ал.5 от
ЗЗДискр се установява, че Сдружение с нестопанска цел „Американски университет
в България“ – България, представлявано от И М М и С Ф С , Булстат *****, с адрес: гр.Благоевград, ул.“Свобода
Бъчварова“ № 12, не е извършило нарушение на ЗЗДискр. по признаците
„гражданство“ и „убеждения“ спрямо А.З.В.. С решението се установява още, че
Сдружение „Американски университет в България“ – САЩ, представлявано от С Ф С ,
регистрирано в щата Мейн, САЩ, рег. № *********, не е извършило нарушение на
ЗЗДискр по признаците „гражданство“ и „убеждения“ спрямо А.З.В.. Комисията е
оставила без уважение оплакванията на А.З.В. като неоснователни. За изясняване на
спорни по делото обстоятелства, по искане на жалбоподателя по делото в
качеството на свидетел е разпитана Т.П.Т.. Свидетелката заявява, че не е
запозната със случая, касаещ жалбоподателя. Посочва, че същият е бил уволнен
през 2017г., когато е била в отпуск по майчинство. В показанията си
свидетелката заявява, че няма информация и не разполага с цифри и данни
относно възнагражденията, които получава
спрямо възнагражденията, които получават други лица с различно гражданство в
университета. Посочва, че през 2016г. е участвала заедно с жалбоподателя в
комисия, в която се е дискутирало представения от д-р С нов модел на заплащане. Свидетелката посочва,
че не е чувала и не е наясно с убежденията, които има жалбоподателя. Според
свидетелката, съгласно изискванията на вътрешния правилник, преподавателите
трябва да се фокусират върху обучението и личния подход към студента. Предвид
обстоятелството, че педагогиката е силно застъпена, свидетелката според
собствените си възприятия счита, че някои моменти са били критични, дотолкова,
доколкото В. не е бил могъл да балансира равнището на трудност, да адаптира
своето преподаване към нуждите на студентите и към тяхното ниво.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд гр. Варна, пети състав, намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима – насочена е срещу
индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл.68 от ЗЗДискр. Същата е подадена
в срока по чл.149, ал.1 от АПК от легитимирано за това лице – адресат на акта,
с правен интерес от неговото обжалване..
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради
следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство
е Решение № 272/23.04.2019г. на Комисията за защита от дискриминация на Република
България, петчленен разширен заседателен състав, с което е оставена без
уважение жалбата на А.З.В. срещу „Американски университет в България“ –
България и „Американски университет в България“ – САЩ, тъй като е установено,
че не са извършили нарушения на ЗЗДискр. по признаците „гражданство“ и
„убеждения“.
С оглед събраните по делото доказателства съдът
намира, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен
административен орган, в пределите на неговата власт съгласно чл.65, т.5, във
връзка с чл.48, ал.2, т.3 от ЗЗДискр. Обжалваното решение е издадено в
съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му,
съгласно разпоредбата на чл.66 от ЗЗДискр. Въз основа на приложения и приобщен
към административната преписка доказателствен материал се установява
фактическата обстановка, съотносима към правните основания за издаване на акта
относно липсата на дискриминация. От данните по делото не се установяват
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и ограничаване
правото на защита на страните в производството. Освен това съдът счита, че не е
налице незаконосъобразност на решението по смисъла на чл.168, ал.1, във връзка
с чл.146, т.4 от АПК – противоречие с материалноправните разпоредби на закона.
Законът за защита от дискриминация цели установяване и
санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение с оглед признаците,
изброени в разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Съгласно посочената
разпоредба, забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол,
раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход,
религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или
обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно
положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в
закон или в международен договор, по който Република България е страна. Легални
определения на понятията пряка и непряка дискриминация се съдържат в чл.4, ал.2
и чл.4, ал.3 от ЗЗДискр.
Наличието на проява на дискриминация по смисъла на
Закона, изисква осъществяване на всички елементи от фактическия състав на
приложимата правна норма от обективна и субективна страна.
За да се приеме осъществена дискриминация съобразно направените
от В. оплаквания за дискриминация по признаците „гражданство“ и „убеждения“ не
е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице. Следва
да се докаже, че то е извършено съзнателно по някой от признаците, посочени в
чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. и е налице причинно-следствена връзка между
неблагоприятното третиране и защитения признак. В тази връзка съдът намира за
правилни изводите на КЗД относно липсата на основания за приемане нарушения на
ЗЗДискр. по признаците „гражданство“ и „убеждения“, до които е достигнала след задълбочен
анализ на доказателствата, подробно анализирани в решението.
Настоящият състав намира, че формулираните от В.
оплаквания пред КЗД не съдържат данни, индивидуализиращи конкретно
дискриминационно поведение от страна на „Американски университет в България“ –
България и „Американски университет в България“ – САЩ, което да попада в
забраната по чл.4, ал.3, във връзка с §1, т.7 от ЗЗДискр. Съдът намира за
правилни изводите на КЗД относно липсата на основания за нарушения на чл.21,
чл.15 и чл.14 от ЗЗДискр., за което са изложени подробни съображения. Събраните
по делото доказателства – извадка от
Правилника на АУБГ, информация относно университетските преподаватели,
Споразумение между правителството на Република
България и правителството на Съединените американски щати за икономическа,
техническа и съответна друга помощ, доказателствата представени с молба на Сдружение
с нестопанска цел „Американски университет в България“ от 21.03.2018г.,
наръчник на преподавателя, не сочат на обективирано спрямо В. по-неблагоприятно
третиране или на съзнателно проявен негативно отношение спрямо него на база
принципите „националност“ и „убеждения“. Такива доказателства не са събрани
както в производството пред КЗД, така и в настоящото производство. В тази
връзка съдът кредитира показаният на свидетелката Т.. В показанията си свидетелката
заключава, че не е наясно с убежденията на В., както и че няма информация
относно получаваните от преподавателите възнаграждения. Т.е. доказателства в
подкрепа на твърденията на В. не бяха събрани. Съобразно разпоредбата на чл.9
от ЗЗДискр., доказателствената тежест за установяване на фактите относно които
може да се направи извод, че е налице дискриминация е върху дискриминираното
лице. Нито пред КЗД, нито в настоящото производство жалбоподателят е провел
успешно това доказване.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че
обжалваното решение № 272/23.04.2019г. на Комисията за защита от дискриминация
е законосъобразно, издадено при спазване на административнопроизводствените
правила и в съответствие с материалните разпоредби и целта на закон Подадената
срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева. Процесуалният представител на
заинтересованата страна - „Американски университет в България“ – България е
представил списък на разноските на основание чл.80 от ГПК в размер на 1800
лева. Предвид направеното от процесуалния представителна жалбоподателя
възражение за прекомерност на разноските и съобразно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на заинтересованата страна - „Американски университет в
България“ – България направените по делото разноски в размер на 500 /петстотин/
лева.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.З.В., ЕГН: **********,***
срещу Решение № 272/23.04.2019г. на Комисия за защита от дискриминация
/КЗДискр./.
ОСЪЖДА А.З.В., ЕГН: **********,*** да заплати на
Комисия за защита от дискриминация гр. София сумата в размер на 100 /сто/ лева,
съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.З.В., ЕГН: **********,*** да заплати на
„Американски университет в България“ – България, представлявано от И М М и С Ф
С , Булстат *****, с адрес:
гр.Благоевград, ул.“Свобода Бъчварова“ № 12, сумата в размер на 500 /петстотин/
лева, съставляваща разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: