МОТИВИ
към присъда №
20/24.06.2016 г. по
НОХД № 373/2015 г., описа на ПРС
Производството по делото е
образувано по обвинителен акт на Димо Г. - прокурор при РП гр.Поморие, по
досъдебно производство № 320 ЗМ - 5/2015 г., по описа на РУ гр. Поморие при
ОДМВР гр.Бургас. С обвинителния акт е повдигнато обвинение спрямо Р.И.С. ***, в това, че на 15.11.2014г., за времето от 12.00 ч. до 22.00
ч., в гр.Поморие, в качеството си на длъжностно лице - сервитьор в „Ресторант
енд клуб 24”,
находящ се на ул.Търговска, стопанисван от „Льони 13” ЕООД, със собственик и
управител Н.Щ.П. ***, противозаконно присвоил чужди пари - дневен оборот от
смяната му, в размер 796.40 лв. (седемстотин деветдесет и шест лева и четиридесет
стотинки), връчени му в това му качество и поверени му да ги пази -
престъпление по чл.201 НК.
В съдебно прокурор от РП-Поморие
поддържа обвинението. Пледира за налагане на подсъдимия на наказание „Лишаване
от свобода” за срок от осем месеца, изпълнението на което да се отложи за
изпитателен срок от три години, на основание чл.66 НК. Заявява становище, че
съдът не следва да налага на подсъдимия предвиденото факултативно наказание конфискация до една втора от имуществото, с аргумент, че по делото не е
установено подсъдимия да има налично такова. Не излага становище по отношение
налагането на подсъдимия на предвидените в закона второ и трето факултативно
наказание - лишаване от права по чл.37,
ал.1, т.6 и т.7 НК.
Подсъдимият не се явява в съдебно
заседание, редовно уведомен в хипотезата на чл.178, ал.8 НПК. Не е открит на
посочения от него на досъдебното производство адрес в ***, както и на
постоянния си адрес в *** Постановеното по отношение на същия принудително
довеждане не е изпълнено. На основание чл.270, ал.2 вр.с ал.1 НПК вр.с чл.66,
ал.1 НПК, с определение от 11.03.2016
г., съдът е изменил мярката за неотклонение на подсъдимия от „Подписка” в
„Задържане под стража”. Съгласно писмо рег. № 320000-1791/18.03.2016 г. на
началника на РУ гр. Поморие при ОДМВР гр.Бургас, подсъдимият е обявен за
общодържавно издирване с телеграма № 8914/25.02.2016 г., на ГДНП-София. До
насроченото за 27.05.2016 г., съдебно заседание по делото подсъдимият не е
установен и задържан, поради което с определение от същата дата, на основание
чл.269, ал.3, т.1 НПК, съдът е пристъпил към разглеждане на делото в отсъствие
на подсъдимия.
Служебният защитникът на
подсъдимия - адв.В.А. пледира за налагане на подсъдимия на наказание в
хипотезата на чл.55, ал.2, б.Б НК, при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и
най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, а именно наказание „Пробация” с
определяне на императивно предвидените в чл.42а, ал.4 НК пробационни мерки по
чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 НК в средните им размери, както и за неналагане на
факултативно предвидените в чл.201 НК наказания конфискация на имущество и
лишаване от права.
След като изслуша страните и се
запозна с материалите по делото, съдът прецени поотделно и в съвкупност
събраните доказателства, при което прие от фактическа страна следното.
Подсъдимият Р.И.С. и „Льони
13” ЕООД,
гр.Поморие, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Н.Щ.П., се намирали в трудови
правоотношения, възникнали въз основа на трудов договор № 49/16.10.2014 г.(л.15
от ДП), сключен между „Льони 13” ЕООД от една страна като работодател и
подсъдимия от друга страна като работник. По силата на посочения договор
подсъдимият заел при работодателя длъжността „сервитьор” и постъпил на работа
на датата на сключването му в търговски обект - „Ресторант енд клуб 24”, находящ се на ул.Търговска
в гр.Поморие, стопанисван от работодателя „Льони 13”
ЕООД, видно от
приложения по делото препис от протокол за постъпване на работа (л.19 от ДП). Съгласно приложената
по делото длъжностната характеристика на длъжността „сервитьор" при „Льони
13” ЕООД (л.16-18 от ДП), връчена
на подсъдимия срещу подпис на датата на
сключване на горепосочения трудов договор, сред длъжностните задължения на С. били
задълженията да приема парични
суми от клиенти и отчита ежедневно оборота от извършената дейност. На 15.11.2014 г., подсъдимият започнал
работа в 12.00 ч., междинна работна смяна с продължителност до 22.00 ч.,
включваща почивка в периода от 16.00 ч.
до 18.00 ч. След изтичане на посочената почивка подсъдимият не се явил на
работа и не отчел ежедневния оборот от извършената дейност в размер 796.40 лв.,
което се установява безспорно от безпротиворечивите показания на св.Н.П. и св.Г.Д.,
подкрепени от представените по делото писмени доказателства, в това число
извлечение от дневен отчет (л.12 от ДП), както и от заключението на вещото лице
по извършената съдебно-икономическа експертиза (л.39-41 от ДП). След
самоволното напускане на работника трудовото му правоотношение било прекратено
със заповед № 14-49/16.11.2014 г., на работодателя (л.46 от ДП), на основание
чл.330, ал.2, т.6 КТ.
Въз основа на установените факти и закона
съдът прие следните правни изводи.
На посочената в
обвинителния акт дата
-15.11.2014 г. и място -
„Ресторант енд клуб 24”,
находящ се на ул.Търговска в гр.Помориие, подсъсимият Р.И.С. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по
чл.201 от НК, тъй
като в качеството си сервитьор и като
такъв длъжностно
лице по смисъла на чл.93, т.1, б.б пр.второ от НК, а именно заемащ работа, свързана с пазене на чуждо имущество в
юридическо лице „Льони 13”
ЕООД, с действията си - неотчитане на реализирания от
него дневен
оборот, е присвоил чужди пари - 796.40 лв., собственост на посоченото дружеството.
От субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК, съзнавал е,
че получените в качеството му на сервитьор пари от клиенти са чужди и следва да ги отчете
на собственика им, но като не е сторил това е обективирал
намерението си за своенето им, т.е. съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
По отношение на съставомерността
на деянието е без значение дали деецът е имал вземане за трудово
възнаграждение. Дори и такова вземане да е налице, длъжностното лице не може да
се разпорежда с повереното му за
пазене имущество в своя полза - Решение № 88/16.02.1973 г. по н. д. № 802/72 г., II н. о. НК на ВС.
Предвид изложеното съдът намира
за безсъмнено доказано, че подсъдимият С. е осъществил от субективна и
обективна страна деянието, предмет на обвинението.
За извършеното от подсъдимия
престъпление по чл.201 НК, се предвижда
наказание лишаване от свобода
до осем години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от
имуществото на виновния и да го лиши от права по чл.37, ал.1 т.6 и т.7 НК.
За да определи размера на
предвиденото за престъплението наказание лишаване от свобода съдът взе предвид
доказаните по делото смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства.
Подсъдимият е в сравнително млада
възраст, не е осъждан, по делото не са установени негови предишни
противообществени прояви и причинените с престъплението вреди са в сравнително
нисък размер. От друга страна подсъдимият, редовно призован не се явява в
съдебно заседание, т.е. не съблюдава процесуалните си задължения, както и не е
възстановил вредите от престъплението. Ето защо съдът прие, че е налице превес
на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства, поради което наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на минимума предвиден от
закона, а именно три месеца, като счете, че така определеното наказание
съответства на целите на генералната и най - вече на специалната превенция по
чл.36, ал.1 НК.
Както бе посочено подсъдимият не
е осъждан, поради което съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на подсъдимия не е наложително той да изтърпи наложеното му наказание
лишаване от свобода, поради което на основание чл.66, ал.1 НК, съдът отложи
изпълнението на това наказание за изпитателен срок от четири години.
По отношение на факултативно
предвиденото в чл.201 НК наказание конфискация на налично имущество по чл.37, ал.1, т.3 НК, съдът взе
предвид, че такова имущество по делото не е установено, поради което не наложи
на подсъдимия това наказание.
По отношение на предвидените
наказания лишаване от права по чл.37, ал.1 т.6 и т.7 НК, съдът съобрази разпоредбата на чл.50, ал.1 НК, съгласно
която тези наказания
се налагат, ако заемането на
съответната длъжност или упражняването на съответната професия или дейност е
несъвместимо с характера на извършеното престъпление, но намери, че налагането на
тези наказания не е необходимо с оглед конкретно извършеното от подсъдимия
длъжностно присвояване, спецификата на длъжностното му качество и целите на
специалната превенция по чл.36, ал.1 НК.
На основание чл.189, ал.3 НПК,
предвид признаването на подсъдимия за виновен, съдът го осъди да заплати на
държавата по сметка на ПРС разноските по делото размер 55 лв., представляващи
заплатено възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от горното съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :